РЕШЕНИЕ № 2600
гр.
Пловдив, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плодивският районен съд, гражданско
отделение, 5-ти брачен състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо
Иванов
при секретаря Цвета Василева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1508 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 150 СК.
Ищците Г.П., И.П. и В.П., чрез техния
баща и законен представител Г.И.П. твърдят, че с решение на Районен съд -
Пловдив от 11.04.2018 година ответницата А.В.П.
е осъдена да заплаща на трите си деца издръжка в размер на по 127,50 лева на
всяко от децата. Твърди се, че към момента този размер е незаконосъобразен и
потребностите на децата са се увеличили за изминалите две години и по изложените
в исковата молба съображения от съда се иска да се постанови решение, с което
да се измени досегашната издръжка на 170,00 лева на всяко едно от трите деца,
ведно със законните последици.
Ответната страна е депозирала писмен
отговор, чрез пълномощника си по делото, с който твърди, че към момента има
доходи към минималния размер за страната, не осъществява, каквато и де е
търговска дейност, няма и лично недвижимо имущество и не може да плаща искания
размер издръжка, като възможностите й са само установения към момента размер от
152,50 лева на месец, като също претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доказателствата
по делото и доводите на страните по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че Г.П., И. П. и В.П. са деца на
ответницата А.В.П..
От присъединеното гр.д. №
14256/2017 г., ПдРС, 3-ти брачен с-в, се установява, че по реда на чл. 330 ГПК с решение на Районен съд – Пловдив влязло в сила на 11.04.2018
година
е утвърдено от съда споразумение по чл. 51 СК, с което ответницата се е задължила да заплаща на трите си деца
издръжка в размер на по 127,50 лева месечно
на всяко от децата.
Ответницата няма редовни и постоянни
трудови доходи, като от приета справка от ТД-НАП се установява, че в периода 09.12.2019г до 01.04.2020г е
получавала трудови доходи в размер на
525 лева месечно. Установено е и че през 2019 г. е била в ***** с цел намиране
на работа и препитание, като от приетите писмени доказателства се устаноява ,
че е изпращала издръжка за децата си- три броя платежни нареждания, касаещи плащане на издръжка на трите деца .
Бащата на децата е ******* като осигурителните му доходи са близки до
максималния осигурителен праг, като от приетите писмени доказателства се установява,
че дружеството генерира значителни
приходи.
Децата живеят при баща си, като леля им (сестрата на баща им) помага за
отглеждането и възпитанието им. Майката живее при родителите си, които и
помагат финансово. Започнала е нова
работа преди по-малко от месец, което се устаноява от св. А./майка на
ответницата/. Св. К./****
на бащата на децата/ разказва, че материалното
положение на бащата е много добро и че ***** посещават извънкласни уроци по *************,
за които плаща баща им. Освен това за облеклото им, храната и всичко, изцяло се грижил той.
Децата Г., И. и В., които са съответно на ***** години и имат нормални
за възрастта си потребности.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.
150 СК.
Предявеният иск цели изменение на размера на веднъж определената и
присъдена по съдебен ред издръжка при промяна на обстоятелствата.
За успешно провеждане на иска по чл. 150 СК е необходимо да са настъпили промени
в обстоятелства, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава основание за
промяна, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може
да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите
се обстоятелства. Следва да е налице
трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и на възможностите на
дължащия издръжка.
Съдът намира, че в случая са налице
кумулативно предвидените в чл. 150 СК предпоставки, по следните съображения:
От предходното присъждане на издръжката до приключването на съдебното дирене по делото
е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на
издръжката. През изминалия период от присъждането на издръжката от малко повече
от две години социално-икономическото развитие на страна и натрупалата се
инфлация са намалили покупателната способност на присъдената издръжка. Нуждите
на ищците с възрастта са се увеличили и ще се увеличават. Отделно от това се
установява, че децата ходят на различни частни уроци, които задоволяват техните
образователни потребности.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за
децата, а не за родителите – т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според чл. 142,
ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на
едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142,
ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага
спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална
норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това ищеците
по делото с оглед възрастта си е дефинитивно неработоспособни, поради което имат
право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените
да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК). Издръжката на децата се дължи от
двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва
да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите
на домакинството, част от които са в полза и на децата. Конкретните възможности
на ответника да дава издръжки обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142,
ал. 1 СК).
