Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……..../…………….…, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 455 по описа
за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „К.Т“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, подадена чрез представляващата Ренета Танева
Василева, против НП № 434665/481845 от 14.05.2019год. на зам. директора на ТД
на НАП Варна, с което на ЮЛ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО са били наложени
7бр. адм. наказания имуществена санкция, всяко в
размер на по 500лв., за нарушаване
нормата на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005год. на МФ вр. чл 5, ал.4 от КСО.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно. Същият навежда доводи както за допуснати съществени
нарушения на процес. правила – АУАН и НП били издадени в разрез с нормите на
чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – не било посочено ясно кой бил
извършил нарушението – АУАН не съдържал реквизитите по чл. 42, т.6 от ЗАНН,
съответно НП тези по чл. 57, ал.1, т.4 от ЗАНН, така за нарушение на
материалния закон като развива доводи за маловажност на нарушенията по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и
необосновано.
Във фазата по съществото на
делото процес. представител на въззивното дружество пледира за отмяна на НП на
основанията изложени в жалбата като навежда и нови доводи за допуснати
съществени нарушения на процес. правила – АУАН бил съставен в отсъствието на
нарушителя без да са били налице предпоставките за това, както и само в
присъствието на един свидетел.
Процес. представител на
въззиваемата страна в пледоарията си по същество моли НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно издадено като счита, че нарушенията са
безспорно доказани, че нормата на чл. 28 от ЗАНН в случая не може да намери
приложение, както и че в хода на адм.наказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процес. правила.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
На 04.04.2019год.
след проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна св. Д. установила, че
въззивното дружество, в качеството на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО не е изпълнило задължението си да подаде декларации обр.1
за месец 10.2018год. за наетите по трудови правоотношения лица Мая Д. Цветанова
ЕГН **********, Евелина Стефанова Костова ЕГН **********, Йонка Николова Николова ЕГН **********, Гергана Иванова Иванова ЕГН **********, Камен Велиславов
Велев ЕГН **********, Светлана Неделчева Тодорова ЕГН ********** и Павлин
Василев Георгиев ЕГН **********, по смисъла на Наредба Н-8/29.12.2005г на МФ в
законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се
отнасят данните, а именно до 26.11.2018г. Констатирала че декларациите обр.1 за посочените лица за месец октомври 2018год. са били
подадени по ел. път на 11.02.2019год. с протокол вх.№
03000193047543/11.02.2019год.
За констатираните нарушения на
12.04.2019год., в отсъствие на представител на въззивното дружество, св. Д.
съставила срещу същото АУАН № F481845, в който посочила, че то е нарушило
разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005год. на МФ вр. чл.. 5, ал.4 от КСО.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на на същата дата 12.04.2019год. на надлежно
упълномощено от представляващата въззивното дружество лице, което го подписало
вписвайки че има възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивното дружество
чрез представляващата си подало писмени възражения срещу АУАН в които по
същество излагало доводи за маловажност на нарушението.
На 14.05.2019год., въз основа на
акта, зам. директорът на ТД на НАП Варна издал атакуваното НП като е приел
изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното
дружество на 7 пъти е нарушило разпоредбите на чл. 3, ал.1, т., б. „а“ от
Наредба № Н-8/29.12.2005год. на МФ вр. чл.. 5, ал.4
от КСО и на основание чл.355, ал.1 от КСО му наложил 7 бр. адм.
наказания имуществена санкция всяко в размер на 500лв.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие е разпитана актосъставителката Д.Д.,
която в показанията си пред съда възпроизвежда възприятията си от извършената
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към
АНП се приложени възражение срещу АУАН, справка за вноски по кодове към бюджета
(след 03.2014год. на „Карт–Т“ ЕООД от 10.2018год. до
10.2018год., протокол приложение №5 към чл.6 от Наредба № Н-8, извлечение от
банкова сметка *** „Райфайзен банк“,
пълномощно изходящо от Ренета Танева Велева като управител на „Карт-Т“ ЕООД към Искра Милкова Вълчева, удостоверение за
извършено връчване по ел. път, покана изх.№ 28-8040/04.04.2019год.,
7бр. справки данни за осигурено лице по ЕГН (Декларация обр.1)
за периода от 01.10.2018год. до 31.10.2018год., Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018год. на изпълнителния директор на НАП.
Като писмени доказателства в
хода на съдебното следствие са приети справка за актуално състояние на всички
действащи трудови договори за периода 01.10.2018год. – 31.10.2018год., както и
пълномощно изходящо от Ренета Тенева Велева към искра Милкова Вълчева и Йоанна
Здравкова Иванова.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и
гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни
правни изводи.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок, с оглед липсата на данни за връчване на НП на наказаното лице,
от надлежна страна, поради което е и допустима и е приета от съда за
разглеждане.
Що се касае до изразеното в хода
на съдебното производство от процес. представител на въззиваемата страна
становище за недопустимост на жалбата поради просрочие
тъй като НП било връчено по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН на 13.08.2019год., то
не се споделя от съда по следните съображения:
Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН,
когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено
от деня на отбелязването. В случая в оригинал на НП е отбелязано, че „ДЗЛ не е
намерено на посочения от него адрес, а новият адрес е неизвестен. Известията са
върнати в цялост“. Фактите обаче съдържащи се в посоченото по-горе отбелязване
(с изключение на това, че известието е върнато в цялост) са произволни и не
кореспондират с доказателствата приложени към АНП.
Видно от приложените към АНП два
броя известия за доставяне НП е било изпратено за връчване на нарушителя
(въззивното дружество) по пощата като и двете известия за доставяне са били
върнати с отметката „пратката не е потърсена“. Това че пратката не била
потърсена по никакъв начин не установява факта, че лицето е напуснало адреса в
какъвто смисъл е направеното върху НП отбелязване. Отделен е въпроса, че в
случая липсват и каквито и да било данни още по-малко пък доказателства фирмата
да е променила адреса си като съдът намира за нужно да отбележи, че в случая
книжата за съдебното производство са били получени точно на този адрес който е
вписан и в търговския регистър, а АНО е разполагал и с телефон за връзка с
представляващата на въззивното дружество, който тя сама е посочила във
възражението си срещу акта.
При извършена служебна проверка
на представените по делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от
компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Както в акта,
така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват вменените на въззивника нарушения от обективна страна, както и описание на
обстоятелствата при които същите са били извършени. Посочена е нарушената
законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение. Що се касае до наведеното в жалбата възражение досежно това, че
както в АУАН така и в НП липсвали данни за нарушителя – три имена, ЕГН, адрес
то не споделя от съда доколкото в случая е ангажирана обективната безвиновна отговорност на ЮЛ – въззивното дружество, което
е индивидуализирано в достатъчна степен с посочване на наименование, ЕИК,
седалище и адрес на управление.
Допуснати съществени нарушения в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази
връзка не споделя и наведеното във фазата по същество допълнително възражение
от защитата в тази насока.
На следващо място фактическото изписване на
съдържанието на акта без физическо присъствие на представител на дружеството не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото АУАН е
бил надлежно предявен и връчен на датата на неговото съставяне (12.04.2019год.)
на Йоанна Здравкова Иванова – изрично упълномощена от представляващата
въззивното дружество да я представлява пред НАП, в това число да получава и
подписва АУАН. При положение, че представляващата въззивника сама е делегирала
правомощия на друго лице да подписва и получава АУАН то връчването на АУАН на
упълномощено лице не представлява съществено нарушение на процес. правила.
Отделен е въпроса, че в случая видно от материалите по преписката
представляващата се е запознала със съдържанието АУАН и в пълнота е реализирала
правото на защита още в досъдебната фаза на производството посредством подаване
в срока на възражение срещу акта.
Действително в АУАН не е вписан ЕГН на свидетеля, но
горното също не съставлява съществено нарушение на процес. правила, тъй като
свидетеля е индивидуализиран в достатъчна степен с три имена и адрес, за да
може в случай на нужда да бъде издирен и изслушан, което и бе сторено от съда.
Съдът не споделя и направеното възражение за
допуснато съществено нарушение на процес. правила състоящо се в това, че актът
бил съставен в присъствието само на един свидетел, а законът изисквал двама
такива, доколкото това формално нарушение, ако и да е допуснато по никакъв
начин не води до нарушаване правото на защита на въззивника – не го лишава от
възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен за да
организира защитата си срещу повдигнатото обвинение.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП на въззивното дружество са
наложени седем санкции на основание чл. 355, ал.1 от КСО. Посочената норма
предвижда санкция за този който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6,
ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не
подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация
от самоосигуряващо се лице.
Съгласно разпоредбата на чл.5,
ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и
работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни
за 1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряване; 2. декларация за сумите за дължими осигурителни
вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд,
здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване,
вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите"
и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; декларация за
сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за
допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл.
4, ал. 5 и 9.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от КСО Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
Съгласно разпоредбата на чл.2,
ал.1 от Наредба № Н-8/29.2005год. (действала до 03.01.2020год.) работодателите,
осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по
образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3.
Нормата на чл. 3,
ал.1, т.1, б. А“ от същата Наредба пък
указва, че работодатели, осигурители и техните
клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се
обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа;
при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
В случая по делото няма спор, че
въззивното дружество има качеството на осигурител и е работодател на лицата посочени в акта и
НП. Горното се установява и по категоричен начин от представените в хода на
съдебното следствие писмени доказателства – справка за трудови договори
актуални към месец октомври 2018год., справки по данни за осигурените лица по
ЕГН за същия месец.
По категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства –
показанията на св. Д. и Протокол Приложение №5 към 6, ал.6 от Наредба № Н-8 се
установява, че въззивното дружество е подало декларации обр.1
за 7-те лица посочени в акта и НП - Мая Д. Цветанова ЕГН **********, Евелина
Стефанова Костова ЕГН **********, Йонка Николова Николова
ЕГН **********, Гергана Иванова Иванова ЕГН **********,
Камен Велиславов Велев ЕГН **********, Светлана
Неделчева Тодорова ЕГН ********** и Павлин Василев Георгиев ЕГН ********** за
месец октомври 2018год. на 11.02.2019год., което е повече от два месеца след
изтичане на определения в наредбата срок, поради което и нарушение от обективна
страна е налице. Съобразно цитираните по-горе норми Декларация обр.1 за месец октомври 2018год. е следвало да бъде
подадена до 26.11.2018год. доколкото 25.11.2018год. е почивен неприсъствен ден.
Като съобрази горните
обстоятелства съдът прецени, че въззивното дружество е извършило нарушенията за
които е санкционирано и това е доказано по безспорен и категоричен начин.
В случая АНО правилно е
преценил, че се касае за седем адм. нарушения
доколкото се касае за неподаване на 7бр. декларации обр.1
- данните за всяко лице се декларират с отделна декларация, дал е правилна
квалификация на извършените нарушения и е наложил на въззивното дружеството
следващите му се за него тях 7бр. адм. наказания
които определил в минималния предвиден в закона размер – имуществена санкция в
размер на по 500лв.
Що се касае до изразеното в
жалбата, а и в пледоарията на процес. представител на въззивника по съществото
на делото становище, че случаят бил маловажен то не се споделя от съда.
Действително нарушенията са били
установени след като декларациите вече са били подадени. Горното обаче по
никакъв начин не сочи на нарушения със степен на обществена опасност значително
по-ниска от тази на останалите нарушения от същия вид. Напротив
нарушенията са типични. Декларациите са
били подадени със значително закъснение – повече от два месеца. Отделен е
въпроса, че в случая се касае за седем адм.
нарушения. Следва да се отбележи още, че в случая отговорността на въззивника е
ангажирана за закъсняло деклариране, а не за невнасяне на осигурителни вноски
поради което и факта дали са настъпили вредни последици за фиска
или не, е ирелевантно. Закъснялото деклариране е
формално нарушение – поради това липсата на настъпили вреди за фиска не е смекчаващо отговорността обстоятелство. В
светлината на изложеното по-горе внасянето на осигурителните вноски само
по-себе си не може да обуслови извод за обществена опасност значително по-ниска
от тази на останалите нарушения от същия вид. Такъв извод не обуславя и факта,
че до момента въззивното дружество не е било санкционирано за подобно
нарушение. Този факт следва да бъде отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство
и това очевидно е било сторено от АНО с оглед наложените в минимален размер
санкции. Следва да бъде посочено още, че доколкото подаването на декларацията обр. 1 касае осигурителните права на наетите лица, този тип
нарушения принципно се характеризират с висока степен на обществена опасност.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът намира, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния
закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следва да бъде потвърдено.
За пълнота на мотивите съдът
намира за нужно да отбележи, че наредба № Н-8/29.12.2005год. е отменена считано
от 03.01.2020год. с Наредба
№ Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица. Независимо от това, доколкото с
разпоредбите на чл.
2, ал. 1 и чл.
4, ал. 1, т. 1, буква а) от Наредба № Н-13/2019 г. са предвидени идентични
задължения за осигурителите и срокове за подаване на декларация обр. 1 за осигурените лица, не са налице основания за
приложението на чл.
3, ал. 3 от ЗАНН
С оглед крайния
изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че такова следва да
бъде присъдено на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в
случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО съдът счете че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния
предвиден в наредбата размер – 80лв. Посочената сума следва да бъде заплатена
от въззивното дружество „К.Т“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** в полза на ЦУ на
НАП.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
434665/481845/14.05.2019год. на зам. директора на ТД на НАП Варна, с което на „К.Т“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.
355, ал.1 от КСО са били наложени 7бр. адм. наказания
имуществена санкция, всяко в размер на по 500лв., за нарушаване нормата на чл.
3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005год. на МФ вр.
чл 5, ал.4 от КСО.
ОСЪЖДА „К.Т“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: