Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. Д., 11. 10. 2010г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д.КИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесети
септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛИЦА СТОЯНОВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
При
участието на секретаря П.П., разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в.
гр. д. № 676 по описа на Д.кия окръжен съд за 2010г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по реда на чл. 258
и сл. от ГПК, по въззивна жалба от ответника „П.Т.” ЕООД гр. Д.,
представлявано от управителя П.Б.Г., чрез процесуалния му представител, против
решение № 92/ 22. 06. 2010г., т. VІІ, стр. 120 – 121, постановено по гр. д. №
3020/ 2008г. по описа на РС – гр. Д., с което претенциите на ищеца С.С.П. са
били уважени, като е било признато за незаконно освобождаването му от
работа поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение” на
основание чл. 195 ал. 1, вр. чл. 188 т. 3, вр. чл. 187 ал. 1 от КТ, извършено от
ответното дружество със заповеди № 5/ 15. 10. 2008г. и №
6/ 15. 10. 2008г. и е било прекратено трудовото му правоотношение на основание
чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, считано от 15. 10. 2008г., като горепосочените
заповеди
са били отменени. С обжалваното решение също така работодателят
- ответник „П.Т.”
ЕООД гр. Д. е
бил осъден да заплати на С.С.П. следните парични суми: - в
размер на 463. 36 лв., представляваща неизплатено на работника - ищец основно
трудово възнаграждение за месеците юли и август 2008г., т.
е. в размер на 231. 68лв. за всеки от посочените месеци; - в размер на 225. 62
лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение на ищеца за придобит стаж и
професионален опит за периода м. 08. 2007г. – м. 01. 2008г.,
ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 16. 12. 2008г. до окончателното и изплащане; - в
размер на 1372. 96лв., представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за отработени 56 съботни дни, ведно със законната лихва за
забава върху посочената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като в тежест на
ответното дружество са възложени и заплащането на сторените от ищеца разноски, а
също и държавна такса и съдебно – деловодни разноски. Въззивникът намира
решението за неправилно като постановено при нарушения на процесуалните правила
и на материалния закон, и при превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства, тъй като Районният съд приел, че работникът едностранно с
волеизявление по реда на чл. 327 т. 2 от КТ е прекратил трудовото
правоотношение, но независимо от това разглеждал по същество нарушението на
трудовата дисциплина, за което работникът – ищец бил наказан. Дружеството –
въззивник счита, че неправилно първостепенният съд е уважил, като е приел за
доказани, претенциите на С.С.П. за заплащане на неизплатено основно трудово
възнаграждение за месеците юли и август 2008г. и допълнителното такова за
отработени 56 съботни дни, поради което в горните му части решението следвало
да бъде отменено, като с ново решение по същество на спора Окръжният съд отхвърли
заявените от С.С.П.*претенции,. Досежно иска за заплащане на
допълнително
трудово възнаграждение на ищеца за придобит стаж и професионален опит,
дружеството – жалбоподател навежда оплаквания за недопустимост на решението в
тази му част, тъй като тази претенция била заявена във висящия процес по пътя
на изменение на иска, поради което в настоява в тази му част решението да бъде
обезсилено. Жалбата съдържа и искане за присъждане на сторените в процеса
разноски.
Ответната по въззива страна С.С.П., чрез процесуалния му
представител, е депозирал писмено възражение, със становище за
законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като следва да бъде
потвърдено. Претендира разноски във въззивното производство.
Обжалваното решение е обявено в публичния регистър на
съдебните актове на 22. 06. 2010г. Въззивната жалба, подадена на 06. 07.
2010г., попада в срока по чл. 315 от ГПК, и като депозирана от легитимирано
лице, е допустима.
Първоинстанционното производство е било образувано по
предявени от С.С.П. *** против „П.Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. Д., ул. „А.” № , представлявано от управителя П.Б.Г., обективно съединени
претенции, както следва: - за отмяна на издадените от работодателя заповеди № 5
и № 6, и двете от 15. 10. 2008г., с първата от които му е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 195 от КТ, а с втората е
било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330 от КТ; - за
осъждане на работодателя да заплати на ищеца – работни следните парични суми: в
размер на 231. 68лв., представляваща неизплатено на работника основно трудово
възнаграждение за м. 07. 2008г., в размер на 231. 68лв., представляваща
неизплатено на работника основно трудово възнаграждение за м. 08. 2008г., ведно
с лихви за забава, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане до
датата на плащане, в размер на 1296. 96лв., представляваща неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за отработени 56 съботни дни за периода от
сключване на трудовия договор до датата на прекратяването му, ведно с лихви за
забава, считано от датата на изискуемостта на вземането до датата на изплащане,
в размер на 289. 50лв., представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за отработени 200 часа извънреден труд за периода от сключване
на трудовия договор до датата на прекратяването му, ведно с лихви за забава,
считано от датата на изискуемостта на вземането до датата на изплащане и сумата
от 185. 04лв., представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ. Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, с горепосочените заповеди, издадени от пълномощник
на работодателя, неправилно работникът е бил наказан с най – тежката
дисциплинарна санкция, след като правоотношението му е било прекратено с
едностранно волеизявление по чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ от страна на работника С.С.П.,
поради което уволнителните актове, като незаконосъобразни, следва да бъдат
отменени. В допълнителна молба е уточнил, че при издаването на заповедите №№ 5
и 6 от 15. 10. 2008г. работодателят не е съобразил процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание, заповедите били издадени от лице без дадената му от
работодателя представителна власт, а най – сетне не бил извършил вменените му
нарушения на трудовата дисциплина. Ищецът е твърдял също така, че за месеците
юли и август 2008г. не е получил основното си трудово възнаграждение,
независимо, че бил принуден от работодателя да подпише ведомостта за получена
работна заплата с оглед оформянето на трудовата му книжка, а също е сочил, че
не му е било изплащано допълнително трудово възнаграждение за отработените от
него 56 съботни дни през целия период на времетраене на трудовото му
правоотношение, а също и за положения от него 200 часа извънреден труд. С тези
съображения ищецът е настоявал претенциите му да бъдат уважени изцяло.
С определение от 13. 01. 2009г. първоинстанционният съд е
разделил производството по заявената с исковата молба претенция на С.С.П.
против „П.Т.” ЕООД гр. Д. за осъждане ответника да му заплати сумата от 185.
04лв., представляваща неизплатено на работника обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ в отделно производство.
По реда на чл. 131 от ГПК ответникът по иска е депозирал
писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на така
заявените претенции с твърдението, че уволнението е правилно и законосъобразно
извършено, при наличие на предвидените в КТ предпоставки. Съответно е настоявал
да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца за осъждане на дружеството –
работодател да му заплати парични суми в размер на по 231. 68 лв.,
представляващи неизплатени основни месечни възнаграждения за м. 07 и м. 08.
2008г., тъй като работодателят е платил същите на работника изцяло, а същият
удостоверил извършеното плащане с подписа си в съответната ведомост. По
отношение претенциите за заплащане на допълнителни трудови възнаграждения за
отработени 56 съботни дни, съответно за положените 200 часа извънреден труд,
дружеството – работодател е заявило, че с оглед характера на полагания от
работника труд, седмичното му и дневното му работно време е било ненормирано,
като при липса на полаган труд в рамките на работната седмица, такъв е бил
полаган в съботни дни или след изтичане на работния ден. В тази връзка
процесуалният представител на „П.Т.” ЕООД гр. Д. е настоявал ищцовите претенции
да бъдат изцяло отхвърлени.
В съдебно заседание, проведено на 02. 04. 2009г.,
страната на ищеца е депозирала писмена молба, в която и на основание чл. 214
ал. 1 от ГПК е предприела изменение на основанието и размера на предявения иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 289. 50лв.,
представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен от
ответника 200 часа извънреден труд за периода от възникване до прекратяване на
трудовото му правоотношение, като е заявила осъдителна претенция в общ размер
на 202. 62лв., представляваща дължимо и неизплатено от работодателя
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за
периода м. 08. 2007г. – м. 01. 2008г. С определение от съдебно заседание,
проведено на 02. 04. 2009г., Районният съд е допуснал изменение на така
заявената от С.С.П. против „П.Т.” ЕООД гр. Д. претенция.
С две допълнителни писмени молби, представени от
процесуалния представител на ищеца в съдебните заседания, проведени на 17. 05.
2010г. и на 10. 06. 2010г., исковете за заплащане на допълнителни трудови
възнаграждения за трудов стаж и професионален опит, съответно за отработени 56
съботни дни са били увеличени в размер на 225. 62лв., съответно 1372. 96лв.
Измененията на исковете са били допуснати от първоинстанционния съд с
определения в проведените съдебни заседания.
С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и
съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото
доказателства, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Трудово правоотношение между ищеца С.С.П. като работник,
и работодателя ЕТ „П. – П.Г.”***, търговското предприятие на който едноличен
търговец е придобито от „П.Т.” ЕООД гр. Д., представлявано от управителя П.Б.Г.,
видно от приложеното удостоверение от Агенцията по вписванията, е възникнало по
силата на сключен между страните трудов договор № 27/ 10. 08. 2007г. По силата
на последния работникът е приел да изпълнява длъжността „шофьор”, при място на
работа – бетонов възел, работно време – 8 часа и основно месечно възнаграждение
255лв.
