№ 8643
гр. С., 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110132059 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявен е от „Е. 2011“ ЕООД срещу М. Г. К. осъдителен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от изнесени
клеветнически твърдения и изрази в интервю, излъчено в ефира на ...Н. т и
публикувано на интернет страница с домейн https://nova.bg, регистриран и собственост
на ...Н. т, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че в процесното интервю от ответника са изказани неистини по
адрес на ищеца, които са довели до неудобство от свързаните с името на последния
обидни и клеветнически твърдения, до дълбоко притеснение от неоснователно
публично засягане на авторитета, честта, достойнството и доброто име на същия.
Всичко това довело до затруднения в работата с клиентите на ищеца, както и с бизнес
партньорите му, които започнали да предпочитат други бизнес оператори. Ищецът
посочва, че тези вреди били в причинно-следствена връзка с изказванията, направени
от ответника в процесното интервю, които изказвания са подробно описани в исковата
молба. Посочва, че всички тези твърдения и внушения от процесното интервю не
отговарят на истината. Конкретно поддържа, че „Е. 2011“ ЕООД не извършва
официалния фитосанитарен контрол, който се осъществява от БАБХ, дейността му на
граничния пункт е от 01.02.2022 г., а не от 10 години, като твърди, че дружеството е
регистрирано на 12.10.2021 г. За неотговарящи на истината сочи и твърденията на
ответника, че сключения договор е „незаконен“, и че същото е станало в „22:26 часа на
31.12.2021 г. В тази връзка твърди, че относно сключения договор няма образувано
съдебно производство, въз основа на което да е признат за „незаконен“, както и че
същия е подписан в 10;26 часа сутринта, а не вечерта. Посочва, че между дружеството,
с което е било налице предходен сключен договор „С.Г“ ЕООД и ищцовото дружество
не е налице каквато и да било връзка, който факт лесно може да бъде уставен от
справка в ТР. Сочи, че спрямо дружеството са извършвани множество проверки от
съответните компетентни органи и нито една от проверките не е констатирала
нарушение, още по-малко нанесени загуби на държавата и наложени санкции.
1
Интервюто станало достояние на широк кръг лица, като изложените твърдения
съдържали освен обидна и неистинска информация относно търговската дейност на
дружеството, така и клевета във връзка с приписването на извършено престъпление.
Поддържа, че изнесените от ответника неверни данни излизат извън пределите на
свободата на мнение и накърняват доброто име на дружеството в обществото. С
изказванията си ответникът препятствал стремежът на дружеството да бъде уважавано
и предпочитано като търговски партньор. Навеждат се доводи за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и дълбоко притеснение от
неоснователното публично засягане на авторитета и доброто име на дружеството.
Ищецът изпитвал затруднения при осъществяване на дейността му предвид
създадената негативна обществена оценка, последица от даденото от ответника
интервю. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
същите в размер на сумата от 20 000 лева, тъй като вредите са пряка и непосредствена
последица от изказванията му, които са неверни и позорящи по характера си. Намира
за дължима и претендира законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба – 14.06.2022 г. до окончателното плащане, както и присъждане на
сторените по делото разноски. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Счита, че в исковата молба не са изложени конкретни обидни и
клеветнически твърдения, които да дадат основание за ангажиране на отговорността
му. Не спори, че ответникът е разпространил процесните изявления в процесното
интервю, с оглед на което счита исканията на ищеца за назначаване на СТЕ и
изискване на оптичен носител за ненеобходими. Поддържа, че в процесното интервю
същият не е посочил нито веднъж ищцовото дружество като адресат на изказванията
си, същите не съдържат обидни или клеветнически твърдения по отношение на
дружеството. Изразява становище по всяко едно от цитираните в исковата молба
изявления, като посочва, че същите нито разгласявали позорни обстоятелства, нито се
приписвало престъпление, а представлявали оценъчни съждения на ответника на база
неговото възприятие за фактите. По отношение на твърдението, че договорът е
входиран на 31.12.2021 г. в „10:26 часа“ посочва, че в интервюто първоначално е
посочил сутринта, а след това вечерта, което се дължи на неволна грешка, а не на
съзнателно твърдение за неврени факти. Оспорва наличието на вина като сочи, че за да
са налице обида и клевета, следва формата на вината да бъде умисъл, който не се
обхваща от презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД – поради което заявява, че ищецът следва
да докаже тази форма на вина. По отношение на вредите ответникът възразява, че част
от претендираните такива били неприложими за юридически лица. Оспорва и
останалите вреди, изтъкнати от ищеца в исковата молба. Намира за недоказано
вследствие от процесното интервю да е накърнена утвърдената търговска репутация на
ищеца, доколкото към този момент дружеството е осъществявало дейността и от
няколко месеца, поради което е налице невъзможност за такъв кратък период да се
утвърди името му на пазара. Оспорва претендирания размер на обезщетението като
прекомерен и необоснован, несъответен на интензитета на засягане на обекта. Освен
