№ 2976
гр. Варна, 25.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501178 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. Д. С., вх.№ 28084/27.03.2025г. по
регистратурата на ВРС срещу Решение № 628/24.02.2025г. поправено по реда на чл.247 от
ГПК с решение № 1106/29.03.2025г. и двете постановени по гр.д. № 7184/2023г. по описа на
ВРС, 40-ти състав, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от жалбоподателя против ответника
„Е..."АД, ЕИК ... иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че С. Д. С. не дължи на ответника сумата 2079,21 лева,
представляваща ½ от 4158,42 лева, начислени с фактура № **********/30.03.2023г. по
партида с клиентски номер № ..., абонатен № ... заведена на името на Д... С. А., ЕГН
********** /починал 17.06.2012г./ за адрес на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Н...
Б... № 7 и Е ОСЪДЕН да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 1937 лева.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост и на обжалваното решение. Оспорват се изводите на съда, че проведената
корекционна процедура отговаря на изискванията на ПИКЕЕ. Твърди, че ответникът
неправилно е извършил едновременно корекция по чл.50, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ, а съдът
неправилно е приел, че в случая приложима е хипотезата на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ – при
промяна в схемата на свързване, при положение че в изготвения при проверката протокол не
е направена такава констатация. Счита, че не е налице и хипотезата на чл.50, ал.3 от ПИКЕЕ
– липса на средство за търговско измерване предвид на това, че в констативния протокол е
описано наличие на електромер с посочен номер. Поради това, че операторът е приложил
неотносима норма на ПИКЕЕ счита, че корекционната процедура е неправомерно проведена,
което обуславя извод за недължимост на определената въз основа на нея сума в размер на
4158,42 лева. Правят се и конкретни възражения срещу елементите на проведената
корекционна процедура, както и срещу твърденията на ответника за наличие на потребление
1
в имота на ул. „Н... Б...“ № 7, което не се е отчитало и заплащало от потребителя. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният
иск за недължимост на сумата от 2079,21 лева, представляваща ½ от 4158,42 лева, начислени
с фактура № **********/30.03.2023г. по партида с клиентски номер № ..., абонатен №
********** да бъде уважен.
В отговор на жалбата, въззиваемата страна „Е...“ АД оспорва изложените във
въззивната жалба аргументи и счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, постановено при правилен анализ на събрания доказателствен материал и
в съответствие с приложимите правни норми. Поддържа изложените твърдения, че е налице
основание за коригиране сметката на ищеца на основание чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ предвид
констатациите за извършена промяна в схемата на свързване на електромера, водеща до
практическа липса на електромер, при което потребената ел.енергия не се е отчитала и
заплащала. Излага, че корекцията е извършена съобразно изискванията на чл.50, ал.5 от
ПИКЕЕ въз основа на съставения констативен протокол от проверката, използвана е
правилната пропускателна способност на съоръженията и методологията по чл.50, ал.2 от
ПИКЕЕ. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане
на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването:
На основание чл.267, ал.1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е в рамките на преклузивния двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията
по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за
разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за
въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на С. Д. С., вх.№ 28084/27.03.2025г. по
регистратурата на ВРС срещу Решение № 628/24.02.2025г. поправено по реда на чл.247 от
2
ГПК с решение № 1106/29.03.2025г. и двете постановено по гр.д. № 7184/2023г. по описа на
ВРС, 40-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1178/2025г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 16.07.2025г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците им, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
НАПЪТВА на основание чл.273 вр., чл.140, ал.3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл.78, ал. 9 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3