Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Сливен,
23.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря П.СПАСОВА и в
присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията М. Данчев
ВНЧХ дело № 75 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е въззивно и е
по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба на
адв. Е.П. ***, повереник на частния тъжител и граждански
ищец П.Д. *** срещу присъда № 194/09.12.2019г., постановена по нчхд № 513/2019 по описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакувания съдебен акт подсъдимата Д.Г.Ч. е призната за
невиновна в това, че на 16.09.2018г. в гр. Сливен, като родител на малолетното
дете П. Пламенов Д., не изпълнила съдебно решение №
850/29.09.2017г. по гр. дело № 3054/2017г. на СлРС,
относно лични контакти на бащата П.Д.Д. с детето,
отнасящи се до определения с решението един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, като на основание чл.9 ал.2 от НК
е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.182 ал.
2 от НК.
Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявеният от
частния тъжител и граждански ищец П.Д.Д. против
подсъдимата Д.Г.Ч. граждански иск за сумата от 1 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 16.09.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
Частният тъжител и граждански ищец П.Д.Д. е осъден да заплати на подсъдимата Д.Г.Ч. сумата от 500
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба,
депозирана от повереника на частния тъжител и
граждански ищец П.Д.Д. в законоустановения
срок за обжалване се изразява несъгласие с постановения от първоинстанционния
съд съдебен акт. Последният се определя като неправилен и необоснован. Оспорва
се преценката на първата инстанция, че деянието на подсъдимата е малозначително респ. изразява се несъгласие с приложението
на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. В тази връзка се сочи, че в конкретния
случай извършеното от подсъдимата е с достатъчно висока степен на обществена
опасност, тъй като не се касае за изолиран или еднократен акт от нейна страна,
а за трайно и системно поведение. Заявява се, че в тази насока са налице гласни
доказателства вкл. и от страна на разпитаните свидетели полицейски служители.
Обосновава се извод за неприложимост на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда,
както и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната
за виновна по повдигнатото й обвинение, да й бъде наложено наказание за това и
да бъде уважен предявения граждански иск.
По делото е депозирано становище от защитника на
подсъдимата, имащо характер на възражение против въззивната
жалба. В него последната се определя като неоснователна. Навеждат се доводи и
съображения, въз основа на които се обосновава извод за несъставомерност
на извършеното от подсъдимата както от обективна, така и от субективна страна.
Заявява се, че подсъдимата не е лишила тъжителя от възможността да поддържа
лични отношения с детето по реда предвиден в съдебното решение т.е. че
действията са били съобразени с това решение и че не са нарушение правата на
детето и на тъжителя. Настоява се за потвърждаване на атакуваната присъда.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция жалбоподателят П.Д.Д., частен тъжител и
граждански ищец, редовно призован, се явява лично и с упълномощения си повереник Последният заявява, че поддържа жалбата си на
посочените в нея основания и настоява за уважаването й. Навежда конкретни
доводи в подкрепа на оплакването за неприложимост на разпоредбата на чл.9 ал.2
от НК в конкретния случай респ. че са налице обстоятелства, които характеризират
деянието на подсъдимата като такова със завишена степен на обществена опасност.
Настоява за отмяна на присъдата, за постановяване на нова, осъдителна присъда и
за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер. Претендират се и
направените в двете инстанции разноски.
Подсъдимата Д.Г.Ч., редовно призована, не се явява лично,
а за нея се явява упълномощения й защитник. Последният оспорва основателността
на въззивната жалба, поддържа наведените от него
съображения в представеното писмено становище. Заявява, че присъдата на СлРС правилна и
законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена, а жалбата да бъде
оставена без уважение.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в
писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се
страни в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали,
включително и събраните в тази инстанция и като извърши цялостна проверка
относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК
намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и
техния анализ принципно правилно и в достатъчна
степен е приел установената фактическа
обстановка, която е обективирана
в мотивите към присъдата, а именно:
Тъжителят П.Д. и подсъдимата Д.Ч. са живеели на
съпружески начала и имат родено от съвместното си съжителство едно дете - П. -
роден на ***г.
След фактическата раздяла помежду им, с решение №
850/29.09.2017г. по гр. дело № 3054/2017г. на СлРС бил
уреден режима на лични контакти между тъжителя и детето П., който първоначално
бил всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10.00 ч. до 16.00 ч.,
до навършване на 2-годишна възраст на детето, а след навършването на 2-годишна
възраст - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10.00
ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, с приспиване в дома на бащата, както и един
месец през лятото, от 10.00 ч. на 24.12. до 17.00 ч. на 25.12. на четна година,
от 10.00 ч. на 31.12. до 17.00 ч. на 01.01. на
нечетна година и по Великденските празници от 10.00 ч. на неделния ден до 17.00
ч. в понеделник през четна година.
Детето П. Пламенов Д. навършило
2-годишна възраст на 23.08.2018г.
На 16.09.2018г. тъжителят отишъл до дома на подсъдимата,
с намерение да вземе детето за полагащият му се един месец през лятото, като
преценил, че все още лятото не е изтекло и може да упражни това си право. Бил
заедно със сестра си - свид. С. Д.. Тъй като
уговорката им била за 10.00 ч. двамата изчакали известно време подсъдимата за
изведе детето, но тъй като тя не го сторила те се обадили в полицията. На място
пристигнали полицейските служители свидетелите Ц. К.в и С.Ж., като свид. К.в от своя телефон прозвънил на подсъдимата и я
помолил да излезе. Последната излязла заедно с детето, но заявила, че няма да
го даде на бащата, тъй като лятото вече е свършило. Въпреки разясненията от
страна на полицейските служители, че лятото все още не е приключило,
подсъдимата категорично отказала да даде детето и тъжителят си тръгнал без да
успее да го вземе. Полицейските служители от своя страна изготвили докладна
записка по случая, с което работата им приключила.
Тъжителят депозирал жалба до Районна прокуратура -
Сливен, доколкото към този момент престъплението е било от общ характер и се
преследвало от страна на прокуратурата. След проведено разследване, преди
приключването на делото, с оглед измененията в НПК производството било спряно,
като били дадени указания на тъжителя, че следва да предяви тъжба до съда и
след справка, че такава тъжба е подадена, досъдебното производство е било
прекратено.
След образуване на делото настъпила промяна в отношението
на подсъдимата и същата започнала да изпълнява решението на съда досежно режима на лични контакти на бащата с малолетното им
дете. През лятото на 2019г. тъжителят е упражнил правото си да вземе детето за
един месец, като сторил това на два пъти по 15 дни, за което самата подсъдима е
подала молба до ДСИ. Предоставила е детето и през останалото време /почивните
дни/, така както било определено с решението на съда.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към
проверяваната присъда, по същество и по отношение на основните обстоятелства
напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд с оглед правомощието си да извърши цялостна проверка относно
правилността и законосъобразността на съдебния акт, както и правото му да
приема за установени и други фактически положения, извърши своя собствена
преценка на доказателствените материали и стигна до идентични констатации с направените
от първоинстанционния съд по отношение на
установеното от фактическа страна.
Освен това, първоинстанционният
съд не само е изложил приетите за установени от него факти, но е извършил задълбочен
и подробен анализ на наличните доказателства и доказателствени средства, като в
тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл. 303,
ал. 3 от НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени материали са били
достатъчни с оглед изясняването на
релевантните спрямо предмета на доказване в това наказателно производство
обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е останала
неизяснена.
Съдът на първата инстанция подробно и обстоятелствено е
анализирал доказателствата по делото и правилно ги е преценил от гледна точка
на последователност, непротиворечивост и в крайна сметка на достоверност.
Коментирани са всички налични по делото гласни доказателства и обосновано е
прието, че част от тези доказателства следва да се кредитират, а на друга част
не следва да се дава вяра. Изложени са подробни и убедителни съображения във
връзка решението да се кредитира или да не се кредитира всяко отделно доказателство.
Правилна е преценката на първата инстанция по отношение
на преобладаващата част от гласните доказателствени материали и в частност показанията на свидетелите Я. Д., С. Д., Ц. К.в
и С.Ж., които действително са последователни, безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и с оглед на това с основание са били кредитирани.
Наистина от показанията на свидетелите С. Д., Ц. К.в и С.Ж.
се установяват фактите и обстоятелствата, касаещи конкретното поведение на
подсъдимата на инкриминираната дата. И тримата са категорични, че подсъдимата е
отказала да даде детето под предлог, че лятото вече е свършило и тъжителят няма
право да го вземе. Не са налице каквито и да е противоречия между показанията
на тези трима свидетели по отношение на срещата помежду им, както и
присъствието на подсъдимата и тъжителя пред дома на подсъдимата, които да са
основание тези показанията да не бъдат кредитирани. Тези показания се допълват
и от показанията на свид. Я. Д. - майка на тъжителя,
която макар и да не е била свидетел на тази среща, пресъздава това което й е
било обяснено, както от дъщеря й, така и от тъжителя и го пресъздава по начин
идентичен с това на останалите свидетели. Отделно от това майката и сестрата на
тъжителя свидетелстват и за други обстоятелства касаещи отношенията между
страните, по отношение на които обстоятелства съдът също не е констатирал
противоречия, които да го мотивират да игнорира тези показания.
Районният съд правилно е преценил и обясненията на
подсъдимата, които са кредитирани частично т.е. само по отношение на
обстоятелствата, че на инкриминираната дата е имало срещу между нея и тъжителя
във връзка с детето, че адресът й е бил посетен от страна на полицейските
служители. С основание твърденията на подсъдимата по отношение на останалите
факти и обстоятелства са преценени като нейна защитна тези, целяща оправдаване
на поведението й, тъй като противоречат на всички останали доказателства по
делото. Настоящата инстанция споделя аргументите изложени в мотивите към
присъдата относно твърденията на подсъдимата, че за процесната
дата не са имали никаква уговорка с тъжителя и за това не е предала детето. Правилно
е посочено, че от представената кореспонденция по приложението вайбър, неоспорено от подсъдимата, се установява факта, че тя
е получила съобщение, че тъжителят ще отиде при нея за детето. Същата тази
разпечатка, обаче, потвърждава и твърденията й, че на 15.09.2018г. тя е
помолила тъжителя да вземе детето, но той е отказал по предлог, че няма отпуск.
От останалите гласни доказателства не се
потвърждават обясненията й, че много често е давала детето и извън
режима за лични контакти, както и че на процесната
дата - 16.09.2018г., тя не го е дала, тъй като не са имали уговорка, тъй като
пред полицейските служители е изтъкнала като причина не това, а обстоятелството
че лятото вече е изтекло и тъжителят няма право на лични контакти с детето за
един месец през лятото.
С оглед на изложеното по-горе, настоящата инстанция
намира, че съдебният акт, постановен от районния съд е обоснован, тъй като
приетите за установени в него и изложени в мотивите му фактически положения
напълно кореспондират с наличния събран и проверен в хода на проведеното
съдебно следствие доказателствен материал. Освен това в настоящата инстанция не
са правени искания за събиране на други доказателствени материали, а и
оплакванията както във въззивната жалба, така и в
хода на производството пред тази инстанция не касаят преценката на доказателствените материали респ. приетото за установено от
фактическа страна, а приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Въз основа на
установените и изложени в мотивите към присъдата му факти районният съд е
изложил и обосновал извода си, че подсъдимата не е престъпление по чл.182 ал.2 от НК.
Настоящата инстанция напълно възприема и споделя този
извод, който намира за обоснован и законосъобразен.
Правилно е посочено в мотивите към проверяваната присъда,
че всъщност действията на подсъдимата формално покриват състава на престъплението,
за което й е повдигнато обвинение от частния тъжител.
Несъмнено е, че на инкриминираната дата подсъдимата не е
предоставила детето на бащата за реализиране от негова страна на режима на
лични контакти, свързан с едномесечен престой на детето при бащата през лятото.
Действително към тази дата е оставала още само една седмица от летния период,
но все пак към 16.09.2018г. този период не е бил изтекъл. С основание районният
съд е посочил в мотивите си, че режимът на лични контакти дава право на
родителя на когото не са предоставени родителските права на срещи и контакти с
детето и от самият родител зависи дали ще упражни това свое право, така както е
по съдебно решение. В тази връзка правилно е отбелязано, че ако през съответната седмица определена в решението
родителят е зает, той няма да може да упражни правото си на лични контакти с
детето. По същия начин ако през летния сезон е ангажиран, той не би могъл да
упражни и правото си на контакти за срок от един месец. Последното, обаче, в
никакъв случай не означава, че не може да ги упражни за част от месеца, както се
е случило в конкретния случай. Касае се за право на родителя, което не е
скрепено със задължение и зависи единствено и само от волята, желанието и
възможностите на родителя, който има право на лични контакти.
В настоящия няма съмнение, че подсъдимата е била наясно,
че тъжителят има право на лични контакти с детето, още повече че сама го е
помолила да го вземе и въпреки това на въпросната дата категорично, включително
и след намесата на полицейските служители е отказала да предаде детето.
Независимо от горните констатации относно формалната съставомерност на деянието на подсъдимата, районният съд
направил и обосновал извод, че в конкретния случай се касае за деяние, чиято
обществена опасност е явно незначителна, поради което не представлява
престъпление т.е. приложил е разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Настоящата инстанция напълно споделя тази преценка, че
действително деянието на подсъдимата е с толкова ниска степен на обществена
опасност, поради което същото се явява малозначително
и съответно наказателната отговорност не следва да бъде реализирана.
Правилно първата инстанция е посочила в мотивите към
присъдата си, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява по несъмнен начин, че след образуване на производството против нея,
подсъдимата е започнала стриктно да изпълнява съдебното решение, да предоставя
детето на бащата за упражняване на лични контакти с него, включително и за
летния период на 2019г. когато на два пъти в продължение на по 15 дни бащата е
упражнил правото си на лични контакти с детето за летния период за срок от един
месец. Обоснован е извода за липса на настъпили за детето вредни последици от
поведеното на подсъдимата – неговата майка. Действително целта на закона е в
пълна степен да се защитят именно интересите на малолетното дете, а не е
установено за него да са настъпили каквито и да са вредни последици.
Правилно при преценката на обществената опасност на извършеното
са отчетени и обстоятелствата касаещи личността и на самия деец. Взето е
предвид тежкото семейно положение на подсъдимата, която сама отглежда три деца.
Направена е констатация, че тя не е осъждана и има добри характеристични данни.
Въз основа на всички тези обсъдени в мотивите на
атакувания съдебен акт обстоятелства характеризиращи както подсъдимата, така и
извършеното от нея, районният съд е направил обосновано заключение, споделено и
от настоящата инстанция, че с оглед личността на дееца и липсата на вредни
последици, както и предвид обстоятелството, че подсъдимата е започнала да
изпълнява съдебното решение, поради което извършеното от нея не съставлява
престъпление с оглед на това, че неговата обществената опасност е явно
незначителна.
Неоснователни са възраженията наведени във въззивната жалба /и възпроизведени в съдебно заседание през
настоящата инстанция/ срещу преценката за явно незначителната степен на
обществената опасност на деянието респ. срещу приложението на разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НК. Основните съображения в подкрепа на тези възражения са
свързани с тезата, че извършеното от подсъдимата е с достатъчно висока степен
на обществена опасност, тъй като не се касае за изолиран или еднократен акт от
нейна страна, а за трайно и системно поведение. Сочи се и съдебна практика на
състав от СлОС по сходен казус, при който е било
преценено, че не са налице основания за приложението на чл.9 ал.2 от НК.
Действително по делото има събрани доказателства, че
подсъдимата и друг път е възпрепятствала спазването на съдебното решение
относно на установения с него режим на лични контакти на бащата с детето, за
което обаче не е повдигнато обвинение и съответно не са били събирани
доказателства относно обстоятелствата, при които това се е случвало и причините
за това, които е възможно и да са били уважителни. Няма спор и по отношение на
това, че отношенията между подсъдимата и тъжителя са били влошени, като
заслугата за това е била и на двамата, с оглед на което взаимна е отговорността
на двамата родители по отношение на пропуските при изграждането на пълноценен
контакт с детето от страна на бащата. Що се отнася до цитираното в жалбата
решение на друг състав на СлОС по сходен казус,
настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че това решение няма
обвързваща сила, а и видно от съдържанието му казусът не е съвсем сходен,
доколкото в хода на това /друго/ производство не са били събрани и респ.
коментирани доказателства относно личността на дееца и неговата степен на
обществена опасност, които в настоящия случай несъмнено допринасят в значителна
степен за преценката за малозначителност на
извършеното деяние. А иначе с основание в жалбата е посочено изрично, че
преценката за това дали конкретно деяние е малозначително
е строго индивидуална и при нея следва да се съобразят освен накърнените
обществени отношения, така и личността на дееца, както и тази на пострадалия.
С оглед на така изложените по-горе съображения,
законосъобразен се явява извода на първата инстанция, че деянието на подсъдимата
д.Ч. не е престъпно, поради което и на основание чл.9 ал.2 от НК я е оправдал
по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.182 ал.2 от НК.
Законосъобразен се явява извода на първоинстанциония
съд и по отношение на предявения от тъжителя против подсъдимата и приет за
съвместно разглеждане граждански иск, който е бил отхвърлен изцяло като
необоснован и недоказан.
По отношение на гражданския иск в мотивите към присъдата
е посочено, че макар формално да има извършено от подсъдимата деяние, доколкото
това деяние не представлява престъпление поради незначителността на обществено
опасните му последици, следва да се отхвърли и претенцията на тъжителя за
заплащане на неимуществени вреди т.е. съдът се е позовал на разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НК, приемайки,че липсва извършено престъпление.
Според настоящата инстанция принципно правилно
гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан, но по причина, че
действително не е доказано тъжителят да е претърпял от деянието на подсъдимата твърдяните от него неимуществени вреди.
С оглед постановената оправдателна присъда съдът законосъобразно
е осъдил тъжителя П.Д.Д. да заплати на подсъдимата Д.Г.Ч.
направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв.
Действително съгласно разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК,
когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство
бъде прекратено, разноските по дела от частен характер се възлагат на частния
тъжител.
Предвид изложеното по-горе, а и по реда на служебната
проверка относно процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт,
не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване
или нарушаване правото на участие на тъжителя в производството, както и правото
на защита на подсъдимия.
Тъй като при извършената цялостна въззивна
проверка относно правилността на съдебния акт не се установиха основания
налагащи изменението или отмяната му, същият следва да бъде потвърден от
настоящата инстанция изцяло.
С оглед на резултата от въззивното
обжалване на присъдата на СлРС, следва в тежест на
тъжителя направените от подсъдимата разноски за адвокатски хонорар пред тази
инстанция т.е. тъжителят следва да бъде осъден да заплати на подсъдимата сумата
от 250 лв., представляваща направените от нея разноски за адвокатски хонорар.
Ето защо, ръководен от гореизложеното и на основание
чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Сливенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 194/09.12.2019г., постановена по нчхд № 513/2019г.
по описа на Районен съд гр.Сливен.
ОСЪЖДА
частния тъжител и граждански ищец П.Д.Д. с ЕГН **********
да заплати на подсъдимата Д.Г.Ч. с ЕГН ********** сумата от 250 лв., представляваща
направените от нея разноски за адвокатски хонорар пред въззивната
инстанция.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: