Решение по дело №18/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от П. Д. П., от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение № 411 от 12.12.2023 г., постановено по АНД № 554 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-001232 от 14.03.2023 г. на Началник Сектор в ОД МВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР се отнемат 6 контролни точки.

В касационната жалба жалбоподателят твърди, че решението на Районния съд е неправилно и необосновано. Счита, че не е установено по категоричен начин обстоятелството да е управлявал без колан. Посочва, че проверката е извършена в пресечка, където е спрял, за да осигури преминаването на полицейския автомобил. Излага съображения по съществото на спора. Моли съда да постанови решение, с което отмени първоинстанционното решение, както и НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Твърди, че от събраните доказателства ставало ясно, че полицейският автомобил се е движил след автомобила на жалбоподателя, като служителите не можели да видят дали водачът има или няма колан. Заявява, че полицаите са дошли, когато той е слязъл от автомобила. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Началник Сектор в ОД на МВР– Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага становището си по същество, като моли съда да постанови решение с което остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление; в АУАН и в НП нарушенията са правилно описани; приел е за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП; извел е заключение, че наложено наказание е правилно определено.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право, и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 16.02.2023 г. в 15:00 часа в [населено място] по ул. „Лъдженска“ до дом № 12, посока запад, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], без да използва обезопасителен колан по време на движение, с който автомобилът е бил оборудван. Това било забелязано от полицейски служители, които спрели жалбоподателя, направили проверка за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабр. № ARPM, като уредът отчел 0 промила алкохол.

Предвид констатираното, на жалбоподателят е бил съставен АУАН № GА № 862776 от 16.02.2023 г., с който деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП. Актът е бил предявен на жалбоподателя, без отразени възражения.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено и обжалваното НП № 23-0804-001232 от 14.03.2023 г. на Началник Сектор в ОД МВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. С разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е предвидено, че водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, се наказва с глоба в размер на 50 лева.

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В съставения АУАН изрично е посочено, че водач на МПС е именно жалбоподателят. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на административно нарушение е изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. В хода на делото пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Н. С.– актосъставител, според чиито показания той лично е възприел от разстояние под 10 метра, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан, докато е управлявал описаното в АУАН и в НП МПС. Според показанията на свидетеля С. В. – свидетел по АУАН, той също е видял, че касационният жалбоподател управлява автомобила без поставен обезопасителен колан.

В хода на делото пред първоинстанционния съд по почин на жалбоподателя е разпитан свидетелят Д. П., б.на жалбоподателя, с чиито показания се цели оборване доказателствената сила на АУАН. Районният съд е ценил и тези показания поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото. Следва да се посочи, че от показанията на този свидетел не се установява касационният жалбоподател да е бил с поставен обезопасителен колан при управление на автомобила. Пред настоящата инстанция са представени снимки на МПС с рег. № [рег. номер], от които е видно, че има поставено фолио на стъклата на задните врати и на задното стъкло, което е в съответствие с показанията на свидетелите, изслушани пред първоинстанционния съд. Доказателства в подкрепа на изложените от жалбоподателя твърдения не са представени, поради което съдът намира защитната теза на жалбоподателя за недоказана.

Предвид изложеното, формираният от Районния съд извод, че П. Д. П. е управлявал МПС без обезопасителен колан, с който е било оборудвано МПС, като правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, е правилен. Процесното наказателно постановление, с което на касатора за извършването на гореописаното нарушение е наложено административно наказание в указания от нормата фиксиран размер, е законосъобразно.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 411 от 12.12.2023 г., постановено по АНД № 554/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.