това намира, че принципно претърпените вреди от едно юридическо лице могат да
бъдат имуществени такива, тъй като засягат имуществено оценими блага. Моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира сторените в производството разноски
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото са отделни за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства: че ответникът е разгласил процесните изявления в
интервю за сутрешния блок „З. Б“ излъчено по „...Н. т“ на 27.05.2022 г. и публикувано
на същата дата на интернет страница с домейн https://nova.bg, регистриран и
собственост на ...Н. т, в статия озаглавена „К. Огромен корупционен риск е само една
2
фирма да оперира на К. А.“, а именно: „Ако Вие сте превозвач и искате да докарате
стока до Германия, било то камион с домати или друг вид храна, нямате друг избор
освен да минете през тази фирма, която оперира там и тя да реши дали Вие ще
минете или няма да минете."; „Тук разковничето е друго, не колко се плаща по
документи и наистина реално, а това, че Вие като превозвач зависите от решението
на една фирма, която пак казвам няма друга, Вие нямате избор."; „Така е замислено,
и тази фирма последните 10 години сама си оперира и сама решава, кой влиза и кой
може да доставя стоки."; "Камерите не са функционирали, тъй като в тази стая,
която камиона паркира назад там има хора, които свалят стоката, може реално да
се види дали се прави проверка или не се прави."; „Това го решават вече съответните
проверяващи органи, но не е само една тоест правят се няколко проверки, разбираемо
защо, за да не се сложи добрата стока на края на камиона, а вътре да има друга.";
„Самата фирма, тя, договора е сключен незаконно."; „Тук вече става интересно на
тридесет и първи декември, часове преди нова година в 21:00 часа на 31 декември,
инж. Р.. казва, че има две фирми, които искат да оперират на това място. Той
тогава е бил заместник председател на БАБХ, тъй като се е очаквало назначението,
то вече е било факт, съобщено му е, че има назначение, но съответно Д.... още
физически не е бил там, така на 31 декември в 21:00 часа. След това на 31 декември
отново в 10:26 часа, това е в деловодната система на БАБХ е входиран един договор
на „Е....“."; „Точно така, да, докато всички ние сме си били вкъщи със семействата в
22:26 часа е входиран договора."; „Предишния договор, същата фирма е оперирала
предишните 10 години, което за да бъдем коректни тя не е същата фирма, била е
друга фирма, която се казва „С.Г", но със същите хора, сменено е юридическото лице
просто."; „Говорим за загуби на държавата в размер на около 200 милиона и то това
са само парите, които можем да изчислим от разтоварване на стока, от вземане на
проби, това е от официалния ценоразпис, но пак казвам тук по-скоро въпроса е, че
има монопол и бидейки монополист и имайки силата ти да кажеш дали някоя стока
ще влезе в Европа или не, нямайки контрол, нямайки камери там ти можеш да
поискаш и от когото пожелаеш."
На следващо място, не е спорно между страните и че ищцовото дружество е
извършвало дейност по проверка на пристигаща земеделска продукция на ГКПП „К.
А.“ в периода 01.02.2022г. до 20.05.2022г., когато контролът е бил приет от БАБХ. Не е
спорно по делото и, че ищцовото дружество е вписано в Търговския регистър на
12.10.2021 г.
Съгласно представена на лист 21 от делото Заповед от 21.12.2012 г. на министъра
на земеделието и храните официалният контрол при внос, изразяващ се в изпитвания
на проби от плодове и зеленчуци за съдържание на остатъчни вещества от пестициди, е
възложен на Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол при БАБХ,
Изпитателна лаборатория „Е. Л“ при „Интерпред еврологистик“ на ГКПП „К. А.“, и
лаборатория при Регионалната здравна инспекция – Плевен.
Съгласно представен на лист 52 от делото Сертификат за акредитация с рег. №
..12.01.2022 г. на Държавна агенция „Българска служба за акредитация“ на ищеца е
издадена акредитация за изпитване на зеленчуци и плодове – пресни, замразени или
сушени, и продукти от преработката им, от същата дата.
От приетото по делото писмо от ЦМУ на Агенция „Митници“ (л. 127) се
установява, че на „Е. 2011“ ЕООД не е издавано разрешение за извършване на дейност,
различна от банкова, застрахователна и възстановяване на ДДС в зоната на ГКПП „К.
А.“.
Представен по делото е констативен протокол от 06.06.2022 г. по чл. 593, вр. чл.
580 ГПК (л. 91-101), от който е видно, че на сайта на БАБХ, при активиране на линк
„Заповед РД11-2875/29.11.2021 г. (30.11.2021)“ са качени документи за провеждане на
търг за отдаване по наем на имоти в зоната на ГКПП- К. А. (приложени към
констативния протокол).
3
От постъпилото по делото писмо от МВР, ГД „Борба с организираната
престъпност“ (л. 141) се установява, че за периода от 01.01.2015 г. до 03.05.2024 г. в
ГДБОП-МВР са постъпили следните сигнали, подадени от проф. Х. Д: УРИ
1.1/29.12.2022 г. (препратен на СРП); УРИ 126600-14063/16.08.2022 г. (изпратен а
Европейската прокуратура); УРИ ../05.08.2022 г. (изпратен на СГП); УРИ
12.../18.07.2022 г. (изпратен за прилагане по пр.пр. № 13958/2022 г. на СГП); УРИ
1266р-25780/18.07.2022 г. (изпратен в Главна дирекция „Национална полиция“).
Посочва се, че дирекцията не разполага със сигналите, тъй като след приключване на
оперативно-издирвателната дейност, всички сигнали в оригинал се изпращат на
компетентната прокуратура или структури на МВР.
