Р
Е Ш Е Н И Е № 118
Гр. Сливен, 30.06.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Ваня Костова, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 172 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба от Д.С.Д. ***, срещу издаден от Директора на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“
Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/10.06.2019 г., с който на
Д.Д. е отказано пълно изплащане на финансовата помощ, представляващо второ
плащане в размер на 9 779,00 лв., прекратен е договор №
20/06/3/0/02522/29.03.2017 г. и е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 19 558,00 лева, представляващо първо
плащане по договора за финансова помощ, като е определено, че дължимата сума от
19 558,00 лв. подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от датата на
връчване на акта, ведно с дължима лихва.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди
се, че неправилно административният орган не е възприел създадената сливова
градина в имот № 020091 в землището на с. Г. като увеличение на икономическия
размер на стопанството. Неправилно било възприето, че градината е съществувала
към датата на подаване на заявлението, тъй като в представения бизнес – план
именно инвестицията била именно „Създаване на сливова градина от 4 дка“. Към
датата на кандидатстване имотът представлявал стърнище и не се обработвал и
именно със създаването на сливовата градина бил увеличен икономическия размер
на стопанството. Видно било от таблица 15 „Определяне икономическия размер на
стопанството“, че към датата на кандидатстване основната култура позиция 1 –
Костилкови овощни видове (сливи) не е включена при определяне икономическия
размер на стопанството. Същата била включена едва при създаването на сливовата
градина и показателя за стандартния производствен обем бил не за самата земя, а
за създадените от жалбоподателя площи – сливи. Незаконосъобразен бил изводът на
органа, че не е постигнал увеличение на икономическия размер на стопанството
спрямо първоначалния обем. Твърди още, че коректно бил отбелязал в таблица 1А,
че притежава документ за собственост на имот № 020091 и че възнамерява да
създаде в същия сливова градина в изпълнение на заложеното в бизнес – плана
увеличение на икономическия размер на стопанството. Това било отразено и в
Приложение № 2 към договора. Проектното предложение било одобрено за
финансиране с административна заповед на органа, от което следвало, че е
извършена пълна проверка от експерти на ДФ „Земеделие“ за съответствие и
допустимост. Заявява, че е представил коректна информация и ако е било налице
несъответствие със законовите изисквания, то е следвало да бъдат констатирани
още на ниво оценка за административно съответствие преди сключване на договора,
а не преди подаване на заявката за второ плащане. Твърди още, че в одобрения
бизнес – план е заложил увеличение на икономическия размер на стопанството на
стойност спрямо първоначалния размер с най – малко 2 000 евро както със
създаване на сливова градина, така и със закупуване на пръскачка. Последната
инвестиция била изпълнена със закупуване на 20.09.2017 г. на вентилаторна
пръскачка на стойност 4 800,00 лева с ДДС, с регистрация на същата в МЗХ и
издаване на Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника. Последното
обстоятелство не било коментирано в оспорения административен акт. Счита, че със
закупуването на този дълготраен материален актив е изпълнил заложените
изисквания за увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо
първоначалния му размер с най – малко 2 000 евро. Моли съда за отмяна на оспорения
административен акт.
В открито съдебно
заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. Й. ***, който поддържа жалбата
и моли съда да я уважи, като присъди направените по делото разноски. Излага доводи
от фактическо естество, като отново заявява, че със закупуването на пръскачка
на стойност 4 800 лв. е увеличил стандартния производствен обем на
стопанството си. С това бизнес – планът се явявал изпълнен, а отказът за второ
плащане се явявал незаконосъобразен. През 2014 и 2015 г. Д. бил под наем в този
имот, поради което имотът не фигурира в ИСАК, там се появява едва след
създаване на сливовата градина през 2017 г.
В открито съдебно
заседание административният орган – Директор на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“,
редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен ст. юрк
Д. Р., която оспорва жалбата. Заявява, че съгласно наредбата и инструкциите, с
които работи РА, имотът, върху който трябва да се реализира нарастване, трябва
да е придобит в срок не по – малко 18 месеца преди датата на подаване на заявка
за кандидатстване. В случая имотът бил придобит на 27.06.2016 г., а заявлението
за кандидатстване било от 09.08.2016 г., а и бил посочен в таблица 1А като
имот, който е собствен, неотдаден под наем и не се обработва от земеделския
стопанин, но от справките от регистър „ИСАК“ „Директни плащания“ се
установявало, че във всяка една година, предхождаща процесната кампания 2016 г.
