Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 11.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на единадесети
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 7544 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В ***е постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез пълномощник гл.юрк. С.Т. –В. при *** *** против Р.Й.Г. ***, в която се твърди, че на 22.12.2016г.
настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били увредени 50 линейни
метра ограничителни системи (мантинели), представляващи изключителна държавна
собственост и стопанисвани от ищеца. С това на ищеца били причинени имуществени
вреди на обща стойност 3 661,08лв. Сочи се, че доставката на тези системи била
възложена от ищеца по ***за доставка и монтаж на ограничителни системи по
републиканските пътища на територията на северозападен район, по области и
класове: ***, включващ области *** стопанисвани от ***, съгласно чл.19, ал.1,
т.1 от ЗП, а възстановяването на повредената
система било възложено с планова заявка и ***Излага се, че за
настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ***Твърди се, че ищеца заявил
претенцията си за репариране на причинените имуществени вреди първоначално към ***а
след това към ***, но същите отказали плащане, като наведените основания за
това от соченото дружество били прекратяване на договора за застраховка „ГО“
преди настъпване на събитието, а от ГФ – липса на законно основание за
изплащане на претендираното обезщетение. Ищецът счита, че ответника Р.Г. следва
да отговаря за репариране на вредите от процесното ПТП и отправя искане за
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ***сумата
от 3 661,08лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът Р.Г. е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата
претенция. Признава, че на 22.12.2016г. управлявал товарен автомобил ***на
посочения в исковата молба пътен участък и бил участник в леко ПТП с участие на
товарен автомобил *** с водач Д.Ц.. Оспорва обаче да е имал противоправно
поведение като участник в движението, което да е в причинна връзка с
произшествието, както и че в резултат на ПТП били увредени 50 линейни метра
ограничителни системи, и твърдяната стойност на увреденото имущество.
С определение от 08.12.2017г. е
конституирано ***, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника Р.Г..
Същото не е ангажирало становище по иска, но твърди, че към датата на
настъпване на произшествието не е имало действаща сключена с него ***за
процесния автомобил.
Съдът като
обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира за установено
следното:
От приложения препис на Протокол за ***се установява, че на
22.12.2016г., около 14,10ч., на ПП-3 км. 77+810, в посока към изхода за *** настъпило
ПТП между товарен автомобил ***с ***,
управляван от ответника Р.Й.Г. и товарен автомобил ***управляван от Д.К.Ц.. Относно факта на
настъпилото пътнотранспортно произшествие не се спори между страните.
Спори се относно механизма на произшествието и увредена ли
е била при него разположена в пътния участък мантинела, стопанисвана от ищеца.
За изясняване на спорните обстоятелства са ангажирани от
ищеца писмени и гласни доказателства, и
заключението на вещо лице.
Видно е от съставения при произшествието ***, че посетилия
мястото полицейски служител е описал механизъм на настъпването му, според който
ответника Р.Г., като водач на товарен автомобил ***с ***, по време на
изпреварване на товарен автомобил ***управляван
от Д.К.Ц., не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното МПС, вследствие на което го блъснал и допуснал ПТП с материални
щети. В Протокола са описани и констатираните от полицейския служител видими
щети по автомобилите, както и такива по около 50метра мантинела. Видно е, че
документът е бил подписан и от двамата участници в произшествието.
Както възприема съдебната практика, изразена в Решение
№15/25.07.2014 по дело №1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о. и др., протоколът за ПТП,
издаден от служител на *** в кръга на правомощията му в установената форма и
ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не
само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. При
съобразяване на това разбиране, съдът приема, че и представеният по делото
Протокол за ПТП се ползва с такава обвързваща материална доказателствена сила.
В същото време е подписан от ответника, като участник в произшествието и по
този начин обективира негово извънсъдебно признание на съдържащите се в
документа неизгодни за тази страна факти, касаещи механизма на ПТП и констатираните
видими щети, както по автомобилите, така и по мантинелата.
В о.с.з. на 07.02.2018г. и 28.02.2018г. е проведен разпит
на свидетелите Д.К.Ц. и М.Г. О., сочени от ищеца. Свидетелят Д. Ц. излага в
показанията си, че е участник в процесното ПТП. Твърди, че се прибирал с
автомобил от ***и в участък до ***бил настигнат от микробус с пернишка
регистрация, който го ударил отзад. Твърди също, че се движел със скорост около
80 км/ч. в дясната лента за движение, като пред него се движели и други
автомобили. Излага, че вследствие на удара автомобила му бил изтласкан напред.
Сочи, че непосредствено след това другия автомобил го ударил в страничната част,
закачил го с платформата си и започнал да го дърпа напред. При това
управлявания от св.Ц. автомобил се качил върху мантинелата и около 50 метра от
нея били съборени. Свидетелят пояснява още, че преди удара мантинелата в този
участък била здрава. Твърди, че другия участник в произшествието
напуснал мястото, но след около 30-40 минути бил доведен от дошлите на място
полицейски служители. Излага също, че обяснил на последните какво се е случило
и на място бил съставен акт на другия водач. Твърди, че на място дошъл и
служител от Пътна агенция и заснел увредената мантинела.
Свидетелят М.Г. излага, че е посетил
мястото на процесното произшествие в качеството си на полицейски служител.
Сочи, че то се случило през м.деке***и, като същия ден времето било лошо –
имало сняг и настилката била мокра, но пътния участък, в който станало
произшествието бил прав и изчистен. Твърди, че когато отишъл на мястото, там
бил само св. Д. Ц., чийто автомобил се намирал върху мантинелата в дясната част
на платното за движение в посока ***. Сочения свидетел обяснил, че при
предприето изпреварване от другия участващ в произшествието автомобил,
последния го притиснал надясно по начин, че го принудил да се качи върху
мантинелата. Св.Г. твърди, че се обадил на управителя на дружеството,
собственик на другия автомобил и след известно време ответника се върнал на
мястото на произшествието. Също дал своите обяснения, съставил се протокола за
ПТП, както и АУАН. Св.Г. сочи също, че в съставения протокол били описани констатираните видими
щети.
Съдът възприема обсъдените свидетелски показания и ги
съобразява при формиране на изводите по спорните факти, т.к. напълно
кореспондират помежду си и със
съставения при произшествието Протокол от 22.12.2016г., като в същото време не
противоречат на други доказателства.
В о.с.з. на 21.03.2018г. е изслушано и заключението по
допусната авто-техническа експертиза, изготвено от вещото лице В.П.. От него се
установяват следните обстоятелства: Процесното ПТП е настъпило на път от
Републиканската пътна мрежа ***на км 78+950 в посока на движение на
автомобилите към запад – ***. Автомобилът ***, управляван от св.Д.Ц. се движел
в дясната лента. Управляваният от
ответника Р.Г. товарен автомобил ***предприел маневра „изпреварване“ на автомобила
***без да осигури странична дистанция и с дясната си страна ударил управлявания
от кв.Ц. автомобил в задната лява част. От удара между двата автомобила,
товарният автомобил ***се качил върху мантинелата и в резултат на това я
разрушил на разстояние около 50м. Експертът
е дал заключение също така, че разрушаването на мантинелата е в пряка причинна
връзка с пътнотранспортоно произшествие, т.к. е настъпило вследствие
страничното притискане на автомобила, управляван от св.Ц..
Съдът възприема експертното заключение в обсъдената част,
т.к. е изготвено при съобразяване на кредитираните гласни и писмени доказателства,
от експерт разполагащ с необходимите специални знания.
От представения препис на Планова заявка за доставка и
монтаж на ограничителни системи по републиканските пътища на територията на ***,
***и двустранен констативен ***(на л.13-л.18) се установява, че е била
извършена доставка и монтаж на ограничителни системи през 2017г., в това число
на ***до км 79+000 – 50м., където е станало процесното ПТП.
От представения препис на Решение №413 от 18.05.2017г. по ***
по описа на *** се установява, че
Наказателното постановление, с което на ответника е наложено административно
наказание във връзка с процесното ПТП, е било отменено.
От приложените преписи на Уведомление за настъпило
застрахователно събитие, изходящо от ***-*** и адресирано до третото лице
помагач ***и отговор от последното с *** се установява, че ищеца е претендирал
от соченото застрахователно дружество възстановяване на причинените му
имещуствени вреди в резултат на увредената при произшествието мантинела, но
такова е било отказано, поради това, че към датата на произшествието за
управлявания от ответника автомобил не е имало валидна застраховка по риска
„ГО“ – поради неплащане в срок на дължима вноска от разсрочена застрахователна
премия по застрахователна ***.
Видно е от приложените препис на застрахователна
полица по задължителна застраховка ***от
23.03.2016г. и справка от ***, че за управлявания от ответника Р.Г. товарен
автомобил ***с *** е бил сключен на 23.03.2016г. договор за застраховка „ГО“ с третото
лице-помагач ***, но действието му е било прекратено на 10.10.2016г., т.е.
преди датата на процесното ПТП.
От представените преписи на писмо, изходящо от ***адресирано
до *** – *** и отговор от последния с ***е видно, че *** е претендирала
възстановяване и от ГФ на щетите от увредената мантинела, но такова е било
отказано, т.к. нямало доказателства, установяващи вината на ответника за
процесното ПТП, предвид на това, че било отменено НП, с което се налагало наказание.
От изслушаното в о.с.з. на 21.03.2018г. експертно
заключение, изготвено от вещото лице В.П. се установява, че разходите за
възстановяване на 12 броя мантинели, които са с дължина около 50 метра,
възлизат на 2 920,63лв. без ДДС или 3 504,76лв. с ДДС. Установява се
също така, че на мястото на произшествието са подменени такъв брой мантинели. Както
пояснява вещото лице при изслушването му, тези съоръжения не се продават
свободно на пазара, а при необходимост от подмяната им се доставят от определен
търговец на определена цена, която е съобразена при формиране на експертните
изводи. Експертното заключение в тази част също се възприема от съда, като
обективно, компетентно и неоспорено от страните.
От изслушаното в о.с.з. на 11.06.2018г. заключение по
допусната от съда оценителна експертиза,
изготвено от вещото лице А.С., се установява, че пазарната стойност на
демонтирани 12 броя мантинели като отпадъчен материал възлиза на 175,50лв., а
при нарязване и транспорт на скрап от страна на купувача, цената възлиза на
220лв. Съдът възприема и съобразява при формиране на изводите си това експертно
заключение, като пълно, обосновано и неоспорено от страните. Изготвените от експерта
В.П. експертни заключения по този въпрос, докладвани в съдебни заседания на 25.04.2018г.
и 18.05.2018г., не са приети от съда.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи :
Фактическият
състав на непозволеното увреждане, уреден в нормата на чл.45 от ЗЗД, включва
следните елементи: противоправно виновно деяние;
вреда;
причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда.
Съдът счита, че съобразявайки
установените факти от събраните писмени и гласни доказателства, и експертно
заключение по АТЕ, се налага извода, че се доказа в настоящото производство
противоправно деяние на ответника. Същият, като водач на товарен автомобил ***с
*** е нарушил разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, задължаваща го по време на изпреварване да осигури
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство. Установи
се от обсъдените гласни доказателства, Протокол за ***и експертно заключение по
АТЕ, че на 22.12.2016г. ответника, като участник в движението и управляващ
соченото МПС, е предприел маневра изпреварване на товарен автомобил ***управляван
от св.Д.Ц., при която не осигурил достатъчно странично разстояние между своето
и изпреварваното МПС, вследствие на което с дясната страна на своя автомобил
ударил изпреварвания в задната лява част и последвало изместване и качване на
последния върху монтираната в пътния участък мантинела, и съответно увреждането
на около 50 метра от същата.
Съгласно разпоредбата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Фактът, че съставеното за
нарушението наказателно постановление е отменено, е напълно ирелевантен за
настоящия спор.
Установи
се също така от заключението по автотехническата и оценителна експертиза,
докладвано в о.с.з. на 21.03.2018г., че разходите за възстановяване на
увредената мантинела възлизат на 3 504,76лв. С тези разходи се съизмерява
и причинената вследствие деянието на ответника вреда. Пътният участък, на който
е настъпило процесното ПТП е част от републиканската пътна мрежа и съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗП ответната Агенция има задължението да
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на този участък.
Поради това вредата е засегнала патримониума на ищеца и в негова полза следва
да бъде репарирана.
Съдът счита, че от посочената
стойност на разходите за възстановяване следва да се приспадне стойността на
отстранената увредена мантинела, оценена като отпадъчен материал, за да не се
допусне неоснователно обогатяване на увредения. Установи се от изслушаното в
о.с.з. на 11.06.2018г. заключение по допуснатата оценителна експертиза, че ако този
материал бъде продаден като скрап, при нарязване и транспорт от страна на изкупвача,
реализирания приход би възлязъл на 143лв. Съдът съобразява тази стойност, т.к.
това е най-удобния за увреденото лице способ за освобождаване от отпадъка с реализиране
на приход. Не се установи в случая да е била получена по-голяма печалба от
отстранената мантинела.
Ирелевантно за спора между
страните в настоящото производство е дали за управлявания от ответника
автомобил е имало валидна застраховка „ГО“ към датата на произшествието.
Съобразявайки горният анализ, съдът намира, че предявената искова
претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД се явява основателна и доказана до размера на сумата от 3 361,76лв.
(3 504,76 – 143) и следва да
бъде уважена като такава, респективно осъден ответника да заплати на
ищеца тази сума,
ведно със законата лихва върху нея, считано от датата на увреждането –
22.12.2016г. до окончателното изплащане. Исковата претенция в останалата част
до пълния претендиран размер от 3 661,08лв. следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Всяка от страните е претендирала
присъждане на разноски. Ищецът е направил разноски в производството за държавна
такса в размер на 146,44лв., за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв.,
за свидетели в размер на 20лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 150лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от
2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.25,
ал.2, във вр. с ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо
разноски в размер на 516,44лв. С оглед изхода на производството и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца разноски в размер на 475,12лв.,
съразмерно уважената част от исковата претенция. Ответникът е направил разноски
за вещо лице в размер на 120лв. и с оглед отхвърлената част от иска ищеца му
дължи 9,60лв. При съобразяване на това,
съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
компенсация в размер на 465,52лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД Р.Й.Г. с ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***, адрес: ***, *** сумата
от 3 361,76лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
22.12.2016г. вследствие противоправно поведение на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2016г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния претендиран размер от 3 661,08лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
Р.Й.Г. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***, адрес: ***,
***сумата от 465,52
лв., представляваща
деловодни разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ***като трето лице-помагач
на страната на ответника Р.Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :