№ 1473
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502433 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано образувано по въззивна жалба, подадена от
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,чрез процесуалния
представител юирсконсулт Г.П., против решение №2447 от 04.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 8959/2021 г., по описа на Пловдивски районен съд, в
частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя за признаване за
установено, че ответниците Е. А. С., ЕГН ********** и П. А. С., ЕГН
**********, му дължат при условията на разделност по 1 / 2 всеки от тях
главница по договор за потребителски кредит Стандарт №**********,
сключен на 26.10.2015г. от техния наследодател А.П. С., за разликата над
уважения размер от 55,17 лева до претендирания размер от 299,91 лева и
договорно възнаграждение за периода 26.09.2016г. – 26.11.2017г. в размер от
190,62 лева, за които суми е издадена Заповед №2952 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5012/2021г. на ПРС.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата
1
отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което
исковата претенция да бъде уважена
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемите Е. А. С., ЕГН ********** и П. А. С., ЕГН **********, с
който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във
въззивните жалби доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.9 от ЗПК, като ищецът „Профи кредит България“ ЕООД иска
постановяване на решение, с което да се признае за установено, че
ответниците Е. А. С., ЕГН ********** и П. А. С., ЕГН **********, му
дължат при условията на разделност по 1 / 2 всеки от тях главница по договор
за потребителски кредит Стандарт №**********, сключен на 26.10.2015г. от
техния наследодател А.П. С. в размер от 643,98 лева; 190,62 лева- договорно
възнаграждение за периода 26.09.1916г.-26.11.2017г.; 555,93 лева –
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги; законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
09.02.2021г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед
№2952/23.03.2021г. по ч.гр.д.№5012/ 2021г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.
2
С обжалваното решение съдът е приел, че договорът за потребителски
кредит, на които ищецът основава вземанията си, е недействителен съгласно
чл.22 от ЗПК поради нарушаване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
поради което след отчитане на извършените от кредитополучателя плащания
е уважил частично- за сумата от 55,17 лв. само иска за главницата, като го е
отхвърлил за разликата над уважения размер до пълния му предявен такъв от
643,98 лв. Отхвърлил е останалите предявени от ищеца претенции за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и възнаградителна
лихва. В частите му за уважаване на претенцията за главницата и за
отхвърляне на иска за установяване на дължимост на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги решението не е обжалвано от страните
и е влязло в сила. Пред въззивната инстация спорът е висящ само относно
претенцията за главница за разликата над уважения размер от 55,17 лв. до
предявения размер от 299,91 лева, както и относно претенцията за
възнаградителна лихва.
От фактическа страна по делото се установява от писмените
доказателства, че на 26.10.2015г. между ищцовото дружество, като
кредитодател, и наследодателят на ответниците и техен баща А.П. С.,
починал на 10.09.2016г., в качеството му на кредитополучател, е бил сключен
договор за потребителски кредит Стандарт №**********, съгласно който
ищецът е предоставил на кредитополучателя сумата от 900 лв. за срок от 24
месеца, при посочени в договора годишен лихвен процент 41,17%, годишен
процент на разходите- 49,90%, дължима сума по кредита 1335,36 лв. Към
договора е сключено споразумение за предоставяне на закупен пакет от
допълнителни услуги, по което е уговорено възнаграждение в размер на 900
лв. , платимо на равни месечни вноски от кредитополучателя от по 37,50 лева
в добавка към вноските за погасяване на кредита.
Ищцовото дружество признава, че кредитополучателят е изпълнил част
от задължението си , като е извършил следните плащания: по договора за
кредит: главница в размер на 256,02 лева, договорна лихва в размер на 244,74
лева, вноски по пакет „допълнителна услуга“ в размер на 344,07 лева.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
№1/2020 от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
3
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, и без да е
направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния
съд за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, на
който ищецът основава претендираните вземания. Съгласно разпоредбата на
чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата
разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на
годишния процент на разходите по кредита, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/- 49,90%, поради което договорът формално отговаря на
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Размерът на посочения в договора
ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите от
потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК "общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит. Видно от представения по делото договор за кредит,
кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение за пакет
допълнителни услуги /приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни
вноски и за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства/, което се начислява и заплаща заедно с
месечните вноски по кредита. По делото се установява от съдържанието на
договора, а и по това няма спор между страните, че размерът на посоченото
възнаграждение не е включен в посочения в договора годишен процент на
4
разходите по кредита, въпреки че разходите за заплащането му са пряко
свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на
чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при
изчисляването му. Предвид горното посоченият в договора годишен процент
на разходите не съответства на действителния такъв, определен съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, а освен това е
нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща че годишният
процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Предвид неточното
посочване на ГПР в договора за кредит потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителната му цена, което следва да се окачестви
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда
посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите, различен
от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа
посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на
чл.22 от ЗПК води до неговата недействителност. Съгласно разпоредбата на
чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Предвид горното ищецът има право да
претендира от ответниците връщане само на предоставената главница по
кредита, а претенцията му за заплащане на възнаградителна лихва е
неоснователна и следва да се отхвърли.Ищцовото дружество признава, че
наследодателят на ответниците е платил по договора сумата от общо 844,83
лева, с които следва да се приеме, че е заплатил частично задължението си за
връщане на главницата по кредита, от която незаплатена е останала сума в
размер на 55,17 лв., до който размер следва да се уважи претенцията за
главница, като за разликата над тази сума до пълния размер на претенцията от
643,98 лв. искът следва да се отхвърли. С оглед изричната разпоредба на
чл.23 от ЗПК обстоятелството, че ищецът основава тази претенция на
сключения договор за кредит, не може да съставлява пречка за присъждане на
сумата при направен в хода на делото извод за недействителност на същия.
Целта на разпоредбата на чл.23 от ЗПК е да уреди отношенията между
5
страните по договора за потребителски кредит при недействителност на
последния, включително като намери приложение по предявен от кредитора
срещу длъжника иск, основаващ се на сключения договор, тъй като въпросът
за недействителността на договора обичайно възниква и се разглежда именно
в производството по такъв иск. В противен случай самостоятелното
съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй като същата
възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха
могли да намерят приложение.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2447 от 04.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 8959/2021 г., по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която е
отхвърлен иска на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, за
признаване за установено, че ответниците Е. А. С., ЕГН ********** и П. А.
С., ЕГН **********, му дължат при условията на разделност по 1 / 2 всеки от
тях главница по договор за потребителски кредит Стандарт №**********,
сключен на 26.10.2015г. от техния наследодател А.П. С., за разликата над
уважения размер от 55,17 лева до претендирания размер от 299,91 лева и
договорно възнаграждение за периода 26.09.2016г. – 26.11.2017г. в размер от
190,62 лева, за които суми е издадена Заповед №2952 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5012/2021г. на ПРС.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6