По делото е приложено заверено копие от сигнал на проф. Х. Д – изпълнителен
директор на БАБХ с изх. № ИД 209/15.07.2022 г. по описа на БАБХ, постъпил с СГП
на 18.07.2022 г., по който е образувана пр.пр. № 13958/2022 г. и приложенията към
него. Приложено е и зав.копие от постановление на СГП от 28.11.2022 г. за отказ за
образуване на досъдебно производство по пр.пр. № 13958/2022 г.и постановление на
САП по пр.пр. № 3347/2022 г, с което постановлението от 28.11.2022 г. на СГП за отказ
е потвърдено (л. 146-668).
Не е спорно между страните, че на 30.11.2021 г. във вестник „Земя“ и вестник
„монитор“ са публикувани обявления от страна на БАБХ за отдаване под наем на
имоти, находящи се в зоната на ГКПП „К. А.“. Не е спорно и че търгът е спечелен от
ищцовото дружество и на 31.12.2012 г. е подписан между него и БАБХ договор за наем
за срок от 10 години. Към пр.пр. № 13958/2022 г. е приложен Договор за наем №
95/31.12.2021 г., сключен между БАБХ и ищеца, съгласно който същият е следвало да
наеме шест сгради – две за контрол на живи животни, две за контрол на продукция за
нечовешка консумация и две – за фитосанитарен контрол, от 02.02.2022 г. за срок от 10
години.
Със заповед № РД09-1234/22.12.2022 г. (л. 234 по делото) Министъра на
земеделието забранил издаването на заповеди за назначаване на служители по
служебни правоотношения, както в централното управление, така и в териториалните
структури на БАБХ и сключването без изрично съгласие на министъра на договори,
включително граждански свързани с разпореждането на имущество, или с поемане на
финансов ангажимент, с изключение на договори по проведени процедури по реда на
ЗОП. На същата дата заповедта е изпратена на БАБХ (л. 235).
Приложена по делото е и стенограма от заседание на Комисия по превенция и
противодействие на корупцията към НС от редовно заседание, проведено на 12.05.2022
г., от която се установява, че заседанието е проведено по повод изслушване по казуса
„Е....“ на управителя на дружеството, председателя на ДАНС, министъра на
земеделието и изп. директор на БАБХ (л. 534-562).
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетел
на ищцовата страна.
От разпита на свидетеля Т. С. – служител на ищцовото дружество на длъжност
„товаро-разтоварна дейност“, се установява, че през м.май 2022 г. се „натъкнал“ на
интервю, на сайта на „...Н. т“, в което Г-н К. твърдял, че „едва ли не фирмата решава
кой камион ще проверява, един вид тя контролирала дейността на пункта“. Това не
било вярно, тъй като когато се извършвало товаро-разтоварна дейност „Е. 2011“
осигурявал достъп до пратката, за да може съответно служител на БАБХ да извърши
контрол на качеството на пратката. Разказва, че дружеството извършвало товаро-
разтоварна дейност, имало лаборатория за изследване на пестициди и извършвало
обработване на документи и представителство пред БАБХ. Когато пристигнела
пратката, осигурявали достъп на БАБХ да извърши проверката. Достъпът се
осъществявал по физически начин- чрез разтоварване на съответната пратка. След
пристигане на ГКПП „К. А.“ на товарен автомобил те разтоварвали по нареждане на
служител на БАБХ. След осъществяване на проверката от БАБХ, по тяхно нареждане
4
стоката се товарела отново в камиона. Към момента на разпита фирмата се занимавала
само с обработване на документи и представителство пред БАБХ, не извършвала
товаро-разтоварна дейност. Заявява, че след интервюто много от хората в Свиленград
гледали на ищцовото дружество по негативен начин и са имали мнение, че
дружеството „казвало какво да става на пункта“. Много служители искали да напуснат,
притеснявали се от това изказване. Имало и няколко напуснали колеги, но не може да
цитира имената им. Посочва, че много от клиентите-турски транспортни фирми,
искали да прекратят отношения с дружеството, но същевременно заявява, че не може
да посочи имена на фирми, които са прекратили търговските отношения.
С оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и вероятната заинтересованост на свидетеля,
съдът не кредитира показанията му, в частта, в която заявява, че много служители са
искали да напуснат, че някои са напуснали и че много турски фирми са искали да
прекратят търговски взаимоотношения с ищцовото дружество след процесното
интервю, тъй като ги намира за недостоверни. На първо място, по делото няма никакви
доказателства за напуснали служители от дружеството след излъчване на интервюто на
27.05.2022 г. На следващо място, нелогично е клиенти от Турция, които не говорят
български език, да са научили за негативни твърдения, свързани с дейността на
ищцовото дружество именно от процесното интервю и статията, въз основа него,
публикувана на български език, като няма данни по делото интервюто, респ.
публикацията да са били изнесени в медийното пространство на турски език. На
последно място, при оценяването на свидетелските показания, следва да се вземе
предвид, че свидетелят е служител на ищцовото дружество, следователно е налице
зависимост между страна по делото и свидетелят, което само по себе си не прави
показанията му недостоверни, но следва да се има предвид при тяхната оценка. От
цялостния анализ на показанията и съдържащите се в тях противоречия, от едната
страна, и като се вземе предвид служебната зависимост на свидетеля от ищеца, от
друга страна, съдът намира, че чрез изнесените показания в тази част свидетелят излага
изгодни за делото факти за работодателя си, които са недостоверни и недоказани,
поради което и не следва да бъдат кредитирани.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, причинени от изказвания на ответника в интервю в предаването „З. Б“ излъчено
по „...Н. т“ на 27.05.2022 г. и публикувано на същата дата на интернет страница с
домейн https://nova.bg, регистриран и собственост на ...Н. т, в статия озаглавена „К.
Огромен корупционен риск е само една фирма да оперира на К. А.“.
Непозволеното увреждане представлява нарушение на императивна правна норма,
въздигаща в противоправно всяко действие или бездействие на гражданите, с което те
увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически
или юридически лица. Фактическият състав е сложен и включва установяване на
деяние (действие или бездействие) на ответника; противоправност на деянието; вреди
за ищеца; причинна връзка между противоправното поведение на ответника и
настъпилите за ищеца вреди. Отговорността по чл. 45 ЗЗД за накърнена чест,
достойнство и добро име от поведение или изрази, възприети от пострадалия като
унизителни и позорящи го, е деликтна. Противоправно поведение е увреждането на
всяко защитено от правото благо, в това число и защитата на доброто име по чл. 32,
изр. второ от Конституцията на Република България. Следователно, на обезщетяване
по реда на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат не само вредите от клевета, а и всяка друга форма
на изразяване, която уврежда доброто име на едно лице. Съгласно презумпцията по чл.
45, ал. 2 ЗЗД, вината на дееца се предполага до доказване на противното, от което
следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи
ответникът – делинквент. Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди,
5
които нямат конкретно материално изражение, съдът определя размера по
справедливост.
Неоснователно е възражението на ответника по отношение на възможността
юридическо лице да претърпи неимуществени вреди, вследствие на уронването на
доброто му име, авторитет и репутация, и да бъде кредитор по вземане за обезщетение
във връзка с тези вреди, което се явява и първият спорен между страните въпрос.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД не съдържа ограничения относно страните в
правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане - всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице.
Липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност
за неимуществени вреди от ЮЛ и в последващите разпоредби в закона, вкл. и чл. 52
ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди (така и в практиката на ВКС –
Определение № 400/26.11.2013 г. по частно гражданско дело № 6155/2013 г. II ГО;
Решение № 206/26.03.2019 г. по гражданско дело № 4762/2017 г., ІІІ ГО).
В практиката си Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) признава на
юридическите лица право на обезщетение за неимуществени вреди – право на
обезщетение за вреди от неосигуряване на справедлив съдебен процес в разумен срок –
чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
(„Европейската конвенция“, „ЕКПЧ“); право на осигуряване на ефикасни правни
средства за защита пред съответните национални власти – чл. 13 ЕКПЧ; право на
свобода на събранията и сдружаването – чл. 11 ЕКПЧ, и правото на защита от
дискриминация – чл. 14 ЕКПЧ. В поредица свои решения, ЕСПЧ присъжда
обезщетения за неимуществени вреди на юридически лица. Принципното разрешение
за възможността неимуществени вреди да бъдат търпени от юридически лица е
намерило отражение и в българското законодателство. Съгласно чл. 1 ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а
съгласно чл. 4, обезщетението е за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането.
В практиката на ЕСПЧ (напр. в Решение от 07.12.1976 г. на ЕСПЧ по делото
„Хендисайд срещу Обединеното Кралство“), свободата на словото е въздигната в една
от основите на демократичното общество, в едно от най-важните условия за неговото
развитие и за развитието на всеки човек. Тя обаче не е абсолютна, а се разпростира до
определени предели, като не могат да бъдат засягани други конституционно закрепени
субективни права на други граждани, като това на доброто име. Прокламираната в чл.
40, ал. 1 от КРБ свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана
с правото на личността и на обществото да бъдат информирани по въпроси, които
представляват интерес. В нейното съдържание обаче не се включва правото на
разпространяване на позорящи данни, засягащи лични граждански и човешки права
(така и практиката на ВКС – Решение № 404/13.07.2010 г. по гражданско дело №
907/2009 г., III ГО; Решение № 484/09.06.2010 г. по гражданско дело № 1438/2009 г., III
ГО).
Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на
адресата му в обществото и ако е невярно (или поне не почива на основателни
съмнения по въпроси, свързани с обществени ценности). Това е така, тъй като
съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да
изразява свое мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез
звук, изображение или по друг начин. Обективният критерий за ограничаване на това
право на гражданите е въведен в ал. 2, съгласно който то не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Съгласно практиката на
Конституционния съд, възможността да се осъществи намеса в правото на свободно
изразяване на мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име
6
на другиго, е най-голяма (Решение на Конституционния съд № 7/1996 г. по
конституционно дело № 1/1996 г). Основание за ограничаването е както разпоредбата
на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед чл. 39, предвиждащ възможността за даване на
превес на друго, конкуриращо право, като това на лично достойнство, чест и добро
име, правото на личен живот, тайната на кореспонденцията и неприкосновеността на
жилището, които формират обособената интимна сфера на човека. Изключение от този
принцип се прави във връзка с лица, свързани с държавната власт, като политически
фигури и държавни служители могат да бъдат подлагани на критика в по-голяма степен
от останалите граждани. В този смисъл, в съдебната практика последователно се
приема, че не е противоправно поведение, при което се изказва мнение, засягащо
конкретно лице, когато то се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с
неговата дейност, освен ако не се засяга ненужно и без връзка с обществения дебат
достойнството на личността.
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние, което при физическите лица
осъществява състава на престъплението клевета (чл. 147, ал. 1 НК). С това деяние се
накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му, неговата самооценка. Разгласяването на позорно
обстоятелство представлява довеждане до знанието на трето лице за такова
обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт за пострадалия,
отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата
професионална реализация, укорим от гледна точка на общопризнатите морални норми
или отразяващ отрицателни качества на субекта, характеризиращи го негативно, от
естество да накърнят доброто му име в обществото. Това се отнася и до репутацията на
юридическите лица, когато оценката за тях в обществото може да бъде накърнена и
тяхната дейност да претърпи вреди.
Твърдението за позорното обстоятелство трябва да е ясно и да съдържа
информация за времевите му и пространствени параметри и всички релевантни
детайли, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои
твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си,
претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. В този смисъл
предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация
на тези факти. Освен това, обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не
да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност. Освен това те трябва и да са неистински, т. е. да не
съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните
обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни. Когато
са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност – те
съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността само ако
представляват обида. За вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за
конкретни факти, доколкото позорят адресата.
Разграничителният критерий е характерът на информацията, отнасяща се до
пострадалия. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се
разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се
преписва престъпление, което не е извършил. При оценъчните твърдения деецът дава
своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и
достойнството му. От изложеното следва, че при преценка основателността на
предявения иск на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай,
че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за
7
ангажиране отговорността на ответника.
Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като
не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те
могат да ангажират отговорността на дееца, освен в изрично предвидени от закона
случаи. Не следва обаче да се абсолютизира поради несъвместимост с чл. 8 от
Европейската конвенция за правата на човека, установена в решение решението Бехар
и Гутман с/у България , жалба № 29335/13, §§ 66 – 67 и 73, 16 февруари 2021 г.,
практиката на Върховния касационен съд, че оценъчни твърдения могат да доведат до
гражданска отговорност само ако представляват обида (Решение № 62/06.03.2012 г. по
гражданско дело № 1376/2011 г., IV ГО; Решение № 85/23.03.2012 г. по гражданско
дело № 1486/2011 г., IV ГО; Решение № 278 от 27.11.2019 г. по гражданско дело №
1140/2019 г., III ГО; Решение № 213/ 26.01.2021 г. по гражданско дело № 970/2020 г.,
IV ГО; Решение № 253/29.01.2014 г. по гражданско дело № 1251/2012 г., III ГО;
Решение № 129/ 11.08.2020 г. по гражданско дело № 2704/2019 г., IV ГО, Решение №
116/24.07.2020 г. на ВКС по гражданско дело № 1960/2019 г., IV ГО). В случая обаче
не са налице основания за другите случаи, в които може да се предвиди отговорност за
изразяване на оценъчно съждение – дискриминация, подбуждане към насилие,
проповядване на насилствена идеология, нарушение на презумпцията за невинност или
чисто обидни съждения (които не целят да изразят каквото и да е становище по
обществено значим въпрос, например псувни).
По първият елемент от фактическия състав на генералния деликт по чл. 45, ал. 1
от ЗЗД съдът дължи да провери налице ли е противоправно поведение под формата на
действие от страна на ответника – неверни изявления, които злепоставят ищцовото
дружество и уронват името му на почтен търговец в бизнес средите.
Както бе посочено по-горе, когато изявлението съдържа оценъчните съждения, те
не могат да се проверяват за тяхната вярност, когато представляват коментар на
фактите. На преценка подлежи обаче верността на изнесените факти, като
отговорността на ответника може да бъде ангажирана в случай на тяхната невярност и
само доколкото засягат неблагоприятно адресата и техният автор не е проверил
достоверността на тези факти.
Следователно, от значение за разрешаването на правния спор е да бъде
определено кои от процесните твърдения са фактически и кои представляват оценка,
респективно дали фактическите твърдения са неверни и/или позорящи доброто име на
ищеца. Ответникът следва да установи, че тези факти са верни или е имало голяма
степен на вероятност да са такива, тъй като не се изисква твърденията да издържат на
проверката, която се очаква при признаване на вина в наказателния процес (така и
решенията на ЕСПЧ по дела Касабова с/у България, жалба № 22385/03, §§ 61 – 62, 19
април 2011 г., и Б с/у България, жалба № 3316/04, §§ 50 – 51, 19 април 2011 г.).
Изказването в интервюто с ответника М. К., народен представител и председател
на Комисията по превенция и противодействие на корупцията към НС към 27.05.2022
г., следва да се прецени на фона на контекста, в който е направено и според цялостното
му съдържание. То е в отговор на журналистически въпроси за разследването на
фирмите, осъществявали фитосанитарния контрол на ГКПП „К. А.“. Така зададения от
журналист на „З. Б“ въпрос (че е поканен във връзка със скандала, с изземването на
функциите на частна лаборатория за пестициди на ГКПП „К. А.“) предполага, че преди
27.05.2022 г. на обществеността вече е било известно да е започнало разследване във
връзка с него. Това става ясно от изявлението на ответника, че се надява „органите по
разследването да си свършат работата“. Ответникът заявява в интервюто, „че
интересът е огромен и ще продължават да излизат новини, тъй като се касае за външна
граница, през която се вкарва огромен обем храна“.
Заеманата от К. длъжност предполага, че той разполага с информация, относно
разследване на фирмите, заети с фитосанитарен контрол в гранична зона. Тук следва да
се отбележи, че в интервюто ответникът споделя, че „вчера е имало комисия,
8
изслушване в Антикорупцията“, което реферира към информация, получена от него на
проведеното заседание (приложена по делото е стенограма от заседание на Комисия по
превенция и противодействие на корупцията към НС, от която се установява, че
заседанието е проведено по повод изслушване по казуса „Е....“).
Приложеният по делото сигнал от проф. Х. Д – изпълнителен директор на БАБХ с
изх. № ИД 209/15.07.2022 г. по описа на БАБХ, по който е образувана пр.пр. №
13958/2022 г. и приложенията към него акцентира върху нарушения на закона и
безстопанственост при управление на имущество, публична държавна собственост,
върху факти и обстоятелства, свързани с дейността на лабораторията, обосноваващи
изводи за съставяне на документи с невярно съдържание, както и върху данни за
нерегламентирани търговски практики, заплахи към длъжностни лица-служители на
БАБХ и препятстване дейността по официален контрол и искане за подкуп.
Пространният и подробен сигнал е резултат от продължителни проверки на налични в
БАБХ документи, датиращи преди депозирането на сигнала. Провокирани от
обществения интерес към случващото се на ГКПП „К. А.“, медиите са се
концентрирали към отразяване на резултатите от предприетите от държавните органи
проверки и разследвания. В изпълнение на това свое задължение журналистите отнасят
въпросите си към съответния орган. Изказванията на ответника на 27.05.2022 г. са
основани на заключенията от тези проверки.
Изказванията следва да се разгледат по групи:
Основната група изказвания на ответника („Ако Вие сте превозвач и искате да
докарате стока до Германия, било то камион с домати или друг вид храна, нямате
друг избор освен да минете през тази фирма, която оперира там и тя да реши дали
Вие ще минете или няма да минете."; „Тук разковничето е друго, не колко се плаща по
документи и наистина реално, а това, че Вие като превозвач зависите от решението
на една фирма, която пак казвам няма друга, Вие нямате избор."; „Така е замислено, и
тази фирма последните 10 години сама си оперира и сама решава, кой влиза и кой
може да доставя стоки."; "Камерите не са функционирали, тъй като в тази стая,
която камиона паркира назад там има хора, които свалят стоката, може реално да
се види дали се прави проверка или не се прави."; „Това го решават вече съответните
проверяващи органи, но не е само една тоест правят се няколко проверки, разбираемо
защо, за да не се сложи добрата стока на края на камиона, а вътре да има друга.";
„Говорим за загуби на държавата в размер на около 200 милиона и то това са само
парите, които можем да изчислим от разтоварване на стока, от вземане на проби,
това е от официалния ценоразпис, но пак казвам тук по-скоро въпроса е, че има
монопол и бидейки монополист и имайки силата ти да кажеш дали някоя стока ще
влезе в Европа или не, нямайки контрол, нямайки камери там ти можеш да поискаш и
от когото пожелаеш.") макар една част от тях да възпроизвеждат и факти, имат за
цел основно да пресъздадат впечатленията на ответника от начина на организация на
финосанитарния контрол на граничния пунк, които следва да се приемат за оценъчни
съждения, и доколкото пряко не засягат конкретно лице, а дейност, не могат да се
приемат за нещо различно от оценъчни по своя характер – отразяват мнението на
ответника и неговата политическа и обществена позиция, а именно, че намира за
несправедлива и създаваща предпоставки за корупционни практики законнодателна
уредба и държавна политика, позволяваща монопол на едно юридическо лице над
фитосантирания контрол на определен граничен пункт, което само по себе си не може
да се смята за позорящо (допустимо е гражданин да се бори срещу държавните
институции в защита и на справедлива кауза).
Настоящият съдебен състав отново посочва, че за да се освободи от отговорност за
изказването си по чл. 10 ЕКПЧ ответникът не следва да провежда доказване на
верността на всичките си фактически твърдения, каквото е в тежест на държавните
органи на наказателното обвинение. Това е така от една страна защото изнесеното е
пряко относимо към обществения дебат – отнася се до контрола на внасяни в цялата
9
страна храни, възложен на държавен орган, а от друга – отразява политическите
виждания на държавен чиновник за развитие на администрацията в определена насока.
Поради това и обстоятелството, че ответникът твърди, че „камерите не са
функционирали“ и „да се види дали се прави проверка или не“, следва да се
квалифицират като оценъчни съждения. Действително, това оценъчно съждение носи
внушение, че ищецът, като извършвал контрола досега, е действал неправомерно или
поне нередно, но дори и в тази насока по делото са представени писмени доказателства
за извършени множество проверки по отношение на ищцовото дружество като не се
изисква твърденията да издържат на проверката, която се очаква при признаване на
вина в наказателния процес (така и решенията на ЕСПЧ по дела Касабова с/у България,
жалба № 22385/03, §§ 61 – 62, 19 април 2011 г., и Б с/у България, жалба № 3316/04, §§
50 – 51, 19 април 2011 г.). Следователно и за това свое изказване ответникът не може
да носи отговорност, тъй като то почива на достатъчно вероятни факти, а по самото си
съдържание отразява мнение за това, че досегашната система е оценена отрицателно и
може да се подобри.
Обстоятелството, че ответника твърди, че „тази фирма последните 10 години
сама си оперира“ отразява собствено заключение и извод на ответника, базиран на
базата на данни, че през последните десет години законодателната уредба е
организирана по този начин – една фирма да извършва тази дейност на пункта, което се
доказва от представените по делото Заповед от 21.12.2012 г. на министъра на
земеделието и храните, с която официалният контрол при внос, изразяващ се в
изпитвания на проби от плодове и зеленчуци за съдържание на остатъчни вещества от
пестициди, е възложен на Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол
при БАБХ, Изпитателна лаборатория „Е. Л“ при „Интерпред еврологистик“ на ГКПП
„К. А.“, а видно от представения по делото Сертификат за акредитация с рег. №
..12.01.2022 г. на Държавна агенция „Българска служба за акредитация“ на ищеца е
издадена акредитация за изпитване на зеленчуци и плодове – пресни, замразени или
сушени, и продукти от преработката им, от същата дата.
Следва също така да се има предвид, че понякога (когато подобни данни могат да
се почерпят от източници, които изглеждат достоверни, и няма съмнение за верността
им) и изнасянето на неверни твърдения може да се ползва от защитата съгласно
правото на свободно изразяване на мнение (вж. § 113 от решението по дело Салов с/у
Украйна, жалба № 65518/01). Това обаче може да стане само в случаите, в които
интересите на обществото от изразеното мнение и цялостната нужда от обществена
достъпност на информацията надделяват над защитата на доброто име на отделните
правни субекти. В този случай, според практиката на ЕСПЧ на разглеждане следва да
бъдат поставени въпроси като: дали засегнатия въпрос е от обществен интерес; какъв е
статуса на страните; какъв е характера на намесата и причините за нея; каква е формата
на намесата и нейния интензитет (последиците от нея).
В конкретния случай безспорно засегнатият въпрос е бил от съществен обществен
интерес. Законосъобразното и ефективно управлението, организация и дейност на
българските гранични пунктове и на държавните органи и длъжностни лица, които го
осъществяват са въпроси от важно обществено и национално значение. Изнесеното е
пряко относимо към обществения дебат – отнася се до контрола на внасяни в цялата
страна храни. Ответникът безспорно е обществена личност, народен представител,
председател на Комисията за превенция и противодействие на корупцията в 47 ОНС
към процесния момент, като в това си качество, той разполага с информация, относно
разследване на фирмите, заети с фитосанитарен контрол в гранична зона. От своя
страна, ищцовото дружество е извършвало дейност от обществен интерес. Характера
на намесата се изразява преди всичко в изразяване на мнение и оценка на ответника, в
качеството му на обществена фигура относно организацията на работа на ГКПП К. А.,
а причините за намесата са покана от страна на национална медия, която е
провокирана от сериозния обществен интерес по темата към въпросния момент, като в
10
рамките на проведеното интервю ответникът многократно заявява, че изложеното от
него подлежи и се проверява от съответните компетентни органи.
Втората група изказвания („Самата фирма, тя, договора е сключен незаконно.";
„Тук вече става интересно на тридесет и първи декември, часове преди нова година в
21:00 часа на 31 декември, инж. Р.. казва, че има две фирми, които искат да оперират
на това място. Той тогава е бил заместник председател на БАБХ, тъй като се е
очаквало назначението, то вече е било факт, съобщено му е, че има назначение, но
съответно Д.... още физически не е бил там, така на 31 декември в 21:00 часа. След
това на 31 декември отново в 10:26 часа, това е в деловодната система на БАБХ е
входиран един договор на „Е....“."; „Точно така, да, докато всички ние сме си били
вкъщи със семействата в 22:26 часа е входиран договора.";„Предишния договор,
същата фирма е оперирала предишните 10 години, което за да бъдем коректни тя не
е същата фирма, била е друга фирма, която се казва „С.Г", но със същите хора,
сменено е юридическото лице просто.") са основно свързани с процедурата и начинът,
по който е сключен Договор за наем № 95/31.12.2021 г., сключен между БАБХ и
ищеца, съгласно който същият е следвало да наеме шест сгради – две за контрол на
живи животни, две за контрол на продукция за нечовешка консумация и две – за
фитосанитарен контрол, от 02.02.2022 г. за срок от 10 години. Това са твърдения за
факти, които подлежат на доказване, като ответникът следва да установи, че тези
факти са верни или е имало голяма степен на вероятност да са такива, тъй като не се
изисква твърденията да издържат на проверката, която се очаква при признаване на
вина в наказателния процес (така и решенията на ЕСПЧ по дела Касабова с/у България,
жалба № 22385/03, §§ 61 – 62, 19 април 2011 г., и Б с/у България, жалба № 3316/04, §§
50 – 51, 19 април 2011 г.). В случая за настоящия съдебен състав е достатъчно
установеното от представените по делото доказателства (заповед № РД09-
1234/22.12.2022 г. (л. 234 по делото) Министъра на земеделието, сигналът на проф. Х.
Д и приложенията към него, въз основа на който е образувана пр.пр. № 13958/2022 г.
по описа на СГП, писмо от ЦМУ на Агенция „Митници“, че са била налице данни от
достоверни източници и извършени проверки, формирали у ответника убеждение, че
са налице нарушения в тръжната процедура, касаещи сключването на процесния
договор, за които са сезирани съответните компетентни институции и органи, поради
което последният е имал основание да информира обществеността за тях. Съдът
приема, че твърдението на ответника, че договорът е входиран в „22:26“ се дължи на
грешка и объркване в хода на интервюто, като първоначално последният посочва, че е
входиран в „10:26 часа“, поради което не може да се възприеме като съзнателно
изложено твърдение за неверен факт, а за объркване у интервюирания в хода на
поставяне на въпроси от журналиста.
Действително част от твърденията съдържат критика към ищеца, но пътят за
защита не е чрез обявяване на тази критика за неправомерна (тъй като почива на
сериозни и обосновани съмнения), а чрез упражняване от дружеството на право на
отговор в съответната медия и оборване на съмненията на ответника в рамките на
обществения дебат, а не в съдебната зала.
Предвид изложеното, настоящият съд намира предявения иск за недоказан поради
липса на противоправно поведение на ответника, поради което следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
За пълнота на изложението, настоящия съдебен състав намира, че не е
невъзможно търговско дружество като ищцовото да претърпи неимуществени вреди,
но следва да обоснове същите именно като такива. При търговците по правило
повечето активи, а и търговската репутация, са предмет на парична оценка, тъй като се
отразяват на приходите от основната търговска дейност. Поради това и всички описани
от ищеца в уточнителната му молба (на лист 429 от делото) вреди – той сочи, че
търговската репутация може да се оценява и засяга клиентелата, оборота и подобни,
следва да се приемат за изцяло 10 имуществени. Цитираната от ищеца практика на
11
Върховния касационен съд – Решение № 274/18 от 18.03.2019 г. по гражданско дело №
5120/2017 г., IV ГО; Решение № 206/26.03.2019 г. по гражданско дело № 4762/2017 г.,
III ГО, и Решение № 29/10.03.2020 г. по гражданско дело № 1690/2019 г., IV ГО – се
отнася до засягане на репутацията на религиозна организация, която няма как да има
имуществен характер, тъй като основната цел на засегнатото юридическо лице не е да
се бори за пари, а за души, какъвто настоящият случай не е. Действително Върховният
касационен съд с Решение № 35/12.08.2022 г. по гражданско дело № 3901/2018 г., IV
ГО, е присъждал обезщетение за неимуществени вреди на търговско дружество, но в
хипотеза, в която същото е останало за дълго време без ръководители поради арест,
неимуществени вреди са присъдени основно поради тези причини – създадена е
несигурност дали въобще ще съществува юридическото лице, както и сериозен стрес
на ръководителите му и неяснота дали ще може да продължи дейността. В случая
ищецът не твърди такива вреди, а изброява единствено вреди, засягащи пряко
икономическата му дейност – засягане на търговската дейност, оборота, отношения с
клиенти и бизнес партньори, търговска репутация. Тези вреди имат паричен
еквивалент/ имуществен характер и несъмнено се отразяват в патримониума на ищеца,
но не попадат в хипотезата, разгледана от Върховния касационен съд в последното
решение, която се отнася до отнемане на дейността на дружеството и физическо
възпрепятстване на представляващите да го управляват (в случая искът срещу
ответника не е за административната дейност на държавата, а само за изказванията му).
Накрая, във връзка в направеното от ответника възражение, съдът намира за
необходимо да отбележи, че настоящото производство показва белези на злоупотреба с
права, но при липса на други уредени от закона последици и това, че имуществото на
ответника не е засегнато, това е основание единствено за пълно обезщетение на
разноските му.
По разноските:
С оглед изхода от делото право на разноски има ответникът съгласно чл. 78, ал. 3
ГПК. Същият претендира разноски в общ размер на 3240 лева с ДДС– адвокатско
възнаграждение, които са доказани с договор за правна защита на лист 671 от делото.
Предвид обема от представени доказателства и необходимостта от допълнителни
становища и броя проведени открити съдебни заседания, както и правните въпроси,
които се обсъждат, съдът намира за частично основателно възражението на
процесуалния представител на ищеца за намаляване на тези разноски по чл. 78, ал. 5
ГПК. Възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 2940 лева с ДДС (при
съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 9 от Наредба 1/2004 г.)
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. 2011“ ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „В“, ж.к. С, бл. ... вх ет ап иск по чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за
осъждане на ответника М. Г. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Т. А“
№ ет да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от неверни твърдения, изнесени в интервю за
сутрешния блок „З. Б“ излъчено по „...Н. т“ на 27.05.2022 г. и публикувано на същата
дата на интернет страница с домейн https://nova.bg, регистриран и собственост на ...Н.
т, в статия озаглавена „К. Огромен корупционен риск е само една фирма да оперира на
К. А.“
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Е. 2011“ ЕООД, с ЕИК:... и и адрес на
12
управление : С., ж.к. „С“, бл. ... вх ет ап, да заплати на М. Г. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., бул. „Т. А“ № ет, сумата от 2940 лева – разноски по делото за
адвокастко възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13