РЕШЕНИЕ
№ 3563
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.С.
при участието на секретаря С.М.
като разгледа докладваното от И.С. Административно наказателно дело №
20221110205792 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 22-4332-003337/17.03.2022 г., издадено от Д.Д. -началник сектор към отдел
„ПП” при СДВР, на Б. С. Х., с ЕГН **********,
за това, че на 20.02.2022 г., в 19:50 часа, в гр. София, на бул. Ботевградско шосе, като
невинен участник в ПТП управлява л. а. „Фолксваген Пасат” с рег. № ***** собственост на
„МОДУЛ“ ЕООД, по бул. Ботевградско шосе с посока на движение от с. Долни Богров към
Околовръстен път и 50 метра след с. Долни Богров при проверката се установило, че водача
управлява с чуждестранно национално свидетелство (образец Великобритания) без да е
подменено с национално такова след пребиваване повече от 3 месеца в Р България. С
горното Б. С. Х. нарушил чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 177, ал. 1, т.
2 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от Б. С. Х., който в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.,
посредством процесуален представител, се изтъква, че приложената санкционна разпоредба
на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не съответствала на описанието на нарушението, тъй като
водачът бил правоспособен. Цитира се и съдебна практика в кои случаи се губила
правоспособността, което не се отнасяло за жалбоподателя. В НП не било посочено какъв
бил номера на СУМПС и от кога следвало да се изчислява визирания от АНО тримесечен
срок. Подчертава се, че в чл. 161 от ЗДвП били посочени случаите, в които СУМПС,
издадено в друга държава, било валидно на територията на Р България. Великобритания
била страна по Конвенцията за движението по пътищата и при издаването на СУМПС била
1
член на ЕС. Жалбоподателят бил управлявал именно в тримесечния срок от влизането му в
България. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН . Аргументите на въззивната
инстанция са следните:
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП („Българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република
България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3
месеца от датата на влизането им в страната“) предполага актосъставителят и АНО да
посочат по ясен и недвусмислен начин няколко релевантни обстоятелства: датата, срокът на
валидност и държавата на издаване на СУМПС; датата на влизане на съответният водач на
територията на Р България. Първото е необходимо, за да се прецени дали СУМПС е
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, в които случаи не важи изискването за тримесечния срок по чл. 162, ал. 1 от
ЗДвП. Второто – за да се установи дали при проверката от 20.02.2022 г. на посоченото в
АУАН и НП място водачът Б. Х. е управлявал с чуждестранно СУМПС повече от три
месеца след влизането му в Р България. Съпоставяйки горните изисквания с текстовите
части на АУАН и НП се установява, че водачът Х. е управлявал единствено с чуждестранно
национално свидетелство (образец Великобритания), без да е посочено кога е издадено,
каква му е валидността и най-вече кога Х. е влязъл в страната, за да се прецени дали към
20.02.2022 г. същият е управлявал със съответното чуждестранно национално свидетелство
повече от три месеца след влизането му. Касае се за сериозен пропуск по описване на
релевантни и съставомерни обстоятелства в АУАН и НП, което е в нарушение на чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, и което възпрепятства възможността нарушителят да разбере
въз основа на какви точно факти се приема, че е осъществил състава на чл. 162, ал. 1 от
ЗДвП, за да реализира адекватно защитата си.
На следващо място, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, АНО е приложил
спрямо жалбоподателя санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП („Наказва се с
глоба от 100 до 300 лв.:… 2. който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или
след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“), която не
кореспондира с вменената като нарушена материално-правна норма. В случая нито една от
санкционните хипотези (неуточнена от АНО) не покрива състава на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП,
доколкото не се касае за неправоспособен водач (същият притежава валидно СУМПС,
2
съответстващо за категорията), или такъв, загубил правоспособността си, СУМПС не е
временно отнето или обявено за невалидно, тъй като е било изгубено, откраднато или
повредено. Посоченото несъответствие нарушената разпоредба с приложената санкционна
разпоредба също самостоятелно опорочава правото на защита и възможността нарушителя
да разбере по недвусмислен начин правното основание за налагането на административно
наказание.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения, допуснати при издаване на
АУАН и НП, самостоятелно и в своята съвкупност, са достатъчно основание за отмяна на
НП, поради грубо и неотстранимо нарушаване на правото на защита. Последното
обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон, но като
допълнение съдът следва да посочи, че по повод гореизтъкнатите процесуални нарушения,
по делото не се събраха никакви доказателства, които да сочат на коя дата българският
гражданин Б. Х. е влязъл в страната, за да се прецени дали същият е управлявал към датата
на проверката от 20.02.2022 г. с издаденото му от Кралство Великобритания СУМПС повече
от три месеца след влизането му в страната. Разпитаните свидетели по акта Б. К. и М. Т.
еднопосочно потвърдиха в с. з., че за това, че Х. бил управлявал повече от три месеца след
влизането си в страната, получили устно съобщение от дежурната част, без каквото и да е
позоваване на документи или дати. В този смисъл няма каквито и да е категорични
доказателства за осъществено нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Отделно от горното, видно от приложеното и приобщено на съдебното следствие
заверено копие от шофьорска книжка (Driving Licence) ***, издадена от Обединено
Кралство Великобритания, същата е издадена на Б. Х. на 07.11.2014 г. и валидна до
06.11.2024 г. Към датата си на издаване посоченото СУМПС се явява издадено от държава –
членка на Европейския съюз, поради което за него не важи тримесечното задължение по чл.
162, ал. 1 от ЗДвП. Поне в ЗДвП липсва разпоредба, която изрично да урежда статута на тези
СУМПС след датата на излизане на Обединеното Кралство Великобритания от ЕС.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно по
аргумент на действащата към датата на изготвяне на настоящия съдебен акт разпоредба на
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложените договор за правна защита и съдействие,
фактура и списък със разноски, на Еднолично адвокатско дружество Д. е заплатен хонорар в
размер на 300 лева, който отговаря на стандартите, заложени в разпоредбата на чл. 18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тази връзка, в полза на Б. С. Х. следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платими от СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-4332-003337/17.03.2022 г., издадено от Д.Д. -началник сектор
към отдел „ПП” при СДВР, на Б. С. Х..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на Б. С. Х.
сумата от 300 (триста) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
3
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4