Решение по дело №46761/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21700
Дата: 29 ноември 2024 г.
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20221110146761
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 21700
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110146761 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „**********“ ЕАД
срещу А. С. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 263,87 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
******************, с аб. номер ******, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.08.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 58,38 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 27.05.2022 г.;
сумата от 25,92 лв., представляваща главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.08.2022 г., до
изплащане на вземането, както и сумата от 6,33 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 27.05.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника А. С. С. в качеството на
наследник на С. М. Ц. по отношение на имот с аб. № ******, находящ се в гр.
************, е налице облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
1
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период до посочения имот на ответника топлинна енергия, но
начислените за него суми за цена на същата, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение, са останали незаплатени. Сочи, че съгласно приложимите
общи условия, в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в
45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет – страницата на
продавача, като публикуването се удостоверява с констативни протоколи,
съставени от нотариус. Сочи, че ответникът не е заплатил процесните суми,
поради което претендира същите заедно с лихва за забава. Ето защо моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. С. С. чрез адв. В. К. -
Стаменова в качеството на особен представител е подал отговор на исковата
молба. Възразява, че нито ответникът, нито наследодателят са имали
качеството на собственици на топлоснабдения имот, поради което не следва да
бъде ангажирана отговорността . Релевира възражение за погасяване на
вземанията по давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за
ответника е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена
в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се
намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
2
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Основният спорен момент по делото се явява обстоятелството дали
ответникът А. С. С. в качеството на законен наследник на наследодателя С.
М. Ц., починал на 29.07.2012 г., е придобила собствеността върху процесния
топлоснабден имот, находящ се в гр. *************, респ. дали А. С. С. е
притежавала вещно право на собственост върху имота в рамките на исковия
период. За да бъде установено така очертаното спорно между страните
обстоятелство ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да
установи, че наследодателят С. М. Ц. е бил собственик на процесния имот,
като за тази цел по делото са приобщени множество писмени доказателства.
Видно от приетата по делото Молба-декларация от 08.11.1996 г., подадена
от С. М. Ц. до „**********“ ЕАД, същият е заявил откриване на партида за
имот, находящ се в гр. **************. Съгласно Протокол от 13.09.2002 г.
Общото събрание на етажните собственици в жилищна сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр. **************, приложен ведно със
списък на присъствалите етажни собственици - в т.ч. С. М. Ц., положил
подписа си срещу ап. 12 с аб. номер ******, е взело решение за извършване на
услугата дялово разпределение в сградата етажна собственост от
конституираното по делото трето лице помагач „******“ АД. В тази връзка
представени по делото са и удостоверения за идентичност на имот -
Удостоверение от „ГИС София“ ЕООД от 06.06.2014 г. /лист 21/ и
Удостоверение от „ГИС София“ ЕООД от 27.05.2024 г. /лист 154/, видно от
които стар адрес гр. *************, се отнася за многофамилна жилищна
сграда с четири входа, отразена с идентификатор 68134.1108.24.3, която е с
настоящ адрес гр. **********************.
За установяване възникването на валидно облигационно правоотношение
между страните на ищеца са издадени 2 бр. съдебни удостоверения, които да
послужат пред Столична община – Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“
3
за снабдяване със заповед, договор или друг административен акт за
придобиване на собственост, сключен/издаден по реда на ЗТСУ/ЗПНИМ,
касаещ процесния имот с адрес гр. ********************, както и пред
Столична община – Отдел „ОП - Красна поляна“ за снабдяване с данъчна
декларация за имот с посочения адрес, ведно с акта за собственост, с който
същият е деклариран от С. М. Ц.. Видно от приобщено по делото писмо от
Столична община – Отдел „ОП - Красна поляна“ /лист 188/ по така описания
адрес на имота липсва информация в отдел „ОП – Красна поляна“ за данъчно
задължени лица, а след направена справка по партидата на С. М. Ц. се
установява, че същият е бил собственик на ¾ ид. ч. от недвижим имот с адрес
гр. ****************, като партидата е закрита на 31.12.2012 г. По делото е
прието и писмо от Столична община – Дирекция „Инвестиционно
отчуждаване“ /лист 190/, съгласно което след извършена проверка на
съхраняващите се в архива на Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“
документи не се установява имот, находящ се в гр. ******************, да е
предоставян в обезщетение на отчужден собственик, като за имота не е
издавана заповед по чл. 100 ЗТСУ.
По делото са представени и 2 бр. справки по лица, издадени от Агенцията
по вписванията по партидите на С. М. Ц. и на А. С. С. /лист79 - 83/, от които
съдът установи, че процесният имот не фигурира по нито една от двете
партиди.
При съвкупния анализ на всички горепосочени писмени доказателства
съдът намира за неустановено в условията на пълно и главно доказване
твърдението на ищеца, че ответникът А. С. С. в качеството на законен
наследник на наследодателя С. М. Ц. е придобила правото на собственост
върху процесния имот за исковия период, още повече, че с отговора на
исковата молба е релевирано изрично възражение в този смисъл.
Ангажираните от ищеца писмени доказателства не доказват по безспорен
начин наличието на вещно право на собственост на ответника, респ. на
неговия наследодател, върху процесния топлоснабден имот с адрес гр.
**********************.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни поради липса на твърдяното облигационно правоотношение
между „**********“ ЕАД и ответника, чието наличие не беше доказано при
условията на пълно и главно доказване от ищеца в настоящото производство.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При този изход на спора по отношение на предявените главни искове,
акцесорните искове за обезщетение за забава – доколкото са обусловени от
главните, също подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено
ответникът има право на сторените от него разноски. Доколкото ответникът
не е доказал извършването на разноски, такива не му се следват.
4

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**********“ ЕАД, ЕИК **********, с
адрес на управление гр. *************, срещу А. С. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. *******************, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 263,87 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
******************, с аб. номер ******, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.08.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 58,38 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 27.05.2022 г.;
сумата от 25,92 лв., представляваща главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.08.2022 г., до
изплащане на вземането, както и сумата от 6,33 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 27.05.2022 г.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца –„******“АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5