Р Е Ш Е Н И Е № 116
05.09.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и втори август през две хиляди
и деветнадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 284 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от Д.Т.П., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.И.Б. против
Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, представлявана от Директора Главен
комисар С.И. К..
В исковата молба се твърди, че през
периода 14.05.2016г. до 14.05.2019г. Д.П. е полагал труд като
мл.инспектор/ст.полицай в група „Охрана на държавната граница“ в Гранично
полицейско управление – гр.Средец при Регионална Дирекция „Гранична полиция” –
Елхово, която била структурно подчинена на Главна Дирекция „Гранична полиция” –
София. Съобразно Закона за Министерство на вътрешните работи ищецът бил със
статут на държавен служител. Брутното месечно възнаграждение на държавните
служители и продължителността на работното им време бил уреден в ЗМВР. Съгласно
чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, се определяли от наредба на
министъра на вътрешните работи, като в тази връзка са издадени и за процесния
период от 14.05.2016г. до 14.05.2019г. са действали последователно Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 в периода
12.07.2016г. до 01.08.2016г. била нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014г., а в периодите от 14.05.2016г. до 11.07.2016г. и от
02.08.2016г. до 14.05.2019г., при липсата на специална уредба за служителите в
МВР, основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била
субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата – чл.9, ал.2 от същата.
За периода от 14.05.2016г. до
14.05.2019г. ищецът работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа при
режим: дневна, нощна и два дни почивка, като в този смисъл полагал 7 или 8
нощни смени месечно – единият месец 7, следващият 8. Общо положеният нощен труд
от него бил 1800 часа, който преизчислен с коефициента 1,143 възлизал на 2057
часа. Преизчисляването нощния към дневния труд водило до извънреден труд от 257
часа, който работодателя не му заплатил и следвало допълнително да му заплати.
През исковия период П. получавал различно основно месечно възнаграждение – 667
лева през периода 2016г. и 2017г., 800 лева през 2018г. и завишено с 10
процента през 2019г. Предвид нормата на чл.186, ал.6 от ЗМВР извънредният труд
се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и
доколкото протоколите от положения нощен труд от ищеца се съхранявали в
Регионална Дирекция „Гранична полиция” – гр.Елхово и в Гранично полицейско
управление – гр.Средец, предявеният главен иск с правно основание чл.178, ал.1,
т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР е посочен в приблизителен размер от
1662 лева. През периода от 14.05.2016г. до 01.01.2017г. ищецът положил 480 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 са равни на 548 часа или
часовете, явяващи се извънреден труд за този период бил 68 часа. За тях
работодателят дължал сумата в размер на 408 лева, за периода от 01.01.2017г. до
01.01.2018г. положил 600 часа нощен труд, които преобразувани с въпросния
коефициент ставали 685 часа или 85 часа извънреден труд , за които задължението
на ответника е в размер на 510 лева, за периода от 01.01.2018г. до 01.01.2019г.
положеният нощен труд бил 600 часа, които приравнени с коефициент 1.143 ставал
685 часа или нови 85 часа извънреден труд. С оглед увеличението на основното
месечно възнаграждение от 01.01.2018г., задължението било в размер на 595 лева,
а за периода от 01.01.2019г. до 14.05.2019г. положените часове нощен труд били
120 часа, като приравнени към дневния били 139 часа, от които 19 часа били
нощен труд, за които ответникът дължал възнаграждение в размер на 149 лева. Общо
за целия исков период П. бил положил 1800 часа нощен труд, които приравнени с
коефициент 1,143 ставали 2057 или 257 часа извънреден труд, за които
работодателят – ответник дължал допълнително възнаграждение в размер на 1662
лева. Счита, че работодателят дължал и лихва за забава върху дължимите суми, от
момента, в който са станали изискуеми, като ориентировъчният размер на
акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД бил 196,88 лева, като твърди, че е изпаднал в
забава от месеца, следващ отчетния тримесечен период. Отправя се искане Главна
Дирекция „Гранична полиция“ при МВР да бъде осъдена да заплати на Д.П. сумата в
размер на 1858,88 лева, от които 1662 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за процесния
период от 14.05.2016г. до 14.05.2019г., получени в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата в размер на 196,88 лева,
представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми и законна лихва
върху дължимите суми от завеждане на исковата молба до окончателното и им
заплащане. Претендира сторените в производството разноски.
С определение по чл.214 от ГПК в открито
съдебно заседание на 22.08.2019г. съдът е допуснал изменение на исковете, които
следва да се считат за предявени за сумите от 994,33 лева /деветстотин
деветдесет и четири лева и тридесет и три стотинки/, представляваща
възнаграждение за извънреден труд и 152,07 лева /сто петдесет и два лева и седем
стотинки/ - представляваща обезщетение за забава, съобразно заключението на
вещото лице по Съдебно – икономическата експертиза.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК ответникът Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, чрез юрисконсулт Я.Т.,
е ангажирала отговор, с който заявява, че предявените искове са недоказани и
оспорва същите изцяло, както по основание, така и по размер. Ответникът твърди,
че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12
часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано, като в резултат на това, чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за
процесния период, бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове му е заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР като
извънреден труд. Счита, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения извънреден труд, била приложима уредбата
на специалния ЗМВР, както и от специалните наредби на Министъра на вътрешните
работи. Предвид това Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, издадена на основание Кодекса на труда, била приложима само за
работниците и служителите по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през
процесния период. Отправя искане да бъдат отхвърлени предявените искове.
Претендира разноски.
В представените писмени бележки преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, се релевира от
ответника, че за периода от 01.04.2019г. до 14.05.2019г. искът е недопустим
поради преждевремнно предявяване, както и че новата редакция на чл.9г от
Наредбата за работното време и почивките в сила от 01.01.2018г. думите „без
превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават, т.е. за периода от
01.01.2018г. до 30.06.2018г. /вторият отчетен период за годината/ е действала
разпоредбата на чл.9г от НРВПО.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от правна и фактическа страна:
Предявени са искове с правно
основание чл.178,
ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Основателността на иска за заплащане на
извънреден труд е обусловена от установяването на следните материално правни
предпоставки: 1. че между страните е съществувало служебно правоотношение по
ЗМВР през процесния период; 2. че ищецът е заемал посочената в исковата молба
длъжност; 3. че положеният от ищеца труд
през процесния период надхвърля продължителността на нормативно определеното
работното време, изчислявано на тримесечие; 4. продължителността на работното
време и 5. подлежащия на заплащане размер на трудовото възнаграждение.
Не е спорно
между страните, че за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение
за извънреден труд – от 14.05.2016г. до 14.05.2019г., Д.П. е бил в служебно
правоотношение по ЗМВР с Гранично полицейско управление – гр.Средец при
Регионална Дирекция „Гранична полиция” – Елхово, структурно подчинена на Главна
Дирекция „Гранична полиция” – София, на длъжността младши инспектор/старши
полицай в група „Охрана на държавната граница“.
Видно от
заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно –икономическа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, като същото не е
и оспорено от страните по делото, се установява, че за периода от 14.05.2016г.
до 14.05.2019г. Д.Т.П. е положил нощен труд, равняващ се общо на 1094 часа.
Положеният нощен труд в размер на 1094 часа не бил преизчислен от ответника с
коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд. Преизчислен в дневен труд с
коефициент 1,143 нощният труд от 1094 часа ставал на 1250,44 часа. В резултат
от преизчисляване на нощния труд с посочения коефициент, се получавала разлика
между преизчисления и отчетения по протоколи и платен нощен труд в размер на 156,44
часа, като въпросната разлика от преизчисления нощен труд не е отчитана,
съответно не е заплащана от ответника. Общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд за 156,44 часа с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение възлизал на 994,33 лева, като нетното трудово възнаграждение било изчислено от
вещото лице по размер за всеки месец на час, съобразно основното месечно
възнаграждение и броя на работните часове в месеца. Съответно лихвата за забава
върху сумата от 994,33 лева, изчислена за всеки месец поотделно от 30-то число
на месеца следващ всяко тримесечие до датата на завеждане на делото, възлизала
общо на 152,07 лева.
Спорен в
настоящото производство е въпросът за начина на изчисляване на положените
часове труд, респективно следва ли да се превръщат часовете положен нощен труд
в дневни и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните
часове.
Съобразно
новелата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че допълнително
възнаграждение е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24
часови смени – сумирано за тримесечен период, като ал.5 на чл.187 от ЗМВР
урежда, че работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на
ненормиран работен ден или с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на отчетен период – за служители, работещи на смени.
Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, съобразно чл.187, ал.9 от ЗМВР. За процесния
период, за който се претендира възнаграждението за извънреден труд – от
14.05.2016г. до 14.05.2019г. са действали последователно Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи. В трите наредби нормата на
чл.3, ал.3 от същите са идентични и предвиждат, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов
период. Чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. регламентира,
че при сумирано отчитане на отработеното време общия брой часове положен труд
между 22.00 и 6.00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетения период.
В следващите Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. не е уредено нормативно преизчисляването на нощния труд в дневен.
Във въпросните две наредби не е упоменат начина на преизчисляване на нощния в
дневен труд, но става ясно, че отново се касае за сумарно отчитане на работното
време, което следва да се извърши с протокол. При това положение съдът
намира, че е налице празнота в уредбата относно реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата извън редовното работно време и следва да намери приложение общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която на
основание чл.9, ал.2 е определена методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни със съответен коефициент в случаите когато работното
време се изчислява сумирано за определен период, какъвто е и настоящия случай.
Предвид изричната норма на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното място, т.е. с коефициент
1,143. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
Релевираното
съображение от ответника, че исковата претенция за периода от 01.04.2019г. до
14.05.2019г. е недопустима като преждевременно предявена, съдът намира за
неоснователно. Действително нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период.
Преценката за допустимост на исковата претенция обаче не е обусловена от
изтичането на тримесечния период, както и начисляването на положения от ищеца
извънреден труд по този алгоритъм. Изтичането на въпросния тримесечен период е
свързан с преценката по същество на спора за
сумиране на отработеното работно време, съответно дължимостта на
претендираните вземания и основателността на исковата претенция. В тази връзка
и тримесечния период за отчитане на положения извънреден труд за периода от
01.04.2019г. до 14.05.2019г. е изтекъл към момента на приключване на съдебното
дирене пред настоящата съдебна инстанция, което от своя страна представлява
факт настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право
по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК. Видно и от приложение № 1 към неоспореното
от страните заключение на Съдебно - икономическата експертиза, претендираното
възнаграждение за извънреден труд за горепосочения период не е заплатено.
Съответно такива твърдения не са и
релевирани към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата
съдебна инстанция, което обуславя основателността на исковата претенция.
Относно нормата
на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, както и
редакцията й от 01.01.2018г., която предвижда отпадане на израза „без
превръщане на нощните часове в дневни“, няма отношение при преценката за начина
на начисляването положения труд и дължимостта на претендираното възнаграждение
за извънреден труд, тъй като въпросната разпоредба касае само отчитането на
същия пред инспекцията по труда.
Ето защо исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за периода от 14.05.2016г. до 14.05.2019г.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи, че
ищецът е положил 1094 часа нощен труд, който изчислен с коефициент 1,143 за
превръщането му в дневен труд възлиза общо на 1250,44 часа. Разликата между
тези стойности е в размер на 156,44 часа, което представлява положен от ищеца
извънреден труд, поради което дължимото възнаграждение, пресметнато с 50 %
увеличение върху основното месечно възнаграждение, според заключението на
Съдебно –икономическата експертиза, възлиза в размер на 994,33 лева.
Искът за лихва за
забава е акцесорен по отношение на
иска за главното
вземане. С оглед уважаването на главния иск подлежи
на уважаване и обусловената претенция, която за периода
на забавата от момента, в който вземанията за
трудови възнаграждения по отчетни периоди са станали изискуеми, до депозиране
на исковата молба /14.05.2019г./ възлиза според заключението на Съдебно – счетоводната експертиза на исковата сума от 152,07 лева.
При този изход на спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР следва да бъде осъден да заплати на ищеца Д.Т.П. сумата от
380.00 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение, уговорено в
договор за правна защита и съдействие между П. и адв.Б. от 02.05.2019г. /л.7 от
делото/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на
ответника следва да бъдат възложени и всички дължащи се такси и разноски по
делото – държавна такса в размер на 100,00 лева за двата предявени иска
разгледани в настоящото производство, както и държавна такса от 5,00 лева в
случай на издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да понесе и
разноските по изготвеното заключение на експертизата по делото в размер на
100.00 лева, платени от бюджета на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на управление гр. София 1202, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46,
представлявана от Директора Главен комисар С. И. К., да заплати на Д.Т.П., ЕГН **********,
с адрес: *** А, по исковете с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД: сумата 994,33 лева /деветстотин
деветдесет и четири лева и тридесет и три стотинки/, представляваща дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 14.05.2016 г. – 14.05.2019 г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от 14.05.2019
г. до окончателното й изплащане, сумата 152,07 лева /сто петдесет и два лева и седем
стотинки/, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 14.05.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 380,00
лева /триста и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на управление гр. София, 1202, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 46,
представлявана от Директора Главен комисар С. И. К., да заплати по сметката на
Районен съд – Средец държавна такса в размер на 100,00 лева /сто лева/, държавна такса от 5,00 лева /пет лева/ в случай на издаване на изпълнителен лист,
както и разноски за експертиза в размер на 100,00
лева /сто лева/.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК предварително изпълнение
на решението.
Решението
да се връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от 05.09.2019 г. /съгласно чл. 315, ал.
2 от ГПК/.
Районен съдия:…………………….