РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Ямбол, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330102722 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД – гр. Пловдив, против З. М. К. от с. А., обл. Я.
С исковата молба се твърди, че ищеца има качеството на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл.98 от Закона за енергетиката да продава електрическа енергия на
клиентите си при публични общи условия.
Твърди се, че действащите общи условия са били одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г . и са влезли в сила на 27.06.2008 г. Твърди се, че по силата на общите
условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с ел. енергия обект на
потребление на ответника, находящ се в с. А., обл. Я., с ИТН ***. Твърди се на следващо
място, че ответникът съобразно общите условия се е задължил да заплаща всички свои
задължени, в срокове и по начините, определени в чл.18, ал.1 и ал.2 от Общите условия.
Твърди се, че собственик на жилището обект на ел. снабдяване е собственост на ответницата
от 27.11.2008 г. Твърди се, че същата е била уведомена за смяна на партидата, както и за
наличие на неплатени задължения. На ответницата бил открит клиентски номер **********.
Подържа се, че в изпълнение на задълженията си по общите условия, ищцовото
дружество е доставило на обекта на ответницата за периода от 06.10.2023 г. - 05.01.2024 г.
електроенергия на обща стойност 482,51 лв. , която стойност към момента на подаване на
исковата молба не била заплатена от ответницата. Налице била забава на ответницата и
същата дължал законна лихва върху главницата в общ размер на 20,12 лв. за периода от
30.12.2023 г. до 22.05.2024 г.
Твърди се, че на 23.05.24 г. ищеца е подал заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред ЯРС, като по заявлението било образувано ч.гр.д.
№ *** г. по описа на ***РС. Тъй като ответницата била призована при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя - ищец в
настоящото производство било указано, че може да предяви иск за установяване
съществуване на вземането си.
С последното по същество ищеца обосновава правният си интерес от предявяване на
иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, с което се претендира от съда да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 482,51 лв., представляваща стойност на
консумирана от обекта на потребител ел. енергия от 06.10.2023 г. до 05.01.2024 г.
Претендира се обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва от 30.11.2023 г. до 22.05.2024 г. в размер на 20,12 лв.
Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда -
23.05.2024 г., до окончателното му изплащане.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особеният представител на ответницата,
като се поддържа, че иска е неоснователен. В тази насока се излагат аргументи, че Общите
условия са нечетливи и това нарушава принципа на прозрачност. Сочи се, че липсват
доказателства за уведомяване на ответницата за задължението към ищеца, което
представлява нарушение правото на защита и недобросъвестност.
В обобщение се поддържа, че предявеният иск е неоснователен, като освен посоченото
до тук не били спазени и всички правни норми преди завеждане на делото.
На тия основания се иска от съда да отхвърли предявеният от ищцовото дружество иск,
както и съдът да защити правата на потребителя З. М. К..
Преди съдебно заседание е постъпила молба от ищцовото дружество, с която се
представят допълнителни писмени доказателства като се признава, че след завеждане на
иска е било извършено по „***“ плащане на 03.05.2025 г., с което са заплатени изцяло
дължимата от ответницата главница, като към момента остават неплатени обезщетение за
забава в размер на 20,12 лв., както и законна лихва, изчислена от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на плащане на главницата в
размер на 56,43 лв., а така също и заплатените от ищеца разноски в исковото и заповедното
производство. Поддържа се, че по същество с извършеното плащане се прави признание на
иска, което е настъпило след завеждане и на двете производства.
Иска от съда да отхвърли част от претенцията на ищеца, като заплатена след
завеждане на производството, но да установи вземането - неплатено обезщетение за
забава в размер на 20,12 лв., както и законна лихва в размер на 56.43 лв.
Иска се от съда да осъди ответницата да заплати на ищеца сторените от последният
разноски в исковото и заповедното производство.
В съдебно заседание за ответницата в качеството на особен представител назначен от
съда се явява адв.М. Ж. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се иска от съда да
2
постанови решение, с което да обяви иска на ЕВН за неоснователен.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по ч.гр.дело № *** год. по описа на ***РС, на 23.05.2024 год.
в Районен съд Я. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр. Пловдив, с което е
поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против
длъжника – ответник З. М. К. с ЕГН **********, за сумите от: 482.51 лева – главница,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 06.10.2023 год.
до 05.01.2024 год. по партидата на ответника с клиентски № **********, отнасяща се за
обект на потребление: с.А., обл.Я., както и за сумата от 20.12 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
30.12.2023 год. до 22.05.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателното и изплащане.
Заповедният съд е уважил искането на заявителя и е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год., връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което заповедния съд е указал на заявителят, че може да преди иск за
установяване съществуване на вземането си, като в посочения от съда месечен срок,
ищецът-заявител е депозирал пред съда иска предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот с №
***, том ***, рег.№ ***, дело № *** от 27.11.2008 год., на *** П.К. рег.№ *** на НК, с район
на действие района на ***РС, ответницата е придобила в собственост недвижим имот
находящ се в с.А., обл.Я., представляващ дворно място заедно с построената в него паянтова
жилищна сграда.
По делото е представена Декларация за достъп до мрежата от 07.10.2022 год.
подадена от ответницата до „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с което същата е заявила
желание да получи достъп да електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД за обект ИТН ***, на адрес: с.А., обл.Я., ул.“*** /който адрес видно от
изготвената от съда справка се явява постоянен и настоящ на ответницата/
Видно от представената по делото Декларация за започване на продажба на
електрическа енергия от ищцовото дружество в качеството на краен снабдител, ответницата
с кл.№ ********** е заявила желание да получава електрическа енергия за обект ИТН ***,
на адрес: с.А., обл.Я., ул.“***.
По делото са представени: фактура № *** от 30.11.2023 год. издадена от ищеца с
адресат ответница, за отчетен период 06.10.2023 год. – 05.11.2023 год., на стойност 123.65
лева с ДДС; фактура № *** от 31.12.2023 год. издадена от ищеца с адресат ответница, за
отчетен период 06.11.2023 год. – 05.12.2023 год., на стойност 166.63 лева с ДДС; фактура №
*** от 31.01.2024 год. издадена от ищеца с адресат ответница, за отчетен период 06.12.2023
3
год. – 05.01.2024 год., на стойност 192.23 лева с ДДС.
Видно от представената по делото Справка за извършени плащания/Препис
извлечение от сметка на ответницата, същата е заплатила остойностената с посочените три
фактури електрическа енергия доставена на обекта на потребление на 31.03.2025 год., тоест
след подаване на заявлението по чл.410 ГПК, респ. след завеждане на исковата молба в съда.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.79 от
ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими предявени от и срещу процесуално легитимирана
страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Разгледани по същество съдът намира следното:
По силата на разпоредбата на чл.98а ЗЕ, ищцовото дружество има качеството на
краен снабдител и продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия. В процусния случай такива се явяват Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ищеца одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
013/10.05.2008 год., в сила от 27.06.2008 год. Съгласно чл.35, ал.1 от Общите условия,
същите влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си.
В случая от събраната доказателствена съвкупност по делото се установява, че
ответника е собственик на процесния обект на потребление на електрическа енергия в
исковия период 06.10.2023 год. – 05.01.2024 год., и този смисъл ответника се явява
потребител на електрическа енергия за битови нужди, през процесния период.
С оглед така установеното, съдът намери, че спрямо ответника са действали Общите
условия. Съгласно чл.13, ал.1 от Общите условия, ищецът снабдява с електрическа енергия
всеки Клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на
„ЕВН България Електроразпределение” АД и не се е възползвал от правото си да избере
друг доставчик. По делото липсват доказателства ответника да е избрал друг доставчик на
ел.енергия. Ето защо и на горните съображения съдът намери, че ответника има качеството
на Клиент по смисъла на Общите условия и между него и ищеца са възникнали валидни
облигационни правоотношения с предмет доставка и продажба на ел. енергия. Съгласно
чл.7, ЕВН ЕС се задължава да снабдява с електрическа енергия при условия на
равнопоставеност всеки Клиент, чийто обект е присъединен към електроразпределителната
мрежа, обслужвана от „ЕВН България Електроразпределение” АД, а съгласно чл.11,
Клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа
4
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия.
Фактурираната за заплащане електрическа енергия доставена до обекта на
ответницата е била заплатена на 31.03.205 год., с което по същество е налице извън съдебно
признание, че е налице доставена до имота на ответника с ИТН *** ел.енергия, както и
признание на отчетените и фактуриране количества ел. енергия.
Ето защо и при тия данни следва да се приеме, че в хода на процеса, след образуване на
производство и по време на същото, ответникът е погасил вземането на ищеца за главницата
от 482.51 лева.
Извършеното от ответника плащане по своята същност представлява извън съдебно
признание, че исковата претенция за главницата е основателна, включително и по размер.
Наред с това, извършеното от ответника плащане, съдът следва да вземе предвид, с
оглед приложението на нормата на чл.235, ал.3 ГПК.
Ето защо предявеният искза главница макар и основателен, следва да бъде отхвърлен
поради извършеното в хода на процеса плащане от страна на ответника.
С оглед основателността на иска за главница, основателни се явяват и акцесорните
претенции по чл.86 ЗЗД, за установяване вземане на ищеца представляващо обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 30.12.2023 год. до 22.05. 2024 год. в размер на
20.12 лева, както и искането за законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 23.05.2024 год. до окончателното
изплащане на задължението за главница, в случая 31.03.2025 год.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и
фактическа такава.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство и определения по реда на чл.78, ал.8 ГПК от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него в заповедното производство разноски в
размер на 75,00 лева, от които държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева юрисконсултско
5
възнаграждение и сторените такива в исковото производство в размер на 575,00 лева, от
които държавна такса – 75 лева, 400 лева – възнаграждение за особен представител – адвокат
на ответника и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо разноски в исковото
и заповедното производство в размер на 650.00 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК,
че съществуват вземания на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 към
ответника З. М. К. с ЕГН **********, с адрес: с А., общ.С., обл.Я., ул.“***, както следва:
обезщетение за забавено плащане на главница в размер на 482.51 лева, за периода от
30.12.2023 год. до 22.05.2024 год. в размер на 20.12 лева, както и вземане в размер на
законната лихва върху главницата от 482.51 лева, за периода от датата на подаване на
заявлението за издаването на заповед за изпълнение в съда – 23.05.2024 год. до
окончателното изплащане на главницата – 31.03.2025 год., като ОТХВЪРЛЯ като
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ иска за главница в размер на 482.51 лева, представляваща
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
06.10.2023 год. до 05.01.2024 год., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с № *** от 27.05.2024 год. по ч.гр.дело № *** год. по
описа на ***РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, З. М. К. с ЕГН **********, с адрес:
с А., общ.С., обл.Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37
сумата от 650.00 лева - разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6