На 30. 09. 2008г. ищецът С.С.П. е отправил до управителя
на „П.Т.” ЕООД гр. Д. молба, вх. № 50/ 20. 09. 2008г., съгласно която
прекратява едностранно трудовото правоотношение без предизвестие и на основание
чл. 327 т. 2 от КТ, тъй като не са му били изплатени осигуровки. С писмо –
искане, изх. № 74/ 07. 10. 2008г., изходящо от „П.Т.” ЕООД гр. Д., от ищеца
били изискани писмени обяснения на основание чл. 193 ал. 1 от КТ във връзка с
извършено от последния през периода 30. 09. 2008г. – 03. 10. 2008г. и на 06.
10. 2008г. дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа. С
писмо – отговор, получено от работодателя на 10. 10. 2008г., С.С.П. дал
обяснения, че неявяването му на работа е обусловено от факта на едностранното
прекратяване на трудовото му правоотношение с молба от 30. 09. 2008г. и на
основание чл. 327 т. 2 от КТ – поради неплащане на трудовото му възнаграждение
и осигуровки. Със заповед № 5/ 15. 10. 2008г., издадена от „П.Т.” ЕООД гр. Д.,
и на основание чл. 195 ал. 1 от КТ и във връзка с чл. 188 т. 3 и чл. 187 т. 1
от КТ на ищеца С.С.П., на длъжност – шофьор при бетонов възел – с. Р., било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на 30. 09. 2008г., 01.
10. 2008г., 02. 10. 2008г., 03. 10. 2008г. и на 06. 10. 2008г. не се е явил на
работа. Със заповед № 6/ 15. 10. 2008г. работодателят прекратил трудовото
правоотношение с ищеца поради дисциплинарното му уволнение и на основание чл.
330 ал. 2 т. 6 от КТ.
От заключението на вещото лице по назначената в
първоинстанционното производство съдебно – графическа експертиза, заключението
по която, като неоспорено от страните, е било прието като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че горецитираните заповеди с №№ 5 и 6, и
двете от 15. 10.2 006г., са подписани от Н. Б. Г., който, видно от
представеното пълномощно с нотариална заверка на подписа, рег. № 18230/ 27. 08.
2009г. на нотариус с район на действие ДРС, вписан под № * на НК – гр. С., е
упълномощен от управителя на „П.Т.” ЕООД гр. Д. П.Б.Г. да управлява и
представлява дружеството. В т. 13 от пълномощното е уредена представителната
власт на пълномощника при избора на персонал и работници/ служители, с които да
сключва трудови и/ или граждански договори, да подписва и подава всякакви
документи от името на търговеца пред Търговския регистър, както и процесуалното
представителство. С пълномощното не е делегиран мандат на пълномощника за
налагане на дисциплинарни санкции на работниците и служителите от името на
работодателя.
От представените като доказателство разчетно – платежни
ведомости на ЕООД „П.Т.” гр. Д. за месеците юли и август 2008г. се установява,
че същите носят подписа на ищеца С.С.П., факт, неоспорен от него. Според
данните във ведомостите, ищецът е получил за всеки от посочените месеци трудово
възнаграждение в размер на по 231. 68 лв. месечно. Твърденията на ищеца,
изложени в исковата молба, са в насока, че същият бил принуден да подпише
ведомостите за заплати, независимо, че не бил получил трудовото си
възнаграждение за посочените месеци. В подкрепа на тези си твърдения, ищецът е
ангажирал в рамките на първоинстанционното производство гласни доказателства
посредством разпит на свидетелите И.П.И.и М.В.П.. В показания ти св. И.П.И.,
колега на ищеца в ответното дружество, е заявил, че са получавали
възнагражденията си на работното си място – бетоновия възел в с. Р., изплащани
им от фактуристката М. и с участието на отговорника на бетоновия възел – Г. Б..
Свидетелят е заявил, че при получаване на възнаграждението си, включително и
авансово, са се разписвали не на ведомост, а на кариран лист срещу името си,
като около 4 – 5 пъти годишно се е случвало плащанията да бъдат забавени.
Свидетелят не знае дали ищецът е получил заплатите си и заявява, че С.С.П. му е
споделял, че има лек конфликт с управителя на обекта Г. Б..
В показанията си св. М.В.П., съпруга на ищеца, заявява,
че същият е депозирал молба за прекратяване на трудовото правоотношение с
ответното дружество на 30. 09. 2008г., след като не са му били изплатени
трудовите възнаграждения и осигуровките за месеците юли и август 2008г., като
във връзка с оформянето на трудовата книжка посетили заедно със съпруга си
офиса на дружеството. Свидетелката твърди, че при посещение там
счетоводителката В.дала на ищеца да се подпише във ведомостта за заплати, като С.С.П.
положил подписи във платежните ведомости за м. 07 и м. 08. 2008г., без да е
получил заплатите си за тези месеци.
Свидетелката твърди, че за месец септември 2008г. възнаграждението на
съпруга и – ищец било изплатено чрез пощенски запис.
Във връзка с проведеното от страната на ответното
дружество оспорване на твърдените от ищеца факти, че не е получил трудовите си
възнаграждения за месеците юли и август 2008г., последното е ангажирало гласни
доказателства посредством разпит на свидетелите В.С.Д.и Г.Б.Г.. В показанията
си св. В. Д. – счетоводител на ответното дружество, е заявила, че на
работниците на бетоновия възел в с. Р. заплатите се изплащат от отговорника Г. Б.,
който водел собствена отчетност относно изплатеното на всеки от работник
възнаграждение, като в последствие представял на работниците за подпис и
платежните ведомости. Според свидетелката, когато ищецът се явил в офиса, за да
депозира молбата си за прекратяване на трудовото си правоотношение в края на
месец септември 2008г., същата го запитала дали е получил трудовите си
възнаграждения за м. 07 и м. 08. 2008г. и след като С.С.П. отговорил
утвърдително, му представила за подпис ведомостите за посочените месеци, които
той сам и доброволно подписал.
В показанията си св. Г.Б.Г. – управител на бетоновия
възел в с. Р., собственост но дружеството – ответник, потвърждава, че той е
изплащал заплатите на работниците там, като лично е изплатил дължимите на
работника за м. 07. и м. 08. 2008г. възнаграждения. Свидетелят потвърждава, че
ищецът се е подписал лично на платежните ведомости, които принципно били
изготвяни от счетоводството по – късно и били представяни за подпис на
работниците. Свидетелят сочи също така, че плащането за конкретен месец е било
извършвано до 20 – то число на следващия месец, като понякога е имало
закъснение от около 3 – 5 дни. Св. Г. заявява също така, че фактуристката М.
също е раздавала заплати, като обикновено работниците полагали подпис на
обикновен лист срещу имената си, а след като бъде изготвена ведомостта – и в
нея. Свидетелят е категоричен, че на всеки работник е изплащана заплата, дори и
със закъснение, като не може да конкретизира спомените си относно изплащането
на възнагражденията на ищеца за месеците юли и август 2008г.
Според твърденията на ищеца, изложени в исковата молба,
за целия период от създаване до прекратяване на трудовото му правоотношение „П.Т.”
ЕООД гр. Д., е работил в съботните дни, като за отработените от него 56 съботни
дни допълнително трудово възнаграждение не му е било изплатено. Тези твърдения
са оспорени от ответното дружество с възражението, че на бетоновия възел в с. Р.
се е работело в съботните дни тогава, когато естеството на работа налагало и в
тази връзка е имало периоди от работната седмица, в които не е бил полаган труд
от работниците, включително и от ищеца. Всяка от страните в процеса е
ангажирала гласни доказателства в тази насока посредством разпит на
горепосочените свидетели.
В показанията си ангажираният от ищеца св. И.П.И.заявява,
че в активния сезон са работили и в съботните дни, за които, ако се е плащало,
възнагражденията са били част от заплатата. В ответното дружество, според
свидетеля, се е работело от понеделник до събота.
Разпитаната като свидетел съпруга на ищеца М.В.П. сочи,
че от започване работа в ответното дружество, С.С.П. е работил всяка събота, за
което не му е било изплащано допълнително възнаграждение.
В
показанията си св. Г.Б.Г. сочи, че с оглед същността на работата на бетоновия
възел в с. Р. се е случвало да се работи в съботни дни, а в случаите когато
работник е отсъствал от работа в работен ден или не е имало работа, като
компенсация е полаган труд и в събота. Свидетелят сочи, че е изготвял
присъствена форма за себе си, но с оглед изтеклия период от време /свидетелят е
разпитан в съдебно заседание, проведено на 11. 03. 2010г./, не пази този
документ. Като доказателство по делото са приложени и пътните листи на
превозните средства, управлявани както от ищеца, така и от други работници на
бетоновия възел в с. Р., за периода 10. 08. 2007г. – 30. 09. 2008г., през който
период е траяло трудовото правоотношение между страните в процеса.
В тази
връзка първоинстанционният съд е назначил съдебно – счетоводна експертиза,
заключението по която е неоспорено от страните и прието като обективно и
компетентно изготвено, установява, че съобразно данните в приложените пътни
листи за отработени от С.С.П. съботни дни, неизплатеното му допълнително
трудово възнаграждение възлиза на 346. 71лв. Изготвено е и допълнително
заключение, което определя размера на допълнителното възнаграждение за отработени
56 съботни дни в размер на 1372. 96лв.
При
така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни
изводи:
Предявените от С.С.П. *** против „П.Т.” ЕООД гр. Д.,
представлявано от управителя П.Б.Г., при условията на обективно съединяване претенции
черпят правното си основание от нормата на чл. 357, вр. чл. 344 ал. 1 т. 1, чл.
242 и чл. 262 от КТ, щото по своето
естество представляват трудов спор между ищеца – работник, и работодателя -
ответник, за отмяна на наложеното на работника дисциплинарно наказание
„уволнение” и за заплащане на дължимите и неизплатени на работника основни и
допълнителни трудови възнаграждение. Исковата молба е депозирана в рамките на
двумесечния преклузивен срок, визиран в чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ и броим от
датата на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”, с която е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца,
предвид което подлежи на разглеждане. Всяка от страните е легитимирана да
участва в процеса, обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав,
в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената
служебна проверка въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и
допустимо в частите му относно произнасянето по исковете за отмяна на
уволнението, за осъждане на ответното дружество – работодател да заплати на
работника - ищец основното му трудово
възнаграждение за месеците юли и август 2008г. и за осъждането му да заплати
допълнително трудово възнаграждение за отработени 56 съботни дни. В тези му
части решението подлежи на въззивна проверка по същество на правния спор.
По отношение на ищцовата претенция за осъждане на „П.Т.”
ЕООД гр. Д. да му заплати сумата от 225. 62лв., представляваща неизплатено на С.С.П.
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, то
въззивната инстанция намира решението в частта му относно произнасянето по този
иск за недопустимо като произнесено по недопустимо предявен иск. Видно от
исковата молба, първоначалната претенция на С.С.П. е била за осъждане на
дружеството – работодател да му заплати сума в размер на 289. 50лв.,
представляваща дължимо, но неизплатено допълнително трудово възнаграждение за
отработени 200 часа извънреден труд за целия период на трудовото му
правоотношение. По този иск ответникът е дал писмен отговор по реда на чл. 131
от ГПК и този иск е бил докладван от съда по реда на чл. 140 от ГПК. Молбата за
предявяване на новия иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сума в размер на 202. 62лв. /в последствие увеличена на 225. 62лв./, дължима на
различно основание, а именно за придобит от ищеца трудов стаж и професионален
опит, е била представена от ищцовата страна в първото проведено открито съдебно
заседание, проведено на 02. 04. 2009г. Макар и формулирано като изменение на
иска по чл. 214 от ГПК, фактически страната е предявила нов иск с ново правно
основание и нов размер, без да оттегли първоначално заявената претенция за
заплащане на допълнително трудово възнаграждение за отработените от ищеца 200
часа извънреден труд. Това и процесуално действие е допустимо до отпочване
процедурата по чл. 131 от ГПК – връчване на ответника на препис от исковата
молба с право на писмен отговор, но не и след този момент, още по – малко – в
рамките на първото съдебно заседание. Районният съд се е произнесъл с
обжалвания съдебен акт по недопустимо предявения нов иск, но не и по
първоначално предявения иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение
за отработените от ищеца 200 часа извънреден труд, който, както беше
отбелязано, страната не е оттеглила. В тази му част първоинстанционното решение
е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото бъде върнато на
първостепенния съд за произнасяне по надлежно предявената ищцова претенция.
По отношение надлежно заявените и допустими претенции на С.С.П.
против „П.Т.” ЕООД гр. Д., въззивната инстанция намира следното:
По отношение на иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т.
1 от КТ
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивната инстанция
се ограничава в проверката относно правилността на обжалвания съдебен акт от
изложените в жалбата оплаквания. Видно от жалбата от процесуалния представител
на ответника „П.Т.” ЕООД гр. Д., възведени са оплаквания относно мотивите на
съдебния акт, тъй като от една страна Районният съд приел, че трудовото
правоотношение между страните било прекратено с едностранното волеизявление по
чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ на 30. 09. 2008г., но от друга страна разглеждал по
същество дисциплинарното производство против работника, приключило с издаването
на уволнителните заповеди №№ 5 и 6, и двете от 15. 10. 2008г. В жалбата не се
съдържат оплаквания относно правилността на съдебното решение в тази част или относно
постановения правен резултат – признаване незаконността на уволнението и отмяна
на уволнителния акт, а се релевират оплаквания за допуснати от съда съществени
нарушения на процесуалните правила относно противоречие в мотивите на съдебния
акт. След като не се съдържат конкретни оплаквания касая постановеното от съда
по същество на спора решение, а единствено относно мотивите на съда, които не
се ползват със сила на присъдено нещо, то в тази му част същото следва да бъде
потвърдено като правилно.
По отношение на претенцията за заплащане на основно
трудово възнаграждение за месеците юли и август 2008г.
За да уважи така заявените ищцови претенции,
първоинстанционният съд е приел, че независимо, че С.С.П. е положил подписи в
разчетно – платежните ведомости за посочените периоди, с оглед показанията на
св. М.В.П. – негова съпруга, основните му трудови възнаграждения, в размер на
231. 68лв. за всеки от посочените месеци, не са били изплатени. Мотивите на
съда не се споделят от настоящата съдебна инстанция, предвид следното:
Представените от ответника като доказателства по делото
разчетно – платежни ведомости за м. 07 и м. 08. 2008г. не са били оспорени от
ищеца, още повече, данните в тях, че ищецът е получил възнаграждението си, се
подкрепят от показанията на св. В. С. Д., която пред съда е потвърдила, че е
запитала С.С.П. дали е получил възнагражденията си, той е потвърдил, поради
което сам и доброволно е подписал ведомостите. Районният съд не е изложил
съображения защо не кредитира показанията на св. Д. в тази им част, след като
не е посочил наличие на съмнение относно тяхната обективност. По отношение
показанията на св. Георгиев, то първоинстанционният съд ги е тълкувал
едностранно и без да съобрази, че свидетелят е разпитван след изтичането на
период от време, надвишаващ година, след релевантния период, което дава яснота
защо свидетелят не може да си спомни подробности относно момента и начина на
плащане на дължимите възнаграждения на ищеца. Обстоятелството, че свидетелят не
може да спомни подробности не води на съмнение в обективността на неговите
показания. Най – сетне Районният съд е приел за достоверни единствено
показанията на св. М. П. – съпруга на ищеца, без да ги прецени съгласно чл. 172
от ГПК. В показанията си тази свидетелка е посочила, че именно поради
неизплащане възнаграждението за посочените месеци С.С.П. е прекратил
едностранно трудовото си правоотношение с ответното дружество, но видно от
молбата на последния за едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение
с „П.Т.” ЕООД гр. Д., вх. № 50/ 30. 09. 2008г., самият ищец е заявил като
основание за прекратяване на трудовото си правоотношение неизплащането на
осигуровките /а не неизплащането на заплати/ и едва в последваща си
кореспонденция с работодателя е сочил, че не са му били изплащани трудови
възнаграждение, без да конкретизира периоди. Още повече, свидетелката твърди,
че съпругът и е подписал ведомостите за заплати, когато е депозирал в офиса на
работодателя молбата си за прекратяване на трудовото правоотношение – в тази
връзка са и показанията на счетоводителката св. В. С. Д.. Изглежда нелогично и
житейски необосновано да се приеме, че след като ищецът вече е решил да
прекрати трудово си правоотношение с дружеството – работодател, да подпише сам
документ, удостоверяващ плащането на възнаграждение, което не му е било
изплатено. В този ред на мисли, въззивната инстанция приема, че следва да
кредитира показанията на св. Д., които се намират в унисон с приложените
писмени доказателства и които доказателства, преценени както поотделно, така и
в тяхната съвкупност като безпротиворечиви, сочат на неоснователност на
заявените от С.С.П. претенции за осъждане на работодателя „П.Т.” ЕООД гр. Д. да
му заплати парична сума в общ размер от 463. 36лв., представляваща неизплатени
основни трудови възнаграждения за месеците юли и август 2008г., в размер на по
231. 68лв. за всеки от посочените месеци. В тази му част съдебното решение е
неправилно и следва да бъде отменено, като въззивната инстанция, с ново решение
по същество на спора, отхвърли като неоснователни заявените претенции, ведно с
претендираната от ищеца законна лихва за забава върху главните парични
задължения, считано от датата на подаване на исковата молба.
По отношение на ищцовата претенция за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за отработени 56 съботни дни
С обжалваното решение съдът е приел претенцията на С.С.П.
против „П.Т.” ЕООД гр. Д. за основателна и доказана, приемайки изцяло
показанията на св. М. В. П., която е заявила, че през целият период на
трудовото правоотношение съпругът и е работил в съботните дни като нормален
работен ден, и на св. И.П.И., чиито показания били в същата посока и които се
потвърждавали от показанията на св. В.С.Д.и Г.Б.Г., които също сочили, че с оглед
естеството на работата на бетоновия възел, работниците работели и в съботните
дни. Въззивната инстанция намира оценката на събраните гласни доказателства за
превратна, а изводите на първостепенния съд за доказаност и основателност
изцяло на заявената претенция – за неправилни. В показанията си ангажираният от
ищцовата страна св. И.П.И.а е посочил, че работната седмица е била от
понеделник до събота, но за съботните дни не е конкретизирал, дали ги включва
или не в работната седмица. Същият обаче категорично е посочил, че са работили
в съботните дни в активния сезон, т. е. не е полаган на труд във всички съботни
дни. Именно в тази връзка са и показанията на свидетелите В. Д. и Г. Г., които
също безпротиворечиво са потвърдили, че по необходимост и във връзка с
естеството на работа понякога се е налагало работниците на бетоновия възел в с.
Р. да работят и в събота. Единствено св. М.В.П. – съпруга на ищеца, е заявила,
че последният е работил всяка събота, но показанията и в тази част се
опровергават от представените по делото пътни листи, неоспорени от ищеца и
ползвани от вещото лице по назначените ССЕ. В заключенията по основната и
допълнителна ССЕ, приети като обективно и компетентно изготвени, вещото лице е
посочило, че съобразно данните в приложените и неоспорени от ищеца пътни листи
за отработени съботни дни, на ищеца се дължи допълнително трудово
възнаграждение в размер на 346. 71лв., а за твърдените от ищеца 56 отработени
съботни дни такова би било определено в размер на 1372. 96лв. За яснота следва
да бъде отбелязано, че претенцията е заявена за заплащане на възнаграждение за
отработени от ищеца 56 съботни за целия период на трудовото му правоотношение,
но същото, според собствените му твърдения, е прекратено на 30. 09. 2008г. и за
периода от тази дата до 15. 10. 2008г. ищецът не е твърдял да е работил изобщо,
за да би могъл Районният съд да приеме, че се дължи допълнително възнаграждение
за периода до 15. 10. 2008г. При горните съображения и на основание чл. 172 от ГПК въззивната инстанция намира, че показанията на св. П. са пристрастни, а
съдът следва да гради вътрешното си убеждение въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, подкрепени от заключението на вещото лице по назначената
ССЕ, съобразно които допълнителното трудово възнаграждение, дължимо и
неизплатено на ищеца за отработените от него съботни дни възлиза на 346. 71лв.,
до който размер ищцовата претенция, като основателна, подлежи на уважаване. За
разликата над този размер до уважения от първостепенния съд такъв в размер на
1372. 96лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, след отмяна на
обжалваното решение в тази му част за сумата от 1026. 25лв.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е възложил
на ответника „П.Т.” ЕООД гр. Д. заплащането на сторените от ищеца разноски в
размер на 400лв. и съдебно – деловодни разноски в общ размер от 394. 92лв. В
тази му част решението следва да бъде ревизирано съгласно нормата на чл. 78 ал.
1 от ГПК, като ответникът следва да бъде задължен да заплати на ищеца разноски
съразмерни уважената част от иска, а именно в размер на 125. 25лв. Съответно
дължимите от ответника съдебно – деловодни разноски следва да бъдат намалени до
размер от 123. 66лв. За разликата над
посочените от въззивната инстанция размери на дължимите от ответника разноски,
първоинстанционното решение, като неправилно, следва да бъде отменено.
В рамките на първоинстанционното производство ответната
страна също е претендирала ищецът да поеме сторените от нея разноски в процеса,
които, с оглед постановения от въззивната инстанция правен резултат и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, се следват, съобразно отхвърлената част от
исковете, в размер от 206. 06лв.
С оглед изхода на спора и предвид искането на всяка от
страните във въззивното производство за присъждане на разноски, въззивната
инстанция намира, че в тежест на С.С.П. следва да бъдат възложени разноски,
сторени от въззивника, в размер на 72. 20лв., а в тежест на „П.Т.” ЕООД гр. Д.
следва да бъдат възложени сторените от въззиваемия разноски в размер на 62.
63лв.
Предвид всички изложени съображения, въззивната инстанция
намира жалбата, по която е образувано настоящото производство, за частично
основателна, поради което и на основание чл. 270 и чл. 271 и сл. от ГПК, Д.кият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 92/ 22. 06. 2010г., т.
VІІ, стр. 120 – 121, постановено по гр. д. № 3020/ 2008г. по описа на РС – гр. Д., в
частта му, с която „П.Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „А.”
№ * ет.*ап. *, представлявано от управителя П.Б.Г., е осъдено да заплати на С.С.П.
***, с ЕГН **********, сумата от 225.
62лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за периода м. 08. 2007г. – м. 01. 2008г., ведно със
законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 16. 12. 2008г., до окончателното и изплащане,
като ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Д. за разглеждане от друг съдебен състав
на предявения от С.С.П. ***, с ЕГН **********,
против „П.Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „А.” № * ет.*
ап. *, представлявано от управителя П.Б.Г., иск за осъждането му да заплати на
ищеца сумата от 289. 50лв., представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за отработени 200ч. извънреден труд за периода от сключване на
трудовото правоотношение до датата на прекратяването му, ведно със законната
лихва върху посочената сума.
ОТМЕНЯ решение № 92/ 22. 06. 2010г., т.
VІІ, стр. 120 – 121, постановено по гр. д. № 3020/ 2008г. по описа на РС – гр. Д., в
частта му, с която „П.Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „А.”
№ * ет. * ап. *, представлявано от управителя П.Б.Г., е осъдено да заплати на С.С.П.
***, с ЕГН **********, сумата от 463.
36лв., представляваща неизплатено основно трудово възнаграждение за месец юли
2008г. и месец август 2008г., в размер на по 231. 68лв. за всеки от двата
месеца, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 16. 12. 2008г., до окончателното и
изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявената от С.С.П. ***, с ЕГН **********, против „П.Т.” ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Д., ул. „А.” № * ет. * ап. *, представлявано от
управителя П.Б.Г., претенция за заплащане на сумата от 463. 36лв.,
представляваща неизплатено основно трудово възнаграждение за месец юли 2008г. и
месец август 2008г., в размер на по 231. 68лв. за всеки от двата месеца, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16. 12. 2008г., до окончателното и изплащане, като
неоснователна.
ОТМЕНЯ
решение №
92/ 22. 06. 2010г., т. VІІ, стр. 120 – 121, постановено по гр. д. №
3020/ 2008г. по описа на РС – гр. Д., в частта му, с която „П.Т.”
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „А.” № * ет. * ап. *,
представлявано от управителя П.Б.Г., е осъдено да заплати на С.С.П. ***, с
ЕГН **********, сумата от 1026. 25лв,
представляваща разлика над размера от 346. 71лв. до размера от 1372. 96лв.,
представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за отработени 56
съботни дни за периода 10. 08. 2007г. – 15. 10. 2008г., ведно със законната
лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16. 12. 2008г., до окончателното и изплащане, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявената от С.С.П. ***, с ЕГН **********,
против „П.Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „А.” № * ет. *
ап. *, представлявано от управителя П.Б.Г., претенция за заплащане на сумата от
1026. 25лв, представляваща разлика над размера от 346. 71лв. до размера от
1372. 96лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за
отработени 56 съботни дни за периода 10. 08. 2007г. – 15. 10. 2008г., като
неоснователна.
ОТМЕНЯ
решение №
92/ 22. 06. 2010г., т. VІІ, стр. 120 – 121, постановено по гр. д. №
3020/ 2008г. по описа на РС – гр. Д., в частта му, с която „П.Т.”
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „А.” № * ет. * ап. *,
представлявано от управителя П.Б.Г., е осъдено да заплати на С.С.П. ***, с
ЕГН **********, сумата от 274. 75лв.,
представляваща разлика над размера от 125. 25лв. до размер от 400лв.,
представляваща сторени от С.С.П. разноски в първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ
решение №
92/ 22. 06. 2010г., т. VІІ, стр. 120 – 121, постановено по гр. д. №
3020/ 2008г. по описа на РС – гр. Д., в частта му, с която „П.Т.”
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „А.” № * ет. *ап. *,
представлявано от управителя П.Б.Г., е осъдено да заплати по сметка на РС – гр.
Д. сумата от 271. 26лв., представляваща разлика над размера от 123. 66лв. до
размера от 394. 92лв., представляващи съдебно – деловодни разноски.
ПОТКВЪРЖДАВА
решение №
92/ 22. 06. 2010г., т. VІІ, стр. 120 – 121, постановено по гр. д. №
3020/ 2008г. по описа на РС – гр. Д., в останалите му части.
ОСЪЖДА
„П.Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „А.” № * ет. * ап. *,
представлявано от управителя П.Б.Г., да заплати на С.С.П. ***, с ЕГН **********, сумата от 62. 63лв. сторени от
последния разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
С.С.П. ***, с ЕГН **********, да заплати
на „П.Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „А.” № * ет. *
ап. *, представлявано от управителя П.Б.Г., сумата от 278. 26лв.,
представляващи сторени от дружеството разноски в двете инстанции.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.