РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 05.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на единадесети декември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 10755/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 112459/01.09.2016 г., предявена от М.М.Д., с
ЕГН: ********** и И.А.А., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. ******,
ул. „**********, против ЗАД „А.“, с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищците
твърдят, че на 06.09.2013 г., на път 401, при км. 15+300 (******), И.И.К.,
при управление на лек автомобил „Опел Кадет“, с рег. № ******, нарушил
правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие
(ПТП) с лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******.
По
случая било образувано сл.д. № 20/2013 г. по описа на ОСлС-Ловеч,
пр.пр. № 1482/2013 г. по описа на Районна прокуратура
- Ловеч. С влязло в сила решение от 03.10.2014 г. по
НАХД № 974/2014 г. по описа на Районен съд - Ловеч, И.И.К.
бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2, б. „а“, пр. 2, вр. ал.
1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Ищците
твърдят, че при настъпване на описаното ПТП са били пътници в лек автомобил
„Опел Кадет“, с рег. № ******.
В
резултат на ПТП, М.М.Д.
получил следните увреждания: контузия на гръден кош и корем, фрактура на дясна
раменна кост. Наложило се обездвижване на крайника и провеждане на
медикаментозно лечение. Ищецът изпитвал силна болка в областта на травмата,
срещал и трудности в ежедневието си за задоволяване на битови и хигиенни нужди.
В
резултат на ПТП, И.А.А.
получила следните увреждания: контузия на гръден кош и корем, фрактура на V, VІ
и VІІ ребро, фрактура на 25, 35, 36 и 37 зъб. Наложило се провеждане на
медикаментозно лечение. Дълъг период след инцидента, пострадалата се оплаквала
от болка в областта на гърдите и силно болезнени движения. Фрактурата на 25,
35, 36 и 37 зъб създало изключителни затруднения на пострадалата при говор,
хранене и общуване с околните. Преживеният стрес от ПТП станал причина за
множество негативни емоции, силно главоболие и страх от моторни превозни средства.
Ищците твърдят, че към датата на
увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Опел Кадет“, с рег. № ******, включително
и на водача И.И.К., по силата на застрахователна полица №
11113001385667, валидна от 20.05.2013 г. до 19.05.2014 г.
Ищците
сочат, че преди предявяване на исковата молба, за обезщетяване на претърпените
от тях неимуществени вреди от процесното ПТП, ответникът им е заплатил
съответно 4000 лева и 3000 лева. Ищците считат, че тези размери на
обезщетенията са изключително занижени с оглед реално претърпените от тях
вреди.
Предвид
изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът ЗАД „А.“
да бъде осъден да заплати: на ищеца М.М.Д. – сумата
от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, на ищцата И.А.А. - сумата от 20
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от ПТП.
Сумите
се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП - 06.09.2013
г. до окончателното плащане
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗАД „А.“ е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Опел
Кадет“, с рег. № ******, включително и на водача И.И.К.,
както и че е изплатил застрахователни обезщетения от процесния деликт в размер
на 4000 лева - на М.М.Д. и в размер на 3 000
лева – на И.А.А..
Ответникът оспорва
предявените искове с възражението, че са неоснователни. Ответникът оспорва
описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и твърденията на ищците, че
вредите за които се търси обезщетение, са получени в процесното ПТП. Счита, че
не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Сочи, че
решението на Районен съд – Ловеч не го обвързва, нито по отношение наличието на
неимуществени вреди у ищците, нито относно техния размер. В наказателното
производство изобщо не били събрани данни, че ищците са понесли вреди, които
могат да се квалифицират като „средни телесни повреди“. Излага съображения, че
вредата не се предполага, а подлежи на доказване.
Ответникът оспорва
исковете и с възражението, че с изплатените на ищците обезщетения е погасил
изцяло дълга си, тъй като при определянето им са съобразени уврежданията,
причинените от тях болки и страдания, наличието на съпричиняване
от страна на ищците на вредоносния резултат, както и наличието на независимо съизвършителство между водачите на двата автомобила.
Ответникът заявява, че
значителен принос за настъпване на процесното ПТП има и водачът на лек автомобил
„Опел Астра“, с рег. № ******, който не е спазил
необходимата дистанция, с това си
поведение е ограничил видимостта си и е предизвикал ПТП.
