РЕШЕНИЕ № 22
гр.Перник
23.01.2017
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател
: Милена Даскалова
Членове : Нели Тошева
Рени Ковачка
при секретаря Емилия Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Даскалова, гражданско дело № 710 по описа за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С
решение № 14/20.06.2016г., постановено
по гр.д. № 120/2014г. по описа на Т. районен съд е отхвърлен предявеният от Р. п.
к.-Т. срещу К.Е. А. К.А.А., Е.А.А.,
М.М.Д., С. Й. Д., И.Т. Е., Д.М.Д., М.М.Д., В. Е. Л. , Д.П.И., П.М.П., и Д.М.П.
иск за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на
масивна сграда-магазин „***", едноетажна със застроена площ от 140кв.м., находяща се в ***, построена върху държавно място с площ от
1520 кв.м., представляващо част от имот пл. № * в кв. * по плана на селото, при
граници: шосе, И.Т., П. М. и К. К..
Р. п. к.-Т. е обжалвала в срок решението
и моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с
което искът да бъде уважен.
Възиваемите К.Е. А., Е.А.А.,
К.А.А., И.Т. Е., Д.М.Д., М.М.Д.
и Д.М.П. са изразили становище за неоснователност на жалбата.
Останалите въззиваеми не са изразили
становище по жалбата.
Окръжният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства, по реда на чл. 271 ГПК , приема за установено следното:
Пред районния съд е предявен установителен
иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК.
Ищецът РПК – Т. е поискал да се признае за установено против ответниците,
че е собственик на масивна сграда-магазин „***", едноетажна със застроена
площ от 140кв.м., находяща се в ***, построена върху държавно място с площ от 1520
кв.м., представляващо част от имот пл. № * в кв. * по плана на ***. Твърди че
притежава два броя нотариални актове за собственост на сградата. С решение №
1/26.05.1998г. по гр. дело № 119/1996г. по описа на ТРС нотариални актове са
отменени, като спрямо РПК – Т. е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен
от наследодателите на ответниците по настоящето дело относно дворното място,
върху което е построена сградата. От своя страна ответниците се легитимират
като собственици с нотариален акт № ** том * дело № ***г. и нотариален акт № **
том * дело № ***г. Ищцовата страна твърди, че относно сградата притежава
строително разрешение № ***.Г, издадено от Община Т.. Сградата е законно
построена и е въведена в експлоатация с Протокол обр. 16 от ***г. Включена е в
балансовата стойност на РПК гр. Т.. Сградата е построена от кооперацията и е
нейна собственост съгласно чл.2, ал.З от ЗОбС.
Ответникът Е.А.А.
е подал отговор на исковата молба, като е оспорил иска. Твърди, че сградата е
построена без надлежно разрешително за строеж, поради което и се явява
незаконно построена в съсобствения му недвижим имот и е собственост по
приращение на собствениците на земята, какъвто съсобственик е и той. Поддържа,
че по отношение на постройката е изтекла придобивна давност и е придобита от
него и останалите съсобственици .
За да отхвърли иска първоинстанционният
съд е приел, че ищецът не е доказал, че сградата е построена със средства и
труд на кооперацията.
Решението на районния съд е валидно.
Въззивният съд намира, че същото е и допустимо. В
тази връзка неоснователен е доводът на ответниците, че относно правото на собственост
върху сградата е налице произнасяне на съда с влязло в сила решение
№188/07.06.2001г., постановено по гр.д. № 370/2001г. по описа Окръжен съд гр.
Перник. С посоченото решение РПК – Т. е осъдена да заплати на всеки един от
наследодателите на ответниците по 130.00 лв., представляващи обезщетение под
формата на наемоподобен доход от ползването без правно основание на спорната сграда
за периода 26.05.1998г. - 26.06.1999г. Влезлите в сила решения по дела,
постановени по иск с правно основани чл. 59 ЗЗД
не се ползват със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на
спорния имот, тъй като този въпрос не е бил предмет на делото и произнасянето
по него е само в мотивите на съдебния акт. В този смисъл са и решение № 168 от
30.03.2011 г. по гр. д. № 392/10 г. на ВКС; решение
№ 199 от 12.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 345/2010 г.; решение № 212 от
3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 454/2012 г.; решение № 216 от 28.10.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2182/2016г.
По отношение законосъобразността на решението,
съдът на основание чл.269 ГПК ,е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят поддържа, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 2, ал. 3 от ЗОбС / отм./, за да се приеме, че
ищецът е собственик на имота. По-конкретно доводите в жалбата се свеждат до
това, че е установено, че сградата е
изграден със средства на кооперацията и е била включена в баланса й.
Разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОб С /
отм./ предвижда, че не са общинска собственост сградите и постройките на
кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до *** г.
Т.е. предпоставките за, да се приеме, че сградата е собственост на
кооперацията е необходимо да се установи извършване на строителството до
посочения в закона момент и влагането на
собствени на организациите средства за
построяването й .
В конкретния случай няма спор относно
това, че към ***г. строителството е било приключило. Спорно по делото е с какви
средства е извършено същото, като за установяване на това обстоятелство по делото
са събрани писмени и гласни доказателства.
Видно от строително разрешение № ***г.
но ищцовата кооперация е разрешено да построи търговска сграда в *** върху 152
кв.м. на собственото си място в кв.*. С
протокол от ***г. е въведен в експлоатация обект търговско сграда в *** , като видно от
същия инвеститор на обекта е РПК – Т.. Този протокол е изпратен на ищеца с
писмо на ОКС- П. изх. ***г.
Като доказателство по делото е
представено извлечение от баланса на ищцовата кооперация, от което се
установява, че от ***г. по баланса й се води смесен магазин в *** с площ от 155
кв.м.
Видно от заключението но приетата съдебно
– техническа експертиза, сградата е построена в имот, отреден по регулационния
план на селото за магазин.
От показанията на св. Н. М. се
установява, че строителството на магазина е извършвано през *** година. Неговият баща е работел като ***
в РПК и събота и неделя извън работно време, с транспорт на РПК на доброволни
начала са ходили и вадили тухли от пещта в тухларната в *** и са ги прекарвали на строежа в ***. Това се е правело
една или две съботи или недели. Същият
сочи, че магазинът се е правил от кооперацията с член - кооператори и селяни за
удобство на селото. Свидетелят установява, че понастоящем е наемател на имота,
който му е отдаден под наем от ищеца през ***г.
Като свидетел е разпитана Х. Х. Д.,
която е *** в РПК – Тр. от ***г. Същата установява,,
че магазинът е построен от кооперацията с пари на кооперацията. От *** г. се
води в баланса на кооперацията, като практиката е била първо да се изгради
обекта, а после да се оформи документацията.
По време на строителството строителните материали са закупувани от ищеца,
имало е строителни работници, а *** на
кооперацията са превозвали материалите. Член кооператорите също са участвали с
доброволен труд. Строителните материали са закупувани след *** г., но архивите
не се пазят. Финансирането на строителството се е извършвало, като средствата
са се превеждали от ЦКС на ОКС- П. и от
там на ищеца. До ***г. сградата е ползвана като ***, след което за склад , а от
***г. е отдаден под наем на първия свидетел.
Свидетелката Д.Г. А. е служител на
кооперацията от ***г. и установява, че сградата се води на кооперацията, която
заплаща и данъци, назначава *** в обекта. В последствие е отдадена под наем,
като ищецът получава наемната цена.
Свидетелят Б. Р.П., установява, че
строителството е започнало през ***г. Той лично е присъствал на строежа, като магазинът се е строял от фамилиите П. и Р..
Имало и хора от селото, майстори, които са помагали. Не е чул някой да е плащал
за труда на тези майстори. Свидетелят е карал с колички пясък. Когато се уволнил,
магазинът вече е бил готов. През ***г. Т. Д. /наследодател на ответниците/ го
помолил да му помогне да извади от
магазина едни легла. Когато влезли всичко било изпочупено от Н. – *** на РПК.
След това магазина го взел Т. Д.. Магазинът бил частна собственост, но РПК го
държал. От ***г. магазинът се владее от Е. / не се сочат трите имена, но най-
вероятно се има предвид отв. Е.А./, а от 4-
Видно от показанията на св. Н. Р. И.,
магазинът е строен през *** г., когато
се е строяла и нейната къща и тогава майсторите повечето са работели на
магазина. Магазинът е изграден от бате М., а нейният баща и други приятели са помагали
за магазина. Никой не им е плащал за този труд. От *** г. магазинът не работи, а чичо Т./ не са конкретизирани
трите имена на лицето/ имал ключ. Е. и С.
също имат ключ от магазина. В процесния обект са работили и родителите на
свидетелката, като са работели за себе си и на никого не са плащали.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан. От съвкупната преценка на всички
доказателства следва изводът, че сградата е построена със средства на к..
При анализа на събраните доказателства следва да се има предвид, че от
значение е фактическото положение към момента на извършване на строителството и
установяването, че кооперацията е вложила свои средства, като за изясняване на
тези обстоятелства са допустими всички доказателства, предвидени в ГПК,
включително и свидетелски показания. Трябва да се има предвид също, че строителството
е извършвано през **-те години и в тази
връзка да се отчете липсата на писмени доказателства за изграждането на
сградата, поради отдалечения период от време, когато е извършен строежът. В
конкретния случай са налице свидетелски показания на лица, имащи преки и
непосредствени впечатления от строителството, вкл. и от начина на разплащане
във връзка със същото – св. М. и Д.. Представени са и писмени доказателства –
извлечение от баланса на ищеца, строително разрешение, протокол от ***г.,
съдържащи косвени данни за начина на строителството и от които може да се направи извод, че към
датите на съставянето им се е приемало, че строителството е извършвано от
кооперацията. Протоколът от ***г. е оспорен от ответника с твърдения, че подписът,
положен за лицето В. З. не е изпълнен от него. Съдът е открил производство по
чл. 193 ГПК, като при разпределяне на доказателствената тежест неправилно е
възложил същата върху ищеца. Във връзка с оспорването доказателства не са
събирани. Дори и да се приеме, че единият от подписите не е положен от В. З., то не са налице основания
да се направи извод, че документът е неистински, доколкото същият е подписан от
още четири лица, подписите на които не са оспорени. С оглед на изложеното, съдът
приема, че протоколът е годно доказателство за установяване обстоятелството, че
инвеститор на обекта е РПК- Т., така, както е посочено в него. В приложените
писмени доказателства обектът не е индивидуализиран в достатъчна степен, но предвид
факта, че в тях изрично е посочено, че са за търговска сграда в ***, а по делото няма доказателства че кооперацията
е имала друг имот в селото, което обстоятелство се потвърждава и от показанията
на св. А., то се налага извод, че документите касаят сградата, предмет на
настоящия спор. Различията и несъответствията между застроената площ на
сградата, посочена в документите, не е основание да се направи извод, че
сградата не е построена със средства и труд на кооперацията. От значение е , че е посочен видът на обекта
и мястото на изграждането му. Що се отнася до обстоятелството, че сградата
първо е заприходена в активите на кооперацията, а останалите книжата са
издадени в последствие, то съдът взема предвид показанията на св. Д., която установява,
че практиката е била първо да се построи обекта, а после да се изготвят
документите, както и вече посоченото по- горе, че по делото липсват данни
кооперацията да е имала друг обект в селото и следователно не би могъл да се
направи извод, че вписването в баланса на ищеца се отнася за обект, различен от
спорния.
Съдът не възприема показанията на св. П.
и И., установяващи, че сградата е построена от две фамилии и е била тяхна, тъй
като съгласно действащата към този момент редакция на чл. 28 ЗС, физически лица не са имали право да придобиват
в собственост търговски обекти. Същевременно ответниците не твърдят и не
доказват, че наследодателите им са отговаряли на условията на чл.11 ЗСГ / отм./
и са могли да притежават търговски обект.
Доводите на ответниците, че липсват
доказателства на ищеца по надлежния ред да е отстъпено право на строеж, не са
основание за отхвърляне на иска, защото чл. 2, ал. 3 ЗОС , не съдържа условие,
сградите и постройките на кооперативните организации, да се изградени въз
основа на отстъпеното им право на строеж .
Ответната страна поддържа, че искът е
неоснователен като се позовава на решение № 1/26.05.1998г., постановено по
приложеното гр.д. № 119/96г. по описа на
Районен съд - Т. .
Относно сградата ищцовата страна се е
снабдила с констативен нотариален акт № ***, том * ***г. , поправен с НА №***, том *, дело *** г. на Т. районен
съд. С решение № 1/26.05.1998г., постановено по приложеното гр.д. № 119/96г. на
ТРС е признато за установено по отношение на РПК – Т., че наследодателите на
ответниците са собственици на дворно
място с площ от 2500 кв.м., съставляващо имот с пл. № * в кв.* по кадастралния
план на ***, като е осъдена РПК- Т. да
им предаде владението върху имота и описаните нотариални актове са отменени.
Отмяната на нотариалните актове за
собственост относно спорната сграда не е основание да се направи извод, че
кооперацията не е собственик на същата, защото в случая правото на собственост
произтича от закона, а нотариалните актове само констатират съществуващо право,
но не създават такова. Наред с това
силата на пресъдено нещо обхваща съществуването или несъществуването на
правоотношението, което е предмет на делото, т.е. в случая правото на
собственост върху земята. Следователно
обективните предели на силата на пресъдено нещо не обхващат правото на
собственост върху сградата, а отмяната на нотариалния акт е последица от
уважаване на иск за собственост. След като с решението не е уважен иск за
собственост за сградата, то отмяната на нотариалните актове не обвързва съда
при постановяване на настоящето решение. Още повече, че по правило решението в
частта му относно отмяната на нотариалния акт по принцип не се ползва със сила
на пресъдено нещо, доколкото в тази му част същото не съдържа произнасяне по
спорното по делото правоотношение.
Ответната страна поддържа, че е
собственик на сградата на основание чл. 92 ЗС.
Горният довод също е неоснователен.
По приложеното гр.д. № 190/2000г. на ТРС
са представени нотариален акт № акт № ** том * дело № ***г. и нотариален акт № ** том * дело № ***г.
та Районен съд- Т., с които наследодателите на ответниците са признати за
собственици на недвижимия имот, върху който е изградена спорната сграда, като
тези нотариални актове са за право на собственост върху имот, възстановен по
реда на ЗСПЗЗ и по наследство.
По реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху
незастроени недвижими имоти, поради което и реституционният ефект на решенията
за ПК не се разпростира върху сградите. В случая е налице сграда, съставляваща
кооперативна собственост по силата на законова разпоредба и правото на
собственост върху земята не е основание да се приложи правилото на чл. 92
ЗС. Реституцията не би могла да обхване
построените след отнемане на имота сгради, тъй като целта й е да възстанови
собствеността само върху отнетото имущество. Собственик на построените след
отнемането на имота сгради е лицето, което е собственик на сградата, към
момента на възстановяване собствеността върху имота. Създава се разделна
собственост между собственика на
поземления имот и на сградата и поради това презумпцията на чл. 92 ЗС се
счита оборена. Ако се приеме обратното, то това ще доведе до неоснователно
разместване на блага. Принципно няма пречка ответниците да придобият правото на
собственост върху сградата, но само по
някой от способите, визирани в ЗС – с правна сделка или на основание давностно
владение.
Ответникът Е.А. е направил възражение за изтекла придобивна
давност. Същото е неоснователно, тъй
като по делото липсват доказателства той да е упражнявал фактическата власт
върху сградата с намерение да я свои за период от 10 години преди предявяване
на иска. Обстоятелството, че е имало периоди, в който той е държал ключа от
сградата не е достатъчно, за да се приеме, че той е владял същата за себе си,
отблъсквайки владението на ищеца.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че обжалваното решение
като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго такова, с което искът да бъде уважен.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя всички
ответници следва да бъдат осъдени да
заплатят направените пред двете инстанции разноски в размер на 1495 лв. Също
така В. Е. Л.; К.Е. А.; М.М.Д. и Д.М.П. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата
от 594,96лв., представляващи заплатено възнаграждение на назначения им особен
представител за производството пред ТРС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло решение №
14/20.06.2016г., постановено по гр.д. №
120/2014г. по описа на Т. районен съд,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.Е. А. с ЕГН ********** с
постоянен адрес ***; К.А.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** ; Е.А.А. с ЕГН**********
с постоянен адрес ***; М.М.Д. с ЕГН ********** с
постоянен адрес ***; И.Т. Е. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***; Д.М.Д. с
ЕГН ********** с постоянен адрес ***; М.М.Д. с ЕГН **********
с постоянен адрес *** ;В. Е. Л. с адрес ***, с ЕГН **********; Д.П.И. с адрес ***,
с ЕГН **********; П.М.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и Д.М.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***,
че Р. п. к.- Т. е собственик на Масивна сграда-магазии „***", едноетажна
със застроена площ от 140 /сто и четиридесет/ квадратни метра, находяща се в ***, построена върху държавно място с площ от
1520 кв.м. /хиляда петстотин и двадесет/ квадратни метра, представляващо част
от имот пл. № * /шести/ в кв. * /едно/ по плана на ***, отредено за строеж на
магазин при граници: шосе, И.Т., П. М. и К. К..
ОСЪЖДА К.Е. А. с ЕГН **********
с постоянен адрес ***; К.А.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** ; Е.А.А. с ЕГН**********
с постоянен адрес ***; М.М.Д. с ЕГН ********** с
постоянен адрес ***; И.Т. Е. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***; Д.М.Д. с
ЕГН ********** с постоянен адрес ***; М.М.Д. с ЕГН **********
с постоянен адрес *** ;В. Е. Л. с адрес ***, с ЕГН **********; Д.П.И. с адрес ***
с ЕГН **********; П.М.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и Д.М.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***
да заплатят на Р. п. к.- Т. сумата от
1495 лв., представляващи направените пред двете инстанции разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Е. Л. с адрес ***, с ЕГН **********; К.Е. А. с ЕГН **********
с постоянен адрес ***; М.М.Д. с ЕГН ********** с
постоянен адрес *** и Д.М.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплатят
на Р. п. к.- Т. сумата от 594,96 лв.
представляващи заплатено възнаграждение на назначения им особен представител за
производсвото пред ТРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
/о.м./