№ 4141
гр. В., 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110106261 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД от М. Р. Я., ЕГН **********
с адрес с. О. срещу „Е.- П. П.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В.,
бул. „В. В.” ***, „В. Т.- Г” за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 19лева,
подлежаща на връщане като платена на 16.01.2023г. без основание такса за възстановяване
на ел. захранване на обект на потребление находящ се в гр. В., м-ст П. с аб. № **** и кл. №
****, по издадена фактура № **********/16.01.2023г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението 17.05.2023г. до окончателното погасяване на
задължението.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът е
потребител на ел. енергия по договор с ответното дружество, с адрес на потребление гр. В.,
м-ст П. с аб. № **** и кл. № ****. На 16.01.2023г. е извършил плащане към ответното
дружество на процесната сума, представляваща такса за възстановяване на прекъснато ел.
захранване в имота му поради неплащане в срок на задължение за потребена ел. енергия.
Твърди, че плащането на таксата е било без основание. Съгласно чл. 37 ОУ, ответното
дружество изисква от ЕРП Север АД възстановяване на снабдяването с ел. енергия след
отпадане на основанието за прекъсването, което се извършва след заплащане от потребителя
на всички направени разходи за прекъсване и възстановяване. Твърди, че тази клауза е
неравноправна и противоречаща на закона- чл. 122-124 ЗЕ. Посочва, че в чл. 124 ЗЕ липсва
предвидено като условие за възобновяване на снабдяването заплащането на такса. Счита
клаузата за неравноправна по см. на чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП като ограничаваща правата на
потребителя, позволявайки на ответното дружество да изисква предварително заплащане на
суми и едностранно да определя техния размер. Позовава се и на нарушаване нормата на
чл.186, ал.2, т.1 ЗЗП и чл.2, ал. 2 ЗЕ. Искането е за уважаване на претенцията и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Оспорва сумата да е платена без основание. Твърди, че
прекъсването на захранването на потребителя е резултат на негово виновно неизпълнение на
1
договорните му задължения по плащане на потребена ел. енергия в имота. Съгласно чл. 34
ОУ за ПЕЕЕПП, ответното дружество имало право да поиска от Е. С. АД да прекъсне или
ограничи преноса на ел. енергия, ако битов клиент е в просрочие с 20дни в изпълнение
задължението си за плащане на текущите си задължения. Съгласно чл. 37 ОУ ответното
дружество изисква възстановяване на преноса след отпадане на основанията за прекъсването
му. В тази връзка се сочи, че възстановяването се извършва след заплащане на цена съгласно
ценоразпис, включваща всички направени разходи по прекъсване и възстановяване на
продажбата, които действия фактически били извършвани от ЕРП Север АД. Т.е разходите
не се реализират от ответника, а от ЕРП. Твърди въпросната такса да има характер на
мрежова услуга по см. на т.6, пар.1 ДР на ПТЕЕ и на основание чл. 28, ал.1 ПТЕЕ цената на
мрежовите услуги се заплаща на крайния снабдител. Оспорва клаузата на чл. 37 ОУ да
противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, респ. чл. 143, т.2, т.18 ЗЗП. Възможността за репариране на
вреди понесе от електроразпределителното дружество при неизпълнение задълженията на
абоната се сочи, че не е забранена от ЗЕ. Заплащането на таксата се сочи да е само условие
по възстановяване на правоотношенията по продажба на ел.енергия, нямащо общо с
възстановяване снабдяването на обекта в ел. енергия. Твърди, че таксата е предвидена в
ценоразпис, който е публичен и всеки абонат е запознат със съдържанието му. Клаузата се
сочи да въвежда реализиране на гражданска отговорност по повод виновно неизпълнение на
договорно задължение и затова не съдържа уговорка във вреда на потребителя, нито пък
ограничава правата му по ЗЕ. Сочи, че в чл. 52, ал. 2 ПЕЕЕПП е предвидена възможност в
30-дневен срок от влизане в сила на ОУ, несъгласните с тях клиенти да внесат писмено
заявление, в което да предложат специални условия, каквото от абоната в случая не е
подавано. Оспорва и приложимостта на цитираната от ищеца съдебна практика посочена в
подкрепа на правните му доводи, доколкото тя била постановена по казус с друг обществен
доставчик на ел. енергия. Молбата е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба чрез нарочна молба и отговорът се поддържат от
процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За успешното му
провеждане, предвид разпределянето на доказателствената тежест, ищецът следва да
докаже, че е в договорни отношения с ответника, както и че е заплатил процесната сума като
такса за възстановяване на ел. захранването. Ответникът следва да докаже наведените
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици и в частност, че плащането е извършено на
валидно правно основание.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено между страните, че страните са
в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект и период,
както и че процесната сума е била заплатена от ищеца на ответника на 16.01.2023г.
Последното обстоятелство се установява вкл. от представения фискален бон за извършено
плащане по фактура № **********/16.01.2023г.
При така установените безспорно факти, единственият спорен между страните
въпрос е правен - има ли основание ответното дружество да начислява такса за
възстановяване на ел.захранване прекъснато по вина на потребителя.
Съгласно чл. 21, ал.1 ОУ за продажба на ел.енергия от ответното дружество,
одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР обнародвани и влезли в сила на
потребителите, ответното дружество изисква от Енерго про Мрежи АД възстановяване на
преноса на ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като продажбата се
възстановява, след като клиентът заплати на дружеството всички направени разходи за
2
прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. В ценоразпис на услуги
предлагани от дружеството в сила от 16.12.2013г. е предвидено, че за услугата
възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат за неплатена ел. енергия от
електромер дължимата цена е в размер на 19лева. Плащането й е условие за извършване на
услугата.
Хипотезите, в които операторите на електропреносните и електроразпределителните
мрежи имат право да прекъсват подаването на ел. енергия са изрично регламентирани в
нормите на чл. 122- 124 ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123
ЗЕ предвижда, че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително това за
своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия. Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели
до преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация относно дължимост от страна
на потребителя на допълнителни такси и възстановяване на разходи, които предприятието е
направило или би направило по повод изпълнение на това му законово и договорно
задължение за възстановяване на ел. захранването. Единственото условие поставено от
закона е да са отпаднали причините наложили това прекъсване. Така че, дори и принципно
предприятието да реализира разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от
страна на потребителя не може да служи като основание за отказ от изпълнение на
вмененото му от закона задължение да възстанови ел. подаването. Наличието на договорни
отношения между потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв вид спорни
отношения по повод реализиране договорната отговорност на потребителя за вреди, да има,
както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на конкретния потребител,
така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат
заплатени. В случая тези разходи са едностранно определени от предприятието и то
презумптивно само по размер. Извън това, безспорно е, че фактически дейността по
възстановяване се осъществява от Е. С. АД, което прави изначално неопределени по вид
разходите, които ответникът реализира за тази дейност. В заключение, съдът приема, че
клаузата на чл. 21, ал.1 ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 и т.18 ЗЗП, защото
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон и предоставя възможност на
доставчика едностранно да определя дължимост на обезщетение за претърпени вреди,
поради включване и изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е уговорена
индивидуално, тя се явява и и нищожна на основание чл.146 ЗЗП / така решение №
125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО/. Доводите на ответника, че въпросната
такса се дължи, защото всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването, а е такса за
възстановяване на продажбеното отношение, не могат да бъдат споделени. Принципно
прекъсването на ел.захранването не води до прекратяване на продажбеното
правоотношение, а единствено дава правомерно основание на доставчика да преустанови
временно и до отпадане на причините за това, изпълнение на задълженията си по договора
като оператор на мрежата, без риск от това да носи договорна отговорност. Така че в крайна
3
сметка изискването за заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на
снабдяването по естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово договорно и
законово задължение скрепено в чл. 124 ЗЕ. Тази цена няма и характер на мрежови услуги,
доколкото легалното определение на това понятие дадено в чл.2 т. 8 ОУ, т. 8, пар.1 ДР на
Правилата за търговия с ел. енергия и закона е, че такива са- достъп до мрежата и пренос на
ел. енергия през електропреносната и електроразпределителната мрежа, каквито
характеристики процесната такса няма. Изрично в чл. 21 ОУ е посочено, че въпросната цена
е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел. енергия.
С оглед нищожността на клаузата, платената от потребителя сума като цена на услуга
за възстановяване на ел. захранването се явява дадена без основание. Следователно подлежи
на връщане. Исковата претенция следва да бъде уважена.
Предявеният осъдителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски.
Искането е направено своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се
претендират разноски за дължимо платена ДТ в размер на 50лева и адв. възнаграждение по
чл. 38, ал.1 ЗАдв по договор за правна защита и съдействие.
В полза на адв. С. В. от АК В. следва да се определи адв. възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА в размер на 400лева, по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.- П. П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В., В.
Т.- Г, бул. “Вл. Варненчик” *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. Я., ЕГН ********** с адрес с. О.
сумата от 19лева, подлежаща на връщане като платена на 16.01.2023г. без основание такса
за възстановяване на ел. захранване на обект на потребление находящ се в гр. В., м-ст П. с
аб. № **** и кл. № ****, по издадена фактура № **********/16.01.2023г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението 17.05.2023г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.- П. П.” АД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. Я., ЕГН **********
сумата от 50лева, представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.- П. П.” АД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. В. В. от АК В., ЕИК
*** в качеството й на пълномощник на ищеца по настоящото гр.дело сумата от 400лева,
представляваща дължимо адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.
2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4