Ответницата работи отскоро на нова работа, като преди това също не се е
задържала продължителен период на трудов договор, като има и доказателства, че
опитите й да подпомогне финансовото и материалното си положение чрез разбота в *****
не са довели до желаните резултати, което е мотивирало и да се върне в *****,
като живее при родителите си. Такъв трудовоправен статут предполага нередовен и
невисок доход на А.В.П. Независимо от това обаче самото съжителство на
родителите на А.В.П. в едно домакинство с нея позволява на последната да отделя
повече от месечния си доход за собствената си издръжка, респ. и косвено за
издръжката на ищеца. Това обстоятелство трябва да бъде отчетено от съда.
Бащата, който не е освободен от задължението да издържа децата си, получава значителни
финансови доходи в размер, които надминават многократно минималната работна
заплата за страната.
При съобразяване на всички посочени по-горе обстоятелства съдът намира,
че размерът на издръжката, която се дължи от ответника на ищеца, е 157,50 лева.
По-голям размер на издръжката не би бил във възможностите на ответницата, с
оглед установения й доход и липсата на доказателства за притежавано от А.В.П. друго имущество, от което да може да
реализира доходи.
Искът следва да се уважи до размер от 157,50 лева месечно, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 170 лв. месечно.
Увеличеният размер на издръжката следва да се присъди, считано от датата
на подаване на исковата молба до настъпването на законни основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 СК паричната издръжка се изплаща
ежемесечно, а според чл. 242, ал. 1, пр. 1 ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за
исковете за нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне служебно
предварително изпълнение на решението, дори и без искане на страните.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищцовата страна, поради
което следва да се възстанови сумата от 280 лева., разноски за адвокатски
хонорар по договор за правна защита и съдействие съобразно уважента част от
иска. Ответната страна е претендирала разноски за заплатен адвокатски хонорар, но
не е представила доказателства за
извършването на такива.
Ищците по иск за издръжка са
освободени от държавна такса и разноски, поради което държавната такса върху
уважената част от иска следва да се възложат на ответницата.. На основание чл. 83,
ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1 ТДТ ГПК ответникът следва
да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката в полза на
съда в
размер на 130 лева/ по 43.20 за увеличаване на всяко едно от трите деца/
По изложените мотиви, Пловдивски районен съд, V- ти бр. състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на постановената по ГД №
14256/ 2017 г., по описа на РС- Пловдив, 3 бр. с-в, месечна издръжка, дължима
от А.В.П., ЕГН: **********, в полза на децата Г.Г.П., ЕГН **********, И.Г.П.,
ЕГН ********** и В.Г.П., ЕГН **********, като го
УВЕЛИЧАВА от 127,50 лева
на 157,50 лева месечно, считано от 30.01.2020 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, платима до 25-то число
на съответния месец, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска.
ОТХВЪРЛЯ иска за увеличаване размера на издръжката в частта над 157,50 лева месечно до пълния предявен размер от 170 лева месечно.
ОСЪЖДА А.В.П., ЕГН:
**********, да заплати на
децата Г.Г.П., ЕГН **********, И.Г.П., ЕГН ********** и В.Г.П., ЕГН
********** чрез техния баща и законен
представител Г.М.М., ЕГН **********, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 282
лв., разноски за адвокатско възнаграждение сторени в производството по делото,
съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА А.В.П., ЕГН:
*********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд - Пловдив, сумата от 130 лева, представляваща държавна такса по
присъдената в полза на децата издръжка.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, се постановява предварително изпълнение на решението в частта му, касаеща
присъдената в полза на децата месечна издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Христо Иванов
Вярно с оригинала!
КЯ