Решение по дело №1038/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба (вх.№2111/15.07.2013 год.) на Г. И. З. против Решение №1928 от 05.06.2013 год., постановено по гр.дело №149/2013 год. на Районен съд – Г. Д. , с което е уважен предявеният от П. В. М. иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК , с което съдът е предоставил упражняването на родителски права за детето Л. на мяйката,определил е режим на контакти с бащата и е присъдил месечна издръжка в размер на 100.00 лв. Иска се отмяна на решението в частта досежно упражняване на родителските права и режима на контакти, и постановяване на ново решение, с което да се предостави упражняването на родителски права за детето на въззивника и да се определи режим на контакти с майката. Излагат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, както и за допуснати нарушения на процесуалните правила от първоинстанционният съд. В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят не се явява.

Ответника по въззивната жалба – П. М., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, и иска оставянето й без уважение. В съдебно заседание отговорът по чл.263 ГПК се поддържа.

Съдът, след преценка и анализ на доказателствата – поотделно и в тяхната цялост, и след като съобрази доводите на страните, както и изложените от първоинстанционния съд мотиви, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановеният срок, същата е подадена от активно легитимирано лице против съдебен акт, за който е предвидена правната възможност за неговото обжалване, поради което е допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

П. М. е предявила иск по чл. 127 ал.2 СК против Г. З. - за упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му претендирана в размер на 120 лв. месечно , платими чрез неговата М. и законен представител, считано от влизане на решението в З. сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата. В подкрепа на исковата претенция са изложени съображения- майката основно полага грижи по отглеждане на детето. Детето живее с М. си , като е съществувала уговорка между майката и бащата той да го взема когато пожелае , но след като уведоми майката. Тъй като бащата не се е съобразил с тази уговорка е предявен иска по чл.127, ал.2 СК. Ответника е оспорил предявеният иск като неоснователен .

Първоинстанционният съд е уважил предявеният иск, като е постановил роденото от съвместното фактическо съжителство между страните малолетно Д. Л. да живее при майката, на която е предоставеноупражняването на родителските права, като е определен на бащата режим на лични отношения с детето, както и последният да заплаща на М. си Д. чрез нейната М. и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 100/сто / лв., считано от 25.03.2013 г. до настъпването на обстоятелства за нейното прекратяване или изменяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Решението си съдът е обосновал със събраните доказателства и свидетелски показания. Приел е за установено, че страните са живеели на съпружески начала – от 2005 г.. От съвместното им съжителство имат родено едно Д. – Л.. От 2011 г. живеят разделени, като майката и детето са напуснали дома им са отишли да живеят на друго място. По повод родителските контакти възникнали спорове. Обсъждайки доказателствата и свидетелските показания съдът е приел , че родителските права следва да бъдат предоставени на майката и определен режим на контакти с бащата.

Настоящият съдебен състав намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно, и при произнасянето си по предявените искове, е достигнал до правилни и законосъобразни крайни изводи.

От значение за крайните изводи на съда е убеждението му, че от събраните в съдебното производство доказателства – писмени и гласни, не се доказва соченото от ответника, че майката не може да изпълнява в пълен обем грижите, необходими за отглеждане на детето Л.. Свидетелските показания сочат, че тя е грижовна,отговорна при отглеждането на дъщеря си. Безспорно е, че и двамата родители до настоящият момент са полагали грижи за детето си. Разпитаните свидетели установяват, че взаимоотношения между родителите са лоши. Нямат разбиране „кой и как да взема Д./св.Г./ и това е провокирало предявяване на иска.

При анализа на възприетата фактическа обстановка, като се вземат предвид всички значими фактори , от една страна: пол, ниската възраст на детето и големия обем внимание и грижи, които тя налага; от друга страна: характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да полагат в необходимата степен лични и непосредствени грижи за детето, възможността да се осигури нормална и задоволяваща потребностите на детето обстановка, спокойствие и комфорт, съдът намира, че интересът на детето налагат упражняването на родителските права в този момент да се предоставят на майката .

Правилно е определен и режима на контакти. Решаващите изводи на съда при определяне на мерките за лични отношения са съобразени единствено с интересите на детето. Разширяването на личните контакти извън обема на така определения режим би довел до ограничаване възможностите на другия родител пълноценно да упражнява родителските права и би утежнил режима на детето – ученичка в първи клас, в която му предстоят повече отговорности. Изводите не влизат в противоречие с приетото в раздел четвърти от Постановление №1/1974 г. на Пленума на ВС, според което при определяне на личните отношения между децата и родителите, съдът изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, които имат значение за интересите на детето, като начинът и формата на поддържане на тези отношения могат да бъдат най-разнообразни. Ако този режим бъде изпълняван точно, той удовлетворява интереса на детето за съхраняване на създадената връзка с бащата и възможността за пълноценното му личностно развитие под грижи и от двамата родители.

Настоящата инстанция не възприема твърдението на жалбоподателя , че му е нарушено правото на защита. Той се е явил в първото по делото заседание пред РС заедно с пълномощника си.Имал е възможност да изложи становището си по иска и във вр. с доказателствата , но не го е сторил. Съгласил се е делото да бъде отложено с оглед постигане на спогодба. РС е обявил датата на следващото заседанието , и ответника я е знаел. До заседанието страните са имали възможност повече от месец и половина да постигнат спогодба. Такава не е постигната и на обявената дата на заседание се е явила само ищцата. Ответника се е „възползвал” от възможността да поиска отлагане , като е представил болничен лист. Съдът не е уважил молбата , като е възприел , че с това действие се цели неоснователно отлагане. Достатъчно дълго време ответника е имал възможност да организира защитата си , като ангажира доказателства по отношение на които не е настъпила преклузия. Освен това поисканата експертиза е безпредметна тъй като на така формулираните въпроси е отговорено със социалния доклад, а другата част от въпросите са от компетентност на съда.

Предвид изхода на делото, следва на въззиваемата да бъдат присъдени деловодни разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК- 200 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1928 от 05.06.2013 год., постановено по гр.дело № 149/2013 год. на Районен съд – Г. Д., в обжалваната част .

Осъжда Г. И. З., ЕГН * от гр.Г. Д., ул.”Д.” №, да заплати на П. В. М., ЕГН * умата 200 лева представляваща разноски пред настоящата инстанция.

Ршението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне.

Председател: Членове: