№ 264
гр. Пазарджик, 17.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20235200500238 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Не се явява процесуален представител за жалб.“Тайгърс Съпорд“ ЕООД
ред.пр. От процесуалният му представител адв. Н. Д. от АК-б. е постъпила
писмена молба, с която моли да се даде ход на делото. Поддържа жалбата.
Претендира разноски. Прилага списък по чл.80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие.
Ответника по жалбата А. А. З. не се явява ред.пр. За него се явява
процесуалния представител адв. Любка Д. надлежно упълномощена.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд №1324 от 06.12.2022г.
постановено по гр.д.№20225220101053 по описа на съда за 2022г., e
отхвърлен предявения от ищеца „Тайгър спорт“ ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец“, ул. „Златовръх“
№50, ап.1, установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по
1
заповед за незабавно изпълнение №1390 от 26.07.2021г., издадена по ч.гр.д.
№2558/2021г. на РС - Пазарджик в размер на 2800 евро, произтичащо от запис
на заповед, издаден от ответника А. А. З. с ЕГН ********** от с.Церово,
общ.Лесичово, обл.Пазарджик, ул. „35-а“ №8 на 15.01.2020г. Със същото
решение е осъден ищеца „Тайгър спорт“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
ответника А. А. З. с ЕГН ********** съдебни разноски по настоящото в
размер на 750лв.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в
производството пред първата инстанция „ТАЙГЪРС СЪПОРТ“ЕООД, с
въззивна жалба с вх.№1849 от 25.01.2023г. чрез пълномощника си адв. Н. Д.
от АК-б. с доводи за порочност като неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуален закон и необосновано. Неправилно било прието
от съда за основателно възражението на ответника за „неавтентичност на
подписа“, положен от издателя на процесния запис на заповед, както и
установеното от съда според експертизата, че имената на ответника, изписани
в графата на издател не са изпълнени от него и поради липса в същата графа
на саморъчен кратък подпис на издателя, а такъв бил положен само за
удостоверяване на предявяването на менителничния ефект и че предвид
изложеното записът на заповед бил нередовен от външна страна поради
липсващ подпис на издателя. Изложените аргументи в обратната насока от
жалбоподателя са, че представеният документ представлява ценна книга,
която съдържа всички изискуеми от закона реквизити предвидени в чл.535 от
ТЗ; че редовността на документа е налице и с него се удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника-ответник и че безспорно
не е установено по делото, че последният да е погасил чрез плащане на
задължението си и че такова твърдение не е наведено дори в хода на процеса.
Твърди се, че менителничното задължение почива на ценна книга /запис на
заповед/ от 26.04. 2020г. която притежава всички необходими реквизити по
чл.535 т.7 от ТЗ. Посочва, че за липсващия елемент по т.7 следва да се
прилагат задължителните постановки на ТР №1 от 28.12.2005г. по
тълкувателно дело №1/2004г. на ОСТК на ВКС, като по отношение
истинността на подписа на издателят се коментира експертното заключение
по назначената почеркова експертиза, посочило, че подписът на издател на
записа е изпълнен от ответник З.; че за редовността на документа не е
необходимо цялото съдържание на ценната книга да бъде изписано
2
собственоръчно от издателя тъй като няма предвидено такова изискване в
закона. Посочва, че изискването което поставя нормата на чл.535 от ТЗ е
записът да бъде подписан от неговия издател, което според жалбоподателя, в
случая е налице. Посочва, че съдебната практика споделя виждането, че няма
пречка ръкописният текст да е написан от лице различно от издателя на
записа на заповед и че същественото е, че оспореният подпис като издател на
ценна книга е положен именно от отв.З. от което се навежда извода, че
частният диспозитивен документ е напълно автентичен. От тук следвало, че
волеизявлението ,което по своето съдържание представлява обещание за
плащане на определена парична сума принадлежи на подписалото за издател
лице и че законът не забранява издаването на запис на заповед, в който
ръкописният текст е изпълнен от лице, различно от подписалия го издател.
Поддържа се още, че е налице саморъчен подпис в графата за издател и че
положеният под целия текст на записа на заповед подпис безспорно е на
ответника А. З., който се е запознал със съдържанието на записа на заповед и
че законът не изисква удостоверяване на предявяването с подпис и че в
случая подписът на издател, положен в края на документа е в съответствие с
изискването на чл.535 т.7 от ТЗ, както и че изискването за полагане на подпис
е поставено на последно място, защото издателят на записа удостоверява
предшестващото го съдържание. Акцентира, че подписът на ответника
фигурира в записа на заповед, поради което волята му за абстрактно
задължаване към ищцовото дружество е ясно изразена. Посочва, че фактът, че
подписът се полага непосредствено след изявлението, и че подписът и
изявлението са неразривно обективирани върху един носител, създава
сигурност, че волята на автора е тази, до където авторът се е подписал.
Посочва, че по делото е установено от експертизата, че подписът, който е
положен върху процесния запис на заповед, е положен именно от ответника и
че първото направено от него възражение, че не е подписал въпросния запис
на заповед се явява неоснователно. По въпроса за качеството на положилият
подписа в записа на заповед, /дали е положен подпис като издател на ценната
книга или при предявяване на записа за плащане/, жалбоподателят
акцентира, че подписът изследван от вещото лице, е положен след думата
“издател“ и не може да се приеме, че се касае не за издаването му, а за
предявяването му. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се
уважи заявената искова претенция, с присъждане на разноските за двете
3
производства.
Няма постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по
спора страна в срока по чл.263 от ГПК.
Няма ангажирани нови доказателства от страните по реда на чл.266 от
ГПК пред въззивната инстанция.
Адв. Д.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Няма да соча други доказателства.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Д.: - Моля, да оставите изцяло в сила първоинстанционното
решение, с което е отхвърлен предявения установителен иск по чл. 422 срещу
моя доверител. Правилно РС е приел, че не е налице един от съществените
реквизити на запис на заповед, който го прави нищожен съгласно приетото
Тълкувателно решение № 1/28.12.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2004г. на
Общо събрание гражданска и търговска колегия на ВКС. Подробни
съображения досежно редовността и правилността на решението съм
изложила в писмени бележки, които представям. Моля, да бъдат присъдени
сторените по делото разноски. Представям списък по чл. 80 от ГПК и
договор за правна защита.
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 17 юни 2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4