№ 400
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500437 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от Л. Ц. В., срещу Решение №
44 от 03.02.2025 г., постановено по гр. д. № 1936/2024 г. по описа на РС – Б., с
което на основание чл. 150 СК е изменена дължимата от жалбоподателката
издръжка за непълнолетната й дъщеря – К. Е. Н., като размерът й е увеличен
от 150,00 лева на 350,00 лева месечно.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на
съдебното решение, като същото се обжалва единствено в частта за разликата
над 270,00 лева до присъдените 350,00 лева. Посочено е, че не са събрани
доказателства за настъпването на съществена промяна на обстоятелствата,
които да налагат увеличение на издръжката в претендирания размер.
Основното поддържано възражение е свързано с възможността на
жалбоподателката да заплаща присъдения размер на издръжката, като се
набляга на обстоятелството, че същата към момента е безработна и има
наложен запор, въз основа на образувано срещу нея изпълнително
производство. Също така се посочва, че общия размер на дължимата издръжка
следвало да се определи в размер на 640,00 лева, които според
жалбоподателката са напълно достатъчни предвид нуждите на детето и от
които майката да поеме половината, а именно 270,00 лева, представляващи
минималния законоустановен размер на издръжката към 01.01.2025 година. С
тези аргументи е отправено искане за отмяна на решението в обжалваната част
1
и постановяване на ново въззивно такова, с което иска за издръжка да бъде
отхвърлен за разликата над 270,00 лева, до присъдените от
първоинстанционния съд 350,00 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна не е депозиран
отговор на въззивната жалба.
За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановния срок, от легитимирана
страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Решението в частта, с която дължимият от ответника размер на
издръжката е изменен от 150,00 лева на 270,00 лева, не е обжалвано от
страните и е влязло в законна сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 СК.
Във въззивното производство безспорни са обстоятелствата, че ищецът в
производството - К. Е. Н., действаща лично и със съгласието на баща си и
неин законен представител – Е. П. Н., е дъщеря на ответника Л. Ц. В..
Не е спорно и обстоятелството, че с Решение № 301 от 04.12.2019 г.
упражняването на родителските права по отношение на детето са
предоставени на бащата, а по отношение на майката е определен режим на
лични отношения с детето и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка в
размер на 150,00 лева месечно.
В първоинстанционното производство е приет социален доклад, от
който се установява, че основни грижи за детето полагат от бащата - Е. Н..
Непълнолетното дете К. е здраво и рядко боледуващо дете с избран личен
лекар на територията на община Б. и същата за учебната 2024 г.-2025 г. е
ученичка в 10-ти клас на ПГТМ „Христо Ботев“ с отличен успех. Не посещава
извънкласни занимания, но е изразила желание да стартира шофьорски курс.
Детето живее с баща си и съжителката му, в собствена на Е. Н. къща,
находяща се в с. Р., общ. Б., която е на два етажа и в която момичето разполага
със собствена стая. Бащата е в трудово-правни отношения с фирма
„Саламандър – АСО ФЛ“ ООД, като работи на длъжност "охранител".
В първоинсатнционното производство са приети и писмени
доказателства, от които се установяват доходите на майката и бащата на
детето. Така видно от удостоверение от 30.09.2024 г. за периода 01.04.2024 г.
до 30.08.2024 г. Е. П. Н. е получавал средно месечно брутно възнаграждение в
размер на 1023,00 лева. Ответникът от своя страна е представила служебна
бележка от 13.11.2024 г., от която се установява, че за периода от 01.05.2024 г.
до 31.10.2024 г. е получавала средно месечно нетно възнаграждение в размер
на 1096,00 лева, като трудовото и правоотношение е прекратено на 06.11.2024
година. Установява се също така, че за месеците юли, август, септември и
октомври от месечното и възнаграждение е удържана сумата от 325,00 лева,
2
във връзка с образувано срещу нея изпълнително производство. С въззивната
жалба е представено копие от регистрационна карта на Л. В., издадена от
Агенция по заетостта Дирекция „Бюро по труда“ с дата на регистрация
21.01.2025 година.
Видно от представената пред първоинстанционния съд Справка от
Камарата на частните съдебни изпълнители, към 07.04.2023 г. срещу Л. В. има
образувано и висящи общо 5 бр. изпълнителни дела за различни парични
вземания.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля Ю.Е.Б., както и чрез изслушване на
непълнолетното дете К. Е. Н., съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1 от Закона
за закрила на детето.
Свидетелката посочва, че през 2019 г. майката на детето живеела и
работила в Англия, като изпраща освен дължимата издръжка от 150,00 лева,
допълнително по 150-200,00 лева месечно на дъщеря си. Освен това е
пращала колети с дрехи, обувки, храна, лекарства, купила й е няколко
телефона и електрически мотопоед, за да може да се придвижва до училище.
При изслушването си пред първоинстанционния съд по реда на чл. 15 от
Закон за закрила на детето, К. Н. посочва, че даваната от майка й издръжка
към този момент от 150,00 лева, представляват „джобните“ й пари за месеца.
Установява се също така, че докато майка й е била в Англия й е изпращала
допълнително по 100,00 лева месечно, както и различни подаръци. След
завръщането си в България майката давала на дъщеря си по 100,00 лева на
празници и в случай на нужда, но ежедневните нужди на непълнолетната се
покривали от баща й. Също така детето заявява, че има желание да започне
шофьорски курсове и да притежава собствен лек автомобил.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира следното:
Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, в
сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Съгласно задължителната съдебна
практика, установена с ППВС № 5/1970 г., се приема, че възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно
състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право
на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот, като се
вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за случая. Когато искът е доказан по основание – безспорно е в
случая, че като непълнолетна К. Н. има право да получава издръжка от своята
майка, която е в трудоспособна възраст, с висше образование, без алиментни
задължения към друго лице, т.е. не е възпрепятствана да я заплаща, то съдът
определя размера по своя преценка, изхождайки от всички данни за
възможностите на родителите.
В тази връзка настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на
първоинстанционния, че в настоящия случай са налице условията на чл. 150
СК за изменение на дължимата на непълнолетното момиче издръжка, чрез
3
увеличението й до размер от 350,00 лева, предвид трайното и съществено
изменение на нейните нужди от храна, облекло, учебни пособия, с оглед
увеличението на възрастта й, както и с оглед социално-икономическите
условия в страната. Предвид това и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на районния съд в тази им част.
Не може да бъде споделено поддържаното от ответника възражение,
свързано с невъзможността й да заплаща присъдения размер издръжка.
Доводите в тази връзка от една страна са свързани с обстоятелството че Л. В. е
с прекратено трудово правоотношение и регистрирана като безработна, а от
друга – с твърдяното наличие на пет броя изпълнителни дела водени срещу
нея.
В тази връзка следва да се посочи, че ответникът е в трудоспособна
възраст – 56 години, без данни за каквито и да било заболявания, които да й
пречат да полага труд за продължителен период от време или поставяйки
ограничения откъм вида на възможната за трудова й ангажираност, с висше
образование е и без алиментни задължения към други лица. Макар към
настоящия момент да е временно възпрепятствана да полага труд и е
регистрирана като безработна (за което получава парично обезщетение), то тя
следва да ангажира цялата си деятелност в най-близки срокове да реализира
трудови доходи, за да покрива както своите нужди, така и да осигурява
средства за издръжка на детето си. Също така представената справка от
КЧСИ, както се посочи по-горе е с дата от 07.04.2023 г., която дата
предхождаща с повече от година датата на депозиране на исковата молба по
настоящото дело. Предвид това настоящият състав е на мнение, че ответникът
не доказа с категоричност твърдението си, че към настоящия момент или към
момента на подаване на исковата молба по отношение на нея действително са
налице пет броя висящи изпълнителни дела.
По отношение на останалите оплаквания във въззивната жалба свързани
с размера на дължимата издръжка, въззивният съд намира за необходимо да
посочи следното.
От предходния момент, в който е бил определен размер на издръжката
от 150,00 лева е изминал период по-дълъг от пет години, който неминуемо е
свързан със съществени промени в живота на вече непълнолетното момиче.
От една страна те са свързани с физическото й израстване, което предполага и
нужда от по-честа смяна на облекло и обувки, а от друга – с навлизането в
различен етап от живота й, в който следва да прояви активност в
интелектуален и образователен план, за да осигури пълноценното си развитие,
както в училище, така и в определени извънкласни дейности, развиващи
благоприятни личностни характеристики в младия човек. Всичко изброено
неминуемо предполага нуждата от средства за повече храна и повече почивка,
последната от своя страна, възприемана в различните й форми – както на
отдих, така и на забавления и социални контакти. Също така безспорно в този
продължителен период са настъпили значителни изменения в икономическите
условия в страната, за което свидетелства и увеличилият се размер на
минималната работна заплата, служещ като база за определяне на минималния
размер на издръжката. Освен това налице са и значителна инфлация и
поскъпване на множество битови стоки и услуги в страната.
Предвид посоченото и с оглед доказателствата по конкретното дело,
4
настоящият състав намира, че безпротиворечиво може да се заключи, че е
налице промяна в обстоятелствата при определяне на предходната издръжка и
тази промяна е съществена и трайна, което предполага завишаване на размера
на ежемесечната издръжка. В тази връзка не може да бъде споделено
становището на ответника, че общият размер на дължимата издръжка следва
да се определи в размер на 640,00 лева, от които майката да заплаща
половината.
При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да
бъде отчетено и обстоятелството, че според данните на НСИ общият разход на
член от домакинство за първото тримесечие на 2025 г. е средно в размер на 2
853, 96 лева. След изключване на групите разходи, които не са необходими за
непълнолетно лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални
осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства/, размерът на
средният разход за тримесечие възлиза в размер на 2 266, 74 лева или месечно
по 755, 58 лева. Отчитайки, че това са средства за покриване на базисни
потребности, а непълнолетните лица имат нужда от средства за
образователни, спортни и социални активности, както и от лични средства,
съдът намира, че необходимата месечна издръжка в настоящия случай следва
да бъде определена минимум на 700,00 лева, както е приел
първоинстанционния съд. От този размер на ежемесечно необходимата за
издържане на непълнолетното момиче издръжка, майка й следва да заплаща
половината – 350,00 лева, а другата половина следва да се осигурява от
бащата, който полага и основните грижи.
Тъй като решаващите изводи на въззивния съд съвпадат с тези на
районния съд в решението в обжалваната му част, същото следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора пред въззивният съд, неоснователна се явява
претенцията на въззивникът за заплащане на сторените разноски в
производството. На такива има право въззиваемата страна, но доколкото
подобно искане не е отправено в рамките на въззивното производство, а и не
са представени доказателства в този смисъл, въззивният съд не дължи
произнасяне.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44 от 03.02.2025 г., постановено по гр. д.
№ 1936/2024 г. по описа на РС – Б., в обжалваната част.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която
дължимият размер на издръжката е изменен от 150,00 лева на 270,00 лева,
предвид което в тази част решението е влязло в законна сила.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6