Р Е
Ш Е Н
И Е №…...
гр. С., 01.07.2022 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Калина Станчева
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 1097 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение от 02.04.2020 г. на
СРС, 123 с - в, по гр. д. № 32388/2018 г. „Застрахователна Компания У.“ АД с ЕИК
******e осъдена да заплати на Ж.П.С. с ЕГН **********, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД, сумата от 5 000 лв. -
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на ПТП, реализирано на 21.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 20.02.2018 г. до окончателното й плащане. С решението
искът е отхвърлен за разликата над 5 000
лв. до 8 000 лв., като погасен чрез плащане на 06.11.2019 г., а за
разликата над 8 000 лв. до пълния
предявен размер от 15 000 лв. - като неоснователен и недоказан. Страните са
осъдени съразмерно за заплащане на разноски по делото.
Решението се оспорва от ищцата Ж.П.С., чрез представителя
й, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдените 5 000 лв.
до пълния размер от 15 000 лв. Счита, че в тази
част решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила в тази част. Основно се излагат
съображения, че присъденото обезщетение не кореспондира с претърпените от
ищцата болки и страдания и се явява занижено. Сочи, че в резултат от ПТП е
претърпяла подкожен хематом на челото от ляво, кръвонасядания
по клепачите на двете очи с кръвоизливи, подкожни хематоми в двете задушни
области, охлузвания и изгаряния от първа и втора степен по кожата на лицето от
ляво и на шията, като са налице клинични данни за навяхване на шията и кръвонасядания по долните крайници, квадрипирамиден
синдром нискостепенна протрузия
на С 6 - С7 и структурна трансформация от функционален ти, изтръпване и на
четирите крайника. Поддържа, че при приемането в болница е била в много тежко
състояние, лицето и е било в рани и кръв, като два - три месеца след
катастрофата се е будела нощем, в резултата от претърпения стрес, изпитва ужас
от автомобили, страдала е от главоболие, изтръпване на крайниците. Сочи, че се
е наложило посещение при психиатър, предписани са й успокоителни, като лечението
й ще продължи и за в бъдеще. Съдът не е приложил правилно нормата на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил в достатъчна степен търпените от ищцата болки и
страдания, заедно със съществуващите обективни обстоятелства и съобразени с
практиката на ВКС по определяне на обезщетенията за неимуществени вреди.
Поддържа, че присъденото застрахователно обезщетение е несправедливо занижено,
при лимит на застраховката от 10 милиона лева. Не са съобразени икономическите
условия в страната и принципа на справедливо определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Моли да се отмени решението в отхвърлителната част и искът да се уважи изцяло. Претендира
разноски, в това число - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 и
2 ЗАдв.
Ответникът „Застрахователна Компания У.“ АД в срока по
чл. 263 ГПК оспорва жалбата в писмен отговор. Поддържа, че решението в
оспорената от ищцата част е съобразено с материалния закон и събраните пред СРС
доказателства за действително претърпените вреди. Излага доводи, че присъденото
обезщетение от 5 000 лв. също е завишено, като съдът не е взел предвид съпричиняването на резултата от ищцата, която не е била с
предпазен колан към момента на настъпване на ПТП. Сочи, че ищцата е допринесла
за настъпване на вредата с поведението си и не са налице основания за
присъждане на по – висок размер на обезщетението. Моли да се потвърди решението
в оспорената от ищцата част. Претендира разноски.
Въззивна жалба е
подадена и от ответника „Застрахователна Компания У.“ АД срещу решението
в осъдителната му част за сумата от 5 000 лв. с доводи, че е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано в тази част. Поддържа,
че на ищцата не се дължи по - висок размер обезщетение за неимуществени вреди
от изплатеното от застрахователя в размер на 3 000 лв. Отново поддържа, че
с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на вредите от ПТП. Оспорва
като завишен определеният от съда размер на справедливото обезщетение, в
нарушение на чл. 52 ЗЗД, като поддържа, че съдът неоснователно е кредитирал
показанията на майката на ищцата, без да съобрази разпоредбата на чл. 172 ГПК и
нейната заинтересованост от изхода на спора. Предвид изложеното, моли да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваната уважена част и да се отхвърли изцяло
иска. Претендира разноски за производството пред СГС.
Срещу въззивната жалба на ответника е постъпил отговор от
ищеца Ж.П.С., с който изцяло оспорва същата по подробно изложени съображения и
моли да бъде оставена без уважение. Поддържа, че при постановяване на решението
не са допуснати сочените от ответника процесуални нарушения. По делото са
събрани безспорни доказателства, че ПТП е възникнало единствено и само по вина
на водача на л. а. „Нисан Армера“,
който е нарушил с действията са правилата за движение по пътищата. Водачът е
имал техническа възможност да избегне ПТП ако спази правилата за предимство.
Съдът е съобразил събраните доказателства,в това число САТЕ. Излага доводи, че
претърпените вреди са доказани по безспорен начин от доказателствата в цялост,
както и от неоспорената СМЕ. Установено е, че в резултат от ПТП ищцата е била в
тежко състояние, с множество травми по лицето и кръвонасядания
по тялото. Установено е, че вредите са в пряка причинна връзка с ПТП. Поддържа,
че присъдения размер на обезщетението не е завишен. Моли да се потвърди
решението в оспорената част, като съобразено с материалния закон и установената
практика на съдилищата.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното :
В рамките на проверката по чл. 269 ГПК
въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е
обвързан от посоченото в жалбите, като съдът следи и без довод за нарушения на
императивните материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че
решението на СРС е валидно и допустимо постановено. Решението е постановено
след обсъждане на всички събрани доказателства в тяхната цялост и при излагане
на установената въз иснова на тях фактическа
обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към
нея, на основание чл. 272 ГПК.
Решението се оспорва и от двете страни и
в уважената, и в отхвърлената част от иска - т. е. изцяло.
Предмет на разглеждане в производството e иск за обезщетение за неимуществени в резултат на
ПТП срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ - по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1
от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е
отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите направо
спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните
предпоставки на тази претенция са: валиден към момента на деликта
договор за гражданската отговорност на делинквента и
настъпването на деликта - застрахователното събитие,
за което застрахования е отговорен, както и че твърдените вреди са действително
настъпили в патримониума на ищеца и са в причинна
връзка с процесното ПТП.
Като съобрази събраните пред СРС
доказателства, настоящият състав намира за установено, че процесното ПТП е
реализирано на 21.12.2017 г., около 14. 00 часа в
гр. С., между л. а. „Нисан Алмера“,
с peг. № СВ ***.КК, управляван от ******, за който към посочената
дата била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
при застрахователя - ответник „Застрахователна Компания У." АД и л. а. „Шкода
Октавия“, с peг. № ******, управляван
от М.И.В., в който ищцата е била пътник, при движение по ул. „Кирил Дрангов" с посока от бул. „Ломско шосе" към улица
„Демир капия", в района на кръстовището с ул. „Възрожденска".
Причината да
произшествието е отнемане на предимство от страна на първото МПС, което, при
наличие на пътен знак Б-2 ЗДвП, не е пропуснало навлизащия от дясно, срещу
пътен знак Б-3 ЗДвП, по ул. „Възрожденска" с посока от ул. „Стрема“ към ул. „Вера Игнатиева“
л. а. „Шкода Октавия“.
Не е спорно, че при
сблъсъка пътуващата в л. а. „Шкода Октавия“ отпред,
на мястото до шофьора ищца Ж.П.С. е претърпяла травматични увреждания -
подкожен хематом на челото от ляво; кръвонасядания по
клепачите на двете очи с кръвоизливи; подкожни хематоми в двете задушни
области; охлузвания и изгаряния от първа и втора степен по кожата на лицето от
ляво и на шията, като са налице клинични данни за навяхване на шията и кръвонасядания по долните крайници.
Следователно -
настъпването на ПТП, механизмът му и причинната
връзка на уврежданията на ищцата с произшествието се установяват от
събраните пред СРС писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, в това
число неоспорените от страните САТЕ и СМЕ и свидетелските показания.
Основателно СРС е приел, при съвкупна
преценка на писмените и гласни доказателства, че вследствие поведението на
застрахования при ответника делинквент ищцата е
претърпяла увреди. Въззивният състав намира, че в
първоинстанционното производство са установени вида и характера на настъпилите
вследствие на произшествието вреди, причинната им връзка с увреждането и
причинените вследствие от увредата болки и страдания
за ищцата.
Презумцията по чл. 45, ал.
2 ЗЗД за виновното причиняване на вредите от застрахования при ответника водач
не е оборена в производството.
С оглед наведените от страните оплаквания,
основните спорни по делото въпроси засягат размерът на обезщетението за
причинените от ПТП неимуществени вреди, както и възражението за допринасяне на
ищцата за настъпване на вредоносния резултат.
По тези въпроси въззивният съд намира
следното:
Относно
размера на обезщетението : Съгласно
чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост
от съда – чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на вредите, които могат
да се претендират от застрахователя по „гражданската отговорност” на виновното
лице, въззивният съд споделя практиката на ВКС, обобщена в ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС. Според нея, обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално зависима от деликтната
отговорност на прекия причинител, което
предполага, че застрахователят
не може да отговаря за
вреди в по - голям обем от
тези, за които отговаря прекият причинител на непозволеното увреждане - делинквента. При иска по чл. 432 КЗ съдът
определя размерът на обезщетението за неимуществени
вреди съобразно общите критерии
за справедливост предвидени в чл. 52 ЗЗД, като съобрази
събраните доказателства в тяхната съвкупност.
Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение
и е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 16/06.03.2012 г. по т.
д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., ІІ ТО, решение № 127 от 29.10.2015 г. по т. д.
1882/14 г. ВКС, решение № 35 от 12.4.2016 г. по т.д. 3515/14 г. ВКС, решение № 60137 от 11.11.2021 г. по т. д. №
1920/2020 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение №
103 от 09.11.2020 г. по т.
д. № 2546/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и т. н., понятието „справедливост“ по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания
това са обемът, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът и продължителността
на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето,
осакатявания и пр. Всички тези обстоятелства
съдът следва да прецени в тяхната
съвкупност и при съобразяване общественото разбиране за справедливост
на даден етап на развитие
на обществото, което, с оглед паричния
характер на обезщетението, е определящ от икономическата обстановка в страната към момента на
увреждането, индиция за която са
нормативно въведените лимитите на застрахователно
покритие и минимална работна заплата.
Следователно, при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят установените от СМЕ
и от свидетелските показания претърпени от ищцата болки и страдания, техния
интензитет и продължителност, както и възстановителният период, възможността за
пълно възстановяване, възрастта и общото здравословно състояние на пострадалата.
От приетата пред СРС съдебно - медицинска експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът кредитира,
се установява, че в резултата от процесното ПТП ищцата е претърпяла травматични
увреждания - подкожен хематом на челото от ляво; кръвонасядания
по клепачите на двете очи с кръвоизливи; подкожни хематоми в двете задушни
области; охлузвания и изгаряния от първа и втора степен по кожата на лицето от
ляво и на шията, като са налице клинични данни за навяхване на шията и кръвонасядания по долните крайници. Според експерта е
приложено консервативно лечение в домашни условия, чрез превръзки и
болкоуспокояващи. Вещото лице е дало заключение, че ищцата е търпяла болки и
страдания в период от коло 30 дни, като през първите 10
дни болките са били с по - интензивен характер и получените травматични
увреждания са в причинна връзка с ПТП от 21.12.2017 г. Получените увреждания
като охлузване, изгаряне, оток и кръвоизливи се установяват непосредствено след
ПТП. В съдебно заседание експертът е дал отговор, че при първия страничен удар
от ляво на превозното средство, тялото се отклонява странично и ищцата е
наранила главата си в страничната греда на МПС, независимо дали е била или не с
предпазен колан. При втория челен удар с еърбега на
колата тя е получила изгаряния по лицето и шията. Към момента ищцата се е възстановила напълно от инцидента и няма данни за
други трайни увреждания. При извършения от вещото лице д-р В.личен медицински
преглед на ищцата от 09.10.2019 г., същият е констатирал, че ищцата е напълно
излекувана, без остатъчни явления.
Не се установява нищо по – различно и от показанията
на свидетелката на ищцата, нейната майка С.П.М., които са обсъдени от СРС. Според тях,
когато е видяла дъщеря си в „Пирогов" след катастрофата, лицето й е било в
рани, имало кръв, а пострадалата пищяла. Поне два - три месеца след
катастрофата Ж. била на успокоителни, нощем се будела от претърпения стрес. Според
нея ищцата има страх да се вози в кола. Водили са я и на психиатър, защото се е
будела нощем и е пищяла. Свидетелката сочи още, че преди инцидента Ж. не е
имала главоболие, а след инцидента е започнала да я боли глава, но тогава е
била на успокоителни, оплаквала се е че ръцете й изтръпват.
Като съобрази степента и
продължителността на болките и страданията претърпени от ищцата, вида и
характера на уврежданията, относително краткия период на пълното възстановяване
от травмите, от 30 дни до 2 месеца, липсата на усложнения или на по – сериозни
травми, както и възрастта й, настоящият състав, за разлика от СРС намира, че
размерът на обезщетението, който съответства на общовъзприетото
понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД, е 5 000 лв.
Относно възражението, поддържано от
ответника още в отговора на исковата молба за съпричиняване
на вредоностния резултат, по смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, въззивният съд намира следното :
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД сочи, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна
на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без
който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Съобразно трайно установената практика, съпричиняването има обективен характер. Такова ще е налице само когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло
е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно. (Решение № 78 от
10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на
ВКС)
Като съобрази
писмените и гласни доказателства в съвкупност, в това число показанията на
свидетеля М. В., водач на МПС, в което е пътувала ищцата, според който тя е
била с поставен предпазен колан при настъпване на ПТП, съдът намира, че не се
установява ищцата да е допринесла с поведението си за настъпване на вредоносния
резултат по смисъла, вложен в чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Възраженията на ответника
поддържани пред СРС и СГС в обратния смисъл са неоснователни. Освен това, от събраните пред СРС
доказателства, в това число СМЕ, не се установява по
несъмнен начин, че и при поставен обезопасителен колан и ако се приеме, че такъв не е
поставен, не би настъпила претърпяната от ищцата травма.
Във връзка с
възраженията в жалбата на ответника, настоящият състав приема, че не е налице основание за намаляване на
застрахователното обезщетение поради съпричиняване на
вредоностният резултат от ищцата.
От така определеното обезщетение обаче следва да се приспадне изплатеното вече от застрахователя обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., което обуславя основателност на предявения иск до размера от
2 000 лв.
Следователно по жалбата на ответника,
решението следва да се отмени в частта, в която иска по чл. 432 КЗ е уважен над
размер от 2 000 лв. до присъдените 5 000 лв. и искът да се отхвърли.
В останалата отхвърлителна част - над уважения размер
до пълния предявен размер от 15 000 лв. - решението следва да се потвърди.
По
разноските пред СРС :
Предвид промяната в изхода от спора,
решението следва да се отмени и в частите, в които ответникът е осъден за
заплащане на разноски, както следва : над размер от 80 лв. до присъдените 320
лв. за държавна такса по уважената част от иска, както и над размер от 93 лв.
до присъдените 373, 33 лв. направени разноски от бюджета на съда, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението следва да се отмени и в частта,
в която ответникът е осъден за заплащане в полза на адв.
Н. на адвокатско възнаграждение над сумата от 330 лв. до присъдените 522, 67
лв. на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.
Съобразно промяната в изхода от спора,
ищцата следва да заплати още 160 лв. от направените от ответника разноски за
вещо лице пред СРС, съобразно отхвърлената част от иска.
По
разноските пред СГС :
Доколкото частично ще се уважи само
жалбата на ответника, в негова полза съдът присъжда общо 156 лв. от платената
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
тази инстанция, съобразно обжалваната от ответника част от решението.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение 02.04.2020
г. на СРС, 123 с - в, по гр. д. № 32388/2018 г., в частите, в които „Застрахователна Компания У." АД с ЕИК ******e
осъдена да заплати на Ж.П.С. с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, вр.
чл. 52 ЗЗД, сума над 2 000 лв. до
размер от 5 000 лв. -
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на ПТП, реализирано на 21.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 20.02.2018 г. (предявяване на иска) до окончателното й
плащане, както и в частите, в които „З.У."
АД е осъдена за заплащане на разноски, както следва : в полза на СРС,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, над
размер от 80 лв. до присъдените 320 лв. за държавна такса по уважената част
от иска, както и над размер от 93 лв. до
присъдените 373, 33 лв., направени разноски от бюджета на съда, а в полза
на адв. Н., на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв, на адвокатско възнаграждение над сумата от 330 лв. до присъдените 522, 67 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, вр.
чл. 52 ЗЗД, в частта, в която „Застрахователна Компания У." АД с ЕИК ******e осъдена да заплати на Ж.П.С.,
ЕГН **********, сумата над 2 000
лв. до размер от 5 000 лв. -
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на ПТП, реализирано на 21.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 20.02.2018 г. (предявяване на иска) до окончателното й
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение 02.04.2020 г. на СРС, 123 с - в, по гр. д. № 32388/2018 г., в
частите, в които искът е отхвърлен за разликата над 5
000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.
ОСЪЖДА Ж.П.С. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Н.
– Колева да заплати на „З.У.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски по делото, както следва : за СРС още 160 лв. от направените разноски за
вещо лице пред СРС, съобразно отхвърлената част от иска, а за СГС - общо 156
лв. от платената държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция, съобразно обжалваната от ответника част от
решението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.