О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260047 27.08.2020 г. град С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 27 август Година 2020
в закрито заседание, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар
като разгледа докладваното от съдия Н. Уруков
частно гражданско дело номер 1476 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 3. от ЗАКОН за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
(Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) /ЗМДВИПОРНС/, и във
вр. чл.129, ал.1 и ал.2 и във връзка с чл.127, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от Ж.П.Г. с постоянен
адрес ***, представляван от пълномощника си адв. Р.Й. против Определение № 1626
от 01.06.2020 г. по г.р.д. № 5437/2019 г. по описа на РС – С.З.с пр.основание
чл.129, ал.2 от ГПК.
Жалбоподателя твърди, че
получили горепосоченото Определение, с което производството по
гражданско дело с № 5437/19г. се
прекратява и се връща исковата молба по делото.
В настоящата частна жалба обжалва пред
въззивния съд в законният срок това прекратяване, като мотивите му за това са
следните :
1/
получил съобщението с разпореждането на 18.03.2020г. няколко дена след
обявяването на извънредно положение в Р. България във връзка с пандемията от
Ковид 19.
2/
Съгласно закона за извънредното положение и последващите подзаконови нормативни
актове бил наложен мораториум върху текущите дела и сроковете спрели да текат. Ноторно
известен факт.
3/ Съдебната палата била
затворена със заповед на председателя на съда, ако не се лъже до 13.05.2020г.
4/ Веднага след
отмяната на извънредното положение и възстановяването на сроковете по текущите
дела, се смятало ,че за делата и сроковете започвали да текат и новите срокове
от момента на прекратяването на извънредното положение.
Ето
защо на тези правни основания, изброени по горе моли съда да отмени това
определение и да върне делото на Районният съд, където да му бъде дадена
възможността да изправи пропуските на исковата молба.
Подробни съображения за това са изложени в частната жалба
на жалбоподателя с вх. № 14251/15.06.2020г., депозирана по ч.гр. дело с № 5437/2019г. чрез РС-С.З..
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за
писмен отговор такъв не е постъпил от въззиваемия по делото Н.Ю.Г..
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на
страните и оплакванията изложени в частната
жалба, депозирана по делото, намира
за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно
процесуално легитимирана страна в
процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 275,
ал.2 от ГПК и се явява процесуално допустима.
С Определението си под № 1626 от 01.06.2020 г. по ч.гр.д. № 5437/2019 г. по
описа на РС – С.З.с пр.основание чл.129, ал.2 от ГПК първостепенният РС – С.З.е
РАЗПОРЕДИЛ, че ВРЪЩА искова молба с вх. №
29258/17.10.2019 г. на ищеца Ж.П.Г., поради неотстраняване в срок на
нередовностите й и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането й
производство по настоящото гражданско дело номер 5437 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд.
Жалбоподателят Ж.П.Г. е получил съобщението за изготвеното ОПРЕДЕЛЕНИЕ на първостепенния
съд на датата 09.06.2020 год., като съобщението е получено от адв. Й. – надлежен
пълномощник на жалбподателя по делото. Жалбата е постъпила в РС-С.З.на шестия ден с вх. № 14251/15.06.2020г. против същото Определение на първоинстанционния
съд. Налага се извода, че частната жалба е депозирана в законния срок и следва
да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.
С Определение от датата 01.06.2020 г. първоинстанционият
съд е върнал исковата молбата на жалбподателя поради неизпълнението на
указанията на съда и е прекратил производството по делото. Изводът на първоинстанционният съд е правилен и законосъобразен поради
следните съображения:
Въззивният съд следва да
отбележи, че съобразно нормата на Чл. 3. от
ЗАКОНА за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците
(Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) /ЗМДВИПОРНС/ за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат: 1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) процесуалните
срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на
сроковете по производствата и делата съгласно приложението; 2. (изм. – ДВ, бр.
34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти;
От друга страна
съобразно § 13. ал. (1) от ЗАКЛЮЧИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г.
|
(ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020
г.) |
|
|
|
Сроковете по чл. 3,
т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по
отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на
7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". Според ал.(2)
Извършените действия от обявяването на извънредното положение до влизането в
сила на този закон запазват силата си.
Въззивната инстанция намира от данните по първоинстанционното дело, че съобщението за прекратяването на делото, с
препис от разпореждането на РС-С.З., е получено от пълномощника на ищеца
редовно на датата 18.03.2020 г., по реда на чл. 39, ал. 1 и чл. 45, изр. 2 ГПК,
видно от върната по делото разписка (л. 33). В дадения му едноседмичен срок,
изтекъл действително на датата 28.05.2020 г. – вторник (с оглед на
горецитираните норми на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г. и §13 от ПЗР
на ЗИДЗЗ, Обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), ищецът не е
отстранил нито една от посочените нередовности на исковата си молба. Поради
това и съдът не може да провери не само приложимото процесуално и материално
право, което е обусловено от гражданството на всеки от съпрузите към момента на
подаване на молбата за развод и последното им обичайно местопребиваване (чл. 3
и 6 Регламент (ЕО) № 2201/2003, и чл. 7 и чл. 82 КМЧП), но и международната си
компетентност съгласно чл. 3 и 6 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от
27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който
се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, респективно чл. 7 КМПЧ, за която следи
служебно (чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 и чл. 28 КМЧП). Констатираните
нередовности не са отстранени и с частната жалба на жалбподателя.
Производството по делото е прекратено на датата 01.06.2020 год. след изтичането
на всички спрени срокове съответно на 28.05.2020 год.
А след като в дадения му срок по чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът и жалбподател не
е отстранил посочените нередовности на исковата си молба, същата следва да му
бъде върната, а образуваното за разглеждането й производство да се прекрати. По
аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде
обжалвано само от ищеца, на когото поради това следва и да се съобщи.
Първоинстанционният РС-С.З.се е съобразил, както с приложимите по случая
императивни норми на специалния закон, така и с задължителната съдебна практика
на Върховните съдилища на Републиката и касателно връщането на исковата молба и
съответно прекратяването на делото при констатираните нередовности, които не са
били отстранени по никакъв начин от жалбподателя. Първостепенният съд е стигнал
до единствено възможните в настоящата ситуация и същевременно с това правилни и
обосновани изводи, че не са налице законовите предпоставки за продължаването
на делото, а са налице тези за неговто прекратяване.
Налага се категоричния
извод, че при наличието на представените пред първостепенния съд доказателства /такива
изобщо не са представени/ от частния жалбподател и ищец, на РС-С.З.не е била
предоставена никаква друга възможност, освен да прекрати производството по
образуваното пред него първоинстанционно дело.
В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло
обжалваното Определение на РС- С.З., като правилно и
законосъобразно.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение с № 1626 от 01.06.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 5437/2019 г. по описа на РС – С.З.с пр.основание чл.129, ал.2 от ГПК,
с което първостепенният РС – С.З.е РАЗПОРЕДИЛ, че ВРЪЩА искова
молба с вх. № 29258/17.10.2019 г. на ищеца Ж.П.Г. с ЕГН **********, поради
неотстраняване в срок на нередовностите й и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното
за разглеждането й производство по първоинстанционното гражданско дело с номер
5437 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна
касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.