№ 235
гр. Бургас, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120200666 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.Л.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ - гр. София, с който за
нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. К.. Поддържа
жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт Симеонова оспорва жалбата и поддържа електронният фиш да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен. Навежда възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ********* г., в 15:48 ч., в общ. Бургас, по път А-1, км. 357+949, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение,
като за пътно превозно средство /ППС/ влекач „ДАФ ХФ 460 ФТ“, с рег. № *******, в
1
състав с ремарке с общо оси 5, частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно средство е
имало ТОЛ декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път
А-1, км. 357+949.
От справка се установява, че собственик, на когото е регистрирано ППС е
дружеството-жалбоподател. По тази причина срещу него е бил издаден процесният
електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по
делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
В практиката на касационната инстанция – Административен съд – Бургас (Решение №
827/03.08.2023г. по кнахд № 20237040600773 / 2023 г. на БАС; Решение № 906/12.10.2023г.
по кнахд № 1491/2023г. на БАС; Решение № 1165/23.11.2023г. кнахд № 20237040601490 /
2023 г. БАС и др.) е прието, че липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща
възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП,
поради което е недопустимо издаване на електронен фиш за процесното нарушение. По тази
причина, като се вземе предвид становището на контролищата настоящия състав инстанция,
единствен възможен изход на делото е да се приеме, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Следва да се отбележи, че е настъпила
законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП с
израза „-3б“, добавен след израза „чл.179, ал.3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила
от 13.02.2024 г. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила, т.е.
законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш за процесното
нарушение, но само за извършени нарушения след влизане в сила на промяната - 13.02.2024
г. В електронния фиш предмет на обжалване е посочено, че нарушението е било извършено
на ******** г.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалвания
електронен фиш, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят
направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по
делото договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е платил в брой 550 лева за
2
адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Неоснователно е възражението за
прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение. В чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата) е предвидено, че ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение. В случая на жалбоподателя е била наложена „имуществена санкция“ в размер
на 2500 лева, като съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 550 лева. Именно в такъв размер е претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът не споделя
поддържаното от процесуалния представител на АНО възражение, че при определяне на
размера на възнаграждението, което да се присъди, следва да се вземе предвид, че адвокатът
е осъществил еднаква защита по множество дела с идентичен предмет. В случая защитеното
право има материално измерение и разноските за адвокатско възнаграждение, следва да
бъдат съобразени с получената по делото защита на нарушения материален интерес. По тези
съображения съдът намира претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в
размер на 550 лева за платено адвокатско възнаграждение за основателна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********,
издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание
чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „Т.Л.“ ЕООД, ЕИК ********* е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София да заплати на „Т.Л.“ ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 550 лв., представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3