РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Пловдив , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна И. Иванова Въззивно гражданско дело №
20205300502107 по описа за 2020 година
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на В. В. Д. с ЕГН **********,с адрес *** срещу
решение №1616 от 13.05.2020 г. по гр.д.N9785/2018 г. на Пловдивския районен съд – 21
гр.с., в частта, с което са отхвърлени предявените против С. Л. Д. с ЕГН:********** и А. Г.
Д. с ЕГН:********** искове за допускане на транформация на задълженията им за издръжка
в натура по договор за прехвърляне на недивижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка в паричен еквивалент, считано от 11.06.2018 г. до настъпване на основания за
изменение на издръжката и отпадане на пречките за изпъленние на задължението за
изддръжка и с което е осъдена да заплати на ответниците разноски за производството.
Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и моли да
се отмени решението на РС и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи
предявения иск. Претендира за разноски.
Въззиваемите С. Л. Д. с ЕГН:********** и А. Г. Д. с ЕГН:**********, чрез
адв.К.А.– вземат становище за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на
решението. Претендират за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Предявеният иск е с пр.осн.чл.79,ал.1 от ЗЗД.
С ВЖ са направени следните оплаквания: Неправилно съдът е приел, че е
налице забава на кредитора поради това, че ищцата не оказвала необходимото съдействие на
ответниците, за да могат те да изпълняват поетите задължения по договора, а дори и да била
изправна страна, не било допустимо задължението за издръжка в натура да се транформира
за в бъдеще в паричен еквивалент, защото можел да се превърне от договор за издръжка и
гледане в договор за рента; изложени са доводи, че съдът изцяло е игнорирал и не е взел
предвид показанията на свидетелите Е.И. и Д.М. и необосновано е кредитирал показанията
на свидетелите В.Д. и В.П.; неправилно съдът е анализирал доказателствата за изпращане на
парични средства, колети с храна и други консумативи от Е.И. към В.Д.; съдът не е обсъдил
нотариалната покана от 20.04.2018 г. на нотариус Светлана Запрянова; счита за
незаконосъобразен извода на съда, че неоказването на съдействие от кредитора за
изпълнение на задълженията на длъжника не е основание за транформация на задълженията
по договора.
В отговора на ВЖ са изложени съображения за правилност на съдебното решение;
въззиваемите считат, че С.Д. и покойният й съпруг са изпълнявали точно задължението си,
С.Д. продължавала да пере, готви, чисти, къпе и храни ищцата, отнасяла се към нея като към
собствена майка; предлаганата храна била достатъчна и разнообразна; кредиторката харчела
пенсията си за лични нужди, а консумативните раходи били поемани от ответниците;
обитаваните помещения били обзаведени според нуждите й и поддържани в много добро
състояние; твърденията за кавги и тормоз били неверни.
Не се спори по делото, че единият прехвърлител е починал на 15.12.1989 г., а през
2014 г. е починал сина й- преобретателя по договора. В ИМ се твърди, че след смъртта на
последния, т.е. от 2014 г. ответниците не са изпълнили задълженията си по договора, изцяло
преустановили грижите си към нея, започналида се държат грубо, да я обиждат, да й оказват
жесток психически и физически тормоз: не й разрешавали да ползва тоалетната като
заключвали тоалетната до стаичката й и я принуждавали да ползва външната тоалетна; не
перяли дрехите й в пералня, а я карали да ги пере в леген със студена вода на двора; не
почиствали стаята й; премахнали прага на стаята й и оттам влизали гризачи и други
животни; иска ли й по 50 лв. за ток и по 40 лв. за въглища; не й позволявали да ползва
електрическа печка за отопление, купували й от на-нискокачествените въглища, които
изпълвали стаята й с дим и ужасна миризма; ядяла остатъка от хляба, който изхвърляни на
животните; не й купували храна от магазина и ядяла остатъците, които изхвърляли на двора,
затова помолила за помощ дъщеря й Е., която започнала да й изпраща колети с храна,
купила й мобилен телефон, който ответниците взели и счупили, за да не може ищцата да
контактува с нея; ответницата отказала да заведе ищцата на лекар; в края на м.май 2017 г.
ищцата се изкачила по стълбите към етажа, обитаван от ответиците, тогава С.Д. се
2
нахвърлила върху нея и започнала да я дърпа надолу по стълбите, след което я блъснала към
стената; след като ответницата отказала да придружи ищцата до личния й лекар, тя отишла
на лекар сама с автобус до Пловдив, тогава решила, че живота й при ответниците е
невъзможен и след поредното насилие на 10.06.2017 г. след като била изгонена от С.Д.,
събрала личните си вещи и отишла да живее при дъщеря си Е. в ***, където живеела и до
момента.
От приетия по делото договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 30, том І, нот. дело № 58 от
1988 г. на Нотариус Татарска, р-н на ПРС, рег. по регистъра на Нотариалната камара на
Република България е видно, че ищцата и съпруга й са прехвърлили на сина си Г.А.Д., който
имал сключен брак с С.Д., процесния недвижим имот, представляващ дворно място с площ
от 903 кв.м., находящо се в ***, представляващо УПИ №ХХ-874 от кв.52 на *** ведно с
построената в него ЖС със застроена площ от 79 кв.м., срещу поетото задължение за гледане
и издръжка до края на живота на прехвърлителите като им осигури всичко необходимо за
едно нормално същствуване и грижи при болест и немощ било лично, било чрез други лица.
Иска се съдът да допусне трансформация на задълженията на ответниците за
издръжка /но не и на задължението за гледане/ в техния паричен еквивалент, а именно в
размер на 1/6 ид.ч. за ответника А. Г. Д. – 480 лв. или по 40 лв. месечно и 2/3 ид.ч. за
ответницата С.Д. – 1920 лв. или по 160 лв. месечно, считано от 11.06.2018 г. до настъпване
на основания за изменение и прекратяване на издръжката, както и да заплатят издръжка за
минало време за периода 10.06.2017 г.- 10.06.2018 г. общо за сумата от 2400 лв. или по 200
лв.месечно, както следва: С. -в размер на 1920 лв., а Асен- 480 лв. за същия период –
съгласно уточняващата молба – л.31 от д.РС.
ПРС е уважил иска за неплатената издържка за минало време частично – осъдил е
С.Д. да заплати 864,70 лв., отхвърлил е за разликата до пълния предявен размер от 1920 лв.;
уважил е претенцията против А.Д. за 216,18 лв., отхвърлил е за разликата до пълния
предявен размер от 480 лв.; отхвърлил е иска за транформация на задълженията на
ответниците за издръжка в паричен еквивалент, както следва – по 160 лв.- месечно от С.Д. и
по 40 лв. месечно от А.Д..
От представеното удостоверение за наследници – л.9 от д.РС е видно, че
преобретателя по ДИГ – Г.А.Д. е починал и е оставил наследници – ответницата С.Д. –
преживяла съпруга и две деца – ответника А.Д. и В.П..
При смърт на приобретателя, задълженията по ДГИ се изпълняват от неговите
наследници – в този смисъл –ТР №30/17.06..1981 г. по гр.д.2/1981,ОСГК на ВС, както и р.
№622/25.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№212/2010 г. на 3ГО,р.№57/20.02.2009 г. на ВКС по гр.д.
№6541/2007 г. ,2ГО. В този случай починалия длъжник се замества от неговите наследници,
които отговарят пред прехвърлителя до размера на наследствения им дял. От горното
3
следва, че съгласно правилото на чл.25,ал.2 СК /ред.1985 г./, чл.5 ЗН и чл.9 ЗН, преживялата
съпруга ще отговаря по ДГИ до размер на 4/6 ид.ч., а нейният син А.- до размер на 1/6 ид.ч.
Пред Рс са разпитани свидетелите В.Д. и В.П.– свидетели на ответниците и Д.М. и
Е.И.– свидетели на ищцата.
Св. В.Д. – съседка, установи,че баба В. пред нея никога не се е оплакала от С. и А.; казвала
й, че С. всяка седмица я къпе; чувала е как С. я вика, за да я изкъпе; на външен вид ищцата
изглеждала добре, била чиста и добре облечена; тя обитавала стая и кухня, които били
чисти; не са имали лоши отношения страните помежду си; всяка пролет ответниците
варосвали стаята на ищцата, изпирали всички килими и пътеки, когато имало повод баба В.
сядала с ответниците на масата; никога не е била гладна; казвала й, че С. й е оставила
манджа, хвалила я, че много хубаво готви; свидетелката не знае дали баба В. страда от
някакво заболяване - тя споделяла, че приема мента, глог,валериан и аспирин;била
подвижна здрава жена; С. й давала хляб, а когато наготви, й давала ядене; преди 2 години
/2017 г.-б.м./, когато бил още жив сина й, баба В. се спънала и паднала.
Св. В.П.-съседка, установи, че С. и А. полагали за баба В. грижи – пране,къпане,гледане,
хранене, палене на печка, доставяне на дърва и въглища; създадени й били добри условия за
живот; почти всеки ден идвала у тях и се хвалила какво й била приготвила С.; С. я къпала;
не е чувала тя да има конфликти с А. и С. – отношенията им били нормални, те се грижили
за нея, не е чула да я нагрубяват, не е видяла, нито е чула да й посягат, да я удрят и да я
обиждат; баба В. нямала проблеми със здравето – пиела само мента, глог, валериан и
аспирин, излизала всеки ден, разхождала се; св. не знае дали вътрешната тоалетна се
заключвала; в нейната стая е влизала 5-6 пъти – баба В. се хранила в стаята си, а когато
имало празници, се хранила с ответниците, но св. не е била там, когато тя се е хранила в
стаята си; не е виждала С. да й носи храна, но баба В. се хвалила, че С. много хубаво готви и
че й носи храна; виждала А. да зарежда печката й, но когато били на работа, В. сама си я
зареждала; виждала е С. да чисти стаята й, да мие прозорци.
Св.Д.М. – внучка на ищцата, се установява, че ищцата живее в *** при нейните родители от
м.06.2017 г. след като тя се обадила на майка й, че не се чувства добре, че физически и
психически е тормозена от ответниците – когато я посрещнали я на автогарата в гр.Пловдив,
приличала на клошарка – била мръстна, с чорлава коса, изкъпали я; на гърдите и на гърба и
имала синини, които били станли с жълто-зеленикави оттенъци; баба й казала, че синините
били от С. Д., която я блъскала в стената и удряла с юмруци; след като докарали баба й у
тях, измерили кръвното й и установили, че то е опасно високо; майка й била купила на баба
й мобилен телефон,за да поддържа контакт с нея, защото нямала достъп до стационарния
телефон в къщата и никой не й давал да се обади от техните телефони; телефонът й бил
манипулиран и блокиран от ответниците, после батерията прегоряла, затова й купили още
един моб.телефон; последният път, когато ходили в ***, за да видят баба й, да й занесат
багаж и малко храна, вуйчо й бил още жив, но братовчед й ги напсувал още на вратата;
4
майка й ежемесечно изпращала колети на баба й с пакетираната или консервирана храна,
защото не й стигали средствата – трябвало да дава на ответниците по 50 лв. за ток, а през
отоплителния сезон – и по 40 лв. за дърва и въглища; че кръвната й захар била много
висока -22, а сега варирала от 5 до 7 милимол/литър; баба й молила С. и А. да я заведат на
лекар, но не я завели и тя сама отишла до личния лекар в селото , а след това отишла сама и
в Пловдив на лекар; ответниците били заключили банята и тоалетната в приземния етаж, за
да ползва баба й външната тоалетна; дрехите си прала сама със студена вода в леген; докато
била жива я къпала леля й Д.; откакто баба й живеела при майка й в ***, ответниците не
били идвали да я видят или да я приберат, не се обаждали по телефона да я търсят; баба й
споделяла, че се страхува от ответниците, защото са агресивни; те били махнали прага на
вратата й и през него влизали гризачи; коминът на стаята й не работил, но А. отказал да го
чисти, защото било много студено.
Св.Е.И.-дъщеря на ищцата, установи, че от 10.062017 г. майка й живее при нея в ***, защото
й се обадила по телефона и плачела, че не можела повече да издържа на условията при
ответнците – нямало кой да й даде храна, да я изкъпе, тоалетната в призема била заключена
и трябвало да ходи до външната тоалетна; А. отказвал да я кара да вземе колет или другаде;
на 10.06.2017 г. тя сама се качила на рейса с помощта на две жени; като я видяли била 57
кг,краката й се сплитали, била мръсна, с мазна коса, неизмита; майка й давала на
ответниците по 50 лв. месечено за ток и вода и 46 лв. за въглища и 6 лв. за превоз;
свидетелката й пращала колети всеки месец с храни, плащала й пари за въглища, а
ответниците й взели парите като й оставили само 10 лв.; на 25.05.2017 г. една жена от
улицата видяла как С. удря майка й, обадила й се и й казала, че трябва да вземе майка си ако
иска тя да живее; когато прибрала майка си и я съблякла, видяла, че отпред имала жълто-
сини петна и като я попитала, тя се разплакала и й разказала случая; била 57 кг, не можела
да ходи, сплитала краката си; С. и А. никога не били готвили на майка й- С. правила сладки
неща, които носила на майка й, въпреки, че знаела, че има диабет; майка й сама ходила до
болницата и до аптеката, защото А. не давал да се качи в колата му, защото щяла да я
изцапа.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че от 10.07.2017 г. ищцата е
напуснала къщата в *** и е заминала при дъщеря си в ***;
Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответниците като необективни и
неубедителни като противоречащи на останалите събрани гласни и писмени доказателства,
целящи да обслужат тезата на ответниците, с цел да не си развалят съседските си
отношения. Прави впечатление, че свидетелките Д. и П. си служат с едни и същи заучени
думи /например и двете не знаят дали баба В. страда от някакво заболяване и на двете тя е
споделяла, че приема мента, глог,валериан и аспирин, и двете твърдят, че била подвижна
здрава жена и че се хвалила от С., че й готви добре, че С. къпала ищцата и чистила/.Тези
показания противоречат на обективните данни по делото, от които се установява, че:
1.ищцата към 10.06.2017 г. е на 93 години, което предполага, че не може сама да се грижи за
5
себе си; 2.от приетата етапна епикриза на ищцата за периода 16.6.2017г.-22.05.2018 г., е
видно, че ищцата страда от установен захарен диабет, хипертония и застойна съдечна
недостатъчност, 3.че ответниците не са задоволявали всички нужди на прехвърлителката
след като се е налагало дъщеря й да й изпраща всеки месец колети с хранителни и
др.продукти, както и пари в периода 2014-2017 г. – видно от представените пощенски
разписки /л.28-л-40 по д.РС/. От показанията на св.Е.И. се установява, че ищцата едвам
ходи, дори „сплитала краката“, че „ се качила на рейса с помощта на две жени“; от обаждане
на жена-очевидка е разбрала за това, че С. е налитала да бие майка й. Съдът намира за
достоверни показанията на св.Е.И., че ежемесечно е изпращала колети на майка си с
пакетираната или консервирана храна, защото не й стигали средствата, тай като трябвало да
дава на ответниците по 50 лв. за ток, а през отоплителния сезон – и по 40 лв. за дърва и
въглища, тъй като те се потвърждават от представените по делото пощенски разписки за
изпращани колетни пратки с получател ищцата в периода 2014-2017 г. Съдът кредитира
показанията на свидетелите на ищцата, които преценява на основание чл.172 ГПК с оглед на
всички други данни по делото, като обективни, последователни, непротиворечиви и
достоверни, тъй като същите възпроизвеждат непосредствените впечатления от състоянието
на ищцата от момента, в който са я взели от автогарата, така и след това. Няма как С. да
къпе и да обгрижва ищцата и тя да бъде в такова състояние – мръсна, чорлава, като
„клошарка“; няма как тя да се е отнасяла към нея като „собствена майка“ и същевременно да
има синини по тялото на гръдите и на гърба, причинени от побой. В подкрепа на тези
изводи е и неоспореният факт, че откакто е напуснала дома си в *** на 10.06.2017 г. вече
повече от 2 години ответниците не са се интерисували от ищцата, не са й се обаждали по
телефона, не са я посещавали, нито са й пращали средства или продукти. Горното налага
извода, че длъжниците са неизправна страна по договора за гледане и издръжка, т.к.
задължението за гледане и издръжка е „носимо“ по своя характер, а не „търсимо“.
Неизпълнението на това задължение е принудило ищцата да напусне жилището в
***, поради което съдът намира, че не е налице забава на кредитора. Хипотезата е обобщена
в ТР№96/1966 г. на ОСГК на ВС, където е казано, че когато длъжникът не изпълнява
задължението си точно, кредиторът има право под формата на компенсаторно обезщетение
да иска паричния еквивалент вместо натуралното изпълнение, което следва от чл.79,ал.1
ЗЗД, според който ако длъжникът не изпълни точно задължението, кредиторът има право да
иска изпълнение на поетото задължение заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение. Последното дава право на кредитора по алеаторния договор
да иска от неизправния длъжник вместо издръжка в натура, обезщетение за неизпълнение в
пари,т.е. паричния й еквивалент. Такова право кредиторът има не само за минало време, но
и за бъдеще, щом длъжникът не изпълнява точно задължението си и с поведението си е
направил невъзможно прякото изпълнение на поетото задължение.Ето защо ПОС намира, че
е налице неизпълнене от длъжника по причини, за които той отговаря и нежелание на
кредитора да развали договора, при което той може да иска транформация в паричен
еквивалент на задължението за издръжка в натура.
6
По отношение на размера на издръжката: При тълкуване волята на страните,
съгласно чл.20 ЗЗД, се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими
грижи / В т.н. и практиката на ВКС: р.№343/26.5.2004 г. по гр.д.609/2003 г. , 2ГО, р.
№26/6.2.2009 г. по гр.д.5524/2007 г. , 2ГО, р.№70/5.7.2011 г. по гр.д.612/2010 г. , 3ГО, р.
№82/5.4.2011 г. по гр.д.1313/2009 г. , 4ГО. В ДГИ задължението на приобретателя е
записано „издръжка и гледане“. Издръжката включва изцяло храна, режийни разноски,
дрехи и други според нуждата на прехвърлителя без оглед на възможността му да се
издържа сам от имуществото и доходите си – в т.см. е и съд.практика на ВКС - р.
№20/22.7.2015 г. по гр.д.1853/14г. на 4ГО на ВКС. От горното следва, че от дължимата
издръжка на ищцата не следва да се приспада получената от ищцата пенсия.
По делото е приета ССЕ, изпълнена от в.л.В.Ш., от чието заключение от 07.10.2019 г.
/л.93 от д.РС/, неоспорено от страните, е видно, че издръжката на ищцата за минало време –
за периода 10.06.2017 г.- 10.06.2018 г. е в размер на 4823 лв., а средната месечна издръжка за
ищцата /по данни за първото 6-месечие на 2019 г./ е в размер на 376 лв. До тези размери
исковете са основателни и доказани, съобразно квотите им /4/6 и 1/6/ са дължими от
ответниците, но с оглед диспозитивното начало следва да се уважат само в размера, в който
са поискани, а именно -2400 лв. за минало време за периода 10.06.2017 г.- 10.06.2018
г./1920лв. от С. и 480 лв.-от А./ и по 200 лв. месечно, считано от 11.06.2018 г., дължими,
както следва по 160 лв. от С. и по 40 лв. от А..
Не до същите изводи е достигнал първостепенния съд. Ето защо решението на РС
следва да се отмени в обжалваните части и вместо него в тези части да се постанови друго, с
коетопредявените искове ще се уважат в пълен размер.С оглед изхода на спора следва да се
присъдят разноски в полза на въззивницата в размер на 1778,80 лв., от които 1084,80 лв.,
съглсо списът с реазноските пред ПРС+50 лв.допълнително платено възнагарждение на
в.л./л.114 от д.РС/ и 644 лв.- направени разноски пред ПОС, съгласно приложения списък.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1616 от 13.05.2020 г. по гр.д.N9785/2018 г. на Пловдивския районен
съд – 21 гр.с.-в отхвърлителните му части, както и в частта за разноските и вместо него в
тези части и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. Л. Д. с ЕГН:********** от *** да заплати на В. В. Д. с ЕГН
**********,с адрес *** сумата 1055,30 лв.- неплатена издръжка за минало време за периода
10.06.2017 г.- 10.06.2018 г. представляваща разликата над присъдените 864,70 лв. до пълния
7
предявен размер от 1920 лв.
ОСЪЖДА А. Г. Д. с ЕГН:********** от *** да заплати на В. В. Д. с ЕГН
**********,с адрес *** сумата 263,82 лв.- неплатена издръжка за минало време за периода
10.06.2017 г.- 10.06.2018 г. представляваща разликата над присъдените 216,18 лв. до пълния
предявен размер от 480 лв.
ТРАНСФОРМИРА задължението за издръжка /но не и на задължението за гледане/
на С. Л. Д. с ЕГН:********** и А. Г. Д. с ЕГН:********** към В. В. Д. с ЕГН **********,с
адрес *** в нейния паричен еквивалент, а именно в размер на 1/6 ид.ч. за ответника А. Г. Д.
– по 40 лв. месечно и 2/3 ид.ч. за ответницата С. Д. –по 160 лв. месечно, считано от
11.06.2018 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА С. Л. Д. с ЕГН:********** и А. Г. Д. с ЕГН:********** да заплатят на В.
В. Д. с ЕГН ********** сумата 1778,80 лв.- разноски по делото пред ПРС и ПОС.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в 1-месечен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8