Решение по дело №123/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Ловеч, 11.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 123 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

 

С решение № 317/17.10.2018 г., по гр.д. № 13/2017 на РС Троян е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р.С.Й., Р.Т.Й., Т.С.И., П.В.К.,***, М.Д.Г., П.Н.С., С.Н.Г. и М.Ц.Д., че „Б.“ АД е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 4 345 м², съставляващо част от парцели I и II, кв. 21 по плана на Б. с. Ш., област Ловеч, с обща площ от 8 400 м², искът е отхвърлен за разликата в претендираната площ до 6200 м². С решението е признато за установено по отношение на П.К.Т., че е „Б.“ АД е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 4 345 м², съставляващо част от парцели I и II, кв. 21 по плана на Б. с. Ш., област Ловеч, с обща площ от 8 400 м², като искът по чл. 108 ЗС за осъждане на П.К.Т. да предаде владението на 2190 м², от недвижим имот, представляващ дворно място от 6210 м², съставляващо, част парцели I и II, кв. 21 по плана на Б. с. Ш., област Ловеч, с обща площ от 8 400 м²,  е отхвърлен като неоснователен. С решението съдът е отхвърлил иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделки за покупко-продажба на поземлени имоти № 022465, № 022466, № 022394, № 022467, № 022512 и № 022510 и е оставил без разглеждане искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за обезсилване на следните нотариални актове, с които същите сделки са извършени: № 197, рег. № 1450, т. I, н.д. № 152/15.03.2007г.; № 47, рег. № 1636, т. ІІ, н.д. № 185/22.03.2007 г.; № 89, т. IV, рег. № 5335, н.д. № 601/22.07.2008 г.; № 88, т. IV, рег. № 5334, н.д. № 600/22.07.2008 г.; № 91, т. IV, рег. № 5344, н.д. № 603/22.07.2008г.

С решение № 420/19.12.2018 г., по гр.д. № 13/2017 на РС Троян, е допусната на основание чл. 250 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 317/17.10.2018 г., по гр.д. № 13/2017 на РС Троян, като е прието отхвърляне на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК до разликата в претендираната площ от 6210 м², и е допълнено с произнасяне по разноските с осъждане на „Б.“ АД да заплати на П.К.Т. 2600 лв., а на П.В.К. 1919,80 лв., а Р.С.Й., Р.Т.Й., Т.С.И., П.В.К.,***, М.Д.Г., П.Н.С., С.Н.Г. и М.Ц.Д. да заплатят на „Б.“ АД 458,62 лв.

Против решение № 317/17.10.2018 г., по гр.д. № 13/2017 на РС Троян са подадени три въззивни жалби - от П.К.Т., от П.В.К. и от „Б.“ АД, а против решение № 420/19.12.2018 г., по гр.д. № 13/2017 на РС Троян - жалба от П.К.Т..

С въззивната жалба от П.К.Т. (вх. № 6001/06.11.2018г. на РС Троян) решението е обжалвано в частта, с която по отношение на въззивника е признато за установено, че „Б.“ АД е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 4 345 м², съставляващо, част парцели I и II, кв. 21 по плана на Б. с. Ш., Ловешка област - целият от 8 400 м², като част от него е описан в Заповед № КА-14-11-1394/12.12.2011 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Ловеч като поземлен имот с идентификатор 83212.22.576 с площ 1890 м² и начин на трайно ползване „За санаториум, балнеосанаториум, профилакториум“ и имот с идентификатор № 83212.22.577 с площ 3583 м² и начин на трайно ползване „За санаториум, балнеосанаториум, профилакториум“. Във въззивната жалба се оправят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до необоснованост и противоречие с материалния закон, като е направено искане за неговата отмяна в обжалваната му част, за отхвърляне изцяло на предявения установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК (в уважената от районния съд част) и за присъждане на разноските за всички инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия „Б.“ АД е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност, респ. за правилност на съдебното решение в обжалваната му част.

С въззивната жалба от П.В.К. (вх. № 6002/06.11.2018г. на РС Троян) решението е обжалвано в частта, с която по отношение на въззивника е признато за установено, че „Б.“ АД е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 4 345 м², съставляващо, част парцели I и II, кв. 21 по плана на Б. с. Ш., Ловешка област - целият от 8 400 м², като част от него е описан в Заповед № КА-14-11-1394/12.12.2011 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Ловеч като поземлен имот с идентификатор 83212.22.576 с площ 1890 м² и начин на трайно ползване „За санаториум, балнеосанаториум, профилакториум“ и имот с идентификатор № 83212.22.577 с площ 3583 м² и начин на трайно ползване „За санаториум, балнеосанаториум, профилакториум“. Във въззивната жалба се оправят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до необоснованост и противоречие с материалния закон, като е направено искане за неговата отмяна в обжалваната му част, за отхвърляне изцяло на предявения установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК (в уважената от районния съд част) и за присъждане на разноските за всички инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия „Б.“ АД е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност, респ. за правилност на съдебното решение в обжалваната му част.

С въззивната жалба от „Б.“ АД (вх. № 6002/06.11.2018г. на РС Троян) решението е обжалвано в частта, с която исковете са собственост на „Б.“ АД са отхвърлени за част от претендираните площи. Във въззивната жалба се оправят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до необоснованост и противоречие с материалния закон, като е направено искане за неговата отмяна в обжалваната му част, за уважаване на предявените искове чрез признаване за установено по отношение на Р.С.Й., Р.Т.Й., Т.С.И., П.В.К.,***, М.Д.Г., П.Н.С., С.Н.Г. и М.Ц.Д., че „Б.“ АД е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 5 705 м², част парцели I и II, кв. 21 по плана на Б. с. Ш., а по отношение на П.К.Т., че „Б.“ АД е собственик на дворно място от 5 705 м², част парцели I и II, кв. 21 по плана на Б. с. Ш..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия П.К.Т. е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната нередовност, поради липсата на яснота относно частите на обжалваното решение и искането за отмяна, както и поради липса на съответствие между обстоятелствена част на жалбата и искането до съда.

С жалбата от П.К.Т. решение № 420/19.12.2018 г., по гр.д. № 17/2017 на РС Троян се обжалва в частта, с която съдът е допълнил решението, разпределяйки отговорността за разноските. В жалбата се правят оплаквания за неправилно определяне разноските в полза на този въззивник и за неправилно присъждане на такива в полза на „Б.“ АД.

Въззивникът-ищец „Б.“ АД участва в съдебното заседание чрез председателя на съвета на директорите Ивайло Стоянов и процесуалния представител по пълномощие адв. С.Г., който поддържа жалбата, навежда доводи за нейната основателност, моли за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки излага подробни съображения за  пълния размер на претендираната площ 

Въззивниците-ответници П.К.Т. и П.В.К. вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. В.А., който поддържа жалбата, като в хода на устните състезания прави искане за прекратяване на произовдството, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба, а при евентуалност - излага съображения за основателност на предявените от тях въззивни жалби, акцентувайки на оплакванията за необоснованост и противоречие с материалния закон, като отмяна на атакуваното съдебно решение, за отхвърляне на предявените искове и за присъждане разноските в полза на двамата въззивници. В представени по делото писмени бележки доразвива доводите за неправилност на обжалваното съдебно решение в частта, с която съдът е уважил предявените срещу тях искове.

Ответниците Р.С.Й., Р.Т.Й., Т.С.И.,***, М.Д.Г., П.Н.С., С.Н.Г. и М.Ц.Д. не вземат участие във въззивното производство.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционни решения са валидни. Извършвайки проверка за тяхната допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, настоящия състав намира същото за недопустимо в частта, с която съдът се произнесъл срещу Община Троян по предявения от „Б.“ АД установителен иск за собственост по следните съображения:

Общината е конституирана като ответник по гр.д. № 17/2017 на РС Троян с определение на районния съд от 27.03.2017 г. на мястото на починалата Й.С.К.. Съдът е счел, че тя няма наследници по закон, изхождайки от направената в предходното въззивно производство (по в.гр.д. № 351.2014 г. на ОС Ловеч) писмена справка от НБД „Население“. Тази справка дава информация за наличие на други преживели роднини, освен родители, деца или братя и сестри, поради което тя е обусловила правилния извод за липса на други наследници по закон, а въз основа на него – за конституиране на общината като ответник. В тази връзка от ищеца се представи удостоверение за наследници, от което се установява, че Й.С.К. такива се явяват С.Н.Г. и П.Н.С. (деца на починалия ѝ брат). Същите участват в процеса като ответници на свое основание, доколкото искът е предявен и срещу тях. С оглед на това, че С.Н.Г. и П.Н.С. се явяват нейни наследници, с определение от 14.05.2019 г. същите се конституираха на нейно място като ответници на основание чл. 227 ГПК. Неправилното конституиране на общината като ответник, довело до ненадлежното ѝ участие в процеса, обуславя недопустимост на постановеното спрямо нея съдебно решение. Затова по отношение на Община Троян то подлежи на обезсилване в обжалваната му част, а производството по установителния иск против този ответник – на прекратяване.

В останалата обжалвана част решението е допустимо. Във връзка с редовността на исковата молба са дадени указания за: посочване границите на дворното място от 8400 м², съставляващо парцели I и II, кв. 21 по плана на Б. с. Ш.; посочване границите на площта, за която поддържа, че е част от същите парцели I и II и посочване границите на площта, за която твърди, че също е част от тези два парцела, но се владее от ответника (П.К.Т.). Съдът приема, че с молба вх. № 2778/16.04.2019 г. от „Б.“ АД е направено уточнение в съответствие с дадените указания, доколкото са означени границите на указаните от съда имоти и площи – на дворното място от 8400 м², за което ищецът се счита са собственик, както и на частите от това дворно място, за които има спор с ответниците по установителния иск, както и площта, по отношение на която се упражнява фактическа власт от ответника П.К.Т.. Съобразявайки уточненията, както и тези, направени с молби вх. № 4418/21.08.2012 г. (по гр.д. № 793/2012 на РС Троян) и вх. № 1481/17.02.2017 г. (л. 8 и 9 гр.д. № 17/2017 на РС Троян), съдът приема, че исковата претенция е ясно формулирана и не съществува съмнение относно основанието на исковете (предоставяне на имотите за стопанисване и управление на ОЗ „Б.”, последвала реорганизация в държавно предприятие и преобразуване в еднолично търговско дружество), относно характера на търсената защита и страните по всеки от двата иска (Р.С.Й. и Р.Т.Й. (двамата заместили починалия Тодор Йовчев Й.), Т.С.И. (заместила починалия С.Й.С.), М.Д.Г., П.Н.С. и С.Н.Г. (двамата лично и като заместили починалата Й.С.К.), П.В.К. и М.Ц.Д. – ответници по установителния и П.К.Т. – ответник по ревандикационния). За ищеца е налице интерес от предявяване на всеки от тях, доколкото поддържа, че той е собственик на дворно място от 8400 м², съставляващо парцели I и II, кв. 21 по плана на Б. с. Ш., че в полза на ответниците по установителния иск неправилно са възстановени земеделски, които частично попадат върху част от площта на парцелите, както и че като правоприемник по сделка с ответниците ответникът П.К.Т. установил фактическа власт върху част от площта на парцелите. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителния иск за собственост срещу прехвърлителите (ТР 4-16-ОСГК, т. 3б) доколкото от него се поддържа, че претендирания от него имот е част от имотите, с които ответниците по иска са се разпоредили в полза на ответника по ревандикационнния иск П.К.Т. и същите са включени в неговия обобщен имот. За ищеца е налице интерес от водене на иск за собственост върху конкретната реална част от поземления имот и защото от него се излагат твърдения за отмята по жалба на ответника П.К.Т. на заповедта за нанасяне на имота в кадастралната карта с мотив за липсата на съдебно решение, с което да е решен спора за материално право с ответника П.К.Т. чрез признаване на ищеца „Б.“ АД за собственик (ТР 8-16-ОСГК, т. 4). По тези съображения съдът приема, че решението е допустимо в обжалваната му част (по предявените установителен и осъдителен иск).

С оглед извода за допустимост на атакуваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От протокол на заседание на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет с. Б.О., Ловешки окръг, проведено на 12.06.1971 г., е видно на същия ден са взети следните решения: за преотреждане на парцел II, кв. 21 по плана на Минерална баня с. Ш. за почивна станция на ОЗ „Б.” гр. Ловеч и за отреждане на парцел I, кв. 21 по плана на Минерална баня с. Ш. за нуждите на ОЗ „Б.” гр. Ловеч. Със заповед № 920/07.09.1971 г. на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет Ловеч е одобрено сливането на същите два парцела в един общ парцел I преотреждането им за „Профилакториум на Обединени заводи - Б." гр. Ловеч.

От протокол № 4/25.10.1971г. се установява, че на проведеното Делегатско събрание на ТКЗС „Малина" - с. Б.О. е взето решение да се отпусне на ОЗ „Б." - Ловеч срещу заплащане на съответните цени (за земята и за овощните дървета в имота) земя от ТКЗС, съставляваща парцел I в квартал 21 по плана на с. Ш.-Б. по приложена скица за построяване на профилакториум. С решение по протокол от 07.12.1971 г. на комисия по § 85 ППЗПИНМ е извършена оценка на парцел I, собственост на ТКЗС „Малина” с. Б.О., в общ размер (на земята и овощните дървета) 3076 лева, увеличена с със съдебно решение от 08.02.1972 г., по гр.д. № 2/1972 на РС Троян. Обезщетението в пълния му размер е изплатено на ТКЗС „Малина”, видно от приетите фактури и платежни нареждания (л. 18-22 гр.д. № 793/2012 г. на РС Троян). С протокол по чл. 85 от ППЗПНМ е извършено предаване от ТКЗС „Малина" - Б.О. на ОЗ „Б." - Ловеч на дворно място от 8 400 м², находящо се в парцел I от квартал 21.

За имота е съставен акт за държавна собственост № 5386/24.04.1972 г. От неговото съдържание е видно, че недвижимият имот е означен като дворно място с площ от 8 400 м², съставляващо парцели I и II, кв. 21 по плана на Б. с. Ш., ведно с подобренията, че основанието за одържавяването му е заповед № 920/07.09.1971 г. на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет Ловеч, че същият се отстъпва за ползване на Завод „Б.” за строеж на профилакториум.

Процесът на реорганизация на ОЗ „Б.” до преструктуриране в държавно предприятие и преобразуване от държавно предприятие в еднолично търговско дружество се установява от приетите по делото копия от съответните актове на държавно управление и съдебните решения, обнародвани в държавен вестник (л. 48-74 гр.д. № 793/2012 г. на РС Троян). С разпореждане № 224 от 25.10.1974 г. е разпоредено преминаване на ОЗ „Б.” Ловеч от ДСО „Автопром” към ДСО „Б.кар” София. С разпореждане № 6 на Бюрото на Министерския съвет от 21.03.1986 г. за преобразуване и образуване на стопански обединения и комбинати е разпоредено преобразуване от 01.04.1986 г. на Научно-производственото търговско обединение „Б.кар” в Стопанско обединение „Б.кар” като юридическо лице със седалище София, като съставът на обединението включва множество комбинати и организации, сред които Комбинат „Б.” – Ловеч, образувано на основата на Машиностроителен завод „Б.” – Ловеч. На основание чл. 5, ал. 1 от същото разпореждане е издадена заповед № РД-159/28.04.1986 г., с която е наредено от 01.05.1986 г. да се образуват към Комбинат „Б.” – Ловеч: Институт за възли и агрегати за транспортно машиностроене-Ловеч – на основата на БРВ от Комбинат „Б.”, Машиностроителен завод-Ловеч – на основата на МК „Б.” – Ловеч, Завод за леки автомобили – на основата на обособеното производство в МК „Б.” – Ловеч и Завод за инструменти и специализирано технологично оборудване - на основата на обособеното производство в МК „Б.” – Ловеч. С решение № 50 от 30.03.1989 г. на Министерския съвет на НРБ се решава да се образува фирма с държавно имущество с наименование „Балмо”, със седалище гр. Ловеч, се включва в състава на фирмата със съответната част активите и пасивите по баланса им към 31.01.1989 г., както и другите им права и задължения от завода за леки автомобили от състава на Технологичен комбинат „Б.” – Ловеч, от СО „Б.кар” и сервиза за леки автомобили „Москвич” – Ловеч от състава на предприятие „Мототехника” – Ловеч, СО „Мототехника” – София. Фирмата е регистрирана под № 19/04.04.1989 г. на ОС Ловеч като Държавна фирма „Балмо”, видно от копие на публикация в Държавен вестник бр. 83/1989 г.

С решение № 153 от 29.09.1989 г. на Министерския съвет на НРБ е прехвърлено безвъзмездно по реда на чл. 13 от Указ № 56 за стопанска дейност Технологичния комбинат „Б.” с Института за възли и агрегати за транспортно машиностроене - Ловеч от Фирма „Б.кар” - София във Фирма „Балмо” – Ловеч.

Със Заповеди № РД-17-44/21.06.1991 г. и № РД-17-742/05.08.1991 г. на Министерството на индустрията, търговията и услугите, Фирма „Балмо” - Ловеч е преобразувана в акционерно дружество с наименование „Б.-Ловеч”, със седалище гр. Ловеч, което поема активите и пасивите на Фирма „Балмо” - Ловеч по баланса ѝ към 31.05.1991 г. Преобразуването е вписано в регистъра при ОС Ловеч с решение № 216 от 15.08.1991 г. на Окръжен съд Ловеч.

Със Заповед № РД-17-38/08.02.1994 г. на Министерството на промишлеността е разпоредено преобразуване на Еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Б.“ - Ловеч в Еднолично дружество с ограничена отговорност „Б." - Ловеч, което поема активите и пасивите на преобразуваното дружество. Преобразуването е вписано в регистъра при ОС Ловеч с решение от 17.03.1994 г. на Окръжен съд Ловеч. Със заповед № РД-17-184/28.08.1995г. на Министерството на промишлеността „Б.” ЕООД е преобразувано в „Б." ЕАД – Ловеч, като промяната е вписана с Решение от 25.09.1995 г. по ф.д. № 19/1989 г. на Ловешкия окръжен съд. С Решение от 17.04.1997 г. на Ловешкия окръжен съд по ф.д. № 19/1989 г. е вписано преобразуване на „Б." ЕАД - Ловеч в „Б." АД - Ловеч.

От показанията на свидетелите М.Х.И. и М.Х.М., че дружеството ищец имал имот в с. Ш., който се ползвал от работници и служители на завод Б. за отдих и почивка целогодишно до 2005 г. Имотът е ограден с телена мрежа, с установен вход, като в него са изпълнени два реда бунгала и трапезария, които са водоснабдени и електрифицирани. След като се преустановило ползването, в периода 2005-2013 г. за опазване на имота и имуществото в него е назначен охрана – един пазач (служител на ищеца), който работел там до пенсионирането му. След 2013 г. имотът не се охранявал, като ищецът изнесъл обзавеждането на бунгалата и ограничил достъпа до него, заключвайки го. Ползването на имота в миналото като почивна база на ищеца се потвърждава и от свидетелите Ц.М.Н.и Ц.С.Д.. От техните показания се установява също и че имотът се ползват само в оградената му част, в която се намират бунгалата, като след преустановяване ползването бунгалата започнали да се рушат, а части от оградата липсвали или били обрасли с растителност.

Установява се от заключенията на съдебно техническите експертизи, приети от районния съд, че първоначалният регулационен план е одобрен със заповеди № 703 и № 704 от 16.0.31967 г. и според него парцел I е с площ от 5 600 м², а парцел II – 4 379 м². След като с решение от 12.06.1971 г. на ИК на ОНС с. Б.О. парцел е преотреден II за почивна станция на ОЗ „Б.” гр. Ловеч, а парцел I е отреден за нуждите на ОЗ „Б.” гр. Ловеч, със заповед № 920/07.09.1971 г. ИК на ОНС Ловеч е одобрено сливането на същите два парцела в един общ парцел I преотреждането им за „Профилакториум на Обединени заводи - Б." гр. Ловеч. Със заповед № 1367/29.09.1973 г. на ИК на ОНС Ловеч е одобрено изменението на дворищната регулация на парцел I и VII, кв. 21, като новият парцел I е отреден за „Профилакториум на Обединени заводи – Б.“ гр. Ловеч, а новообразуваният парцел II (VII) – за почивна станция. Това е означено в копие от обявлението за ЧИРП, възприето от вещите лица и обективирано в една от изготвените експертизи (л. 391 гр.д. 739/2012 РС Троян). Новообразуваният парцел VII е образуван от бившите парцели II и III, защото неговата източна граница е тази, на III, а западната - на новия парцел I, от който е отнета площта, заключена между същата граница и отпадналата такава, попадаща изцяло в новообразувания парцел VII (приложение 6 към заключение по гр.д. 13/2017 г. на РС Троян). Югоизточната граница на новообразувания парцел VII (II) съвпада със същата граница на оградения имот, в който са бунгалата, попадащи попадат изцяло в новообразувания парцел VII (II), отреден за почивна станция. С оглед на това съдът приема, че те са изпълнени в съответствие с изменението на регулацията от 1973 г. (заповед № 1367/29.09.1973 г. ). Постигане на такова съответствие не е възможно без съобразяване на извършеното ЧИРП от 1973 г., защото според действалата до тогава регулация отпадналата югоизточна вътрешна регулационна линия пресича местоположението на бунгалата. Със заповед № 1142/10.11.1977 г. (приложение 7 към заключение по гр.д. 13/2017 г. на РС Троян) е одобрен цялостен застроителен, кадастрален и регулационен план на минерални бани „Ш.“, а не изключване на имотите от регулация, както се приема от експертите. С одобряване цялостен застроителен, кадастрален и регулационен план не е внесена промяна в конфигурацията и площта на парцел I и парцел VII (II), образувани с частичното изменение от 1973 г.,.

От заключенията на съдебно техническите експертизи, приети от районния съд, както и от тези, на допълнителните експертизи, приети в настоящата инстанция се установява, че претендираната от ищеца площ, чиито граници са конкретизирани в уточняващата молба вх. № 2778/16.04.2019 г. от „Б.“ АД, е част от имоти по КВС, попадащи в парцели I, II и част от VII, кв. 21 по стария регулационен план на с. Ш. от 1967 г., респ. парцел I и VII, кв. 21 по ЧИРП от 1973 г. По комбинираната скица към заключението на приетата във въззивното производство техническа експертизата (л. 184 в.гр.д. № 123/2019) тази площ е 5 705 м², означена е със сив цвят и е обхваната от следните граници: от т. 20 до т. 28 – от североизток; от т. 20 до т. 17 – от югоизток; от т. 17 до т. 30 – от югозапад и от т. 30 до т. 28 – от северозапад. Границите на тази площ от югоизток и от югозапад съвпадат с оградата на почивната станция на завод Б., означена със сини линии. Част от оградената площ (от североизток) се намира извън североизточните регулационни линии на парцели I, II и част от VII, а с оглед на това тя не попада в претендираната реална част от парцелите, оцветена в сиво, и за нея не е предявяван иск – спорният имот е индивидуализиран в исковата молба и уточняващата такава (вх. № 2778/16.04.2019 г.) като част от парцелите. Същевременно, отвъд границата на оградения имот от северозапад остава площ, заключена в точки 30, 29, 28, 27 и 1 от комбинираната скица (л. 184 в.гр.д. № 123/2019), която е част от претендираната реална част от парцелите, оцветена в сиво. Тази реална част, както и ограденият имот (почивната станция на завод Б.) попадат изцяло в площта на поземлен имот 83212.22.514 по кадастралната карта на с. Ш.. Поземлен имот 83212.22.514 по КККР с. Ш. е нанесен с този идентификатор, конфигурация и площ при одобряване на картата със заповед № РД-18-33/07.04.2009 г. на началника на СГКК Ловеч, като същият е съставен от шест имота със следните номера по КВС: 022394, 022467, 022466, 022465, 022510 и 022512. Поземлен имот 83212.22.514 е записан на името ответника П.К.Т..

П.К.Т. е закупил поземлени имоти № 022465, № 022466, № 022394, № 022467, № 022512 и № 022510 от другите ответниците по установителня иск и техните наследодатели, което се установява от нотариални актове № 197, рег. № 1450, т. I, н.д. № 152/15.03.2007 г.; № 47, рег. № 1636, т. ІІ, н.д. № 185/22.03.2007 г.; № 89, т. IV, рег. № 5335, н.д. № 601/22.07.2008 г.; № 88, т. IV, рег. № 5334, н.д. № 600/22.07.2008 г.; № 91, т. IV, рег. № 5344, н.д. № 603/22.07.2008 г.

Със заповед № КА-14-11-1394/12.12.2011 г. на началника на СГКК Ловеч е одобрено изменението на кадастралната карта на с. Ш. чрез нанасяне на нови имоти с идентификатор 83212.22.576 с площ 1890 м² и начин на трайно ползване „За санаториум, балнеосанаториум, профилакториум“ и имот с идентификатор № 83212.22.577 с площ 3583 м² и начин на трайно ползване „За санаториум, балнеосанаториум, профилакториум“ и промяна в границите на поземлен имот 83212.22.514. Заповедта е отменена с влязло в сила решение № 56/05.04.2012 г. на Административен съд Ловеч.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Заявеното придобивано основание и по двата иска (установителния и ревандикационния) е преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество (чл. 17а ЗППДОП (отм.)). Същото е налице с оглед установеното по делото предоставяне от държавата за стопанисване и управление на ОЗ „Б.” на дворно място от място от 8 400 м², както и реорганизацията на ОЗ „Б.” в държавно предприятие и преобразуване в еднолично търговско дружество, чиито правоприемник по регистрация се явява ищецът.

Образуването на Държавна фирма „Балмо” през 1989 г. е извършено в съответствие с редакцията на действалия към онзи момент чл. 11 от Указ № 56/1989 г. – регистриране от окръжен съд в въз основа на решение на Министерския съвет и обнародване решението на съда в Държавен вестник. В решението на Министерския съвет (№ 50 от 30.03.1989 г.) изрично е указано, че при учредяване държавната фирма получава като имущество от завода за леки автомобили от състава на Технологичен комбинат „Б.” – Ловеч, от СО „Б.кар” и сервиза за леки автомобили „Москвич” – Ловеч от състава на предприятие „Мототехника” – Ловеч, СО „Мототехника” – София. Преобразуването на Фирма „Балмо” - Ловеч в акционерно дружество с наименование „Б.-Ловеч“, извършено в периода от приемането на Търговския закон (18.06.1991 г.) до влизането му в сила (01.07.1991 г.), като регистрирането на „Б.-Ловеч“ АД е извършено с решение на окръжния съд от 15.08.1991 г. в съответствие с чл. 1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество (ЗОЕТДДИ) и с разпоредбите на ТЗ. С оглед на това издадените актовете за преобразуване на Фирма „Балмо” - Ловеч в акционерно дружество (Заповеди № РД-17-44/21.06.1991 г. и № РД-17-742/05.08.1991 г. на Министерството на индустрията, търговията и услугите) са запазили действието си (§ 3 от ПРЗ на ЗОЕТДДИ), а процесът на преобразуване е надлежно завършен според разпоредбите на ТЗ.

След като през 1971 г. дворно място от място от 8 400 м² е одържавено и е предоставено за ползване на ОЗ „Б.”, предоставеното право на ползване върху държавния имот е преминало чрез последвалото прекратяване на съответните стопански обединения и предприятия от ОЗ „Б.” към Държавна фирма „Балмо”. При преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото на държавата, което е предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия, се предоставя в собственост на тези дружества с акта на преобразуването, освен ако в него не е предвидено друго (чл. 17а ЗППДОП (отм.)). Актът на принципала за преобразуване има вещен прехвърлителен ефект, по силата на който имуществото, предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие, се прехвърля в патримониума на търговското дружество. След като в акта за преобразуване не е посочено изрично имуществото, което се прехвърля, и няма изрично изключване от това имущество на дворното място от място от 8 400 м², в капитала на дружеството се включва цялото имущество, предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие, сред което е и собствеността върху дворното място по АДС № 5386/24.04.1972 г. Вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. За настъпване на този ефект са достатъчни елементите на фактическия състав по чл. 17а ЗППДОП (отм.), а именно: държавата да е собственик на конкретния имот, този имот да е предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и този имот да не е изключен от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Освен тяхното осъществяване, не се изисква извършването на други действия като „осчетоводяване“, „заприходяване в баланса“ и др. подобни, в зависимост от които да е поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОП (отм.) (ТР 4-16-ОСГК, т. 2г). В този смисъл не са основателни възраженията на ответника П.К.Т. за липса на доказателства за записване на имота в счетоводството на ищеца.

След като през 1971 г. дворно място от 8 400 м² е одържавено и предоставено за ползване на ОЗ „Б.” (след отнемане от ТКЗС, плащане на обезщетение и предаване с протокол по чл. 85 от ППЗПНМ на ОЗ „Б.“ – Ловеч), първоначално за него са отредени парцели I и II, кв. 21 по плана на Б. с. Ш., които впоследствие се обединяват в общ парцел I с преотреждането им за „Профилакториум на Обединени заводи – Б.“ гр. Ловеч, а през 1973 г. се образува нови парцел I, отреден за „Профилакториум на Обединени заводи – Б.“ гр. Ловеч, и парцел VII (от бившите парцели II и III), отреден за почивна станция. С оглед одържавяването на имота от 8 400 м² и отреждането му за парцели I и II, кв. 21 по плана на Б., държавата е собственик и на образуваният от тях общ парцел I, кв. 21 по същия план. След ЧИРП от 1973 г. държавата притежава и съответната идеална част от новообразувания общ парцел VII (от бившите парцели II и III), защото е собственик на бившия парцел II (чл. 30, т. 3 ЗТСУ (отм.)).

Тези парцели са били държавна собственост и те са предоставени за ползване на Обединени заводи „Б.“ – Ловеч, с оглед регулационните изменения и отреждания, настъпили след актуването на дворното място от 8 400 м². При последвалата реорганизация и прекратяване на съответните стопански обединения и предприятия, предоставеното ползване е преминало към Държавна фирма „Балмо”, а с преобразуване на фирмата в еднолично търговско дружество с държавно имущество на образуваното дружество, чиито правоприемник по регистрация се явява ищецът, се предоставя в собственост парцели I и част от VII, кв. 21 по ЧИРП от 1973 г. (чл. 17а ЗППДОП (отм.)).

Претендираната площ от 5 705 м², означена по комбинираната скица към заключението (л. 184 от в.гр.д. № 123/2019 г. на ОС Ловеч) със сив цвят и граници: от т. 20 до т. 28 – от североизток; от т. 20 до т. 17 – от югоизток; от т. 17 до т. 30 – от югозапад и от т. 30 до т. 28 – от северозапад е част от парцели I и VII, кв. 21 по ЧИРП от 1973 г., поради което неин собственик е дружеството ищец.

От ответника П.К.Т. е направено възражение за придобиване на имота по давност с установено владение след сключване на договорите за покупко-продажба. Нито той, нито другите ответници, като продавачи по процесните сделки, някога са установявали фактическа власт върху тази част от имота. Именно защото тя е негов обективен признак, без такава фактическа власт няма владение (чл. 68, ал. 1 ЗС), а при отсъстващо владение, липсва придобивна давност (чл. 79, ал. 1 и 2 ЗС). Реституцията в полза на ответниците е непротивопоставима на ищеца, защото тя е отречена с влезли в сила решения по предявени от П.Н.С., М.Д.Г. и Й.С.К. (заместена в настоящето дело от С.Н.Г. и П.Н.С.) и от П.К.Т. против „Б.“ АД ревандикационни искове за защита право на собственост върху земеделски земи (част от тях попадат в спорната площ от 5 705 м²), за които се поддържало, че са възстановени по ЗСПЗЗ (гр.д 964/2007 и гр.д. 843/2007 на РС Троян).

По изложените съображения съдът приема, че „Б.“ АД е собственик на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.) на претендираната площ от 5 705 м², означена по комбинираната скица към заключението (л. 184 от в.гр.д. № 123/2019 г. на ОС Ловеч) със сив цвят и граници: от т. 20 до т. 28 – от североизток; от т. 20 до т. 17 – от югоизток; от т. 17 до т. 30 – от югозапад и от т. 30 до т. 28 – от северозапад е част от парцели I и VII, кв. 21 по ЧИРП от 1973 г. Предявеният от него против Р.С.Й., Р.Т.Й., Т.С.И., П.В.К., М.Д.Г., П.Н.С., С.Н.Г. и М.Ц.Д. установителен иск за собственост върху същия имот е основателен и следва да се уважи. По ревандикационния иск на „Б.“ АД против П.К.Т. следва да се постановен установителен диспозитив, с който ищецът да се признае за собственик на същия имот, а с отделен диспозитив да отхвърли искането за предаване на владението част от този имот, очертана по същата скица в следните граници: от т. 27 до т. 24 – от североизток; от т. 24 до т. 11 – от югоизток; от т. 11 до т. 1 – от югозапад и от т. 1 до т. 27 – от северозапад.. Това е така защото по делото не се установява ответникът П.К.Т. да е установил фактическа власт върху процесния имот или част от него (ТР 4-16-ОСГК, т. 2а).

Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на исковете не съвпадат. На основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, ГПК първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваните му части, като вместо тях да бъде постановено друго, с което изцяло да се уважи установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, а ревандикационния - в означения по-горе предел на търсената защита (с отхвърляне на искането за осъждане на ответника да предаде владението върху част от същия имот).

С оглед основателност на предявения установителен иск, отхвърляне на искането по ревандикационния за осъждане на ответника да предаде владението и обжалване на решението, с което решението е допълнено в частта за разноските, съдът следва да се произнесе и по отговорността на страните за тяхното разпределяне, като се отчетат сторените такива в предходните инстанции.

От ищеца „Б.“ АД са сторени разноски в следния размер: по гр.д. 793/12 РС Троян – 1112,47 лв. (350 лв. – депозит ВЛ, 745,47 лв. – държавна такса 17 лв. – такса преписи и удостоверения); по в.гр.д. 595/14 ОС Ловеч – 372,74 лв. (държавна такса обжалване); по в.ч.гр.д. 260/16 АС Велико Търново – 25 лв. (държавна такса обжалване); по гр.д. 13/17 РС Троян – 150 лв. (депозит ВЛ) и по в.гр.д. 123/19 ОС Ловеч – 386,50 лв. (26,50 лв. - държавна такса обжалване, 350 лв. – депозит ВЛ и 10 лв. – такса удостоверения), като техният общ размер е 2046,71 лв. От тази сума следва да се приспадне държавната такса от 600 лв., защото е заплатена по исковете за нищожност на сделките за продажба, а те са отхвърлени като неоснователни и решението в тази му част е влязло в сила, като необжалвано. Получената разлика от 1446,71 лв. се явява размерът на разноските, сторени от ищеца във връзка с исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС (такси и депозити), като тя следва да се присъди в тежест на ответниците по установителния иск. Ревандикационнният иск против П.К.Т. е отхвърлен изцяло, защото искането за предаване на владението не е уважено. С уважаване на искането за установяване на накърненото право се установява една от предпоставките на иска по чл. 108 ЗС, поради което в такава хипотеза няма частично уважаване. Такова би било налице, ако спорното право се установи в по-малък обем от претендирания, или макар установено в търсения обем, от съда е постановен диспозитив за предаване на владението на съответна част от вещта (имота). В случая не е налице която и да било от двете хипотези - съдът е признал ищеца за собственик на претендираната реална част от имота и е отхвърлил искането за предаване на владението на част от нея. 

От ответника П.К.Т. са сторени разноски в следния размер: по гр.д. 793/12 РС Троян – 440 лв. (140 лв. – депозит ВЛ и 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение); по в.гр.д. 595/14 ОС Ловеч – 1300 лв. (адвокатско възнаграждение); по в.ч.гр.д. 260/16 АС Велико Търново – 500 лв. (адвокатско възнаграждение); по гр.д. 13/17 РС Троян – 2520 лв. (120 лв. депозит ВЛ и 2400 лв. адвокатско възнаграждение); и по в.гр.д. 123/19 ОС Ловеч – 1306,30 лв. (26,50 лв. - държавна такса обжалване, 80 лв. – депозит ВЛ и 1200 лв. – адвокатско възнаграждение), като техният общ размер е 6066,30 лв. Ищецът дължи заплащане на последната сума, с оглед отхвърляне на исковете му срещу П.К.Т. – на ревандикационния иск и исковете за нищожност на сделките за продажба, по които решението в частта за отхърлянето им, както и за прекратяване на производството по искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, е влязло в сила, като необжалвано (чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК).

От ответника П.В.К. са сторени разноски в следния размер: по гр.д. 13/17 РС Троян – 2100 лв. (адвокатско възнаграждение) и по в.гр.д. 123/19 ОС Ловеч – 1226,50 лв. (26,50 лв. - държавна такса обжалване и 1200 лв. – адвокатско възнаграждение), като техният общ размер е 3326,50 лв. От последната сума следва да се приспадне сумата от 600 лв. - частта от адвокатското възнаграждение по договора за правна защита по гр.д. 13/17 РС Троян (л. 29). Тя е договорена и заплатена за защита по установителния иск за собственост (чл. 124 ГПК), който е уважен, а ответникът има право на разноски при отхвърляне на иска или прекратяване на делото (чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК). Получената разлика от 2726,50 лв. се явява размерът на разноските, сторени от ответника П.В.К. във връзка с останалите искове, поради което ищецът дължи заплащането ѝ, с оглед отхвърляне на исковете му срещу същия ответник за нищожност на сделките за продажба и прекратяване на производството по искането по чл. 537, а. 2 ГПК, по които решението е влязло в сила, като необжалвано (чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК).

Дължимите от страните разноски не съответстват на присъдените такива с допълнителното решение, поради което то следва да се отмени и всяка от страните се осъди да заплати на насрещната разноски за производството пред всички инстанции в определените от настоящия състав размери.

Водим от горното и на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

            ОБЕЗСИЛВА решение № 317/17.10.2018 г., по гр.д. № 13/2017 на РС Троян, в частта, с която съдът се произнесъл срещу Община Троян по предявения от „Б.“ АД установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и прекратява производството в тази му част.

ОТМЕНЯ решение № 317/17.10.2018 г., по гр.д. № 13/2017 на РС Троян, в останалата обжалвана част, с която съдът се произнесъл по предявения от „Б.“ АД против Р.С.Й., Р.Т.Й., Т.С.И., П.В.К., М.Д.Г., П.Н.С., С.Н.Г. и М.Ц.Д. установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и по предявения от „Б.“ АД против П.К.Т. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, както и решение № 420/19.12.2018 г., по гр.д. № 17/2017 на РС Троян, постановено по реда на чл. 250 ГПК като вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.Й., с адрес: ***, с ЕГН **********, Р.Т.Й.,***, с ЕГН **********; Т.С.И., с адрес ***, с ЕГН **********; П.В.К., с адрес ***, с ЕГН **********, М.Д.Г.,***, с ЕГН **********; П.Н.С.,***. „Д.“ № ***, с ЕГН **********; С.Н.Г.,***, с ЕГН ********** и М. ***, с ЕГН **********, че на основание преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество (чл. 17а ЗППДОП (отм.)) „Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Л., бул. „М.“ **, с ЕИК *** е собственик на недвижим имот, съставляващ част от парцели I и VII, кв. 21 по плана на Б. с. Ш. (респ. от парцели I и II преди ЧИРП от 1973 г.), означен по комбинирана скица на вещото лице инж. К.К. (л. 184 от в.гр.д. № 123/2019 г. на ОС Ловеч, приподписана от съдебния състав и неразделна част от настоящето решение) със сив цвят и очертан в следните граници: от т. 20 до т. 28 – от североизток; от т. 20 до т. 17 – от югоизток; от т. 17 до т. 30 – от югозапад и от т. 30 до т. 28 – от северозапад.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.К.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, че на основание преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество (чл. 17а ЗППДОП (отм.)) „Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Л., бул. „М.“ **, с ЕИК ***** е собственик на недвижим имот, съставляващ част от парцели I и VII, кв. 21 по плана на Б. с. Ш. (респ. от парцели I и II преди ЧИРП от 1973 г.), означен по комбинирана скица на вещото лице инж. К.К. (л. 184 от в.гр.д. № 123/2019 г. на ОС Ловеч, приподписана от съдебния състав и неразделна част от настоящето решение) със сив цвят и очертан в следните граници: от т. 20 до т. 28 – от североизток; от т. 20 до т. 17 – от югоизток; от т. 17 до т. 30 – от югозапад и от т. 30 до т. 28 – от северозапад, и ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане на ответника да предаде владението върху част от същия имот, очертана по същата скица в следните граници: от т. 27 до т. 24 – от североизток; от т. 24 до т. 11 – от югоизток; от т. 11 до т. 1 – от югозапад и от т. 1 до т. 27 – от северозапад.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.С.Й., с адрес: ***, с ЕГН **********, Р.Т.Й.,***, с ЕГН **********; Т.С.И., с адрес ***, с ЕГН **********; П.В.К., с адрес ***, с ЕГН **********, М.Д.Г.,***, с ЕГН **********; П.Н.С.,***. „Д." № **, с ЕГН **********; С.Н.Г.,***, с ЕГН ********** и М. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Л., бул. „М.“ **, с ЕИК *** сумата от 1446,71 лв., представляваща общ размер на сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК „Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Л., бул. „М.“ № ** с ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Т., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 6066,30 лв., представляваща общ размер на сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК „Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Л., бул. „М.“ № **, с ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на П.В.К., с адрес ***, с ЕГН ********** сумата от 2726,50 лв., представляваща общ размер на сторените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.