Р Е Ш Е Н И Е
№ 1359/17.03.2014г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ СЪСТАВ, гражданско отделение, на 28 февруари 2014г., в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. ХЕКИМОВА
при
участието на секретар Ж.П. разгледа докладваното от съдия Ц. Хекимова
гражданско дело № 8802 по описа за 2013г.
Производството по делото е образувано по предявена
искова молба от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, бул. “***” № 37, ЕИК *** срещу Ц.А.Г., ЕГН
********** ***, за приемане на установено, че ответникът дължи сумата от 4043,16лв. /четири хиляди четиридесет и три
лева и шестнадесет стотинки/, представляваща неизплатена главница по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №014СС-R-004820, сключен на
21.11.11г., СУМАТА в размер на 603,00лв. /шестотин и три лева стотинки/,
представляваща просрочена договорна лихва за периода от 19.10.12г. до
23.04.2013г., ВЕДНО със законната лихва върху дължимата главница, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 24.04.2013г. до окончателното й
изплащане, както и СУМАТА от 372,92лева /триста седемдесет и два лева и
деветдесет и две стотинки/ – разноски по
делото за д.т. и ю.к.възнаграждение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 3391/26.04.2013г., постановена по
ч.гр. дело № 5941/2013г. на ВРС.
В исковата молба се сочи, че по силата на Договор за
издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит по разплащателна сметка № 014СС-R-004820/21.112011г., ответника е
предоставил на ищеца банков кредит в размер на 5000 лева, като крайния срок за
погасяване на задължението е бил договорен на 21.11.2013г. Уговорен е бил падеж
на погасителна вноска по отпуснатия кредит на 5-то число на месеца, като
съобразно чл. 13.2.1 от ОУ е била уговорена и автоматична предсрочна
изискуемост на цялото задължение при неплащане от страна на длъжника за период
по- дълъг от 150 календарни дни. Сочи, че считано от 19.10.2012г. длъжника е
изпаднал в забава.
В отговора по чл. 131 ГПК предявения иск се оспорва по
основателност. Оспорва се съдържанието на представения от ответника документ –
извлечение от счетоводните книги, сочи се, че липсва датата, на която е станала
изискуема главницата, датата на предсрочната изискуемост на същата, както и на
наказателната лихва.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните
по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№5941/2013г.
на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Изгрев, бул. “***” № 37, ЕИК *** заявление от 24.04.2013г. срещу Ц.А.Г., ЕГН **********
*** за сумата в размер на СУМАТА в размер на 4043,16лв. /четири хиляди
четиридесет и три лева и шестнадесет стотинки/, представляваща неизплатена
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка
№014СС-R-004820, сключен на 21.11.11г., СУМАТА в размер на 603,00лв. /шестотин
и три лева стотинки/, представляваща просрочена договорна лихва за периода от
19.10.12г. до 23.04.2013г., ВЕДНО със законната лихва върху дължимата главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.04.2013г. до
окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 372,92лева /триста седемдесет и
два лева и деветдесет и две стотинки/ – разноски по делото за д.т. и
ю.к.възнаграждение. С разпореждане от 26.04.2013г. съдът е постановил издаване
на заповед от същата дата за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК за претендираната
от кредитора главница, законна лихва и за сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение
от Ц.А.Г. за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, с което се обосновава
и правния интерес от предявяване на настоящия иск.
От приетия като доказателство по делото Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит по разплащателна сметка № 014СС-R-004820 от 21.11.2011г. се
установява, че страните са се споразумели
ищецът да предостави на ответника кредитен лимит в размер до 5000 лева.
Договорени са условията, при които ползваният кредит се олихвява, както и
начина на погасяване на задълженията по договора, като е предвиден срок за ползване
на кредитния лимит – 21.11.2013г. Представени
са като доказателство по делото искане за кредитна карта от Ц.А.Г., декларация
за икономическа свързаност, извлечение от счетоводните книги на „ПИБ“ АД, клно
Варна за установяане вземането на Ц.А.Г. към 24.04.2013г. с изх.№26301211 от
24.04.2013г.
Назначена и приета по делото е съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че кредитния лимит, отпуснат на
кредитополучателя по Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на кредитен лимит по разплащателна сметка №
014СС-R-004820 от 21.11.2011г. е в размер на 5000 лева; кредита е усвояван в
периода от 22.11.2011г. до 09.12.2011г. чрез теглене от АТМ и плащане чрез ПОС;
последната погасителна вноска в размер на 200 лева е постъпила на 19.10.2012г.;
размера на дължимите суми по договора е 4043,16 лева главница и 603 лева лихви
за периода от 19.10.2012г. до 23.04.2013г.; разкриването на разплащателна
сметка № 014СС-R-004820 от 21.11.2011г. е извършено след искане от лицето от
01.11.2011г., като кредитната карта е получена на 21.11.2011г.
При така установените факти и обстоятелства по делото,
съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на
претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при
условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни
облигационни отношения по силата на сключен между тях договор за инвестиционен
кредит, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е
изпълнил задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника, както
и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства
ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.
Съдът намира, че събраните в хода на производството
доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са били
обвързани по силата на валидно сключен Договор за банков инвестиционен кредит
от 04.12.2007г. В този смисъл последният е обективиран в предвидената в чл.6,
ал.2 от ЗПК писмена форма и съдържа посочените в чл.7 и 8 от същия закон
реквизити, като страните, датата, мястото на сключване и предметът на сделката
са надлежно индивидуализирани. От ответната
страна не се оспорва автентичността на подписа на ответницата в сключения
договор, оспорва се приложимостта на общите условия към договора, което съдът намира за неоснователно предвид наличието
на положен подпис на кредитополучателя под
договора, в чл.14 от който се съдържа декларация, че титулярът е
запознат с общите условия. Оспорването на факта на предаване на кредитната
карта на ответника също се явява неоснователно предвид на съдържащото се в
искането за кредитна карта изявление, че на 21.11.2011г. е получила кредитна
карта с посочен номер, под което е положен подписа на
Ц.А.Г., чиято автентичност не е оспорена. Възраженията
на ответника, свързани с липсата на представителна власт на лицето, положило
подписа си в процесния договор съдът намира за неоснователно с оглед на
предвидения в закона специален ред за саниране на действия, извършени от името
на търговец. Съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Видно от
последващите действия, предприети от представляващите дружеството лица, дори да
би била сключена без представителна власт, сделката е потвърдена, вкл. и
посредством предявяването на иск на основание на процесния договор. От
заключението на вещото лице по приетата СЧЕ се установява и факта на усвояване
на кредита изцяло в периода от 22.11.2011г. до 09.12.2011г. Следователно
доказано се явява и обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си
реално да предаде сумата по кредита на кредитополучателя.
По изложените съображения съдът приема, че между
страните е възникнала валидна двустранна и възмездна облигационноправна връзка,
по която ищецът се явява изправна страна. Наличието
в случая на предвидените в чл.13.2 от ОУ предпоставки за настъпване на
предсрочна изискуемост, а именно забава в плащането на изискуемо задължение за
срок, по.дълъг от 150 дни, се установява от заключението на вещото лице по приетата СЧЕ, от което е видно, че последното
плащане за погасяване на задължението е извършено на 19.10.2012г. Съгласно ОУ
предсрочната изискуемост настъпва автоматично след изтичане на 150 дни от
забавата, без да е необходимо нарочно уведомяване на картодържателя. Същевременно ответника, в чиято тежест е било,
не е ангажирал доказателства за точното изпълнение на поетото задължение за
погасяване на кредита. От заключението на вещото лице се установява останалата
неиздължена част от главницата в размера на 4043,16 лева, както и просрочената
лихва за релевантния период в размера на 603 лева.
Въз основа на изложеното съдът намира, че са налице
елементите от фактическия състав на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което
предявеният на това основание установителен иск се явява основателен и следва
да бъде уважен в размера на претендираната сума. Предвид на акцесорния й характер
следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода от
спора и поради направеното искане на ищцовото дружество следва да бъде
присъдена сумата от 592,92 лв., представляваща заплатена по исковото
производство държавна такса, внесен депозит по назначената СсчЕ и
юрисконсултско възнаграждение съобразно представените по делото писмени
доказателства.
Мотивиран
от гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Изгрев, бул. “***” № 37, ЕИК ***, че ответникът Ц.А.Г., ЕГН ********** *** дължи на ищеца “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД СУМАТА в
размер на 4043,16лв. /четири хиляди четиридесет и три лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща неизплатена главница по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка №014СС-R-004820, сключен на 21.11.11г.,
СУМАТА в размер на 603,00лв. /шестотин и три лева стотинки/, представляваща
просрочена договорна лихва за периода от 19.10.12г. до 23.04.2013г., ВЕДНО със
законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.04.2013г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение №3391/26.04.2013г.,
постановена по ч.гр. дело №5941/2013г. на ВРС, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц.А.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, бул. “***”
№ 37, ЕИК ***, сумата от 592,92 лв. (петстотин деветдесет и два лева и 92 ст.) разноски по
делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила препис от настоящото
решение да се докладва по ч.гр.дело №5941/2013г. на ВРС, 10 състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: