РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
02.08.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІ състав, в публично заседание на единадесети
юли, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело
№ 241 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от В.М.И. ***, с
която се оспорва Решение № 2153-17-32/19.03.2018 г. на Директора на ТП на НОИ
гр.Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 2/19.01.2018
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което считано от 20.06.2016 г.
на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО. В жалбата, макар и доста обширна, основно се възразява
относно продължителността и категорията на зачетения стаж.
Наведени са доводи, свързани с компетентността
на лицето, издало оспореното решение. Оспорва се и началната дата, от която е
отпусната пенсията. Жалбоподателят твърди, че такава му се дължи от подаване на
заявлението през 2014 г. Иска се от съда да обяви решението за нищожно и да се
произнесе по съществото на спора, съобразявайки твърденията на жалбоподателя
относно осигурителния му стаж, установен според него от данните от НАП
представени по делото, както и да се преизчисли индивидуалния му коефициент. На
последно място се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя обезщетение, което е определено от последния като полагащата му
се лична пенсия за реално положения от него труд от 1967 г. до 2008 г. от
съответните категории считано от 26.06.2014 г. в едно със съответните лихви и
„всички осъдителни последствия“.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за
неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена от съда и обжалваното решение –
оставено в сила.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения
законов срок видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 9 от
преписката) и извършеното входиране на жалбата в деловодството на
административния орган (л. 4 от делото). Жалбата е подадена от лицето, адресат
на акта, за което е налице правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Със заявление № ОП-20280/26.06.2014
г. (л. 17-19 от преписката) жалбоподателят И. е поискал отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към заявлението приложил притежаваните от него (12
броя) документи, удостоверяващи придобития трудов/осигурителен стаж и доход,
включително осигурителна книжка като самоосигуряващо се лице. С оглед
изясняване продължителността на осигурителния стаж на В.И. като самоосигуряващо
се лице е изискана информация от ТД на НАП, офис – Русе и е извършена проверка
в информационните масиви на ТП на НОИ – Русе (л. 43-53 от преписката към адм.д.
№ 214/2015 г. по описа на АС – Русе, което е приложено към настоящото дело). Въз
основа на представените документи и допълнително събраната информация бил
изготвен опис на осигурителния стаж на жалбоподателя (л. 121-124 от преписката),
според който му били зачетени 9 години, 6 месеца и 20 дни от І категория; 3
години и 7 месеца – от ІІ категория и 23 години, 8 месеца и 24 дни – от ІІІ
категория или общо осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория – 36 години,
10 месеца и 14 дни, от които 30 години, 8 месеца и 26 дни – действителен стаж.
С разпореждане № ИП-9294/11.12.2014
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (л. 7-8 преписката по адм.д. №
214/2015 г.) на И. било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, тъй като зачетеният му осигурителен стаж не достига (с 9 месеца и 16
дни), за да придобие право на исканата пенсия. Освен това И. не може да се
ползва от правото но чл. 9а, ал. 2 от КСО да закупи недостигащият му стаж
поради това, че дължи осигурителни вноски за своя сметка като самоосигуряващо
се лице. Последното е видно от извършеното вписване в раздел „Забележка“ на
издадената му осигурителна книжка (л. 69-91 от преписката), където се посочва,
че осигурителният стаж и доход на лицето за изрично изброени месеци от 2000 г.,
2002 г. и 2003 г. е заверен съгласно извършена документална финансова ревизия
на ЕТ „Вла – Ми – Ил – Експрес – В.И.“, чийто собственик е жалбоподателя,
приключила с ревизионен акт от 27.01.2004 г., задълженията по който са погасени
на 08.10.2004 г.
В.И. оспорил разпореждането за отказ
пред директора на ТП на НОИ – Русе, който с решение ПЕО № 45/14.04.2015 г. (л.
1-3 от преписката по адм.д. № 214/2015 г.) отхвърлил жалбата и потвърдил
разпореждането. Последвало съдебно оспорване на издаденото от горестоящия орган
решение, въз основа на което било образувано адм.д. № 214/2015 г. по описа на
АС – Русе. С влязло в сила решение № 29/26.09.2017 г. по посоченото дело е
отменил решение ПЕО № 45/14.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Русе с
аргумент, че за длъжностното лице, изпълняващо функциите на горестоящ орган са
били налице основания за отвод. Преписката е върната за ново произнасяне от
друго нарочно упълномощено длъжностно лице, различно от директора на ТП на НОИ
– Русе. В изпълнение на съдебното решение е издадена Заповед №
1015-17-159/13.11.2017 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе (л. 51 от преписката
по настоящото дело), с която на Станимир Станчев – началник отдел „КПК“ при ТП
на НОИ – Русе е изрично възложено да се произнесе по върната административна
преписка. С Решение № 2153-17-220/30.11.2017 г. (л.52-53 от преписката),
издадено от посоченото длъжностно лице, е уважена жалбата на В.И. и е отменено
Разпореждане № ИП-9294/11.12.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване
като преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне по
заявлението за отпуска на пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.. В
мотивите на това решение се посочва, че се налага ново произнасяне поради
настъпили законодателни промени, в сила от 01.01.2017 г., с които е допуснато
зачитането на осигурителен стаж на самоосигуряващите се, въз основа на внесени
авансово осигурителни вноски, дори и при липса на внесени окончателни
(изравнителни) такива.
Във връзка с новото произнасяне е
изготвен констативен протокол № КВ-5-17-00354105/15.12.2017 г. от главен
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Русе (л. 63-64 от преписка),
отразяващ извършена проверка в информационната система на НОИ и във фирменото
досие на осигурителя ЕТ „Вла – Ми – Ил – Експрес – В.И.“. Проверката е
установила, че жалбоподателят е декларирал, че упражнява дейност като едноличен
търговец – самоосигуряващо се лице за периодите 01.09.2000 г. – 30.11.2000 г.,
01.11.2002 г. – 31.12.2003 г., 01.09.2004 г. – 31.12.2004 г., 01.07.2005 г. –
31.12.2005 г., 01.05.2006 г. – 02.10.2006 г. и 05.03.2007 г. – 05.04.2007 г.
За периодите, за които И. е
декларирал упражнявана дейност и за които не е представил пред пенсионния орган
заверена осигурителна книжка било установено, че дължимите осигурителни вноски
не са внесени, като по-конкретно това са месеците април, май, юли и декември
2000 г., от януари до април вкл. и от
юли до октомври вкл. 2002 г., февруари, март, юни, август и ноември 2003 г., от
май до 02.10.2006 г. и от 05.03.2007 г. до 05.04.2007 г. В същото време за тези
периоди е подавана информация с декларация обр. № 1 в регистъра на осигурените
лица (без последните два периода). Периодите, за които са установени задължения
с Ревизионен акт от 27.01.2004 г., който е погасен на 08.10.2004 г. са отразени
и заверени като осигурителен стаж и осигурителен доход в издадената на И.
осигурителна книжка като допълнително му е заверен и стаж за времето от
01.07.2005 г. до 31.12.2005 г. Установено било, че за 2007 г. И. е декларирал
осигурителен доход само за месец май. Във връзка с резултатите от извършената
документална проверка била издадена служебна бележка № 2175-17-117/2/15.12.2017
г. (л. 65 от преписката), в която бил отразен стаж и доход на И. в периодите от
01.09.2004 г. до 31.12.2004 г. (4 месеца) и от 01.05.2007 г. до 31.05.2005 г.
(1 месец).
След описаното уточняване на
осигурителния стаж на жалбоподателя бил изготвен нов опис на осигурителния му
стаж (л. 55-59 от преписката), според който му се зачита стаж както следва: 9
години, 6 месеца и 20 дни от І категория, 3 години и 7 месеца от ІІ категория и
24 години, 1 месец и 24 дни от трета категория или общо превърнат към ІІІ
категория осигурителен стаж – 37 години, 3 месеца и 14 дни. В описа се посочва
още, че И. навършва възраст по чл. 68 КСО, на която при наличие на изискуемия
стаж придобива право на пенсия, на 20.04.2014 г. Право на пенсия по чл. 68, ал.
3 от КСО придобива при възраст 65 години и 10 месеца, т.е. към датата
20.06.2016 г. Установено е, че към тази дата не му достига осигурителен стаж по
чл. 68 КСО от 10 месеца и 16 дни. Във връзка с това е изготвено Уведомително
писмо № 2175-17-117/5/22.12.2017 г. (л. 66 от преписката), с което
жалбоподателят е уведомен за недостигащият му стаж и за възможността да го
закупи по реда на чл. 9а от КСО. По делото няма данни такова закупуване да е
налице.
Последвало издаване на Разпореждане №
2/19.01.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на И. била
отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 20.06.2016 г., която към датата на отпускането
е определена в размер на 332,91 лв., а от 01.07.2017 г. – в размер на 340,71
лв. В мотивите на разпореждането се посочва, че е извършена нова преценка на
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на основание
чл. 68, ал. у и ал. 2 от КСО във връзка с отмяната на предходното разпореждане
за отказ, при която нова преценка е установено, че към датата на заявлението
26.06.2014 г. И. има изискуемата възраст, но не му достига осигурителен стаж от
4 месеца и 16 дни, за който същия след като е бил надлежно уведомен не е
заплатил съответните осигурителни вноски, поради което и не може да придобие
право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. В същото време, тъй като в
хода на административното производство (от датата на заявлението до
произнасянето с процесното разпореждане) И. е придобил право на пенсия по чл.
68, ал. 3 от КСО с навършване на възраст 65 години и 10 месеца, му е отпусната
пенсия именно на това основание от датата на навършване на изискуемата възраст
– 20.06.2016 г.
Разпореждането е връчено на
жалбоподателя на 01.02.2018 г. чрез изпращане по пощата (л. 16 от преписката).
На 16.02.2018 г. В.И. е подал жалба
до директора на ТП на НОИ – Русе с вх. № 1013-17-58/2/16.02.2018 г., в която заявява,
че връща писмо изх. № 1013-17-58/1/13.02.2018 г. Последното не е налично по
преписката, но от данните поделото е видно, че след получаване на разпореждането
И. е подал жалби както до ТП на НОИ – Русе, така и до НОИ – София, които са
били препращани между двете институции.
Прието е, че И. оспорва издаденото
разпореждане, което оспорване е реализирано в законоустановения едномесечен
срок и поради това е допустимо за разглеждане.
С оспореното в настоящото
производство решение № 2153-17-32/19.03.2018 г. на Лилия Пенева, изпълняваща
длъжността Директор на ТП на НОИ – Русе (л. 1-8 от преписката) е разгледана
жалба вх.№ 1013-17-58/2/16.02.2018 г. като жалба срещу разпореждане №
2/19.01.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, въпреки липсата на
конкретни оплаквания точно в тази подадена жалба. В решението на директора на
ТП на НОИ – Русе е описана хронологията на протеклото административно производство
като изключително подробно е отразен зачетения осигурителен стаж за кои периоди
се отнася, при кой осигурител, с каква продължителност, от каква категория и
въз основа на какъв документ. Най-подробно е описан осигурителният стаж на И.
като самоосигуряващо се лице, като са посочени по отделно периодите, които се
зачитат за осигурителен стаж, както и тези които не се зачитат, поради
невнесени осигурителни вноски. По този начин е обяснено формирането на общия
осигурителен стаж на лицето в оспореното разпореждане. Горестоящият орган се е
позовал на нормите на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО както и на ал. 3 от същия член,
за да обоснове извода си, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за
отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но е придобил право на пенсия по чл.
68, ал. 3 от КСО, но не към момента на подаване на заявлението 26.06.2014 г., а
в един по-късен момент (20.06.2016 г.) в хода на производството. В решението е
направен и анализ на зачетения осигурителен доход и начина на изчисление на индивидуалния
коефициент на жалбоподателя, респективно на размера на отпуснатата му пенсия.
Изрично е разгледано възражението на И. относно стажът му положен в РПК
„Наркооп“ гр. Тутракан, като е посочено, че представеният от него документ е
бил нередовен и това е наложило допълнително уточняване на стажа с осигурителя,
който е потвърдил като стаж период, различен от отразения в нередовния
документ. Но тъй като потвърдения период съвпада с период, който е зачетен с
цялата си продължителност на друго основание, не е налице законова възможност
за повторното му зачитане и при този работодател/осигурител. На следващо място
е отхвърлена и претенцията на И. за зачитане от първа и втора категория на
стажът му за времето, в което се е осигурявал като самоосигуряващо се лице, с
аргумента, че направените от него осигурителни вноски съответстват на вноски за
трета категория труд.
Решението на изпълняващия длъжността
Директор на ТП на НОИ – Русе е оспорено от В.И. пред настоящия съд.
Възраженията му касаят компетентността на издателя му, както и продължителността
на зачетения осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице и определянето на
неговата категория. Жалбата, въпреки пространното си съдържание, не съдържа
конкретни доводи във връзка с искането за преизчисляване на индивидуалния
коефициент на жалбоподателя. Възраженията относно осигурителния стаж като
самоосигуряващо се лице И. обосновава с представена поделото Справка – данни за
осигуряването по ЕГН за периода от 01.01.1998 г. до 30.11.2017 г., издадена от
ТД на НАП гр. Варна (л. 6-7 от делото), в която е отразено осигуряване на
жалбоподателя с код „вид осигурен“ – 12 (самоосигуряващо се лице) като
справката съдържа данни за отработени дни и осигурителен доход непрекъснато от
01.01.1998 г. до 31.12.2003 г., както и за времето 01.09.2004 г. – 31.12.2004
г., 01.07.2005 г. 31.12.2005 г., а за периода м. май – м. септември 2006 г. е
посочен само осигурителен доход без отработени дни. От справката е видно, че
данните за периода 2000 – 2005 г. са подадени в периода 03-07.12.2006 г. в
обратен ред (първо за 2005 г. и последно да 2000 г.). В съдебно заседание на
11.07.2018 г. И. представя ново удостоверение изх.№ 180201800188190/26.06.2018
г. от ТД на НАП гр. Варна, офис Русе за наличието или липсата на задължения (л.
40-41), в което са отразени задължения за лихви върху здравноосигурителни
вноски, както и задължения (главници и лихви) по издадени изпълнителни листи за
глоби, такси и разноски и по данъчна декларация по ЗДДФЛ.
При така установените фактически
обстоятелства, след проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл.
168 от АПК, от правна страна съдът приема:
Решение № 2153-17-32/19.03.2018 г.,
предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и
териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО
орган – директора на ТП на НОИ – Русе. Съгласно указанията на съда, дадени с Решение № 29/26.09.2017 г. по
адм.д. № 214/2015 г. по описа на АС – Русе решение по същество по жалбата на И.
следва да бъде взето от нарочно упълномощено длъжностно лице, различно от
директора на ТП на НОИ – Русе И.Д.. В случая това указание е изпълнено и поради
факта на отсъствие на г-н Д. Налице е определено длъжностно лице, което да го
замества – М.Г.(Заповед № 1016-40-347/16.03.2018 г. на Управителя на НОИ – 10
от преписката), което длъжностно лице обаче също е отсъствало поради ползване на
отпуск (Заповед № 4694/16.03.2018 г. на Управителя на НОИ – 12 от преписката),
като е определено да бъде замествано от Л.П.– началник отдел „Административен“.
Именно последната е издала в качеството на изпълняващ длъжността директор на ТП
на НОИ – Русе оспореното в настоящото производство решение.
Спазена е изискуемата писмена форма
като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО. По
данните от делото не се установяват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Правилно е приложен и материалния закон като оспореният
акт е съобразен и с целта на закона.
Спорният по делото въпрос касае
зачитането на осигурителния стаж на жалбоподателя в периода от 01.09.1989 г. до
31.05.2007 г. като самоосигуряващо се лице и в частност по отношение на времето
след 01.04.2000 г. За този период безспорно е установено, че на жалбоподателя е
зачетен осигурителен стаж, но частично за отделни периоди, в които е
осъществявал трудова дейност като самоосигуряващо се лице и е внесъл съответните
осигурителни вноски поне в предвидения авансов размер.
Претенцията на жалбоподателя е, че
така зачетеният му стаж не съответства на данните за осигуряването му,
представени от ТД на НАП – Варна, офис Русе, според които същият е осигурен без
прекъсвания за целия период от 2000 г. до 2004 г. и за част от месеците в 2005
г. и 2006 г. Настоящият съд намира това възражение на жалбоподателя за
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за
осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни
вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни
вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1, т.е. за да е налице основание за зачитане на
осигурителен стаж на едно лице, което упражнява трудова дейност като
самоосигуряващо се лице, то следва да са налице внесени осигурителни вноски, а
не само дължими, поне в размера на авансовите вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО. В
тази връзка от данните, отразени в съставения констативен протокол от контролен
орган на ТП на НОИ – Русе, е видно кои са периодите, за които И. е заплатил
осигурителни вноски и за кои периоди такива не са заплащани, въпреки че се
дължат. Посочените данни съответстват и на представените с преписката по адм.д.
№ 214/2015 г. справки за приходи и разходи по ДОО от фирма с ЕИК *********
(едноличният търговец на жалбоподателя) – л. 47-49 от преписката към адм.д. №
214/2015 г. По делото няма конкретни твърдения и представени доказателства от
страна на жалбоподателя, че са извършвани плащания на осигурителни вноски за
периодите, за които е установено, че такива липсват. И. неколкократно твърди,
че тези данни са укрити от ТП на НОИ – Русе, но не представя никакви
доказателства, установяващи извършени плащания, а се позовава единствено на представена
справка от ТД на НАП – Варна, офис – Русе за осигуряването си. Тази справка
обаче отразява данните за осигуряването на лицето, съдържащи се в Регистъра на
осигурените лица. Този регистър се поддържа на основание чл. 5, ал. 4 от КСО
чрез данните на самите осигурени лица, когато се касае за самоосигуряващи се
или осигурителите, когато се касае за работници или служители, подават за
проведеното за съответния период осигуряване чрез подаване на декларация обр. №
1, представляваща Приложение № 1 към Наредба
№ Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица. Доколкото тези данни, отразяват
декларативно изявление на подаващото ги лице, то те не са в състояние да
удостоверят извършено плащане на осигурителни вноски. Така например от
справката на НАП е видно, че данните за времето след 2000 г. са подадени в
периода 3-7.12.2006 г., а в същото време е безспорно установено при заверката
на осигурителната книжка на жалбоподателя, че въз основа на извършена ревизия
на едноличния търговец са налице невнесени осигурителни вноски, за които е
издаден ревизионен акт за начет и то само за определени периоди, в които е упражнявана
трудова дейност, а не за цялото календарно време. Вноските, такива каквито са
били определени по начета, са внесени на 08.10.2004 г. и въпреки това през
декември 2006 г. е подадена информация в Регистъра на осигурените лица за
наличие на осигуряване за целия период. Точно в тази връзка към момента на
заверяване на осигурителната книжка на И. е издадено и Задължително предписание
изх. № КРД-94В-5708-1933/1/16.04.2014 г. (л. 37 от адм.д. 214/2015 г.), с което
е указано на жалбоподателя, че следва да заличи подадената информация по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за месеците април, май, юли и декември 2000 г., цялата 2001
г.,от януари до април и от юли до октомври 2002 г., както и февруари, март, юни
август и ноември 2003 г.
В обобщение на казаното до тук съдът
намира, че по делото няма данни за извършени плащания на осигурителни вноски от
жалбоподателя, извън тези въз основа на които му е зачетен съответния
осигурителен стаж.
На следващо място възраженията на В.И.
касаят зачитането на стажа му като самоосигуряващо се лице от І и ІІ категория.
Жалбоподателят не конкретизира претенцията си относно това кой точно период
счита, че следва да се зачете от І категория и кой точно период следва да е от
ІІ категория. С оглед наведените данни за това, че се касае за работа в
затворени съдове, съдът приема, че се има предвид разпоредбата на т. 5б от ПКТП
(отм.) за времето преди 01.01.2000 г. и чл. 2, т. 28 от Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) за времето след тази дата.
Според първата разпоредба (на ПКТП) от І категория е трудът на газо- и
електрозаварчици, котляри, корпусници, изолаторчици и бояджии в затворени съдове и двойни дъна на плавателни
съдове, а според втората норма (от НКТП) от ІІ категория е трудът на работници,
изпълняващи работи в затворени съдове и в двойните дъна на плавателни съдове в
корабостроенето и кораборемонта. В жалбата си до съда, въз основа на която е
образувано настоящото дело, жалбоподателят сочи, че от І и ІІ категория следва
да му се зачете „реално положеният труд от 26.05.1967 г. до 2008 г.“. Това
практически представлява целия осигурителен стаж на лицето, който видно от
съставения опис на осигурителния стаж е положен в различни предприятия и на
различни длъжности, които нямат отношение към работа в затворени съдове. От
друга страна от обстоятелствата, изложени в молба вх. № 2231/26.07.2018 г. на И.
(представляваща всъщност писменото становище по същество по делото на
жалбоподателя) е видно, че претенцията за зачитане на стаж от І и ІІ категория
касае по-конкретно стажът му като самоосигуряващо се лице. Тези свои
съображения жалбоподателят аргументира с вписания предмет на дейност на
регистрирания от него едноличен търговец. Извършената от съда служебна справка
в Търговския регистър по партидата на едноличния търговец установи, че
търговецът е вписан с изключително разнообразен и широк предмет на дейност – топломонтажни
услуги, ремонт на котли, електро и газозаварки, лек таксиметров превоз,
допълнителен предмет на дейност – изработване и монтаж на стоманени
конструкции, бояджийски, автобояджийски, тенекеджийски и автотенекетжийски
услуги, зидаро-мазачески услуги, стъклопоставяне и монтаж на фаянс, шприцоване
на пластмасови изделия, извършване на услуги с размножителна техника,
икономически експертизи, финансово-счетоводно обслужване, консултации по икономически, валутни и търговски дейности и въпроси,
оказионна търговия, внос и износ на селскостопански стоки, промишлени стоки, суровини
и материали, бартерни операции, търговско представителство посредничество и
агентство в страната и чужбина, комисионна дейност, импресарски услуги, отглеждане,
преработка и продажба в страната и чужбина на зеленчуци, животинска продукция, охлюви,
култивирани гъби, декоративни храсти, цветя и семена, производство и търговия
на кафе, чай, ядки, безалкохолни напитки, сандвичи, шоколадови, сладкарски и
тестени изделия, мезета, скара, продажба на алкохолни напитки и бира, ресторантьорство,
превоз на товари, товаро-разтоварна дейност. Описаната търговска дейност на
едноличния търговец не определя по никакъв начин категорията труд на работещите
в предприятието му, още по-малко на самия собственик. Осигуряването на
едноличните търговци като самоосигуряващи се лица по силата на чл. 4, ал. 3, т.
2 от КСО е за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а при тяхно
желание и за общо заболяване и майчинство, като се предвижда внасяне на
осигурителни вноски във фонд „Пенсии“ в размерите, отнасящи се за ІІІ категория
труд. Осигурителни вноски в по-високи размери за работещите при І и ІІ
категория са предвидени само за наетите лица, но не и за самоосигуряващите се
такива.
В този смисъл административният орган правилно е преценил, че липсва
основание за зачитане като І или ІІ категория на стажа на жалбоподателя като
самоосигуряващо се лице.
На последно място жалбоподателят е заявил претенция за определяне на
обезщетение. Съдът намира, че в случая не се касае за предявена искова
претенция по реда на чл. 203 и сл. от АПК, тъй като общият смисъл на заявеното
искане е да се осъди ответника да заплати полагащите му се в пълен размер
пенсии от датата на заявлението му от
2014 г. В този смисъл очевидно жалбоподателят има предвид какво да бъде по
същество съдържанието на новия административен акт при уважаване на жалбата му
и отмяна на оспореното решение. Т.е. става въпрос за произнасяне по същество, а
не за иска за обезщетение, поради което и настоящото производство не е такова
по чл. 203 от АПК.
Следва да се посочи, че след като не са допуснати нарушения при
определянето на осигурителния стаж и доход на жалбоподателя като изходни данни
при изчисляването на пенсията, и при липсата на доводи или доказателства за
други допуснати при изчисляването на пенсията грешки, включително и досежно
индивидуалния коефициент на лицето, съдът намира за правилно определен
конкретния размер на отпусната пенсия.
В обобщение на казаното до тук съдът
намира, че оспореното в настоящото производство
Решение № 2153-17-32/19.03.2018 г. на и.д. Директор на ТП на НОИ – Русе и потвърденото
с него Разпореждане № 2/19.01.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване не
страдат от пороци водещи до тяхната незаконосъобразност, поради което
подадената срещу тях жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.М.И. ***
срещу Решение № 2153-17-32/19.03.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с
което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 2/19.01.2018 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, с което считано от 20.06.2016 г. на
жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: