№ 103
гр. Разград , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20203330101326 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от М. К. против В. Р. Н., с която е предявен иск за
установяване дължимост на сумата 15600евро/с левова равностойност 30510,94лв./ от която
сума е изплатена на взискателя по изп.д. №20197610400523 на ЧСИ Г.Солаков сума в
размер на 5371,92лв. както и законната лихва от подаване на заявление по чл.417 от ГПК
Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че ответницата дължи сумата
по издаден на 18.02.2019г. запис на заповед, която се задължила да изплати на 18.05.2019г.
Тъй като не изпълнила задължението си след многократни разговори, подал заявление по
чл.417 ГПК за сумата 15600евро, за което Било образувано ч.гр.д.№1145/2019г. на РРС По
образуваното изп.дело №20197610400523 на ЧСИ Г.Солаков била събрана сумата 5371,91лв.
Получил разпореждане за връченото по реда на чл.47 ГПК съобщение до длъжника, поради
което предявили иск в едномесечния срок.
В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор. Счита,
иска за неоснователен, че запис на заповед не е предявен на издателя-ответницата по делото
и липсват доказателства, че на нея същата е предявена за плащане.
Предявеният иск е допустим, предвид направеното възражение от страна на
длъжника - ответник за дължимостта на сумата по заповедното производство. Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства
по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа
страна следното: На 18.02.2019г. ответникът подписал запис на заповед като издател в полза
на ищеца като поел задължение, да заплати на ищеца сумата 15600евро с падеж на плащане
18.05.2019г. Въз основа на подадено по реда на чл.417 ГПК заявлението от ищеца издадена
1
заповед за изпълнение, съответно изпълнителен лист срещу ответника по ч.гр.д.№
1145/2019г. на РРС. Заповедта връчена на длъжника-ответник по реда на чл.47 ГПК, поради
което в срок ищецът е предявил настоящият иск. Като твърди, че след образуването на изп.
дело №20197610400523 на ЧСИ Г.Солаков, била събрана сумата 5371,91лв., която му била
изплатена.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан. Предмет на изследване в случая е записът на
заповед, който по същността си представлява абстрактна сделка - редовен ли е от външна
страна и дали е действителен съгласно изискванията на закона. От приложения запис на
заповед се установява, че това е така, тъй като съдържа изискуемите по чл.535 от ТЗ
реквизити, а именно наименование запис на заповед, безусловно обещание за заплащане на
сумата, падеж, дата и място на издаване, подпис на издателя. Същият е автентичен и носи
подписа на ответника и не е оспорен. Записът на заповед с определен падеж, който не е
предявен за плащане е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу издателя съгласно и задължителната практика на ВКС. Предвид т.17 от ТР
№4/13г. на ОСГТК, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено
оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по
каузално правоотношение между него като поемател и длъжника издател, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед. Такъв е настоящият случай, тъй като не се
твърди от ищеца, нито от ответника за наличието на конкретно каузално правоотношение по
повод, или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, поради което е
неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е посочил основанието на
едностранната сделка. Това той следва да направи, само ако са въведени твърдения от него,
или възражения от издателя за наличието на такова каузално правоотношение, в който
случай ще подлежи на изследване и последното. В т.см. е и Р-е №122 от 6.10.2015г. ВКС
т.д. №1941/14г. I т.о. Ответницата е била наясно какво подписва и задължението, което
поема, не сочи на други пороци на абстрактната сделка. Падежа на плащането е настъпил
на 18.05.2019г., поради което е неоснователно възражението на ответната страна, че
документът не е предявен и претенцията е доказана.
По правилото на чл.235 ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от
значение за спорното прано и това са фактите настъпили след предявяването на иска-от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване
на съдебното производство по иска по реда на чл.422 от ГПК. В настоящата хипотеза по
чл.418 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите
събрани по принудителен ред в изпълнителното производство са на основание издадения
акт-разпореждане за незабавно изпълнение. Събраните суми следва да се отчетат в случая,
поради което предвид твърдението в исковата молба от размера на заявената претенция
30510,94лв. следва да се приспадне изплатената на ищеца сума в размер на 5371,91лв., т.е
искът е основателен в размер на 25139,03лв., която сума е равностойност на 12853,38 евро.
2
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото
разноски, включващи 610,22лв. заплатена държавна такса, 300лв. адвокатско
възнаграждение, 720лв. за особен представител, или общо размер на 1630,22лв. Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на
ищеца и сумата 1610,22лв. за разноски по ч.гр.д. №1145/2019г. на РРС.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Р. Н., ЕГН**********, адрес с.К.,
ул. *** дължи на М. К., ЕГН**********, адрес гр.С, общ.В, ул***, сумата
12853,38 евро/ дванадесет хиляди осемстотин петдесет и три евро и тридесет
и осем евроцента/ с равностойност 25139,03лв./двадесет и пет хиляди сто
тридесет и девет лева и три стотинки/, както и законната лихва от 06.06.2019
г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска до първоначално
предявения размер, като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА В. Р. Н., ЕГН**********, адрес с.К., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на М. К., ЕГН**********, адрес гр.С, общ.В, ул*** сумата 1630,22лв.
/хиляда шестотин и тридесет лева и двадесет и две стотинки/ за разноски в
съдебното производство както и 1610,22 лв./хиляда шестотин и десет лева и
двадесет и две стотинки/ разноски по ч.гр. д. 1145/2019г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3