№ 162
гр. Габрово, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20224200500247 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А1 България" ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Кукуш" № 1, ЕИК *********, чрез пълномощник М.К., против
решение № 158/08.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1954/2021 г. по описа на PC - Габрово
Твърди се, че решението е неправилно.За да отхвърли иска , първоинстанционният
съд приел, че процесната сума от 2,00 лв. е получена от „А 1 България" ЕАД на основание
неравноправна клауза, от една страна, и неоснователно - от друга страна. В същността си,
процесната сума от 2,00 лв. представлява обезщетение за обработка на просрочени
задължения. Обезщетението обхваща разходите по администриране (дейности по събиране и
уведомяване) на просрочени плащания. То се формира на база разпределение на относимите
разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи, и за
персонал, а разходите се начисляват при забава на плащането, надхвърляща определения в
Общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за
съответното задължение. В отговора на исковата молба подробно е посочено, къде и как е
уговорено това обезщетение между страните.
Първоинстанционният съд неправилно приел, че става въпрос за неустойка. В сметка
№ *** г., с която е начислено процесното задължение, ясно и точно е посочено, че
основанието за начисляването на сумата е „Обезщетение за обработка на просрочени
задължения". Всички твърдения, че процеснага сума се явява друг вид вземане, са
неоснователни.
Неправилно е прието също, че размерът на обезщетението не е доказан, тъй като посочените
разходи били абстрактни и не били извършени. Във връзка с обезщетението за обработка на
1
просрочени задължения, като цяло, е водено адм. д. № 613/2019 г. по описа на АССО между
регулаторния орган КРС и „А 1 България" ЕАД. Делото е приключило със споразумение,
което е утвърдено от АССО. По делото са представени доказателства, как точно е изчислено
обезщетението и какво точно разходи покрива то. В протокола от проведеното по това дело
заседание, процесуалният представител на КРС ясно е заявил, че с така посочената стойност
на обезщетението, правата на потребителите са защитени. Считам, че както КРС, в
качеството му на регулаторен орган, така и АССО, също са направили преценка относно
размера на обезщетението, която преценка не е взета предвид от PC - Габрово. За
дължимостта на подобно обезщетение, при други абонати, се е произнасял и СГС - в
определение от 09.03.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2957/2021 г. и в определение от
08.03.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2392/2021 г.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат заплатени направените разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който същата се
оспорва, като се излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от Районен съд Габрово, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения иск.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да се установи, ищецът е
платил на ответника сумите, чието връщане претендира, както и, че същите да са платени,
без да е налице правно основание за направеното плащане.
Не е било спорно по делото, че страните са в облигационни отношения по силата на
Договор за електронни съобщителни услуги от 11.06.2018 г., както и, че ищецът е заплатил
процесната сума от 2,00 лева, представляваща неустойка за обработка на просрочени
задължения.
Съдът е длъжен да следи служебно и може да се произнесе по действителността на
договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а
когато спора е потребителски, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни, ако не са индивидуално уговорени./ чл.
146, ал. 1 ЗЗП/.
Ответното дружество обосновава дължимостта на начислените 2.00 лева, като
2
„Обезщетение за обработка на просрочени задължения", определено на база разпределение
на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови
разходи, и за персонал, като се сочи, че разходите се начисляват при забава на плащането,
надхвърляща определения в Общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след
издаване на фактурата за съответното задължение. Обезщетението е посочено в чл. 27.1. от
Общите условия и в действащия ценоразпис на А 1 - Цени на допълнителни услуги,
предлагани от А1.В чл. 27.1. от Общите условия е предвидено, че в случай на неизпълнение
в срока за плащане посочен във фактурата абонатът дължи законна лихва за забава за всеки
ден закъснение.
Въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че ако
плащането се претендира под формата на неустойка, както изрично е посочено в касовия
бон, клаузата на чл. 27 .1 от Общите условия на ответното дружество е нищожна, тъй като
наред с това плащане се предвижда и задължение за заплащане на законна лихва за забава
обезщетяващо същото забавено изпълнение, а уговарянето на лихва за забава и неустойка за
забава едновременно е недопустимо, тъй като противоречи на добрите нрави.
Според ответника, сумата не е неустойка, а се се формира на база разпределение на
относими разходи за поддръжка и амортизация на система за таксуване, мрежови разходи, и
за персонал. Разходите се начисляват при забава на плащането, надхвърляща определения в
общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за
съответното задължение. В случая по делото не е установена дейност на служители, нито
амортизация на системата, а напротив, така както е уговорена сумата, тя се начислява
еднократно с настъпването на факта на неизпълнението, което обаче не изключва правото на
ответника да претендира други последици от забавата, като мораторна лихва по чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Това означава, че за една и съща забава ответникът може да претендира различни
вземания, които обезщетяват едни и същи вреди.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде
уважен в пълен размер.
Съдът намира за неотносими към спора доводите на ответника, че в случая е
постигнато споразумение с КРС, за което е представен протокол от о. с. з. от 24.06.2019 г.,
като е одобрено постигнато споразумение между страните. Същото се отнася до
административна дейност на КРС по отношение на ответника.Освен това, произнасянето на
АССО, не ограничава възможността гражданският съд да се произнася по въпросите
свързани с действителността на клаузите от договора за мобилни услуги, общите условия
към него, приложенията и тарифите на ответника.
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
До същите изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което решението
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна
– оставена без уважение.
3
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/8.04.2022 г., постановено по гр.д. № 1954/2021 г.
по описа на Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА „ А1 БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Кукуш" № 1, да заплати на Е.В.П.., с ЕГН ********** с адрес гр.
Габрово, ул."***, със съдебен адрес гр. Габрово, *** - адвокат Н.Р. Д., направените разноски
за въззивната инстанция в размер на 300.00 лева, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4