№ 145
гр. Плевен, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254400600350 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Настоящото въззивно производство е образувано по Въззивна жалба от
10.03.2025г. подадена от адв.Е. Б. от БлАК, като защитник на подсъдимия Д.
Л. И.. С жалбата е атакувана Присъда № 21 от 04.03.2025 година, постановена
по НОХД 859/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Плевeн.
С Въззивната жалба се навеждат доводи, че присъдата е
незаконосъобразна, неправилна, необоснована, постановена при нарушение на
материалния закон, тъй като в противоречие с него съдът е приел, че деянието
не съответства на критериите за малозначителност по смисъла на чл.9 ал.2 от
НК или за маловажност на случая по смисъла на чл.354а ал.5 от НК. Сочи се и
нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че не е изследван
въпросът за наличие на хипотезата на чл.26 от НК, при която предаване на съд
за всяко едно отделно деяние, когато те са извършени в условията на
продължавано престъпление е незаконосъобразно. Претендира се нарушение
1
и на чл.305 ал.3 от НПК и се твърди, че съдът не е посочил кои обстоятелства
е приел за установени, въз основа на кои доказателства и какви са правните
съображение за постановената присъда. Алтернативно се сочи, че наложеното
с присъдата наказание е явно несправедливо, като се иска намаляване и
приложение на чл.66 ал.1 от НК.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от адв. М.. Пледира
се за неправилно приложение на материалния закон, като вместо чл. 354а, ал.
5 от НК е приложен чл. 354а, ал. 3 от НК. Твърди се, алтернативно, че е налице
материално-правната предпоставка на чл.9 ал.2 от НК, поради което деянието
се явява несъставомерно.
Представителят на ОП-Плевен изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а постановената от Районния съд присъда е правилна. Според
прокурора, правилно съдът е отчел всички обстоятелства, поради което
правилно е приел, че не е възможно приложение на чл.9 ал.2 от НК. При
индивидуализация на наказанието е взел предвид всички относими
обстоятелства, съдебният акт е мотивиран и не са налице основания за отмяна
или изменение на присъдата. Моли въззивната инстанция да постанови
решение, с което да потвърди поставената от Районен съд гр. Плевен присъда.
Плевенският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в иницииращия документ, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Иницииращия документ е подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и
следва да бъдат разгледан.
Разгледана по същество жабата е основателна.
Решението на РС-Плевен е постановено при пълно, всестранно и точно
изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция
няма основания да я изменя.
Същата, кореспондира с приобщените в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства и се изразява в следното:
Д. Л. И. е роден на ******г., в гр.Плевен, постоянен адрес: гр.
**************, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, работи, осъждан, ЕГН: **********.
2
С Определение по НОХД №103/2019г. на РС-ПЛЕВЕН, Д. И. е признат
за виновен за престъпление по чл.343б ал.3 НК, като му е наложено наказание
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на
основание чл.66 ал.1 НК, е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Определението влязло в сила на 24.01.2019г.
Към 17.09.2021 г. подсъдимият Д. Л. И. не притежавал разрешително за
дейности по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Въпреки това – и въпреки споменатото по-горе условно осъждане, на
посочената дата, И. държал в апартамента си в гр.**************,
високорисково наркотично вещество - коноп /канабис, марихуана/ с нето тегло
2,026 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 17,51 %, на стойност
12,16 лева. Същото вещество съхранявал в полиетиленов плик с неправилна
форма, бяло-жълт на цвят, с размери около 5/5 см., поставен в нощно шкафче.
На същата дата, дежурните полицейски служители – свидетелите И. Ц. Д. и В.
И. М., получили оперативен сигнал, че служебно известният им /по линия –
наркотични вещества/ Д. И., държи наркотични вещества. Около 08:30 часа
спрели Д. И. пред жилищната сграда в гр.***********, представили му се и го
попитали дали държи в себе си забранени вещества и предмети. Подсъдимият
първоначално отрекъл, но впоследствие уведомил полицейските служители,
че в жилището си държи малко количество марихуана. Свидетелите Д., М. и
подсъдимият И. посетили жилището, където той доброволно предал
посоченото по-горе, държано от негова страна, наркотично вещество, за което
бил оформен надлежен Протокол; на свой ред, свидетелят В. М. съставил
Протокол за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика
или обитателя или в тяхно отсъствие от 17.09.2021г. За случая бил уведомен
дежурен разследващ полицай, на когото с приемо предавателен протокол от
17.09.2021г. св.М. предал, доброволно предаденото от страна на Д. И.,
наркотично вещество. С първо действие по разследването – разпит на
свидетеля В. И. М., извършен при условията на чл.356 ал.1 т.1 и т.3 НПК,
започнало бързо производство пр.пр. №5506/2021г. по описа на РП ПЛЕВЕН, в
хода на което, Д. Л. И. ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна
отговорност, за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК.
Първоинстанционният съд намерил, че възприетата по – горе
3
фактическа обстановка се доказва по категоричен начин, като посочил
изчерпателно и доказателствените материали, въз основа на които изградил
изводите си за фактите. Посочил, че в доказателствената съвкупност липсват
противоречия, а изложената фактическа обстановка се потвърждава
еднопосочно от приобщените доказателствени материали.
При правилно установената фактическа обстановка съдът намерил, че с
действията си, от обективна и субективна страна, подсъдимият е осъществил
състав на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК - на 17.09.2021 г. в гр. Плевен,
без надлежно разрешително /чл.73 във вр. чл.30 и чл.31 от Закона за контрол
върху накротичните вещества и прекурсорите/ държал високорисково
наркотично вещество - коноп /канабис, марихуана/ с нето тегло 2,026 грама,
със съдържание на тетрахидроканабинол 17,51 %, на стойност 12,16 лева, като
го признал за ВИНОВЕН и на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК му наложил
наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален
„общ“ режим. На основание чл.55 ал.3 НК не наложил по-лекото наказание,
което се предвижда наред с наказанието лишаване от свобода – глоба. На
основание чл.68 ал.1 НК привел в изпълнение наказанието ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено на подсъдимия по НОХД №103/2019г.
по описа на РС-ПЛЕВЕН, което на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС
постановил да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На основание
чл.354а ал.6 НК постановил отнемане в полза на държавата предмета на
престъплението – 1,926 грама коноп /марихуана/, останали налични след
експертното изследване в досъдебното производство,което да се унищожи. На
основание чл.189 ал.3 НПК осъдел подсъдимия да заплати направените по
делото разноски от 103,60 лв. /сто и три лева и шестдесет стотинки/ - по
сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН и 417,56 лв. /четиристотин и седемнадесет лева
и петдесет и шест стотинки/ - по сметка на РС – Плевен.
Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното
производство гласни, писмени, веществени доказателства и доказателствени
средства.
Решаващата инстанция не е допуснала нарушение на процеса при
анализа на доказателствената съвкупност, който е детайлизиран, дори твърде
пунктуален и изключително подробен, и в пълно съответствие с правната и
4
житейската логика. Липсва неточен, превратен или несъответстващ на
логиката анализ на доказателствата, за да може да се достигне до извод за
нарушение на процесуалните правила, визирани в чл.14 и чл.107 ал.1 от НПК,
нито пък е допуснато претендираното нарушение по чл.305 ал.3 от НПК.
Напротив, всяко едно доказателство е подложено на педантичен анализ, при
който не е открито противоречие, което да изключва един или друг
доказателствен факт. Съдът е посочил кои обстоятелства е приел за
установени, въз основа на кои доказателства и какви са правните съображение
за постановената присъда.
Съдът е изложил по начало споделими мотиви относно правната
характеристика на деянието от обективна и субективна страна, относно
предмета на престъплението, без да приеме обаче че то (деянието)
представлява маловажен случай съобразно критериите на чл. 93, т. 9 от НК.
Въззивният съд не може да се съгласи с подобен извод. Изтъкнатите
доводи, че съдът ще стане „ням съучастник“ за широкото разпространение,
ако приеме съображенията за ниската стойност на държаното наркотично
вещество, младата възраст на подсъдимия, обстоятелството,че
/предполагаемо/ веществото е за лична употреба, както и самите
характеристики на субстанцията, не могат да бъдат споделени.
На първо място количеството не е голямо, тъй като това наркотично
вещество се употребява чрез пушене и установения грамаж не позволява
повече от две-три отделни цигари, които при интензивна употреба се
потребяват за съвсем кратък срок. Няма спор по въпроса, че намерената
субстанция е за лично ползване, при което вредите за общественото здраве са
силно ограничени и стеснени до здравето на самия подсъдим. Впрочем,
самоувреждането е въпрос на личен избор, но тъй като подсъдимият живее в
организирано общество, на което е член и което има определени социални
ангажименти към неговото здраве, поради което не може да се изключи
изцяло застрашаването на общественото здраве.
В този смисъл посочената от защитата пред решаващия съд съдебна
практика не може да бъде игнорирана с лека ръка с мотивите, че съдебната ни
система е от континентален, а не от англо-саксонски тип. Предвидимостта на
съдебните актове е свойство на правото и черта, която характеризира
правовата държава. Според този принцип правото гарантира справедливост
5
само когато в аналогични случаи то ще се прилага по един и същ начин.
На следващо място деянието е извършено в изпитателния срок на
предходното осъждане за управление на МПС след употреба на наркотично
вещество. Това не е положително обстоятелство, наистина. Освен това в
непродължителен период от време у подсъдимият последователно са
намирани малки количества марихуана, за които деяния по чл.354а
ал.5,вр.ал.3,т.1 от НК трикратно той е осъждан/ със споразумения/ на глоби.
Има резон в твърдението на защитата, че тези деяния биха могли да се
изследват като извършени в съвкупност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК. В
конкретния случай първото деяние по чл.354а ал.5,вр.ал.3 т.1 от НК е
извършено на 14.04.2020г., а деянията па НОХД № 1393/20г и НОХД
№2306/20г. са извършени съответно на 15.07.20г и на 07.11.20г., самите те не
са квалифицирани като извършени в условията на продължавано
престъпление, тъй като деянията са извършено след като е наложено
наказанието по първото от тях с НОХД 1393/20г. Затова те не са групирани
дори при условията на чл.23 ал.1 и чл.25 ал.1 от НК. Стойността на държаното
наркотично вещество в цитираните случаи е от 2,92 лв. до 19,89лв.
Следва да се посочи, че преценката за това кои деяния да се включат или
изключат във формирането на продължаваното престъпление се намира извън
компетентността на съда. Решението за включване или изключване на дадено
деяние в сложната конструкция на продължаваното престъпление стои в
зависимост от дейността на органите на досъдебното производство, за които
се предполага, че добросъвестно и компетентно изпълняват възложените им
правомощия. Единствена причина посочените деяния да не са извършени при
условията на чл.26 ал.1 от НК е бързата работа на разследващите, което в
никакъв случай не е укор, но следва да се посочи, т.к отделните деяния могат
да бъдат квалифицирани като осъществяващи един престъпен състав,
извършени през непродължителен период от време, при едно и съща
обстановка и еднородност на вина, като следващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Все пак причините за държането са прозаични и са концентрирани в
удовлетворяване на лични потребности. Подсъдимият е имал зависимост.
Макар и да е укоримо потреблението е видно, че вредните последици, и то
изключително за здравето на подсъдимия, са незначителни, в аспекта и с оглед
6
принципа за защита на общественото здраве. А това е основен критерий за
дефиниране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК.
Решаващата инстанция е отказала да възприеме състоянието на
зависимост на дееца при определяне дали са налице признаците за липсата
или явната незначителност на вредните последици. Този подход също не може
да бъде възприет, тъй като всяко едно обстоятелство, относимо към личността
на дееца, го характеризира както него, така и изводимата негова опасност за
обществото.
Въззивната инстанция намери, че обществената опасност на дееца има
по-скоро пасивен характер, а не активен и в този смисъл състоянието му на
зависимост съставлява "друго смекчаващо обстоятелство", каквото има
предвид законодателя в нормата на чл. 93, т. 9 от НК.
Наличието на добри характеристични данни е безспорно- младеж,
завършил средно образование, работи, живее при родителите си, в семейство с
нормален социален статус.
Без да бъдат надценявани положителните характеристични данни за
дееца, но тяхната наличност е безспорна, без за бъде поставян специален
акцент на неговата възраст, без да бъде омаловажавано количеството
високорисково наркотично вещество, но пък без съмнение то не е необичайно
голямо, може определено да се направи извод при съвкупната оценка на
всички тези обстоятелства, дори и при наличното осъждания, че е налице явна
незначителност на вредните последици. И въззивната инстанция го прави, в
противовес на възприетото от решаващия съд. Не следва да се омаловажава и
факта,че независимо от обстоятелствата, от деянието са минали почти четири
години, които във всички случаи следва да се отчетат като фактор налагащ
смекчаване на наказателната репресия.
Доказателствата по делото като цяло са еднопосочни, а районният съд
съвсем добросъвестно е обсъдила всяко едно от тях. Няма логическо
несъответствие или превратно интерпретиране, а е налице пълна логическа
последователност при установяване на доказателствения факт относно
притежанието на наркотично вещество – като по делото е безспорно
установено извършването на случайна проверка на подсъдимия съобразно
нормите на ЗМВР. Без да са проведени активни полицейски действия и такива
7
по разследване, сам и доброволно, след като бил поканен от полицейските
служители, подсъдимият е потвърдил наличието на такова вещество, което е и
негово притежание, завел полицаите в дома си и им го предал.
Добросъвестността на подсъдимия и обстоятелството, че
самоуличаването е в основата на разкриване на престъплението, имат
съществена роля за формиране на преценката, че сме изправени пред
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК.
Въззивният съд, съобрази задължителното тълкуване, дадено с т. 1 от
Решение от 07.09.2023 г. по дело С-209/22 на Съда на Европейския съюз, по
повод преюдициално запитване от Районния съд в гр. Луковит. Съгласно СЕС
член 2, параграф 1 от Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация
в наказателното производство и член 2, параграф 1 от Директива 2013/48/ЕС
относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство трябва да
се тълкуват в смисъл, че тези директиви се прилагат към ситуация, в която
спрямо лице, за което има данни, че държи забранени от закона вещества, е
предприет личен обиск, както и изземване на тези вещества. Фактът, че
националното право не познава понятието „заподозрян“ и че посоченото лице
не е било официално уведомено, че има качеството на „обвиняем“, е без
значение в това отношение;
В мотивите на решението § 43 – 45 СЕС изяснява, че със самопризнание
пред полицейски служители, лице в подобна ситуация се излага на риска да
бъде заподозряно в извършването на престъпление. Когато, в резултат от
самопризнанието, тези служители пристъпват към личен обиск на
съответното лице и към изземването на това, което то заявява, че държи, тези
действия, от една страна, свидетелстват, че това лице вече е заподозряно от
компетентен орган, и от друга, имплицитно, но по необходимост, информират
посоченото лице за това подозрение.
Ето затова, прилагайки задължителния европейски стандарт, въззивният
съд прие, че поведението на подсъдимия към момента на полицейската
проверка е било добросъвестно и насочено към желанието да сътрудничи
доброволно, потвърдено впоследствие в съдебната фаза, когато вече е било
осигурено правото му на адвокатска защита. Това обстоятелство е
съществено, защото ако лицето се позове на правата си, гарантирани от
горепосочените директиви, би могло да оспори валидността на извършените
8
принудителни действия и събраните при процесуални нарушения
доказателства ще бъдат негодни.
По тази причина съдът кредитира защитните аргументи за системна
употреба на наркотични вещества в периода и по време на деянието като
достоверни, в каквато насока са иданните в характеристичната справка от ДП.
В обобщение, съществените факти, довели до извода за маловажност на
случая, са следните:
- деецът е млад мъж, който системно е употребявал наркотици около
инкриминираната дата, без да е получавал семейна или общностна подкрепа
за справяне;
- няколко от случаите на държане на наркотично вещество в минимално
количество (доза за лична употреба) са били разкрити и наказани;
- при определяне на наказания съдилищата не са изследвали злоупотребата
като причина за извършване на престъпленията и не са приложили
медицински или корекционни мерки за преодоляване на същата.
- деянието е разкрито само и единствено поради добросъвестното отношение
на дееца към полицейските органи, който е признал, че в дома си държи
процесното количество марихуана и е завел полицейските служители там,
предоставяйки им достъп до жилището си , посочвайки мястото на съхранение
и предавайки ги доброволно.
- процесното вещество е от същия вид и минамално количество – доза за
лична употреба, с което реалните рискове са само за личното здраве на дееца;
- след деянието деецът сам е успяла да промени живота си и да прекъсне
връзката с вредите социални фактори, намирайки работа в чужбина и
прекъсвайки криминогенните връзки със старата приятелска среда.
Съгласно чл. 92, ал. 2 НК при лица със наркотична зависимост наред с
наказание без лишаване от свобода, съдът може да постанови принудително
лекуване. В случай че зависимостта не изисква толкова сериозна медицинска
интервенция, в рамките на изпитателния срок е налице добра палитра от
корекционни и възпитателни мерки, които биха могли да съдействат на лицето
да преодолее вредната употреба и да предпазят него самия, както и
обществото от нови прояви, свързани с това. Такива възможности са
предвидени в чл. 67 НК, позволяващ на съда в изпитателния срок на отложено
9
наказание, да постанови прилагане на възпитателни грижи или подходяща
пробационна мярка.
Тези мерки имат решаваща роля за превенция на бъдещи прояви,
особено в случаи на млади извършители, които нямат подкрепяща среда и са
изложени на вредното въздействие на приятелското обкръжение и
зависимостта.
Липсата на адекватност в системния подход при наказването на уязвими
правонарушители, не може да намери своят отговор в изключително суровото
им третиране при последващи предвидими прояви.
Деянието съставлява престъпление, без съмнение, но е също така и
маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал. 5 от НК. Това налага
приложение на чл.337 ал.1 т.2, вр. чл. 334 , т. 3 от НПК, като се измени
атакуваната първоинстанционна присъда и се приложи закон за по-леко
наказуемо престъпление .
Предвиденото наказание в чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК е глоба до
1000 лева, която въззивният състав намери, че следва да се наложи в пълен
размер. С максималния размер на глобата като наказание въззивният състав се
надява да се постигнат целите, визирани в чл. 36 от НК и най-вече
поправянето на дееца. Тъй като не се налага наказание лишаване от свобода,
то постановеното приложение на чл. 68, ал. 1 от НК по отношение на
отложеното наказание от 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 103/2019
г. на РС-Плевен, следва да бъде отменено.
В останалата част първоинстанционната присъда не се нуждае от
корекция, поради което въззивният съдебен състав намери, че следва да се
ограничи само с посоченото изменение.
Воден от горното и на основание чл.337 ал.1 т.2, вр. чл. 334 , т. 3 от
НПК,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ осъдителна присъда № 21 от 04.03.2025 година,
постановена по НОХД 859/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Плевeн, с
която Д. Л. И. е признат за виновен, като приема, че деянието по чл. 354а, ал.
10
3, т. 1 от НК представлява маловажен случай, поради което прилага закон за
по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. 354а, ал. 5 от НК и на това
основание налага на подсъдимия Д. Л. И. наказание глоба в размер на 1000 лв.
Отменява приложението на чл. 68, ал. 1 от НК.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията ЕМИЛ СТЕФАНОВ БАНКОВ
Особено мнение на съдия Емил Банков-Председател на съдебния състав
по ВНОХД № 350/2025 г. по описа на ПОС:
Категорично не съм съгласен със становището на останалите членове на
съдебния състав относно квалификацията на престъплението и
индивидуализацията на наказанието.
За да преквалифицират престъплението като маловажен случай
последните са приели ниска степен на обществена опасност на деянието и на
дееца.
Считам, че неправилно членовете на съдебния състав са оценили на
първо място обществената опасност на извършеното деяние.
Безспорно стойността на вещта, предмет на престъплението е ниска.
Това обаче съобразно правната теория и обилна съдебна практика /цитирана
между другото от първоинстанционния съд/ не може да бъде решаващ
критерий. Става въпрос за едно от често извършваните престъпления, които
имат за обект общественото здраве и в този смисъл функционирането на
обществото, извършено от въззивния жалбоподател за пореден път.
Още по-малко обоснован е изводът за ниската степен на обществена
опасност на извършителя.
В конкретния случай младата възраст на дееца не е смекчаващо
11
отговорността обстоятелство. Такава би била ако казусът касае само едно
престъпление плод на младежко увлечение или лекомислие. В настоящия
случай обаче подсъдимият вече е бил осъден условно за управление на МПС
след употреба на наркотични вещества. Въпреки това той не е коригирал
поведението си и в изпитателния срок е извършил други деяния, за които е
осъден с четири съдебни акта. В този смисъл правилен е изводът на
предходния съд, че подсъдимият не желае да съобрази поведението си със
законодателството и обществения ред. Ярък пример за това е и поведението
му след извършване на престъплението, предмет на настоящето производство-
той се е укрил и е обявен за общодържавно издирване, което е предпоставило
дългият период от време между консумиране на деянието и налагане на
наказанието, т.е. и това не може да се цени като смекчаващо отговорността
обстоятелство, защото както правилно е отбелязал РС, а и това е принцип още
от Римското право „Никой не може да черпи права от недобросъвестното си
поведение!“.
Още по-малко, като смекчаващо отговорността обстоятелство може да
се цени фактът, че подсъдимият е наркозависим. Във всички случай особената
част от НК предвижда завишена наказателна отговорност за престъпления
извършени след употреба на алкохол или наркотици. Хуманната оценка за
такова поведение също не е положителна. Поощряването на придобиването,
държането и употребата на психотропни вещества, чрез игнорирането на
обществената опасност и минимализиране на наказанията създава опасен
социален прецедент от формиране на общност от наркозависими, която със
сигурност не може да просперира, в която е да е област, напротив-предполага
лечение, чрез ангажиране на усилия и средства.
Изводът на останалите членове на съдебния състав относно
характеристичните данни на дееца е произволен и не почива на
доказателствата по делото. Както бе изяснено по-горе същият е с неизвестен
адрес, обявен е за общодържавно издирване. Незнайно защо се приема, че той
живее с родителите си в нормална семейна среда, а също и че работи,
доколкото по делото липсва граждански или трудов договор индикиращи
заетост.
Предвид изложеното по-горе считам, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна и следва да бъде потвърдена.
12
13