№ 219
гр. Велико Търново , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000158 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260033 от 28.01.2021г., постановено по гр.д. №350/2020г.,
Окръжен съд-Русе е осъдил Застрахователно акционерно дружество Армеец
АД-гр.София да заплати на Г. Н. М. от гр.Русе сумата 15 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно транспортно
произшествие на 31.03.2016г. в гр.Русе, настъпило по вина на управлявания
мотопед Пиаджо 45 М от Д. А. Д., заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 31.03.2016г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил е
иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 15 000 лева до
претендираните 50 000 лева. Осъдил е по реда на чл.38 ал.2 от ЗА
Застрахователно акционерно дружество Армеец АД-гр.София да заплати на
адвокат С.М. от Адвокатска колегия Русе сумата 1250 лева адвокатско
възнаграждение. Осъдил е Г. Н. М. от гр.Русе да заплати на Застрахователно
акционерно дружество Армеец АД-гр.София сумата 315 лева направени
разноски в първата инстанция, както и сумата 200 лева юрисконсултско
1
възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Застрахователно акционерно
дружество Армеец АД-гр.София, чрез юрисконсулт И. Х. Й..
Предмет на жалбата е присъдената законна лихва върху главницата от
31.03.2016г. до 02.07.2017г. в размер на 1 913,07 лева.
В тази част първоинстанционното решение било неправилно.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение в частта, с която Застрахователното дружество е осъдено да заплати
законна лихва върху главницата, считано от 31.03.2016г. – датата на
увреждането – до 02.07.2017г. – три години преди датата на завеждане на
исковата молба, като неправилно и да постанови друго решение, с което да
отхвърли предявената претенция за лихва в тази част, заедно със законните
последици.
В случая била приложима разпоредбата на чл.111 б.А от Закона за
задълженията и договорите, съгласно която вземанията за лихви се погасяват
с тригодишна давност. С отговора на исковата молба направили възражение
за приложение на чл.111 б.А от ЗЗД, че лихвите за период до три години от
завеждане на исковата молба са погасени по давност. Три годишната давност
тече и по отношение на деликвента и тъй като по отношение на
застрахователя отговорността му е функционална от тази на деликвента, при
изтичане на 3-годишната давност спрямо деликвента, се погасява и
задължението на застрахователя за лихви.
Претендира за присъждане на направените разноски в двете инстанции.
Въззиваемият Г.М. от гр.Русе не е подал писмен отговор.
Въззивникът не се представлява в съдебно заседание.
Процесуалният представител адвокат С.М. на ответника по жалба Г.М.,
взема становище в съдебно заседание за основателност на жалбата и не
възразява да бъде уважена.
2
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, съобрази
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си,
Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
Делото е образувано по подадена на 02.07.2020г. искова молба от ищеца
Г. Н. М. от гр.Русе срещу ответника Застрахователно акционерно дружество
Армеец-гр.София, с която е предявен иск по чл.432 от Кодекса за
застраховането ответното Застрахователно дружество да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие на пътно транспортно
произшествие, настъпило на 31.03.2016г. в гр.Русе, при което мотопед
Пиаджо, управляван от Д. А. Д. му причинил счупване на три ребра вдясно,
плеврален излив, както и компресия на долен лоб на белия дроб, когато
ищецът карал велосипеда си, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 31.03.2016г., до окончателното й
изплащане.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество Армеец АД-
гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, оспорва иска по
основание и по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираната лихва за времето от датата на деликта –
31.03.2016г. до 02.07.2017г. – три години преди предявяване на иска – на
основание чл.111 б.А от Закона за задълженията и договорите.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е влязло в сила, като необжалвано, с изключение на частта за
началната дата на дължимост на законната лихва върху присъденото
обезщетение по реда на чл.432 от Кодекса за застраховането в размер на
сумата 15 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – счупване
3
на три ребра вдясно, плеврален излив, както и компресия на долния лоб на
белия дроб – вследствие на пътно транспортно произшествие настъпило на
31.03.2016г. в гр.Русе между ищеца като велосипедист и мотопед Пиаджо,
управляван от Д. Д., валидно застрахован при ответното Застрахователно
дружество. Първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано
и в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.432 от КЗ е
отхвърлен за разликата над присъдените 15 000 лева до претендираните
50 000 лева, неимуществени вреди.
С решението си Русенският окръжен съд е присъдил законната лихва
върху главницата от 15 000 лева, считано от датата на деликта- 31.03.2016г. –
до окончателното й изплащане.
Подадена е въззивна жалба само в частта на първоинстанционното
решение, с която е присъдена законната лихва върху главницата за времето от
31.03.2016г. – датата на увреждането до 02.07.2017г. – три години преди
датата на подаване на исковата молба в съда, при направено в срок
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите за този
период от време. В предмета на въззивната жалба са включени и присъдените
разноски с решението на Русенския окръжен съд.
Въззивната жалба е основателна.
Решението на Окръжен съд-Русе в тази му обжалвана част е
неправилно.
Исковата молба е подадена в съда на 02.07.2020г.
Увреждането е настъпило при ПТП на 31.03.2016г.
Ответното Застрахователно дружество прави възражение в срок- в
писмения отговор на исковата молба-за изтекла погасителна давност по
смисъла на чл.111 б.А от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата чл.111 б.А от ЗЗД вземанията за лихви се
погасяват с три годишна давност.
Да, действително отговорността на застрахователя е функционална на
4
тази на деликвента и същият дължи лихви от датата на увреждането, поради
което по начало такова е и задължението на застрахователя. Тригодишната
погасителна давност обаче тече по отношение на деликвента и поради
функционалната обвързаност на неговото задължение и задължението на
застрахователя, когато за деликвента е погасено по давност вземането за
лихви, погасяване е настъпило и по отношение на застрахователя.
В случая за периода от 31.03.2016г. – датата на деликта до 02.07.2017г.
– три години преди датата на подаване на исковата молба в съда,
задължението за лихви е погасено по реда на чл.111 б.А от ЗЗД.
Поради това ответникът дължи на ищеца законната лихва върху
присъденото обезщетение от 15 000 лева, считано от 02.07.2017г., до
окончателното изплащане на главницата.
В обжалваното решение, в обжалваната му част Русенският окръжен
съд е стигнал до противоположен краен решаващ извод, поради което като
неправилно в тази част, същото следва да бъде отменено и вместо него с
настоящото решение Апелативният съд следва да присъди законната лихва
върху главницата, начиная от 02.07.2017г. до изплащането й.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната
помощ въззиваемият следва да заплати на въззивника по 200 лева
юрисконсултско възнаграждение за първа и за тази инстанция.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260033 от 28.01.2021г., постановено по гр.д.
№350/2020г., на Окръжен съд-Русе САМО В ЧАСТТА МУ, с която
е присъдена законната лихва върху главницата от 15 000 лева, считано от
31.03.2016г. до окончателното й изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
5
ОСЪЖДА на основание чл.86 и чл.111 б.А от Закона за задълженията и
договорите Застрахователно акционерно дружество Армеец АД-гр.София да
заплати законната лихва върху присъдената главница от 15 000 лева, начиная
от 02.07.2017г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260033 от 28.01.2021г., постановено по
гр.д. №350/2020г., на Окръжен съд-Русе В ЧАСТТА МУ за присъдените
разноски.
РЕШЕНИЕ №260033 от 28.01.2021г., постановено по гр.д. №350/2020г.,
на Окръжен съд-Русе, като необжалвано, Е ВЛЯЗЛО В СИЛА В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която Застрахователно акционерно дружество
Армеец АД-гр.София е осъдено да заплати на Г. Н. М. от гр.Русе сумата
15 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, с посочения произход,
заедно със законната лихва върху тази главница, считано от 02.07.2017г. до
окончателното й изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен предявения
иск по чл.432 от КЗ в останалата му част, за разликата над присъдените
15 000 лева до претендираните 50 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди.
ОСЪЖДА Г. Н. М., с ЕГН **********, от гр.Русе да заплати на
Застрахователно акционерно дружество Армеец АД-гр.София, Район Средец,
********, представлявано от изпълнителните директори М. И. и В. К. - М.,
сумата 400 лева, юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6