Евентуално, ответникът
прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищците, поради извършено от тяхна страна нарушение на чл. 137а ЗДвП,
като твърди, че ищците като пътници в превозното средство са пътували без
поставени обезопасителни колани.
Ответникът поддържа и че
претенциите за обезщетяване на неимуществените вреди са в завишен размер, като
излага съображения, че претендираните суми са прекомерно завишени, несъобразени
с принципа на справедливостта, с икономическата и социалната действителност,
както и със съдебната практика.
В
допълнителната искова молба, ищците поддържат исковете по изложените
съображения и оспорват възраженията на ответника.
В
отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа твърденията и
възраженията си.
Третото лице – помагач ЗК "ЛЕВ ИНС" АД не изразява становище по
исковете.
На
12.12.2017 г., ищците са представили по делото
писмени бележки, в които се излагат съображения, че исковата са основателни, а
възраженията на ответника са недоказани.
На
28.12.2017 г., ответникът е представил по делото писмени бележки, в които се
излагат съображения, че претенциите на ищците не са доказани, евентуално следва
да бъдат намалени, както и че по делото е доказано възражението за съпричиняване.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.
267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим
съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента
относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования деликвент
и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането
им. Вината
се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 06.09.2013 г. (датата на процесното ПТП), по силата на
Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във
формата на застрахователна полица № 11113001385667, валидна от 20.05.2013 г. до
19.05.2014 г. , ЗАД „А.“ е застраховало гражданската отговорност на лицата,
правомерно управляващи лек автомобил „Опел Кадет“, с рег. № ******, включително
и на водача И.И.К.. Този факт е отделен като
безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението
от 14.07.2017 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца
юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
06.09.2013 г., на път 401 (******), при
км. 15+300 , И.И.К., с ЕГН: **********,
при управление на лек автомобил „Опел Кадет“, с рег. № ******, нарушил
правилата за движение по пътищата, реализирал пътно-транспортно произшествие с
лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, и по
непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице.
Тези факти се установяват от решение от 03.10.2014 г. по НАХД №
974/2014 г. на Районен съд – Ловеч, с което И.И.К. и
признат за виновен, за това, че на
06.09.2013 г., около 11.20 часа,
на път 401 (******), при км. 15+300, при управление
на лек автомобил „Опел Кадет“, с рег. № ******, нарушил правилата за движение
по пътищата, съдържащи се в чл. 94, ал. 1, предл. 2
ЗДвП – като водач на МПС не се е съобразил с изискването спирането на пътно
превозно средство за престой извън населените места, когато не е възможно извън
платното за движение, да се извърши успоредно на оста на пътя, най-вдясно на
пътното платно, както и правилата за движение, установени н чл. 40, ал. 1 ЗДвП
– преди да започне движение назад, е бил длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението и по непредпазливост е причинил телесни
повреди на повече от едно лица: средна телесна повреда на Л.А.А.и средна
телесна повреда на М.Н.П.- престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
2, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Със същото решение, на
основание чл. 78а, ал. 1 НК, И.И.К. е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Видно от
извършеното отбелязване, решението е влязло в сила на 24.10.2014
г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй като
нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се
прилагат и за актовете по глава двадесет и осма (каквото е постановеното от Районен
съд – Ловеч решение). Следователно и при отчитане на обективните и субективни
предели на постановеното от Районен съд – Ловеч решение по НАХД № 974/2014 г., настоящият
състав следва да зачете силата на
присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват две от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а
именно, че И.И.К. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено
виновно.
Доколкото твърдените от ищците увреждания не са
елемент от престъпния състав на престъплението, за което И.И.К. е признат за виновен, то силата на присъдено нещо на постановеното решение от 03.10.2014
г. по НАХД № 974/2014 г. на РС–Ловеч,
не обхваща и не установява, нито техния вид и характер, нито причинна им връзка
с извършеното противоправно деяние (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013
г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по
т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.).
Не е налице и признание от страна на ответника за наличието на
твърдението от ищците увреждания, тъй като с извънсъдебното изплащане на
застрахователни обезщетения, ответникът е приел, че ищците са пострадали от
процесното ПТП, но не и че са налице всички твърдени от тях вреди.
При съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът приема, че по
делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач, на 06.09.2013 г., на ищците са причинени
твърдените в исковата молба увреждания.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 58/06.09.2013 г.,
съставен на мястото на процесното ПТП от служител на ОД на МВР, сектор „Пътна
полиция“ – Ловеч, ищцата И.А.А. е
посочена, като лице, което е пострадало при процесното ПТП. От показанията на
свидетеля Л.А.А.също се установява, че при настъпване
на ПТП, ищците са пътували в лек автомобил „Опел Кадет“, с рег. № ******, като
в тази си част показанията на свидетеля са последователни и непротиворечиви.
От
събраните по делото писмени доказателства (болнични листове, медицински
направления, изследвания, резултати от изследвания) и от заключението по
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и
което съдът кредитира изцяло, се установява, че в резултат на процесното
ПТП, М.М.Д. получил следните увреждания:
контузия на гръдния кош, контузия на корема. Счупване на дясна ключица. И.А.А. е получила
следните увреждания: контузия на гръдния кош, контузия на корема. Счупване
на V, VІ и VІІ ребра. Счупване на горния
пети зъб. Счупване на долни пети, шести и седми зъби.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" ЗАД
„А.“ дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените
лица, каквито като пострадали се явяват М.М.Д. и И.А.А. (чл. 265, ал.
2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Съдът
приема, обаче, че принос за настъпване на процесното ПТП има и водачът лек автомобил
„Опел Астра“, с рег. № ******.
С постановление от 28.05.2014 г. по сл.д. № 20/2013
г. на ОСлС-Ловеч, пр.пр. №
1482/2013 г. на РП – Ловеч,
наказателното производство па отношение на Г.Й.Б. е прекратено, на
основание чл. 243, ал. 2 НПС (след като пострадалите за заявили, че желаят
наказателното производство да бъде прекратено по отношение на Бачевски). Постановлението не се ползва с обвързваща съда
материална доказателства сила относно приетите в него факти и наличието на
виновно и противоправно поведение, поради което и този документ сам по себе си
не е в състояние, нито да ги докаже, нито да ги опровергае.
Приносът
на водача на л.а. Опел Астра“ се установява от
другите събрани по делото доказателства.
По
делото е приет протокол за оглед на местопроизшествие от 06.09.2013
г., съставен от разследващ полицай при РУП-Ловеч, в
съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Протоколът има характера на официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена
сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
Към протокола за
оглед е съставена и скица на местопроизшествието (л. 54 от сл.д. № 20/2013
г. по описа на ОСлС-Ловеч). От тези документи, от решението
от 03.10.2014 г. по НАХД № 974/2014 г. на РС–Ловеч и от комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на ПТП: на 06.09.2013
г., лек автомобил „Опел Кадет“, с рег. № ******, управляван от И.И.К., се е движил по път 401 (******), в посока от гр. ******
към гр. Ловеч. По същото време, на същия път и със същата посока се е движел лек
автомобил „Опел Астра“, с рег. № ******, управляван от Г.Й.Б.. След отбивката за махала
„Изворче“, водачът И.И.К. спрял на пътното платно и взел решение да се върне назад чрез маневра
„движение на заден ход“. Водачът Г.Й.Б., приближавайки се към л.а. „Опел
Кадет“, видял как движещия се зад л.а. „Опел Кадет“ внезапно подал сигнал за завиване на ляво и заобиколил
л.а. „Опел
Кадет“. Едва тогава, водачът Б.видял л.а. „Опел
Кадет“ и настъпил удар между двата автомобила.
Изложеното сочи, че водачът на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ****** (Г.Й.Б.) е нарушил
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, тъй
като не е контролирал непрекъснато лекия автомобил, който е управлявал и не се
е движил на такова разстояние
от движещото се пред него
друго превозно средство, че да
може да избегне
удряне в него (чл. 23 ЗДвП).
Следователно, поведението но водача на л.а. „Опел Астра“ е било противоправно и е допринесло
за настъпване на процесното ПТП. Отчитайки поведението на двамата водачи, с
оглед задълженията, които е следвало да
съблюдават, както и тежестта
на извършените от всеки от водачите нарушения, съдът приема, че приносът на
водача на л.а. „Опел Астра“, с рег. № ****** за причиняването на деликта е 30 %, а приносът на застрахования
при ответника водач е 70 %, респ. отговорността на ответника следва да
бъде намалена с 30 %.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Видно от заключението
по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, получените от М.М.Д. увреждания контузия на гръдния кош и контузия на корема
са му причинили интензивни болки и страдания за срок от 15-20 дни. Счупването
на дясната раменна кост е причинила трайно затрудняване движенията на десния
горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Възможността за физическо натоварване
на десния горен крайник се е възстановила в срок от 2 месеца. След това
счупване, болки в раменната област може да се изпитват и в продължение на
години, особено при смяна на атмосферните условия. Проведеното е необходимото и
в пълен обем лечение. Не са налице остатъчни последици в резултат на получените
травми.
Видно от заключението
по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, получените от И.А.А. контузия на
гръдния кош и контузия на корема са й
причинили интензивни болки и страдания за срок от 15-20 дни. Счупването на V, VІ и VІІ ребра са причинили трайно
затрудняване движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни. Възможността за
физическо натоварване на снагата се е възстановила в срок от 2 месеца. Болки в
снагата могат да се изпитват и в продължение на години, особено при смяна на
атмосферните условия. Счупването отделно на всеки един от горни пети зъб, долни
пети, шести и седми зъби, причиняване
затрудняване на дъвченето за срок по-дълъг от 30 дни. Проведеното е
необходимото и в пълен обем лечение. Не са налице остатъчни последици в
резултат на получените травми.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ф.Л.А.и
А.А.Д.. Съдът прецени със засилена
критичност показанията на свидетелите (същите са родители на ищцата и сочат, че
ищецът им е „зет“). След като взе предвид, че същите са последователни, почиват
на непосредствени впечатления и са дадени под страх от наказателна отговорност,
съдът даде вяра и кредитира показанията на тези свидетели.
Свидетелката А.се грижила за ищцата след процесното ПТП.
Свидетелката сочи, че ищцата е била зле три месеца, имала болки, имала проблеми
със съня, било я страх). Свидетелката заявява, че сега (разпитът е проведен в
о.с.з. на 11.12.2017 г.) дъщеря й е по-добре.
Свидетелят
Д. сочи, че след катастрофата, ищецът не можел
движи дясната си ръка, имал болки в корема. След катастрофата, ищецът не можел да работи
три месеца.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда
за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика
по сходни случаи и отчете вида и
характера на уврежданията на ищците, претърпените от тях болки и страдания,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани
по-горе при установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от
чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности на ищцата в
периода след ПТП; общата продължителност на лечебния и възстановителен период
при двамата ищци, ограниченията, които са търпели ищците, възрастта на ищците
към датата на ПТП, отражението, което е дало процесното ПТП върху живота на ищците,
както и че при промяна на времето и
по-голямо натоварване, ищците ще продължи да изпитват болки, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от М.М.Д. неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 23 000 лева, а
справедливото обезщетение за претърпените от И.А.А.
неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 30 000 лева.
С
оглед установения принос на застрахования при ответника водач, ответникът отговаря за 70 % от посочените
суми и дължи, както следва: на М.М.Д. - 16 100 лева, и на И.А.А. – 21000
лева. Не се спори по делото, че извънсъдебно ответникът е заплатил на
ищците съответно 4 000 лева и 3 000 лева.
Следователно,
предявеният от М.М.Д. иск да заплащане на обезщетение
да неимуществени вреди е основателен за сумата от 12 100 лева (16 100 лв. – 4 000 лв.), а предявеният
от И.А.А. иск да заплащане на обезщетение да
неимуществени вреди е основателен за сумата от 18 000 лева (21 000 лв. – 3 000 лв.).
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия
ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице
задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В
константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в
създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т.
д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г.
на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о.,
решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от
10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т.
д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т.
о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д.
№ 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд
последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди
от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането
на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат.
Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване
с вероятности или с предположения. Както
в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС,
II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно
за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между
неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
В
настоящия случай съдът приема, че ответникът не доказа възражението си за съпричиняване.
Ответникът
твърди, че ищците са допринесли за негативните последици от ПТП, тъй като са
пътували в МПС без поставени обезопасителни колани.
Съдът
не кредитира събраните в тази връзка свидетелски показания чрез разпита на Л.А.А.. Решаващото за това не са нито близките отношения на
свидетеля с ищцата (която е негова сестра), нито обстоятелството, че свидетелят
е пострадал при същото ПТП, а че в сравнително краткия му разпит, свидетелят
сочи напълно взаимно изключващи се факти. Свидетелят заявява „Аз бях с колан.
(...) В автомобила имаше три колана на задната седалка. (…) Коланът го сложих,
както се слага. Всъщност аз нямах колан. (…) Аз нямах колан, не мога да се сетя
дали имаше колан за мен колата или не. За останалите имаше четири колана.“. Поради
това и показанията на това свидетел не могат да бъдат сигурен източник за
установяване на релевантните по делото обстоятелства.
При
настъпване на процесното ПТП, и двамата ищци са били пътници в лек автомобил
„Опел Кадет“, с рег. № ******, като М.М.Д. е пътувал
на предната дясна седалка), а И.А.А. е пътувала на
задната лява седалка, зад водача на автомобила.
В
приетото по делото заключение по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, е посочено, че лек автомобил „Опел
Кадет“, с рег. № ****** е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички
места на пътниците, включително и на задната седалка. ВЛ са посочили, че М.М.Д.
е получил счупване на дясната ключица от натиска на предпазния колана и че това
счупване е характерно при пътник, седящ на предната дясна седалка до водача на
автомобила.
Вещите
лица са посочили, че не може да се прецени с категоричност, дали И.А.А. е била с поставен предпазен колан. Видно от
заключението, обаче, с поставен предпазен колан е щяла да получи същите
травматични увреждания, поради получените и описани деформации на купето на
автомобила на мястото, където е стояла. Вещите лица са приели, че поради
големите деформации на купето на автомобила, двамата ищци са били с поставени
предпазни колани. В случай, че са били без предпазни колана е можело да
настъпят по-тежки травматични увреждания, които да доведат до смъртен изход.
От
така установеното съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите е недоказано. С оглед на това,
съдът намира, че с поведението си ищците не са допринесли за настъпването на
вредоносния резултат, поради което и определените по-горе обезщетения не следва
да бъдат намалявани.
Следователно,
исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са
основателни и следва да бъдат уважени съответно
за сумата от 12 100 лева - обезщетение
да неимуществените вреди, претърпени от М.М.Д. и за
сумата от 18 000 лева - обезщетение
да неимуществени вреди, претърпени от И.А.А.. За
разликата до пълните предявени, исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.)
отговорността на застрахователя
е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата
е функционална и застрахователят
се смята в забава с оглед привилата на непозволеното
увреждане. При задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава
и без покана, поради което върху
определеното обезщетение се дължи лихва по чл. 86, ал.
1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл.
84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и постоянната практика
на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по описа на ВКС, ТК, ІІ
ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК, решение №
72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение №594/17.10.2006г. по т.д.
№ 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно присъдените обезщетения за
неимуществени вреди са дължими от ответника, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 06.09.2013 г.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
122.50 лева от общо направените разноски
в размер на 350 лева (350 лв. х 0.35), депозит за експертиза. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25
от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника
се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника
следва да се присъди сумата от 70 лева (200 х 0.35) за
юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА,
вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищците – адв. Ц. С.В.,
сумата от 1241.50 лева, съразмерно на уважените
части от исковете (1910
лв. х 0.65)
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1431.50 лева, които
включват: 1204 лева – държавна такса, от внасянето на която ищецът е бил
освободен и 227.50 лева (350 лв. х 0.65) – депозит за АТЕ,
от внасянето на който ищците са били освободена.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на
М.М.Д., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 267, ал.1, вр.
чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата
от 12 100 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от М.М.Д. неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 06.09.2013 г., на път 401 (******), при км. 15+300, ведно със законната лихва, считано от 06.09.2013
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 12 100
лева до пълния предявен размер от 26 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати
на И.А.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ
(отм.), сумата от 18 000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от И.А.А.
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 06.09.2013 г., на път 401 (******),
при км. 15+300, ведно със законната лихва, считано от 06.09.2013
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над
18 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адвокат Ц. С.В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***-13, офис 5, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 1241.50 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.М.Д., с
ЕГН: **********, и И.А.А., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. ******,
ул. „**********, да заплатят на ЗАД „А.“, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 122.50 лева – разноски по делото и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, и сумата от 70
лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1431.50 лева
– разноски по делото, представляващи държавна такса и депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на ЗК "Л. И." АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** - трето лице помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: