Р Е Ш
Е Н И Е
№ 198
гр. Перник, 06.12.2023 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен
състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Наталия
Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура –
Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 170 по описа
за 2023 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Х.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу Решение № 38 от 27.06.2023 г., постановено по АНД № 96 по описа за 2023
г. на Районен съд – Радомир, с което е потвърдено наказателно постановление
(НП) № 23-1158-000394 от 06.03.2023г., издадено от началник на Сектор „Пътна
полиция“ (СПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
(ОДМВР) – Перник, с което на
Х.С.Д., за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл.
второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени административно наказание „глоба“
в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и административно наказание
„лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24
(двадесет и четири) месеца.
Касаторът твърди, че постановеното
съдебно решение е неправилно и непочиващо на събраните по делото доказателства.
Твърди, че във време на извършената му проверка е дал проби както за алкохол,
така и за наркотици, че при извършване на проверката се е намирал извън
автомобила, който е бил с изключен двигател и паркиран, че свидетелските
показания, събрани в хода на делото са категорични, че не е отказвал даването на
проба. Поддържа и доводите си за допуснати съществени процесуални нарушения,
изложени в жалбата до районния съд. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление.
Касационната жалба е връчена на
ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В проведеното на 29.11.2023 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В проведеното на 29.11.2023 г. съдебно заседание, ответникът – началник на
СПП при ОДМВР – Перник, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на
29.11.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди
изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален
закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл.
218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд
за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Доводите за това
са следните:
С НП № 23-1158-000394 от 06.03.2023
г., началникът на СПП при ОДМВР – Перник, е наложил на Х.С.Д.
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и административно
наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 24 месеца за това, че
на 10.02.2023 г., в 17:15 часа, в гр. Радомир, на ул. „Пчелинци“, като водач на
лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег. ****, с посока на движение от ул.
„Дупнишка“, спрян за проверка от контролни органи на Районно управление (РУ) –
Радомир, пред частен дом № 23, отказал да му бъде извършена проверка от контролни
органи на СПП при ОДМВР – Перник (извикани на мястото на проверката), с „ДРЕГЕР
ДРЪГ ТЕСТ 5000“, с фабричен № ARMB-0048 за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, и не
изпълнил предписание – издаден талон за медицинско изследване с № 078053 до
ФСМП – Радомир, за химико-токсикологично изследване за установяване употребата
на наркотични вещества и/или техни аналози, с което извършил административно
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Радомир, който с
решението, предмет на настоящия съдебен контрол го потвърдил като законосъобразно.
За да постанови оспореното решение районният съд, въз основа анализ и
оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства приел за
безспорно установено от фактическа страна отразеното в съставения за процесното
нарушение акт (АУАН), възприето от наказващия орган в НП.
В резултат на извършената проверка за
законосъобразност на производството по издаване на оспореното наказателно
постановление, решаващият първоинстанционен състав формирал извод за липса на
допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането му, съответно за
правилно приложен спрямо фактите материален закон, с наложени административни
наказания съответни по вид и във фиксирания законодателно размер.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Без основание са доводите на касатора, свързани доказателствената дейност
на решаващия първоинстанционен състав. Тези твърдения в жалбата са относими към
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3 от
Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във вр. с
чл. 63в от ЗАНН. При проверката на оспорвания съдебен акт процесуални
нарушения от посочената категория – свързани със съвкупността, анализа и
оценката на доказателствения материал, не се установиха. Решението е
постановено при изяснена и в хода на процесуално законосъобразно съдебно
производство фактическа обстановка, кореспондираща със събраните по делото
доказателства. Първоинстанционният съд е установил фактическата страна на спора основано в принципите на чл. 13 и чл.
14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Доказателствената съвкупност е запълнена с
достатъчно по обем доказателствени материали. В решението е обективирана
извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, а изводите по фактите
са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на събрания по делото
доказателствен материал. Съответно при вземане на решението си районният съд е
съобразил изцяло разпоредбата на чл. 303 от НПК, като е приел
административнонаказателното обвинение за доказано по несъмнен начин въз основа
на представените по делото доказателства.
Ирелевантни са доводите, че при извършване на проверката лицето е било
извън автомобила, който е бил и паркиран. Тези обстоятелства, вероятно сочени
като свързани с притежаването от страна на касатора на качеството „водач“ на
МПС към момента на подлагане на проверката с тест, нямат отношение към релевантния
факт – управление на МПС от конкретно лице към момента на спирането му за
проверка от контролни органи. Не съществува законова разпоредба, регламентираща
извършването на проверка във време на движение, съответно управление на МПС. В
тази връзка именно безспорният по делото факт -управление на процесния
автомобил от Х.Д. към момента на спирането му от контролните органи, представлява
основанието за извършване на проверка в това му качество – водач на МПС.
Без основание са и доводите на касатора, че от свидетелските показания е
установено категорично, че същият не е отказвал да се подложи на тест за
употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Приобщените по делото
гласни доказателствени средства – свидетелски показания на актосъставителя и
единия от свидетелите по АУАН, недвусмислено сочат, че касаторът, променял
неколкократно позицията си, в крайна сметка е отказал да се подложи на полеви
тест за употреба на наркотични вещества. Споделя се и оценката на
първоинстанционния съд по отношение показанията на свидетеля, изслушан на страната
на наказаното лице, като недопринасящи с нищо за изясняване на фактическата
обстановка. Изложеното кореспондира, както с административно наказателното
обвинение, формулирано в АУАН, надлежно предявен на нарушителя, подписан от
него, така с вписаното в акта: „нямам възражения“, а също и с посочването в
издадения му талон за медицинско изследване, също подписан без възражения от
касатора, че водачът „отказва да даде проба“ за наркотични вещества. В този
смисъл правилни са изводите на решаващия първоинстанционен състав, че събраните
по делото писмени и гласни доказателства в достатъчност установят факта, че
водачът е отказал се подложи на тест за употреба на наркотични вещества, както
и не изпълнил предписанието за медицинско изследване.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема така
установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка. С оглед на това
съставът счита, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2
във вр. с ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, за отмяна на атакувания
съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от районния съд.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от районния
съд правни изводи за процесуална и
материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство,
срещу които се излагат аргументи в жалбата, относими към касационното основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс
(НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Без основание са доводите на касатора срещу изводите на решаващия
първоинстанционен състав за проведено административнонаказателно производство
без допуснати съществени процесуални
нарушения. Районният съд мотивирано е отхвърлил твърденията в жалбата за
допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН при съставяне на АУАН и
издаване на НП. Изводите в тази част на съдебния акт се споделят изцяло от
касационния състав.
Касационният съд споделя и изводите в решението за правилно приложен от
наказващия орган материален закон. Водачът
е отказал да се подложи на полеви тест, а издаденото предписание – талон за
медицинско изследване, не е изпълнено. Безспорно установеният по делото
извършен отказ от страна на касатора, в качеството му на водач на МПС да се
подложи на тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, както и неявяването му в ФСМП – Радомир за медицинско изследване –
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества и техни аналози, покрива от обективна и субективна страна
именно приложения с НП административнонаказателен състав и в двете форми на
изпълнителното деяние, наказуем в кумулация с две административни наказания –
„глоба“ и „лишаване от право“ на управление на МПС, с фиксирани от законодателя
размер, съответно срок – 2 000 лв. и 24 месеца.
Във връзка с изложеното доводите в жалбата, преценени като твърдения за
наличие на касационните основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, са напълно
неоснователни – вмененото нарушение е доказано по безспорен начин, съответно
законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора. Достигнал до тези
фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с
чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 38 от 27.06.2023 г., постановено по АНД № 96 по описа за 2023 г. на Районен
съд – Радомир.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/