имотът не е очертан, не е подаден като обработваем и вероятно на това основание
е посочен в таблица 1А. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за
юрисконсултско възнаграждение. Заявява прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Оспорващият Д.С.Д. бил
регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) ****** в ДФ „Земеделие”. На
09.08.2016 г. Д. подал заявление за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ
за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“, ведно с бизнес – план към него. Съгласно бизнес плана,
земеделският производител заявил, че към момента на кандидатстване обработва
земеделска площ от 11,013 дка с начален икономически размер на стопанството на
стойност 15 640,64 лв., крайна дата 07.09.2018 г., икономически размер на
стопанството към крайната дата – 20 034,02 лв. и обработваеми площи в
стопанството към крайната дата – 15, 013 дка. В таблица 1 „Налична за стопанството
земя“ кандидатът посочил следните земеделски парцели, находящи се в землището
на с. Г., о. С.: № 018057 с обработваема площ 3,11 дка – „Костилкови овощни
видове“; № 047070 с обработваема площ от 1,333 дка – „Домати – открито
производство и други зеленчуци – зеле“; № 018060 с обработваема площ 3,07 дка –
„Костилкови овощни видове“ и № 024002 с обработваема площ 1,5 дка – „Други
зеленчуци – тиквички“. В таблица 1А „Данни за земеделски площи, които
кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има
документ за собственост и/или наем и/или аренда“ е вписан имот № 20091 с площ
от 4 дка в землището на с. Г., като е посочено, че Д. притежава документ за
собственост и площта не се обработва. В т. 2 от бизнес плана „Дейности,
необходими за развитието на земеделското стопанство“ Д. посочил, че ще увеличи
площите с трайни насаждения, чрез създаване през пролетта на 2017 г. на сливова
градина на имот № 020091, който не се работи, като с увеличаване на площите с
трайни насаждения ще се изпълнят изискванията на цел 1 „Увеличаване
икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум с 2000
евро СПО) и специфичен резултат 6 „Създадени нови трайни насаждения,
ягодоплодни и лозя, включително винени – най – малко 2 дка“. В същия раздел
кандидатът е посочил, че за извършване на растително – защитните мероприятия в
най – подходящия момент ще бъде закупена пръскачка през 2017 г., както и че:
„Създаването на сливовата градина или закупуването на пръскачката ще са
инвестициите, с които фермерът ще стартира изпълнението на бизнес плана си най
– късно до девет месеца, считано от датата на сключване на договора за
предоставяне на финансова помощ“. В т. 3 „Очаквани резултати за развитието на
дейностите на земеделското стопанство“ кандидатът заложил: „1. Увеличаване
икономическия размер на стопанството с над 2000 евро спрямо първоначалния размер
към момент на кандидатстване по подмярка 6.3, 2. Подобряване на механизацията
на стопанството чрез закупуване на пръскачка ще доведе до намаляване разходите
външни услуги и извършване на всички РЗ мероприятия в най – подходящ момент,
което ще доведе до повишаване на добивите и качеството на произведената
продукция; 3. Увеличаване на площите с трайни насаждения ще доведе до увеличаване
на обема на произведената продукция и увеличаване доходите на земеделския
производител“. Според изготвения от Национална служба за съвети в земеделието,
Доклад за изпълнени консултантски пакети по подмярка 2.1.2., кандидатът е
посетен на 07.11.2016 г., същият през стопанската 2015/2016 г. обработва 11,543
дка собствена земя, а именно: имоти № № 018057, 024002, 024066 и 018060, като
желае да увеличи площите с овощни насаждения чрез създаване на сливова градина
на имот 020091, който не се работи, заявил е площите в ИСАК, като е очертал 1,1
ха. Според доклада, на кандидата е препоръчано „да увеличи икономическия размер
на стопанството чрез увеличение на площите с овощни насаждения – сливи, а за
подобряване и механизиране на своята дейност да закупи пръскачка; да спазва
сроковете за засяване/засаждане на зеленчукови култури съгласно бизнес плана и
сроковете за създаване на трайни насаждения – сливи…“.
Със Заповед №
03-200-РД/70 от 27.03.2017 г. Директорът на ОД
- Ямбол на ДФ „Земеделие“ одобрил финансирането на заявлението за
подпомагане, подадено от Д.С.Д. с размер на финансовата помощ 29337,00 лева,
размер на първо плащане – 19 558,00 лв., размер на второ плащане –
9 779,00 лв. Според цитираната заповед, началният икономически размер,
измерен в СПО на земеделското стопанство е 7 996,93 лв. и подлежи на
проверка от страна на РА преди първо плащане, когато при изчисление на
икономическия размер са включени намерения за засаждане на земеделски култури и
периодът на засаждане е след датата на сключване на договора за предоставяне на
финансова помощ. В акта била посочена крайна дата на периода за проверка
изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявка за второ
плащане по договора – 07.09.2018 г.
На 29.03.2017 г.
между ДФ „Земеделие“ и Д.Д. бил сключен Договор № 20/06/3/0/02522 за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието
на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
за периода 2014-2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР, с включени параметри
указаните в горната заповед. Към договора било подписано и Приложение № 2
„Таблица за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи“, в
която са посочени в т. 1 - Създаване на сливова градина от 4 дка и в т. 2 -
Закупуване на 1 бр. пръскачка. Съгласно двустранно подписаното Приложение № 3
към договора „Таблица за специфични цели и резултати“, като цел било договорено
“Увеличаване на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро,
измерен в стандартен производствен обем“, а като специфична цел било договорено
създаване на нови трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, включително винени –
най – малко 2 дка.
Съгласно чл. 3 от договора,
одобрената помощ е в размер на 29 337,00 лв., като се предоставя на два етапа:
първо плащане в размер на 19 558,00 лв., което се извършва в срок до два
месеца от датата на сключване на договора и второ плащане в размер на
9 779,00 лв., което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален
идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно
Приложение № 11 към Наредба № 10/10.06.2016 г. заявка за второ плащане, в
случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място
относно изпълнението на бизнесплана и извършен анализ за установяване на
съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно
чл. 8 ал. 5 от договор.
С Договор за покупко
- продажба на селскостопанска техника № 114/20.09.2017 г. Д.Д. закупил Пръскачка
650 литра марка „Continental“, модел EURO 650 със
сериен номер **** на стойност с ДДС 4 800,00 лева. Към договора била
приложена Фактура № 310/20.09.2017 г., приемо-предавателен протокол, а
селскостопанската техника била регистрирана, съгласно представено Свидетелство
за регистрация на земеделска и горска техника серия № **********
На 27.08.2018 г. Д.Д.
подал до органа Заявка за второ плащане № 20063002522301, в която заявил, че е
извършено подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на
селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на селското
стопанство. Съгласно таблица 1 „Данни за земята и животните в земеделското
стопанство на ползвателя към момента на подаване на заявката за плащане,
кандидатът посочил както заявените при подаване на бизнес плана имоти, така и
имот № 20091 в землището на с. Г. от 4 дка – собствена овощна градина от сливи,
засят с нова култура. В приложената към заявката Таблица за разходите към
заявка за плащане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ Д. посочил инвестиция в ДМА, заплатена по банков път – Вентилаторна
пръскачка 650 литра марка „Continental“, модел EURO 650 със сериен номер ****
на стойност с ДДС 4 800,00 лева.
Съгласно приложен
Нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан на 27.06.2016 г., Д.
закупил нива, находяща се в м. „К.“ с площ от 4 дка, съставляваща имот № 020091
по КВС на с. Г.
С Уведомително
писмо за отстраняване на нередовности изх. № 01-283-6500/1230 от 21.12.2018
г. Директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ –
Ямбол открил производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане, в което посочил, че след извършени административни проверки е
установено, че имот № 020091 е регистриран през 2016 г. в регистър правни
основания и е посочен в табл. 1А от бизнес плана като притежаван, но
необработван. По това писмо Д. подал писмени възражения вх. № 01-283-6500/1230#1/21.01.2019
г., в които заявил, че цитираният имот е закупен на 27.06.2016 г., но въводът
във владение е извършен на 07.09.2016 г., като същият към момента на
закупуването му е бил стърнище, без засята култура, като през есента на 2016 г.
е извършил обработка на площите за създаване на овощна градина в предвидените срокове
от бизнес плана. Към възражението Д. приложил декларация от б. с. на имота Д.
И., който декларирал, че към момента на продажбата имотът е бил стърнище и част
от общ масив, засят със зърнено – житна култура, като през стопанската
2015/2016 г. е бил отдаден под наем за срок от една година, но развалил
договора. Съгласно приложена служебна бележка от „Жим“ ООД, с. Г., през
стопанската 2015/2016 г. имотът, с. на Д. И. е бил засят от дружеството с
рапица, а И. е бил компенсиран с друг имот в съседство. На основание чл. 32 ал.
1 от ППЗСПЗЗ настоящият оспорващ Д. е бил въведен във владение на имота на
07.09.2016 г. и на същата дата предаден фактически от б. с. Д. И. в състояние
на стърнище.
С вх. №
01-283-6500/971#1/04.12.2018 г. при Директора на ОД – Ямбол
при ДФ „Земеделие“ постъпило Обяснение от Д.Д., в което същият заявил, че за
кампания 2015/2016 г. е посочил имот № 020091 за ползване с правно основание –
наем, но ноемодателят развалил договора и Д. не заявил имота в СЕПП, не е
получавал субсидии за него и не го е обработвал. Уточнил, че имотът е посочен в
бизнес плана в таблицата земеделски площи, които кандидатът не обработва, като
през есента на 2016 г. подготвил площите за създаване на овощна градина и в
сроковете по бизнес плана създал същата.
На 10.06.2019 г.
Директорът на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ издал по отношение на Д.С.Д., УРН: ******Акт
за установяване на публично държавно вземане № 13, с който отказал пълно
изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779,00 лв., представляваща
второ плащане по Договор № 20/06/3/0/02522/29.03.2017 г. и определил на Д.С.Д.
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558,00
лева, като е определено, че дължимата сума от 19 558,00 лв. подлежи на
доброволно плащане в 14-дневен срок от датата на връчване на акта, ведно с
дължима лихва. Актът бил връчен на неговия адресат Д.Д., чрез пълнолетно лице
от кръга на домашните на 03.07.2019 г. Жалбата срещу същия е подадена до
настоящия съд на 16.07.2019 г.
Към доказателствата
по делото е приобщена Заповед № ОЗ-РД-286/01.02.2017 г., с която Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на директорите на областните дирекции на
ДФ „Земеделие“ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да
издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ и
актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166 ал. 2 от ДОПК
по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ
за млади земеделски стопани“ и подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на
малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за
периода 2014-2020 г., както и по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., във връзка с установени неспазвания
на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по
повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ
по подмерки 6.1 и 6.3 и мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите
към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове.
От представените по
делото приобщени към доказателствата
извадки от ИСАК се установява, че за кампании 2014 и 2015 г. процесният имот е
бил заявен от Д.С.Д. по Схемата за единно плащане на площ, като през първата от
посочените години е заявен с култура „мека пшеница“, а през втората – с култура
„ечемик – зимен“, през кампании 2017 и 2018 г. – с култура „сливи“, с правно
основание договор за наем.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК
преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, същата се преценява като основателна и следва да бъде уважена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган – Директор
на Областна дирекция - Ямбол при ДФ „Земеделие”, действащ при спазване
пределите на своята териториална компетентност и при наличие на материална
такава, делегирана от изпълнителния директор на фонда със Заповед № 03-РД/286
от 01.02.2017 г. по силата на чл. 20а ал. 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП), съобразно която норма Изпълнителният
директор, който по силата на ал. 2 организира и ръководи дейността на
Разплащателната агенция и представлява Разплащателната агенция, може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно нормата на чл. 11 ал.
2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, Изпълнителният директор може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от
националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. Актът е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона писмена и предметна форма и съдържание (чл. 166
от ДОПК) и съдържа мотиви, поради което съдът приема, че е валиден. Относно материалната и процесуална законосъобразност, съображенията
на съда са следните:
Съгласно разпоредбите
на чл. 27 ал. 3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК,
публични са вземанията за недължимо
платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните
фондове и Кохезионния фонд на ЕС,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния
закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява
по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Процесният акт е
издаден с правно основание чл. 37 ал. 1 т. 3, във вр. с ал. 7 т. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на
подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от
мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Съгласно тази разпоредба,
ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и
дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато не е постигнал увеличение на
икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най – малко
2000 евро, измерен в СПО, най – късно до изтичане на посочената в бизнесплана
крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на
обработваемата площ, в т.ч. на засетите/засадените култури в стопанството с най
– малко 20 на сто от площта спрямо
датата на кандидатстване и/или увеличаване броя на отглежданите животни (всеки
вид) с най – малко 20 на сто спрямо животните в момента на кандидатстването. Съгласно
другата цитирана норма на чл. 37 ал. 7 т. 1 от Наредбата, при изчисляване
икономическия размер на стопанството по чл. 14 ал. 1 т. 2 не се включват
животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на
първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на
заявлението за подпомагане са били собственост на ползвателя и/или собственика
на ЕТ, когато ползвател е ЕТ и/или на едноличния собственик на капитала, когато
ползвателят е ЕООД, и/или на собствениците на капитала, и/или
управителя/прокуриста на ООД, когато ползвател е ООД, и/или председателя и/или
член на кооперацията, когато ползвател е кооперацията, с изключение на земята,
предоставена под наем или аренда в периода, предхождащ 18 месеца, считано от
датата на кандидатстване. В процесния случай спорният имот № 020091 в землището
на с. Г., върху който жалбоподателят Д. е реализирал овощна градина със сливово
насаждение, е закупен от същия на 27.06.2016 г., два месеца преди подаване на
заявлението за кандидатстване за финансово подпомагане от ДФ „Земеделие“.
Следователно, правилен е изводът на административния орган, че с този имот не
може да се постигне заложената в бизнес плана цел – увеличаване на
икономическия размер на стопанството. Законодателят е поставил ограничение
досежно това кои имоти могат да се включат при изчисляване нарастването на
икономическия размер, като е отграничил от тази категория императивно посочени
такива, а именно придобити в период не по-малко от 18 месеца преди
кандидатстването за подпомагане. И доколкото е налице такова ясно нормативно
ограничение, то без значение е в случая и обстоятелството, че въвод във
владение на имота е извършен в по – късен момент, както и че същият е заявяван
от кандидата в качеството му на ползвател/наемател в предходните две кампании –
2014 г. и 2015 г. Освен това, видно и от самия бизнесплан, имотът не е включен
при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството. Предвид
това закономерно административният орган не е приел, че с разработването на
сливова градина върху процесния имот не е постигнато нарастване на
икономическия размер на стопанството на настоящия оспорващ Д.. Процесният акт
обаче се приема от настоящата съдебна инстанция като незаконосъобразен,
доколкото в същия въобще не е обсъдена заложена в бизнесплана и извършена от Д.
инвестиция в дълготраен материален актив. От бизнесплана и Приложение 2 към
Договор № 20/06/3/0/02522 е видно, че като инвестиция кандидатът е заложил, а
финансиращият орган е приел закупуване на един брой пръскачка. Такава е
закупена от Д. и сделката е удостоверена с Договор за покупко – продажба на
селскостопанска техника № 114/20.09.2017 г. с предмет Вентилаторна пръскачка
650 литра марка „Continental“, модел EURO 650 със сериен номер **** на стойност
с ДДС 4 800,00 лева. Плащането по сделката е осъществено по банков път, видно
от представената фактура и платежно нареждане, като техниката е регистрирана
надлежно пред МЗХ и въведена в експлоатация. Това обстоятелство въобще не е обсъдено
от административния орган като такова, отразяващо се в насока увеличаване на
икономическия размер на стопанството спрямо началния размер с най – малко
левовата равностойност на 2000 евро, измерен в СПО. От събраните доказателства
се установява по безспорен начин, че закупуването на селскостопанска техника –
пръскачка е залегнало в бизнесплана и одобрено от органите на ДФ „Земеделие“ –
РА за финансиране. Предвид това и непроизнасянето в тази насока при наличието
на годни доказателства за изпълнение на договорното задължение от страна на Д.
съставлява съществено нарушение на администртивнопроизводствените правила,
водещо до незаконосъобразност на акта. В случая със закупуването на описания в
договора и бизнес плана дълготраен материален актив Д. е увеличил икономическия
размер на стопанството си, каквито са законовите изисквания. Същият е спазил
поетия в договора за финансова помощ ангажимент, като е увеличил икономическия
размер на стопанството. Обстоятелството, че другият поет от него ангажимент, а
именно – засаждане на сливова градина, макар и фактически изпълнен, не отговаря
на нормативните изисквания, поради по – ранното придобиване на собствеността
върху имота, не променя горния извод. Административният отказ не е мотивиран с
неувеличаване на обработваемата площ по смисъла на чл. 14 от Наредба №
10/10.06.2016 г., а с неспазване на договорното задължението за увеличаване
икономическия размер на стопанството с най – малко левовата равностойност на
2000 евро. Последното, както се отбеляза по – горе, се установява от
представените доказателства за закупуване на селскостопанска техника и отказът
на административния орган в тази насока се явява незаконосъобразен.
За пълнота към
изложеното следва да се отбележи, че последиците от некоректно изпълнение на
бизнес плана са залегнали и в клаузи на
двустранно подписания Договор № 20/06/3/0/02522/29.03.2017 г., съгласно
чийто чл. 9 т. 2, фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо
плащане по чл. 3 ал. 2 т. 1 от този договор и ползвателят няма право да получи
второто плащане по чл. 3 ал. 2 т. 2 от този договор, когато ползвателят не е
изпълнил коректно бизнесплана, включително в частта на заложените специфични
цели и резултати, съгласно Приложение 3 и инвестиции в дълготрайни материални и
нематериални активи, съгласно Приложение 2. Както се отбеляза по – горе,
предмет на тези са създаване на сливова градина и закупуване на пръскачка. В
процесния случай заложената цел увеличаване на икономическия размер на
стопанството с минимум 2000 евро, измерен в СПО е изпълнена със закупуването на
описаната по – горе вентилаторна пръскачка на стойност 4 800 лева. Въпреки
доказателствата в тази насока, административният орган въобще не е обсъдил
придобиването на този материален актив от ползвателя по договора Д..
Предвид изложеното
настоящата съдебна инстанция приема, че
оспореният административен акт - Акт за установяване на публично
държавно вземане № 13/10.06.2019 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ -
Ямбол, с който на Д.С.Д. е отказано пълно изплащане на финансовата помощ,
представляващо второ плащане в размер на 9 779,00 лв., прекратен е договор №
20/06/3/0/02522/29.03.2017 г. и е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 19 558,00 лева, представляващо първо
плащане по договора за финансова помощ, е постановен при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и като незаконосъобразен,
следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне
при спазване на законовите изисквания и съобразно мотивите в настоящия съдебен
акт.
Предвид изхода на
спора с уважаване на жалбата, основателна се явява и следва да се уважи претенцията
на оспорващата страна за присъждане на разноски. Същите възлизат общо на 510,00
(петстотин и десет) лева, от които 10,00 (десет) лева заплатена държавна такса
и 500,00 (петстотин) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Така
определената сума следва да се възложи в тежест на административния орган.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2 предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане № 13/10.06.2019 г., издаден от
Директора на ОД на „ДФ „Земеделие“ – Ямбол, с който на Д.С.Д. *** е отказано
пълно изплащане на финансовата помощ, представляващо второ плащане в размер на
9 779,00 лв., прекратен е договор № 20/06/3/0/02522/29.03.2017 г. и е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19
558,00 лева, представляващо първо плащане по договора за финансова помощ, като
незаконосъобразен.
ИЗПРАЩА преписката
на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол за ново произнасяне при спазване
на законовите изисквания и съобразяване с мотивите в настоящото съдебно
решение.
ОСЪЖДА ДФ
„Земеделие“ да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** разноски в размер
на 510,00 (петстотин и десет) лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: