№ 2851
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110137368 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
24.01.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Валерия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №37368 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 във вр. с чл.59 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ....., ЕИК ......., със седалище и адрес
1
на управление гр........., представлявано от .........- изпълнителен директор, срещу ........, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление гр. ......, представлявано от ......- изпълнителен
директор, във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с която се претендира да
се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на
следните суми: сума от 94,96 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена
топлинна енергия, /ТЕ/ за стопански нужди за обект, находящ се в гр....., бл. ....., ... Г, ет. 4,
ап. 20, аб. № ..., за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.11.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 13.04.2022г., до
окончателното изплащане на вземането, сума от 19,44 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.12.2019г. до 05.04.2022г., сума от 13,51 лв., представляваща сума за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.11.2019г., и сума от 2,94 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2019г. до 05.04.2022г., за които
суми има издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 19968/2022
г. по описа на СРС, 165 състав. Ищецът поддържа, че с ответникът не е подписал договор за
продажба на ТЕ за стопански нужди, въпреки отправената до него покана. Поддържа се, че е
доставял ТЕ до топлоснабден имот, собственост на ответника, а именно: Апартамент .......
находящ се в гр....., бл......, ... Г, ет. 4, аб. № .... Твърди се, че ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне основа, с което се е обогатил
неоснователно до размера на обедняването. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез юрк.
Г. Р., с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани по размер. Оспорва се
дружеството- ответник да е получило фактури във връзка с претендираните вземания.
Поддържасе , че отговорът на исковата молба следва да се приеме и като възражение по реда
на чл.40, ал.2 от Общите условия. Твърди се, че цената на доставената през процесния
период ТЕ е била заплатена. Релевира се възражение за погасителна давност. Оспорва се да е
доставена ТЕ, която да надвишава отчетените, фактурираните и заплатени суми за
процесния обект. Оспорва се да е налице неоснователно обогатяване. Твърди се, че ищецът
не е установил обедняването си със заплащане на сумите за дялово разпределение на
фирмата- топлинен счетоводител. Моли се за отхвърляне на исковете и се претендират
разноски.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение ......
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на нотариален акт за продажба на УПИ от
24.07.2001г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти,
вкл. процесния апартамент от 18.01.2016г., както и удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж от 05.04.2012г.
Третото лице- помагач представя индивидулани справки за отопление и топла вода,
издадени на името на ......., за периода: м.01.2020г.- м.04.2020г. и на името на ответното
дружество, за периода: м.05.2019г.- м.12.2019г.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно които в процесния имот се начислява ТЕ по общ топломер за съответния
апартамент, като е разпределяна ТЕ за сградна инсталация и допълнително два водомера на
ТЕ за БГВ.
Вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза посочва, че не са отчетени
плащания по партидата за процесния период. Въз основа на проверка в счетоводството на
ищеца са посочени размерите на задълженията по партидата.
2
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В процесния случай от представените по делото писмени
доказателства настоящият съдебен състав може да направи извод за установено качеството
„потребител на ТЕ“ за стопански нужди на ответника по делото. Продажбата на ТЕ на
потребители за стопански нужди се осъществява на договорно основание, което изключва
приложението на правилата на неоснователното обогатяване. При валидно договорно
правоотношение между страните е налице валидно съществуващ юридически факт за
имуществено разместване, като неизпълнението на съконтрагента се разглежда на основата
на съществуващото договорно правоотношение. Неоснователното обогатяване представлява
извъндоговорен източник на задължения. Във фактическият състав на кондикционния иск
по чл.59 от ЗЗД се включва липсата на основание за имущественото разместване, както и
липсата на друг иск- договорен, деликтен или вещен, с който обеднелият да може да се
защити. По делото не се установява наличието на сключен договор между страните за
доставка на ТЕ за стопански нужди, респ. изтичането на уговорения му срок на действие. С
оглед на горното ответникът, макар и придобил правото на собственост върху имота в
качеството си на ЕТ, не представлява потребител на ТЕ за стопански нужди, поради липсата
на основание за доставянето на такава. Съгласно чл.1, ал.2 от ОУ на ищеца, продажбата на
ТЕ на потребители на ТЕ за стопански нужди в гр.София се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач. При липсата на такъв договор, не е налице възникването на
правоотношение за доставка на ТЕ за стопански нужди. Купувач на ТЕ за стопански нужди
може да бъде всяко ФЛ или ЮЛ, който извършва стопанска дейност и използва ТЕ за
технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване, или е на издръжка на държавния
или общинския бюджет, или използва ТЕ за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване извън домакинството си. Институтът на неоснователното обогатяване
предполага липса на търговски правоотношения, а ТЕ за стопански нужди се начислява само
на договорно основание. Обратното противоречи на разпоредбите на ОУ на ищеца,
предвиждащи първончално договорно начало при доставката на ТЕ за стопански нужди.
При липса на сключено търговско правоотношение по доставка на ТЕ за стопански нужди е
недопустимо да се фактурират задължения от ищеца и да се издават фактури за задължения
по подобно правоотношение в тежест на насрещната страна. Институтът на
неоснователното обогатяване на намира приложение в случая. С оглед на горното
предявените искове се явяват неоснователни.
Следва да се посочи по отношение на исковете за заплащане на мораторни лихви, че
съгласно чл.40 от ОУ на ищеца, купувачът на ТЕ за стопански нужди заплаща месечните
дължими суми за ТЕ в срок до 20- то число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. При доставката на ТЕ за стопански
нужди е налице установено в ОУ на ищеца допълнително условие за дължимостта на
задълженията, а именно: получаването от купувача на издадена от продавача данъчна
фактура, с оглед търговскоправния характер на правоотношението.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена фирма за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал
топлинно счетоводство в процесния имот и съответно възникването на право на регрес
спрямо ответника.
3
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ответникът
претендира деловодни разноски за юрисконсултсно възнаграждение. Предвид изхода на
спора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление:
гр........., представлявано от ....- Изпълнителен директор, срещу........, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление гр. ......, представлявано от ......- изпълнителен директор, установителни
искове за следните суми: сума от общо 94,96 /деветдесет и четири лева и деветдесет и шест
стотинки/ лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия за
стопански нужди, за обект, находящ се в гр....., бл......, ...Г, ......, аб. №..., за отчетен период:
01.05.2019г.- 30.11.2019г., сума от 19,44 /деветнадесет лева и четиридесет и четири
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.12.2019г.- 05.04.2022г.,
сума от 13,51 /тринадесет лева и петдесет и една стотинки/ лв., представляваща сума за
дялово разпределение, за периода: 01.05.2019г.- 30.11.2019г., сума от 2,94 /два лева и
деветдесет и четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
01.07.2019г.- 05.04.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №19968/2022г. на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр........., представлявано
от ....- Изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ........, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление гр. ......, представлявано от ......- изпълнителен
директор, сума в размер общо на 100 /сто/ лв., представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „......, като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис от решението на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4