РЕШЕНИЕ
№ 2863
гр. Пловдив, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330110808 по описа за 2021 година
Ищецът Д. П. Р. е предявила срещу ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ-
32990- гр. Пловдив иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата
в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени болки и
страдания, вследствие на претърпени телесни увреждания от ищеца при
трудова злополука от ******* г., ведно със законната лихва, считано от
същата дата / *******/ до окончателното погашение на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищцата е ********/*******/ , като
служи при ответното военно формирование. На ******* г. ищецът е
изпълнявал служебните си задължения, и при изпълнение на парашутен скок
попаднала в термика и при приземяването си силно си ударила главата. За
кратко загубила съзнание и била незабавно откарана в *** П., където била
осъществена оперативна интервенцияи се установило счупване на костта на
носа, мозъчно сътресение, оток и множество контузии. Сочи се, че с
Разпореждане № ***********. на ТП на НОИ- П. злополуката е приета за
трудова.
Ищецът изтъква, че вследствие на трудовата злополука изпитва
ежедневни болки, страдания, силно и постоянно главоболие, както и че освен
1
физически болки, претърпяната злополука се отразява негативно и на психо-
емоционалното й състояние, като ищцата е станала потисната,
раздразнителна,появили внезапни пристъпи на страх и паника. Предвид
изложеното, то се претендира сумата от 15000 лв., която според ищеца би
компенсирала претърпените от него неимуществени вреди. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответната страна. Не се оспорва фактът на настъпилата на ****** трудова
злополука, при която ищцата е претърпяла лека телесна повреда. Оспорва се
искът по oснование и размер. Релевира се изрично възражение, че съгласно
разпоредбата на чл.233 от ЗОВСРБ не се дължи изплащане на обезщетение
при лека телесна повреда. Навеждат се доводи, че ищцата е била застрахована
към застрахователна компания *******, както и че ответникът е изпратил
изисканите и необходими документи на застрахователната компания, но
полагащото се обезщетение се получава лично. Моли иска да бъде отхвърлен.
Ангажират се доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С чл. 200 КТ се вменява имуществена отговорност на работодателя за
вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са
причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на
работника или служителя, независимо от това дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им, като
работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена при или по
повод изпълнението на възложената работа или каквато и да е работа,
извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя. Неимуществената
отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в
зависимост от степента на претърпените болки и страдания на пострадалия от
трудовата злополука работник и времето, през което същият ги е търпял и те
са отшумели или продължава да ги търпи, респ. от неговите наследници при
смърт на работника. Съобразно предвиденото в КТ обезщетението се
намалява с получените суми по сключени застрахователни договори на
работниците или служителите. Отговорността по чл. 200 КТ е безвиновна
2
отговорност. Съдът, разглеждащ споровете по чл. 200 КТ, е длъжен само да
установи наличие на трудовоправни отношения между страните, наличие на
трудова злополука или професионално заболяване.
Безспорно по делото е установено, че на *******г. ищецът при
изпълнение на служебните си задължения, е претърпяла трудова злополука,
която е причинила на ищцата неимуществени вреди.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени,
поради което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната
норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение съдът в настоящия
съдебен състав съобрази характера на причиненото телесно увреждане, което
по своите физико-морфологични характеристики представлява лека телесна
повреда.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение, неоспорено от страните е прието от съда като компетентно и
безпристрастно дадено. От заключението се установява, че оздравителния
процес при причиненото травматично увреждане трае около 25-30 дни, като
ищцата през целия оздравителен период е можела да сама да се обслужва.
Установено е и обстоятелството, че външната среда не е повлияла на
здравословното й състояние до степен да предизвиква допълнително
неразположение.
Показанията на свидетеля П. съдът кредитира в частта, в която са в
резултат на непосредствени и лични впечатления и не противоречат на
останалите събрани доказателства по делото, а именно единствено в частта, в
която свидетелства, че ищцата е изживяла вид/обичаен/ посттравматичен
стрес от злополуката. В останалата част показанията на свидетеля са
противоречиви, не кореспондират с останалите доказателства, а и са косвени.
Ето защо съдът намира иска по чл. 200 от КТ доказан изцяло по
3
основание. Досежно размера на същия, за репарация на причинените душевни
страдания на ищцата, съдът съобразява причинената травма, оздравителния
период, стреса от злополуката, съпътстващото безпокойство и намира
претендираното от ищцата обезщетение от по 15 000 лева е прекомерно
завишено предвид критериите по чл. 52 от ЗЗД, тъй като целта на
обезщетението е репарация на вредите, а не обогатяване на ищцата.
Базисното обезщетение би следвало да се определи в размер на 4000
лева, след което да се пристъпи към намаляване на сумата с 3 000 лева –
изплатено обезщетение от застрахователя, като изчислено по този ред, на
ищцата следва да се определи обезщетение в размер по 1000 лева. Съдът
намира, че същото изцяло съответства на причинените й неимуществени
вреди.
На осн. чл. 84, ал. 4 ЗЗД, вр. с чл. 212 от КТ на ищцата е се дължи
законната лихва върху обезщетението от деня на увреждането до
окончателното плащане на обезщетението. Същата е претендирана, поради
което следва да бъде присъдена.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски по
съразмерност. Ищцата претендира и доказва направени разноски за адв.
хонорар в размер на 850 лева. С оглед изхода на спора следва да й се присъдят
разноски в размер по 57 лева.
С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият не претендира и не доказва да
е извършил разноски, поради което не му се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК възлиза на 40 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ-32990- гр. Пловдив да
заплати на Д. П. Р., с ЕГН: ********** сумата от 1000 лева, представляваща
4
обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на трудова
злополука, претърпяна на *******., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на злополуката – ******** до окончателното плащане на
дължимите суми, както и сумата от 57 лева – разноски за адв. възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 1000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ-32990, гр. Пловдив, да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 40 лева – държавна такса върху
уважената част на предявения иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5