№ 14484
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20211110169549 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявеният от М. А. И., ЕГН ********** (починала
в хода на процеса), заместена от наследниците си по закон С. П. И., ЕГН
********** и Е. П. К., ЕГН ********** срещу А. Н. В., ЕГН **********, В.
Н. В., ЕГН **********, М. Л. Д., ЕГН **********, В. Л. В., ЕГН **********,
Л. Б. И., ЕГН **********, А. И. В., ЕГН **********, Т. Л. П., ЕГН
**********, В. Г. М., ЕГН **********, Р. Г. М., ЕГН **********, К. В. З., ЕГН
**********, Н. В. Н., ЕГН **********, В. Б. И., ЕГН **********, Д. В. И.,
ЕГН ********** и Б. В. И., ЕГН ********** положителен установителен иск
с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС и чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 18з,
ал. 3 ППЗСПЗЗ за признаване установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на основание давностно владение като главен иск,
продължило повече от десет години, и под евентуалност въз основа на замяна
и приращение на по ½ идеални части от следните недвижими имоти: поземлен
имот с идентификатор ***** по кадастрална карта на с. *****, общ. *****,
одобрена със Заповед РД-18-4/11.01.2012 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, а адрес: с. *****, район ***** № ТЕРИТ парг. 4 ЗСПЗЗ, местността
*****, с площ 1638 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, номер
по предходен план 53.
В исковата молба се твърди, че процесният имот се владее от
първоначалната ищца от 1996 г. до сега. Релевират се доводи, че имотът е
придобит от нея въз основа на договор за дарение, материализиран в
Нотариален акт № 59, том XXXII, дело 5897 от 29.12.1966 г. Сочи се, че
дарителят А. С. К. е придобил собствеността върху процесния имот по замяна
срещу имот, включен в ТКЗС, видно от Нотариален акт № 47, том XVII, дело
1
№ 3089 от 07.07.1966 г. Излагат се доводи, че в имота са построили жилищна
сграда и стопански постройки. Обосновава правен интерес с водено
административно дело по жалба от Н. В. В., по което е постановено влязло в
сила съдебно решение, с което Плана за новообразувани имоти на основание
Заповед № РД-15-025 от 17.02.2014 г. на Областен управител на София – град
за поземлен имот с идентификатор ***** е отменен по отношение на
идентифициран собственик. Навеждат се съображения, че в жалбата по
административното дело е посочено, че на основание Решение № 40001 от
26.05.1995 г. на Поземлена комисия ***** е признато право на собственост на
наследниците на В. В. Т. (наследодател на ответниците) на нива от 3900 кв.м. в
землището на с. *****, м. *****, която попада в земи парг. 4 ЗСПЗЗ и се
възстановява с план за земеразделяне.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК единствено ответницата А. Н. В. е подала
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като необоснован
и неоснователен. Твърди, че все още няма издадена Заповед на кмета на район
*****, по силата на която на наследодателя й да е възстановено правото на
собственост.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетия по делото като писмено доказателство нотариален акт № 47,
дело № 3089 от 07.07.1966 г. (л. 8) се установява, че А. С. К. е придобил срещу
замяна за имот, включен в ТКЗС, собствеността върху имот един декар в
местността „*****”, с. *****.
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 59 от 29.12.1966 г. (л. 6 и 7) А. С. К. е дарил на дъщеря си М. А. К.а
имот с площ 1000 кв.м., находящ се в местността „*****”, с. *****.
Не е спорно по делото и се установява от приетата и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза, че в имота са построени две
жилищни сгради и две стопански постройки, които са нанесени в неодобрен
кадастрален план на гр. *****, с. ***** от 1988 г., като вещото лице дава
заключение, че сградите съществуват в имота и по настоящем.
Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че е
водено административно дело по жалба от Н. В. В., по което е постановено
влязло в сила съдебно решение, с което Плана за новообразувани имоти на
основание Заповед № РД-15-025 от 17.02.2014 г. на Областен управител на
София – град за поземлен имот с идентификатор ***** е отменен по
отношение на идентифициран собственик. В жалбата по административното
дело е посочено, че на основание Решение № 40001 от 26.05.1995 г. на
Поземлена комисия ***** е признато право на собственост на наследниците
на В. В. Т. (наследодател на ответниците) на нива от 3900 кв.м. в землището на
с. *****, м. *****, която попада в земи парг. 4 ЗСПЗЗ и се възстановява с план
за земеразделяне.
От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническа експертиза се установява идентичност между процесния имот и
2
имота, предмет на договора за замяна от 1966 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
двама свидетели – В. И. и Д. Н., които съдът кредитира като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Свидетелят Н. дава показания, че наследодателите на
ищците са живели и отглеждали добитък в процесния имот от 1988 г. насам, от
когато той е бил полицейски инспектор в района. Свидетелства, че ищците са
посещавали имота постоянно, а ищецът С. И. е имал работилница в имота,
където е работел. От показнаията на свидетЕ.та И. се установява, че в имота са
живели наследодателите на ищците от 60-те години до смъртта си. СвидетЕ.та
има непосредствени впечатления, тъй като притежава имот наблизо.
При така установените факти, СРС прави следните изводи от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността правото на
собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение.
Фактическият състав на придобиването по давност включва два елемента:
владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа
признаците, установени в чл. 68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има
няколко основни признака: на първо място е обективният признак –
упражняване на фактическа власт върху вещ – този признак е налице, когато
владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна
власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат
върху същата вещ. Безспорно се установи от събрания доказателствен
материал по делото, че ищците и техните наследодатели упражняват
фактическа власт върху процесния имот в период по-дълъг от 10 години
постоянно, непрекъсато и спокойно през този период.
Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца,
да държи вещта като своя. Владението следва да бъде явно, което означава
владелецът ясно и категорично да манифестиране корпуса и анимуса /т.е.
упражняването на фактическата власт и намерението за своене на вещта/.
Изискването владението да бъде явно е един от най-съществените признаци.
Фактът на упражняване на фактическа власт върху една вещ с намерение да
се свои, трябва да бъде манифестиран по един ясен и категоричен начин.
Трябва да бъде доведено ясно до съзнанието на останалите правни субекти.
Явността касае не само упражняването на фактическата власт, но и изисква
категорично демонстриране на анимуса. Т.е. трябва да е ясно навсички, че
владелецът има намерението тази вещ да я придобие в собственост.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищците и
техните наследодатели са манифестирали ясно и недвусмислено намерението
си за своене на вещта пред ответниците по делото.
Настоящият съдебен състав счита, че института на продобивната
3
давност е приложил в настоящия случай. Придобиването по давност на имот,
в т.ч. находящ се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, собствеността върху който се
възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключване на
административната процедура по възстановяване собствеността на
земеделската земя. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ред. ДВ, бр. 107/1997 г./
изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането й в
сила /27.11.1997 г./, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на
разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската
реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност,
е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата,
които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до
приключване на реституционното производство не съществува възможност
тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ обаче е неприложима относно имоти,
които не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Такива са имотите по
чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. В тези случаи замяната остава в сила. Ако при
влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е заварен в собственост на ответниците по
иска в резултат на извършена преди това разпоредителна сдЕ. от
приобретателя по замяната, или е застроен, то правните последици са, че
замяната остава в сила и имотът не подлежи на възстановяване на
първоначалните /преди замяната/ собственици. В този смисъл е Решение №
323 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 335/2011 г., II ГО, ГК.
Поради изложеното съдът намира искът за основателен и следва да го
уважи.
По разноските:
При този изход на правния спор, право на разноски имат ищците в
размер на 884 лв., за заплатени държавна такса и депозит за СТЕ.
Относно претендираните от ищците съдебни разноски в размер на 1600
лв. за адвокатски хонорар по делото не е представено доказателство за
плащането му. Видно от единствения представен по делото договор за правна
помощ, находящ се на л. 45, същият не съдържа изявление за платена сума. По
делото не са представени нито разписки, нито платежни нареждания, от които
да се установи, че сумата в размер на 1600 лв. е действително платена от
ищците. Поради изложеното съдът не следва да я присъжда.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79
ЗС, че С. П. И., ЕГН ********** и Е. П. К., ЕГН ********** (наследници на
починалата в хода на порцеса М. А. И., ЕГН ********** по отношение на
4
ответниците А. Н. В., ЕГН **********, В. Н. В., ЕГН **********, М. Л. Д.,
ЕГН **********, В. Л. В., ЕГН **********, Л. Б. И., ЕГН **********, А. И.
В., ЕГН **********, Т. Л. П., ЕГН **********, В. Г. М., ЕГН **********, Р. Г.
М., ЕГН **********, К. В. З., ЕГН **********, Н. В. Н., ЕГН **********, В.
Б. И., ЕГН **********, Д. В. И., ЕГН ********** и Б. В. И., ЕГН **********
са собственици на по ½ идеални части от поземлен имот с идентификатор
***** по кадастрална карта на с. *****, общ. *****, одобрена със Заповед РД-
18-4/11.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а адрес: с. *****,
район ***** № ТЕРИТ парг. 4 ЗСПЗЗ, местността *****, с площ 1638 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план 53.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Н. В., ЕГН **********, В.
Н. В., ЕГН **********, М. Л. Д., ЕГН **********, В. Л. В., ЕГН **********,
Л. Б. И., ЕГН **********, А. И. В., ЕГН **********, Т. Л. П., ЕГН
**********, В. Г. М., ЕГН **********, Р. Г. М., ЕГН **********, К. В. З., ЕГН
**********, Н. В. Н., ЕГН **********, В. Б. И., ЕГН **********, Д. В. И.,
ЕГН ********** и Б. В. И., ЕГН ********** да платят на С. П. И., ЕГН
********** и Е. П. К., ЕГН ********** сумата в размер на 884 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5