Р
Е Ш Е Н И Е № 260352 / 20.10.2020г.
гр.
П., 20.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3828 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на следните недвижими имоти, а именно:
1). самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор
на АГКК – гр. П., находящ се на адрес: гр. П., ул. „***, с предназначение:
жилище (апартамент); брой нива на обекта: 1, с площ от 113 кв. м., стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под
обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор ***., заедно с 1/2 идеална част
от общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в северната част на
сутеренния етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална част от
правото на строеж;
2). самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор
на АГКК – гр. П., находящ се на адрес: гр. П., ул. „***, ет. 2, с
предназначение: жилище (апартамент); брой нива на обекта: 1, с площ от 113 кв.
м., стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
няма, под обекта: обект с идентификатор ***., над обекта: няма, заедно с 1/2
идеална част от общите части на сградата, гараж и помещения, разположени в
южната част на сутеренния етаж, 1/2
идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална част от правото на строеж;
3). сграда с идентификатор ***.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г.
на Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находяща се на адрес: гр. П., ул. „***,
с предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 15
кв. м.;
4). сграда с идентификатор ***.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г.
на Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находяща се на адрес: гр. П., ул. „***,
с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой нива на обекта: 1, с площ
от 36 кв. м.;
5). сграда с идентификатор ***.4.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г.
на Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находяща се на адрес: гр. П., ул. „***,
с предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 28
кв. м.;
6). сграда с идентификатор ***.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г.
на Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находяща се на адрес: гр. П., ул. „***,
с предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 63
кв. м., находящи се върху поземлен имот с идентификатор ***., съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния
директор на АГКК – гр. П., находяща се на адрес: гр. П., ул. „***, с площ от
809 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***.,***., ***.
и ***.
Ищцата Е.М.Б. твърди, че заедно с
ответника Р.М.Б. са съсобственици на процесните недвижими имоти, които са
придобили по наследяване от общия им наследодател – баща им М.Б. П.. Поддържа,
че въпреки многократно направените опити между нея и ответника не е постигнато
съгласие за доброволна делба на имуществото, поради което моли същото да бъде
поделено при равни квоти – по ½ идеална част за всеки от съделителите.
Претендира разноски.
С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът Р.М.Б. оспорва предявения иск.
Поддържа, че съгласно уговорка с баща си М.Б. П., през 1990 г. последният е
сключил договор за отстъпване право на строеж с Община П., което обаче изцяло е
реализирано от негова страна. Сочи, че баща им е притежавал по наследство от
родителите си и друг недвижим имот, а именно: 1/4 идеална част от УПИ ***, ***
в ***по плана на гр. П., кв. „***“, ведно с построена върху него двуетажна
жилищна сграда, като неформалната уговорка със сестра ѝ била тя да остане
да живее в нея, а за него да остане новата жилищна сграда на ул. „***. Твърди,
че изцяло е изградил със свои средства, материали и труд процесната жилищна
сграда и постройките към нея, с което учреденото в полза на баща му право на
строеж е било изцяло реализирано от него, поради което е станал изключителен
собственик на същите, позовавайки се и на изтекла придобивна давност в периода
от 1990 г. до настоящия момент. С тези съображения отправя искане за отхвърляне
на иска за делба. Прави и искане по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в
предмета на делбата на следния недвижим имот, а именно:
½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. П.,
находящ се на адрес: гр. П., кв. „***“, ул. „***, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м.), номер по предходен план: ***, ***– част от парцел I – ***,***, при съседи:
имоти с идентификатори: ***., ***., ***., ***. и ***., заедно със
североизточната част от масивната двуетажна жилищна сграда – близнак, с площ от
41 кв. м., представляваща част от сграда с идентификатор ***.1., с обща
застроена площ от 82 кв. м., състояща се от първи жилищен етаж: три стаи, баня
и тоалетна и втори жилищен етаж: три стаи, както и сграда с идентификатор ***.2.,
с площ от 21 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда и
сграда с идентификатор ***.3., с площ от 6 кв. м. на един етаж, с
предназначение: селскостопанска сграда. Претендира и разноски.
С определение, постановено в о.с.з. на 28.11.2019
г. описаният в ОИМ имот е включен в делбената маса.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
От представеното удостоверение за
наследници, се установява, че М.Б. П., от когото страните сочат, че са
придобили права върху делбените имоти по силата на универсално правоприемство,
е починал на ***г., като единствени негови наследници по закон са неговите деца
– съделителите Р.М.Б. и Е.М.Б..
Видно от представения договор за
суперфиция от 24.04.1990 г., сключен между Община П. и М.Б. П., в полза на М.П.
е било отстъпено право на строеж за построяване на жилищна сграда върху
държавно урегулирано място с площ от 630 кв. м., съставляващо парцел V, в ***по рег. План на гр. П., кв.
„***“. За изграждането на двуетажна жилищна сграда в парцел V, ***по плана на гр. П., ул. „***“
е било издадено разрешение за строеж № ***г. на Общински народен съвет – П.,
представено по делото.
По силата на представеното по делото
Решение № 924/23.07.1992 г. на ОС П., влязло в сила на 26.08.1992 г., е
прекратен сключеният на ***г. граждански брак между майката на съделителите – Н.Н.П.а,
и техният наследодател М.Б. П..
Съгласно разрешение № 288/13.10.1998 г.
на М.Б. П. е било разрешено изграждането на плътна ограда по вътрешни
регулационни линии в имот, парцел V,
кв. 31 по плана на гр. П., находящ се на ул. „***, като в разрешението е
отразен и договорът от 24.04.1990 г.
От удостоверение от 12.02.2019 г.,
издадено от Община П., се установява, че ПИ *** по КККР, попадащ в терена на
УПИ VI,
***по рег.план на гр. П., кв. „***“, одобрен с Решение № 609/25.01.2007 г. на
ОбС П., е идентичен с УПИ V,
***по отменената дворищна регулация на кв. „***“ и описан в договор за
суперфиция върху държавна земя от 24.04.1990 г., като същият имот е застроен с
жилищна сграда с идентификатор ***.1, съгласно разрешение за строеж № ***г.
По делото е представена скица на ПИ с
идентификатор *** по КККР, находящ се в гр. П., ул. „*** с площ 809 кв.м., при
граници и съседи ***, ***, ***, ***. В скицата е отразено, че върху имота
попадат две еднофамилни жилищни сгради, съответно ***.1 със ЗП 113 кв.м., брой
етажи:2, както и ***.3, със ЗП 36 кв.м., брой етажи: 1. Отразено е, че в имота
попадат и три едноетажни селскостопански сгради, както следва: *** със ЗП 15
кв.м., ***.4 със ЗП 28 кв.м., както и *** със ЗП 63 кв.м. Като собственик на
поземления имот в скицата е посочена Община П., а като носители на вещни права
– „наследници на М.Б. П. – право на строеж“. За жилищна сграда с
идентификатор ***.1 са представени два брой схеми на СОС, съответно – за първия
етаж схема на СОС с идентификатор *** и за втория етаж – схема на СОС с
идентификатор ***. И в двете схеми като собственици на всеки от етажите са
посочени „наследници на М.Б. П.“.
От нотариален акт за замяна № ***г. се
установява, че на 23.01.1956 г. трето лице – Б.С.Д., е прехвърлил на Б.С.П.правото
на собственост върху празно дворно урегулирано място с площ 312 кв.м., което по
регулационния план на града представлява парцел II, от кв. 2, находящо се в землището
на гр. Д. (бел. Предишното име на град П.), при граници: улица, С.П.В., Б.С.П.и
Н.С., като в замяна Б.С.П.е прехвърлил на Б.С.Д. собственото си празно дворно
урегулирано място с площ 312 кв. м., находящо се в землището на гр. Д., при
граници: улица, Й.А.Г., Г.Т.Ч.., Н.С.. По делото е представена скица на ПИ с
идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед от 13.10.2008 г., находящ се в
гр. П., кв. „***“, ул. „*** с площ 295 кв.м., с номер по предходен план ***,
кв. 42, парцел: част от ***,***, а като собственици са посочени
„наследници на Б.С.П.“, по силата на нот.акт № ***г. В скицата е отразено, че
върху ПИ попадат три сгради – двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ***.1 с площ 82 кв.м., селскостопанска сграда на един етаж с площ
21 кв.м. с идентификатор ***.2, както и селскостопанска сграда на един етаж с
площ 6 кв. м. с идентификатор ***.3. Съгласно удостоверение от 15.08.2019 г.,
издадено от Община П., УПИ II в кв. 2 по отменения регулационен
план на гр. П., кв. „***“, описан в нот. акт № ***г., е идентичен с част от УПИ
***,***
в ***по действащия регулационен план, одобрен със Заповед № 1076/23.08.1974 г.
Видно от удостоверение за наследници, Б.С.П.
е починал на ***г., като е оставил наследници по закон съпругата си В.Х.П.(починала
на ***г.), както и двамата си синове Б.Б. С.и наследодателя на страните по
настоящото дело – М.Б. П.. В представеното удостоверение за данъчна оценка при
условията на чл. 264, ал. 1 ДОПК е отразено, че като собственици на имота на
ул. „***“ в информационните масиви на Община П. са посочени следните лица: В.Д.С.,
И.Б. С., Е. Б. С., както и двамата съделители Е.Б. и Р.Б..
По делото е представено удостоверение от
„Обединена Българска Банка“ АД, видно от което на 09.01.2014 г. Р.М.Б. е
изтеглил потребителски кредит в размер на 20000 лв., който през 2018 г. е
рефинансирал с нов кредит в размер на 25000 лв.
За изясняване на фактическата обстановка
по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свид. Й.А.К., Н.М.Р.,
Д.Й.Б.и Н.Н.В., като последната е майка на двамата съделители.
В разпита си пред районния съд свид. Й.К.поддържа,
че сградата, находяща се на ул. „***, е започнала да се строи през 1993 г. и е
построена от ответника Р. с лични средства, докато същият работел в полицията.
Свидетелят посочва, че самият той е помагал в изграждането на строежа,
придружавал е ответника при закупуването на материали. Докато къщата се
строяла, не е виждал сестрата или майката на Р.. Споделя, че откакто сградата е
била построена, в нея живеел ответникът заедно със семейството си, а баща му
имал стая до гаража. Твърди, че в последствие, преди около 10 години,
ответникът построил в къщата барбекю и го използвал със семейството си.
В разпита си в о.с.з. свид. Н.Р.също
сочи, че познава съделителя Р.М. от 1993 г. и му е помагал при поетапното
изграждане на къщата на ул. „***“, приключило за около 8 години. През това
време ответникът работел в полицията. Поддържа, че строителните материали били
заплащани от ответника, който давал фактурите на баща си. Свидетелят посочва,
че бащата на съделителите говорел, че къщата е строена за Р.. Откакто къщата
била построена, в нея живеел ответникът заедно със семейството си, а баща му живеел
в една стаичка с друга жена – Д.. За изграждането на барбекюто, външния гараж и
външната ограда средствата осигурил ответникът. Свидетелят споделя, че докато
траело изграждането на къщата ищцата Е., както и майката на съделителите идвали
рядко.
От разпита на свид. Н.В., майка на
съделителите, се установява, че строителните действия били започнати съвместно
от нея и общия наследодател на страните през 1989 г., докато били в брачно
правоотношение, след което през 1992 г. бил допуснат развод помежду им и
свидетелката заживяла на квартира. Споделя, че в периода от 1992 г. до 2000 г.
бившият ѝ съпруг не е страдал от заболяване и непрекъснато е работел по
къщата, като изцяло осигурявал средствата за изграждането ѝ. Поддържа, че
до 1992 г. синът ѝ /съделителя Б./ не е работил по къщата, като до този
момент бил завършен сутеренът и била отлята плочата на първия етаж. Разказва,
че синът ѝ се е нанесъл в къщата по-късно – около 2000 г., като до този
момент живеел на квартира в кв. „***“, както и при родителите на съпругата си. Свидетелката
твърди, че в периода от 1992 г. до 1997 г. не са били извършвани строителни
дейности и след като през 1997 г. казала на децата си, че самата тя няма да има
претенции към къщата, синът ѝ заявил, че той ще довърши изграждането.
В разпита си свид. Д. Б.споделя, че
между нея и наследодателя на страните съществувала връзка. Посочва, че до 1992
г. първият етаж на къщата на ул. „***“ бил завършен, а къщата била построена от
М.и съпругата му. Свидетелката споделя, че след 1992 г. в къщата заживели тя,
наследодателя на страните, а децата му дошли едва в последствие. Свидетелката
поддържа, че през това време наследодателят на страните бил в добро
здравословно състояние, работил на три места и той строил къщата. Пред свид. Б.наследодателят
на страните споделял, че идеята е всеки един от етажите да бъде разпределен за
децата му. Свидетелката разказва, че ответникът бил служител на полицията и в
първата половина на 90-те години живеел на квартира в кв. „***“. Докато се
строяла къщата ответникът живеел на друг адрес и едва в последствие се
преместил на адреса на ул. „***“, след което започнал да прави непрестанни
подобрения, включително барбекюто на двора, съвместно с друг от разпитаните в
о.с.з. свидетели. Свид. Б.споделя, че познава ищцата и заявява, че същата не е
живяла в къщата.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Предявен е конститутивен иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в
решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между
кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от
съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза на делбения процес
са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и
обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства
е в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска.
По делото се установи, че по силата на
договор суперфиция от 24.04.1990 г., в
полза на М.П. е било отстъпено право на строеж за построяване на двуетажна жилищна
сграда върху общинска земя на адреса в гр. П., ул. „***. Чл. 63, ал. 1 ЗС предоставя
правна възможност на собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да
построи сграда върху нея, както и да придобие собствеността на постройката
отделно от земята, т.е. учреденото право на строеж изключва принципа на
приращението по чл. 92 ЗС. С изграждането на сградата в груб строеж в полза на
суперфициаря възниква и правото на собственост върху същата. От данните по
делото, се установява, че сградата е била изградена на етап „груб строеж“ след
прекратяването на брака между М.П. и свид. Н.В., поради което двуетажната
жилищна сграда не попада под режима на СИО, а е станала изключителна
собственост на М.П.. Съответно по силата на настъпилото наследствено
правоприемство спрямо М.П. съделителите като негови единствени наследници по
закон са придобили правото на собственост при равни квоти – по ½ ид.ч.,
върху сградата с идентификатор ***.1.
Възраженията, че имотът представлява
изключителна собственост на съделителя Р.Б. поради изтекла придобивна давност,
са неоснователни. От показанията на свид. В. и свид. Б.се установи, че до 1992
г. (момента, до който свид. В. е живеела в имота, респ. момента, от който свид.
Б.се е нанесла в същия, като и двете са разполагали с непосредствени
впечатления), първият етаж от къщата е бил изграден от наследодателя на
страните М.П.. Установи се, че същият е бил в здравословно състояние,
позволяващо му да работи, като непрестанно е извършвал дейности, свързани с
изграждането на къщата, включително и във финансов аспект. Обстоятелството, че
финансовите средства за изграждането на къщата са били осигурени от М.П., се
установява не само от показанията на свид. В. и свид. Б., а също така и от
разпита на свид. Р., който посочва, че е придружавал ответника при закупуването
на строителни материали, които ответникът плащал, но след това давал фактурите
на баща си. От друга страна, установи се, че през 90-те години ответникът не е
живял в процесната къща, а на други адреси, като едва към 2000 година се е
нанесъл в имота заедно със семейството си, след което е започнал да извършва
подобрения по имота. Пред свид. Б.наследодателят на страните споделял, че
идеята е всеки един от етажите да бъде разпределен за децата му, като съдът
кредитира показанията ѝ в този смисъл, тъй като същите са последователни,
не се установява заинтересованост на свидетеля от изхода на правния спор, а
показанията почиват на непосредствени впечатления и житейски логично е наследодателят
на страните да е споделил намеренията си именно на човека, с когото се намира
във фактическо съжителство.
Съдът кредитира и показанията на свид. В.,
която макар и да е сред лицата по чл. 172 ГПК (същата е майка на страните по
спора), нейните показания (макар и емоционално заредени) се характеризират с
изчерпателност и познаване на събитията в детайли, особено относно момента, в
който ответникът се е нанесъл трайно в имота на ул. „*** и извършваните от него
фактически действия по изграждане на постройката.
За придобиването по давност е необходимо
на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1
ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента: обективен
елемент – упражняване на фактическа власт, и субективен елемент – намерение за
своене на вещта. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат
предвид характеристиките на владението – същото да е непрекъснато, спокойно,
явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Държателят - лицето,
което осъществява фактическа власт върху имота, но няма намерение да го свои,
не може да придобие имот по давност, независимо от продължителността на
държането. Лицето, което в израз на взаимопомощ или приятелство, е било
допуснато от собственика да живее и да ползва имота, също не е владелец и не
може да придобие този имот по давност независимо от срока на държането, тъй
като в този случай са налице търпими действия, а не владение.
От събраните гласни доказателствени
средства безпротиворечИ.се установи фактът на съвместното съжителство между
ответника и общия наследодател на страните. Същото обаче е израз единствено на
търпими действия, поради близките им родствени отношения. Търпими според
правната теория са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един
недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на
владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само
поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата
на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.
Тези действия не представляват и фактическа власт и по това трябва да се
различават от държането и от владението, поради което и не могат да служат за
основание за придобиване на владение.
За цитирания период са налице търпими
действия, а не владение от страна на ответника. Трайната съдебна практика
приема, че за да промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира
открито пред собственика промяната в намерението за своене на имота.
Аналогично, същото разбиране се отнася и за търпимите действия – лицето, което
ги осъществява, следва да демонстрира по отношение на собственика настъпилата
промяна – че започва да осъществява фактическа власт с намерение за своене на
имота. В конкретния случай липсват данни ответникът Б. изрично и явно да е
демонстрирал пред баща си намерение, че строи имота за себе си, респ. че свои
имота. Трансформирането на търпимите действия във владение за себе си е
следвало да бъде изразено в изрични недвусмислени действия от страна на
ответника Б. и демонстрирано изрично пред собственика на имота (така т. 2 от
Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г., пленум на ВС), което
съдът не намира за установено.
Извършването на СМР и заплащането на
разходи във връзка със същите (още повече, наред с данните, че СМР са били
извършвани и заплащани включително и от баща му, а за разходите ответникът се е
отчитал пред баща си, предоставяйки му фактури за закупените материали) е
свързано с осъществяваното от ответника Б. фактическо ползване на имота като
търпимо действие и е израз на взаимопомощ и разпределяне на битовите задължения
между него и баща му, произтичащо от близките им родствени отношения. Затова
само от извършените СМР и съпътстващи разходи не може да се направи извод, че е
установено владение върху имота.
Презумпцията, установена с правилото на
чл. 69 ЗС, не може да се основе на търпими действия. Същата намира приложение
само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява
владение още от момента на установяването си /така Решение № 12/19.02.2014 г.
по гр. д. №1840/2013г. на ВКС, I
г.о./. Ето защо в настоящата хипотеза, в която ответникът обитава имота по
силата на т. нар. търпими действия и липсва демонстриране спрямо собственика за
промяна на намерението му, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение.
Ето защо съдът намира, че процесната
двуетажна жилищна сграда не е била придобита по давност от ответника, а е била
част от имуществената сфера на общия наследодател на страните, поради което
след смъртта му по силата на универсално правоприемство същата е станала
собственост между съделителите при равни квоти и следва да бъде допусната до
делба.
Останалите сгради, намиращи се в ПИ ***
също следва да бъдат допуснати до делба. От договора за суперфиция от 1990
г., сключен между Община П. и наследодателя на страните, се установява, че със
същия е отстъпено право на строеж единствено за построяване на двуетажна
жилищна сграда върху общинска земя, като в този смисъл са и последвалите
разрешения за строеж. Преценката в какъв е обема на учреденото право на строеж
се прави при тълкуване волеизявленията в договора за учредяване на право на
строеж и спрямо този обем се преценява дали реализираното строителство е извън
тези рамки. В процесния случай селскостопанската сграда с идентификатор ***, с
площ 15 кв.м., еднофамилната жилищна сграда с идентификатор ***. с площ 36
кв.м., селскостопанската сграда с идентификатор ***.4. с площ 28 кв.м., както и
селскостопанската сграда с идентификатор *** с площ 63 кв.м. са изградени извън
обема на учреденото с договор суперфиция от 24.04.1990 г. право на строеж.
Когато изграденото в повече е
самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по
приращение на основание чл. 92 ЗС, но когато не е самостоятелен обект – то
става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж
на основание чл. 97 и чл. 98 ЗС. Съгласно пар.5, т. 39 от допълнителните
разпоредби на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с
определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално
предназначение и идентификатор по ЗКИР. Заснемането със самостоятелен
идентификатор по кадастралната карта само по себе си обаче не доказва, че е
налице обособен обект на правото на собственост, а е само индиция, че
последният притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение.
Функционалното предназначение на имота във връзка с преценката за
самостоятелния му характер не се определя от посоченото в кадастралната карта, а
подлежи на установяване. Предмет на самостоятелно придобиване от трети лица,
включително и от съсобственици, може да бъде само обособен самостоятелен обект
или отговарящ на изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект, и
не е функционално свързана и обслужваща находяща се в съответното дворно място
друга сграда, индивидуална собственост.
От събраните гласни доказателства обаче
се установи, че построените в ПИ *** постройки с идентификатори ***, ***.3, ***.4
и *** нямат самостоятелно, а функционално и обслужващо значение спрямо
основната сграда, поради което същите са собственост на собственика на сградата
и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 ЗС. Доколкото стопанските сгради са принадлежност
към жилищните обекти, като такива съгласно разпоредбата на 98 ЗС следват
главната вещ (така Решение № 80 от 27.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3114/2017 г.,
Решение № 172/12.10.2015 г. по гр. д. № 1167/2015 г. на ВКС), поради което
същите също следва да бъдат допуснати до делба между двамата съделители при
равни квоти.
Същевременно в депозирания отговор на
искова молба е направено искане за включване в делбената маса и допускане до
делба на ПИ с идентификатор ***., находящ се на адрес: гр. П., кв. „***“,
ул. „***, от който се твърди, че наследодателят на страните е притежавал
½ ид.ч. съвместно с трето за съсобствеността лице.
Съгласно чл. 345 ГПК, когато в
наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с
трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между
наследниците, от една страна, и третите лица – от друга, не се извърши делба
преди съставянето на разделителния протокол. Нормата на чл. 345 ГПК намира
приложение само когато съсобствеността е възникнала по наследяване и
наследодателят е притежавал идеална част от имот в съсобственост с едно или
повече други лица. Делбата може да се
допусне и извърши само въз основа на доказателства, индициращи правото на
собственост на наследодателя. Според указанията, дадени в т.4 на ППВС № 4/1964г.
по приложението на чл. 283 ГПК /отм./, идентична с чл. 345 от сега действащия ГПК, съдът допуска до делба този имот, но ако до съставяне на разделителния
протокол не се извърши делба между наследниците и третото лице, съсобственият
имот се изключва от делбата. Това разрешение е приложимо при съсобственост с
лице, което не притежава качеството „наследник“ (така и Решение № 115/10.08.2011
г. по гр.д. № 1054/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В процесния случай бяха събрани данни,
че ПИ с идентификатор *** по КККР е бил придобит възмездно от Б.С.П., по силата
на договор за замяна, сключен на 23.01.1956 г. След смъртта на Б.П.на ***г.,
правото на собственост върху имота е преминало върху наследниците му по закон В.Х.П.(починала
на ***г.), както и двамата му синове Б.Б. С.и наследодателя на страните по
настоящото дело – М.Б. П.. Следователно наследодателят на страните е придобил
собствеността върху ПИ с идентификатор ***, съвместно със своя брат Б.Б. С., по
силата на наследствено правоприемство от баща си Б.С.П.и майка си В.Х.П.. След
като същите са собственици на дворното място, те са собственици при равни
дялове и на сградите по силата на чл. 92 ЗС, която презумпция не е опровергана
и следва да бъде приложена от съда. Касае се до приложение на императивна
правна норма, която съдът е длъжен да приложи служебно.
Ето защо делбата на описаните в ОИМ
поземлен имот, ведно с построените в него сгради, следва да бъде допусната при
условията на чл. 345 ГПК, като на съделителите следва да бъде указано, че
делбените имоти ще бъдат изключени от делбената маса, ако между съделителите от
една страна и третите лица-съсобственици (Б.Б. С., респ. наследниците му В.Д.С.,
И.Б. С., ?Е. Б. С.) на не се извърши делба на имотите преди съставянето на
разделителния протокол в настоящото производство.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства следва да се допусне съдебна делба с предмет процесните недвижими
имоти, съобразно установените по делото дялове и по отношение на двете
страни.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА
на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши делба между Е.М.Б., ЕГН **********,
с адрес *** и Р.М.Б., ЕГН ********** с адрес *** на съсобствените им
имоти, представляващи: 1). самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. П.,
находящ се на адрес: гр. П., ул. „***, с предназначение: жилище (апартамент);
брой нива на обекта: 1, с площ от 113 кв. м., стар идентификатор: няма, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над
обекта: обект с идентификатор ***., заедно с 1/2 идеална част от общите части
на сградата, гараж и помещения, разположени в северната част на сутеренния етаж,
1/2 идеална част от тавански етаж и 1/2 идеална част от правото на строеж; 2). самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. П.,
находящ се на адрес: гр. П., ул. „***, ет. 2, с предназначение: жилище
(апартамент); брой нива на обекта: 1, с площ от 113 кв. м., стар идентификатор:
няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: обект
с идентификатор ***., над обекта: няма, заедно с 1/2 идеална част от общите
части на сградата, гараж и помещения, разположени в южната част на сутеренния
етаж, 1/2 идеална част от тавански етаж
и 1/2 идеална част от правото на строеж; 3). сграда с идентификатор ***.,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г.
на Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находяща се на адрес: гр. П., ул. „***,
с предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 15
кв. м.; 4). сграда с идентификатор ***., съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния
директор на АГКК – гр. П., находяща се на адрес: гр. П., ул. „***, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой нива на обекта: 1, с площ от
36 кв. м.; 5). сграда с идентификатор ***.4., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на
Изпълнителния директор на АГКК – гр. П., находяща се на адрес: гр. П., ул. „***,
с предназначение: селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 28
кв. м.; 6). сграда с идентификатор ***., съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния
директор на АГКК – гр. П., находяща се на адрес: гр. П., ул. „***, с предназначение:
селскостопанска сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 63 кв. м., находящи
се върху поземлен имот с идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор
на АГКК – гр. П., находяща се на адрес: гр. П., ул. „***, с площ от 809 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***.,***., ***. и ***,
при следните КВОТИ:
½ /една втора/ идеална част за
Е.М.Б.
½ /една втора/ идеална част за
Р.М.Б..
ДОПУСКА
при условията на чл. 345 от ГПК, вр. чл. 34, ал.1 ЗС да се извърши делба
на: поземлен имот с идентификатор ***., съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор
на АГКК – гр. П., находящ се на адрес: гр. П., кв. „***“, ул. „***, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: ***, ***– част от парцел I – ***,***,
при съседи: имоти с идентификатори: ***., ***., ***., ***. и ***., заедно с
масивната двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.1., с обща
застроена площ от 82 кв. м., състояща се от първи жилищен етаж: три стаи, баня
и тоалетна и втори жилищен етаж: три стаи, както и сграда с идентификатор ***.2.,
с площ от 21 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда и сграда
с идентификатор ***.3., с площ от 6 кв. м. на един етаж, с предназначение:
селскостопанска сграда, в съсобственост с трети лица, при права на
съделителите Е.М.Б. и Р.М.Б. общо ½ идеална част от имота,
или по ¼ идеална част от целия имот за Е.М.Б. и по ¼
ид.част от целия имот за Р.М.Б..
УКАЗВА на
съделителите, че допуснатите до делба имоти, находящи се в гр. П., кв. „***“,
ул. „***, ще бъдат изключени от делбената маса, ако между съделителите от една
страна и третите лица-съсобственици на посочените имоти от друга не се извърши
делба преди съставянето на разделителния протокол!
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_______________