РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Бургас, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500046 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от К. К. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. С. ул. „Д. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, със съгласието на неговата
майка Ц. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ул. „Д. М.“ № **,
вх. *, ет. *, ап. **, чрез процесуален представител адв. Р. И. - *АК, срещу
решение № 1019/28.11.2024 год. по гр.д. 1166/2021 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от К. К. С.,
ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** със съгласието
на законния си представител Ц. А. С., ЕГН ********** срещу
„Екотектпродукти” ООД /неправилно отразено в решението като ЕООД,
тъй като в хода на процеса е настъпила промяна в
правноорганизационната форма на дружеството/, ЕИК *********, с адрес
в гр. С., ж.к. „И. В.”, ул. „Я. В.”, блок **, представлявано от управителя К. И.
С. според ТР към датата на подаване на исковата молба и от В. Е. В. и С. К. С.
след 25.03.2024 год., искове с правно основание в чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, поради противоречие с чл.129, ал.2 от СК, при условие на евентуалност
иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, поради
противоречие с разрешението, дадено от Софийския районен съд по реда на
чл.130, ал.3 от СК и при условие на евентуалност иск за обявяване на
договора за покупко-продажба за недействителен, като сключен във
вреда на ищеца по смисъла на чл.40 от ЗЗД или при условие на
евентуалност - по чл. 38 от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на договор
1
за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на
нотариален акт ********************************** на С. А., нотариус в
район на действие Районен съд - Несебър, рег. № *** на НК, като
неоснователни. Осъден е К. К. С., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д. М.“ № **,
вх. *, ет. *, ап. ** със съгласието на законния си представител Ц. А. С., ЕГН
********** да заплати на „Екотектпродукти" ООД, ЕИК *********, с
адрес в гр. С., ж.к. „И. В.", ул. „Я. В.", блок **, представлявано от
управителите В. Е. В. и С. К. С. разноски по делото в размер на 2000 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
постановено при необоснован извод на окръжния съд, че при продажбата на
процесния имот, бащата на ищеца в качеството му на негов представител по
закон, е действал в негов интерес. Твърди се, че съдът не е отчел
обстоятелствата, че таксите за обучението на ищеца са платени преди
продажбата на имота, че посочената продажна цена не ги покрива, както и, че
бащата като представител на ищеца е продал на дружеството, чиито
едноличен собственик е и друг имот находящ се в с. Д. д., общ. Т., обл. Л.
Твърди се, че бащата е продал цялото имущество на детето, като получените
пари не са използвани за покриване на нуждите на детето, а за други цели.
Твърди се, че при сключване на договора за покупко-продажба, поради
противоречивите интереси на детето и на неговия баща е следвало на осн.
чл.129, ал.2 от СК да се назначи особен представител, който да представлява
детето, което не е направено. Сочи се, че по същите искови претенции заявени
за имота в село Дълбок дол, е постановено решение, с което договорът за
покупко-продажба е признат за недействителен на осн. чл.40 от ЗЗД. Цитирани
са мотивите към решението на ОС-Ловеч. Твърди се, че поради нарушение на
чл.129, ал.2 от СК сключеният договор е нищожен на осн. чл.26, ал.1, предл.1
от ЗЗД. Сочи се също, че даденото от районния съд разрешение за продажба на
процесния имот е при различна фактическа обстановка, тъй като продажбата
не е станала при определените в решението условия за заплащане на продажна
цена от 40 000 евро, а е извършена при много по- ниска цена, което е в
противоречие с чл.130 от СК и нарушава интересите на детето. Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените
обективно съединени искове, както и за присъждане на съдебните разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Към въззивната жалба са приложени за сведение копия от невлезли в
сила съдебни решения по гр.д.№332/2021 год. по описа на ОС-Ловеч и по
в.гр.д.№ 484/2023 год. по описа на АС-Велико Търново.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Екотектпродукти“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица“, ул.“Позитано“ № 34 ет.3,
представлявано от управителя С. К. С., чрез процесуален представител адв.Н.
К.-АК-Бургас, в който са изложени подробни съображения за неоснователност
на въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение. Твърди се, че в
подкрепа на това, че майката е заплащала такси за обучението на детето не са
представени доказателства, а от представеното от ответника удостоверение се
установява, че към датата на смъртта на бащата всички такси в полза на
училището на детето за пълното му обучение до 12-ти клас са били платени,
поради което соченото във въззивната жалба в този смисъл е невярно. Сочи се,
2
че от представеното извлечение от сметка на бащата се установява, че сумата
от общо 67 625,23 лв. е била платена на училището след продажбата на
процесния имот. Твърди се, че представените с въззивната жалба решения на
ОС-Ловеч и на АС-Велико Търново касаят друг имот, който не е продаден при
аналогична хипотеза, поради което не следва да се вземат предвид при
разрешаване на настоящия спор, още повече, че тези решения не са влезли в
сила. Изложени са и съображения за погрешно възприемане от въззивната
страна на мотивите към решенията на ОС-Ловеч и АС-Велико Търново.
Твърди се, че оплакването в жалбата се свежда до това, че решението е в
противоречие с чл.129, ал.2 от СК, поради което на осн. чл.269 от ГПК
въззивният съд следва да се произнесе само по това възражение, за което се
сочи, че е неоснователно. Изложени са аргументи в подкрепа на изводите на
окръжния съд за неоснователност на всеки един от предявените искове.
Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаския окръжен съд се е произнесъл по
четири обективно съединени иска, както следва:
главни искове с правни основания в чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД,
поради противоречие на процесната сделка с чл.129, ал.2 от СК, при условие
на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД -
поради противоречие с разрешението, дадено от Софийския районен съд по
реда на чл.130, ал.3 от СК и при условие на евентуалност, ако горните
искове за нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД на сделката бъдат отхвърлени, са
предявени – евентуален иск за обявяване на договора за покупко-продажба за
недействителен, като сключен във вреда на ищеца по смисъла на чл.40 от ЗЗД
или при условие на евентуалност - недействителен по чл. 38 от ЗЗД при
извършено договаряне на представителя на ищеца сам със себе си.
В исковата молба подадена от непълнолетния К. К. С., ЕГН
********** от гр. С., ул. „Д. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** със съгласието на
неговата майка Ц. А. С., ЕГН ********** срещу „Екотектпродукти“ ЕООД,
чиято организационна форма в хода на процеса е променена от ЕООД на
ООД, ЕИК *********, с адрес в гр. София, ж.к. „И. В. “, ул. „Я. В.“, блок **,
се иска от съда да прогласи за нищожен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт №
**************************** на С. А., нотариус в район на действие
Районен съд - Несебър, рег.№ *** на НК, поради противоречие със закона, на
четирите основания посочени по-горе. Сочи се, че процесният имот е
придобит от ищеца чрез покупко-продажба през 2007 год. за цена от 30 000 лв.
платена чрез дарение от баба му С. Г. С. Твърди се, че при сделката по
покупко-продажба на процесния имот на 14.05.2019 год., бащата и законен
представител на ищеца, е представлявал едновременно малолетния си син в
качеството му на продавач и дружеството-купувач като негов управител,
поради което е било налице противоречие в интересите на детето и на
неговия баща, а като не е бил назначен особен представител на детето, е
нарушена разпоредбата на чл.129, ал.2 от СК и сделката е нищожна
поради нарушение на закона на това основание. Този иск е предявен като
3
главен съгласно уточнение на исковата молба /л.74/. Като първи евентуален
иск е предявен иск за прогласяване на сделката по покупко-продажба за
нищожна поради противоречие със закона – чл.130, ал.3 от СК, тъй като е
извършена в отклонение от даденото разрешение. Твърди се, че районният
съд е дал разрешение за сделката при продажна цена от 40 000 евро, а имотът
е продаден за по-ниска цена - 45 365 лв., поради което за цената, на която е
сключена сделката, не е дадено разрешение от районния съд. Евентуално се
твърди, че сделката е недействителна, тъй като договорът за покупко-
продажба е сключен във вреда на ищеца по смисъла на чл. 40 от ЗЗД - не
за покриване на негови нужди, а договорената твърде ниска цена не е реално
платена, както и, че е евентуално нищожна на основание чл. 38 от ЗЗД при
договаряне на представителя по закон на ищеца-продавач - негов баща,
със себе си, и като представител по закон на дружеството-купувач.
Ищецът поддържа исковите претенции, моли за уважаване на исковете в
поредността, в която са заявени, ангажира доказателства.
Видно от представения по делото акт за смърт, бащата на ищеца и
едноличен собственик на капитала на „Екотектпродукти“ ЕООД-София,
ЕИК *********, К. И. С. е починал на **.**.**** год., като негови наследници
по закон са С. К. С. - дъщеря, И. К. С. - дъщеря, С. К. С.- син и ищецът по
делото К. К. С.- син. На осн. чл.157, ал.1 от ТЗ, тъй като наследниците на
едноличния собственик на капитала са поискали продължаване на дейността
на дружеството, производството по делото е било спряно от окръжния съд до
извършване на съответните промени и вписването им в търговския регистър
/ТР/. Видно от представеното удостоверение за актуално състояние, след
вписани промени в ТР на 25.03.2024 год., е променена
правноорганизационната форма на дружеството и считано от този момент
същото е „Екотектпродукти“ООД-София, ЕИК *********, със съдружници
С. К. С., И. К. С. и С. К. С. и управители В. Е. В. и С. К. С.
След възобновяване на производството от окръжния съд и предоставяне
на възможност на ответното дружество за становище по предявените искове, е
постъпил отговор на исковата молба от „Екотектпродукти“ООД-София,
ЕИК *********, чрез процесуален представител упълномощен от актуалните
управители на дружеството - адв.Н. К. Предявените искове са оспорени.
Посочено е, че след развода на родителите, упражняването на родителските
права по отношение на ищеца са били предоставени на бащата К. И. С. Бащата
задоволявал всички нужди на сина си от грижа и издръжка, а като родител
упражняващ родителски права е представлявал сина с в процесната сделка
след изпълнение на изискванията на закона - получено разрешение по чл.130,
ал.3 от СК за сделката от районния съд. Твърди се, че поведението на майката
на ищеца Ц. С.-даваща съгласие за завеждане на исковата молба по делото,
която след развода макар и трудоспособна е получила от бащата издръжка в
размер на 20 000 лв., сумата от 6000 лв. за наем на жилище и собствеността
върху лека кола „Мерцедес“, е недобросъвестно предвид изложените в
исковата молба неверни обстоятелства. Твърди се, че сделката е в
съответствие с разрешението дадено от районния съд, като се сочи, че в това
разрешение няма отразена продажна цена, на която да бъде продаден имота.
Твърди се също, че интересът на детето е преценен от районния съд към
момента на даване на разрешението и след като той е разрешил продажбата,
4
твърденията за противоречие с интересите на детето са несъстоятелни, а
исковете за нищожност поради противоречие със закона относно нарушения
на чл.129 и чл.130 от СК са неоснователни. Оспорено е твърдението, че
купувачът по сделката не е платил цената. Твърди се, че тя е платена по банков
път и това е отразено в нотариалния акт, като паричната сума е използвана за
нуждите на детето, както е посочено в даденото от районния съд разрешение,
а именно - за заплащане на вноските в училището, в което учи детето, които са
били платени за пълния курс на обучение до завършаването, от бащата преди
смъртта му. Оспорено е наличието на субективния елемент по чл.40 от ЗЗД -
намерението за увреждане на ищеца при сключване на сделката. Сочи се, че
процесният имот е придобит на ниска цена през 2007 год. от детето, от
дружество - еднолична собственост на бащата, а в нотариалния акт е
посочено, че продажната цена от 30 000 лв. ще бъде платена от бабата на
детето, но тя никога не е била платена. Това и обстоятелството, че докато е
бил жив бащата е покривал всички нужди на ищеца, се сочат като аргументи в
подкрепа на твърдението за липсата на субективен елемент - намерение за
увреждане на детето. Твърди се също, че предвид даденото разрешение от
районния съд за извършване на сделката, е налице съгласие по смисъла на
чл.38 от ЗЗД. Направено е искане за отхвърляне на исковете и за присъждане
на съдебните разноски, ангажирани са доказателства.
Бургаският апелативен съд като взе предвид изложеното по-горе и
събраните пред първата инстанция доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав в
рамките на правомощията му, в съответната форма, по допустими искови
претенции, поради което е валидно и допустимо.
При преценка за правилност на решението по наведените във
въззивната жалба възражения, съдът взе предвид следното:
Съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот
********************************************** на нотариус рег. № ***
на НК, дружеството „Еско Екотехпродукт-КС"ЕООД-София, чрез управителя
си К. И. С. е продало на настоящия ищец - малолетния към този момент К. К.
С. /на по-малко от два месеца/, представляван от своята майка Ц. А. С.а
процесния недвижим имот представляващ апартамент № 11, СОС с
идентификатор 11538.502.219.4.15, находящ се на втори етаж от сграда с
идентификатор 11538.502.219, целият с площ от 86,97 кв.м. с адрес в
************************************** за сумата от 30 000 лв. В
нотариалния акт е отразено, че цената по сделката в размер на 30 000 лева, ще
бъде платена на дружеството - продавач от ищеца чрез дарение от неговата
баба Стефка Георгиева С.а, в 14-дневен срок от момента на сделката.
Видно от представеното влязло в сила решение № 493197/21.09.2018
год. по гр.д.№ 47489/2018 год. по описа на Софийски районен съд , 3-то г.о.,
бракът между родителите на ищеца - К. И. С. и Ц. А. С., сключен на 14.02.2005
год. е бил прекратен чрез развод, като е било утвърдено постигнатото между
родителите споразумение, съгласно което упражняването на родителските
права по отношеине на детето К. /тогава на ** години/ е предоставено на
5
бащата, при който е определено и неговото местоживеене. На майката е
определен режим на лични отношения и е възложена издръжка за детето в
размер на 130 лв. месечно, а в нейна полза е договорено плащане от страна на
бившия й съпруг и баща на детето К. И. С. на издръжка общо в размер на
20 000 лв., на сума за наем за една година в размер на общо 6000 лв., както и
на придобиване на собственост на л.а.“Мерцедес“, който бившият съпруг се е
задължил да й прехвърли.
Не се спори, че до смъртта си на **.**.**** год. бащата на ищеца е
изпълнявал поетите по отношение на него задължения за грижи и издръжка,
като ищецът е живял при него. С молба подадена до Районния съд-София
на 25.03.2019 год. бащата на малолетния към този момент К. К. С. /на **
години/, в качеството му на упражняващ родителските права спрямо него, е
поискал от съда разрешение по чл.130, ал.3 от СК за продажба на
недвижими имоти собствени на детето, а именно: на процесния
апартамент
*************************************************************************************************************************************************************
ведно с посторените в този имот двуетажна жилищна сграда, други сгради и
подобрения. Като причина за поисканото разпореждане, в молбата до съда е
посочено, че малолетният К. е поверен на грижите и издръжката на баща си
/на ** години към този момент пенсионер и по данни посочени в молбата -
инвалид/. Посочено е, че детето К. е записано като редовен ученик в 6-ти клас
в ************************************* и за обучението му следва да
бъдат заплатени за учебните години от 2018 год. до 2021 год. такси и разноски
в общ размер на 89 733 евро. Посочено е, че детето е редовен ученик в
училището от 2010 година и би било огромно затруднение за него
преместването му в друго училище, а доходите на бащата К. И. С. и
спестяванията му, с които до момента е покривал нуждите на детето, не са
достатъчни за заплащане на обучението му в училището до завършването.
Посочено е, че за имотите са сключени предварителни договори на
продажбата им на обща стойност 70 000 евро, при условие, че се получи
разрешение от съда по молбата.
В представеното към молбата по чл.130, ал.3 от СК удостоверение от м.
02.2019 год. от *********************************** е посочено, че от
2010 год. всички такси и разноски за обучението на детето К. са заплащани от
неговия баща, като са описани дължимите такси до края на обучението за 6-ти,
7-ми, 8-ми и 9-ти клас общо в размер на 89 733 евро. Към молбата са били
представени и предварителни договори отделно сключени за процесиня имот
и за имота в с. Д. д. В представения предварителен договор за процесния имот,
сключен на 28.02.2019 г. между К. И. С., ЕГН **********, в качеството си на
баща и законен представител на малолетния към този момент ищец в
качеството му на продавач, и ответника - „Екотектпродукти“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез управителя и едноличен собственик на капитала, К. И. С.,
ЕГН ********** е посочена цена от 40 000 евро. С този договор е уговорено,
че е сключен под условие, че ще бъде получено разрешение за продажбата от
Софийски районен съд, като ответникът-купувач следва да заплати на ищеца-
продавач задатък в размер на 10 % от цената по предварителния договор в
размер на 40 000 евро в деня, в който бъде представено разрешение от
Софийски районен съд, в противен случай договорът се счита за автоматично
6
прекратен. Не се спори, че плащане на уговорения задатък в срока не е било
извършено.
Видно от решение № 107316/07.05.2019 год. по гр.д.№ 17448/2019 год.
по описа на Софийския районен съд е дадено разрешение на осн. чл.130,
ал.3 от СК на К. К. С. ЕГН ********** действащ чрез своя баща и законен
представител К. И. С., да продаде недвижимите имоти посочени в молбата,
между които и недвижимия имот предмет на процесната сделка. В
даденото разрешение от Софийския районен съд не е посочена цена на която
следва да бъде извършена продажбата на процесния имот, не е посочен и
купувач, което е показателно, че основната преценка на съда за интереса на
детето е направена въз основа на сочената нужда от парични средства,
необходими за заплащане на таксите за обучението му в частното училище.
Покупко-продажбата на процесния недвижим имот е извършена по
***********************************************, като К. К. С., ЕГН
********** действащ чрез законния си представител К. И. С. продал на
„Екотектпродукти“ ЕООД-София, ЕИК *********, представлявано от
едноличния собственик на капитала и управител К. И. С., правото на
собственост върху процесния имот с идентификатор с идентификатор
11538.502.219.4.15 за сумата от 45 365 лв., която е отразена в нотариалния
акт като преведена от купувача по банков път.
С н.а. за покупко-продажба на недвижим имот
********************************************************************************************************************,
на друго дружество, чиито едноличен собственик на капитала е бащата К. И.
С., за сумата от 9 000 лв., за която е отразено, че е изплатена в брой преди
подписване на договора. Сделката за имота в с. Д. д. не е предмет на
настоящия спор, но между страните по нея също е налице висящ съдебен спор
относно нейната действителност, по искова молба на настоящия ищец, което е
видно от представените пред въззивния съд невлезли в сила съдебни решения
на ОС-Ловеч и на АС-Велико Търново.
Представено е извлечение от банкова сметка на бащата на ищеца от
която е видно, че същият е превеждал суми по сметка на
**********************************, в което учи синът му, като от
01.01.2019 год. до смъртта си на **.**.**** год., в периода след продажбата
на процесния имот, бащата е превел по сметка на училището сумата от
общо 67 625, 23 лв. /34 576,23 евро/.
Представено е и удостоверение от 01.04.2024 год. на
*******************************, от което се установява, че сумите за
обучението на К. К. С., който към момента на издаване на удостоверението е
ученик в **-ти /***********/ клас, дължими след 01.05.2021 год. и към
момента на издаване на удостоверението, са платени от К. И. С., като няма
неплатени суми за обучението на К. К. С. От удостоверението се установява,
че бащата на ищеца е предплатил преди смъртта си всички дължими
такси на училището, до завършване на обучението на сина му в него.
За да отхвърли предявените искове, окръжният съд е изложил
следните съображения, които напълно се споделят от настоящия съд, към
които на осн. чл.272 от ГПК настоящият съд препраща, но за яснота ще
бъдат преповторени. Окръжният съд е приел, че бащата на ищеца е положил
7
грижата на добър стопанин и е действал в интерес на детето, като е вложил
средствата от продажбата на процесния имот в скъпо струващото му
образование. Предвид обстоятелството, че се касае за ваканционен имот и
ищецът е непълнолетен, правилна е била преценката на бащата да вложи
сумата в образованието на детето. Съдът по чл.130, ал.3 от Семейния кодекс е
направил същата преценка, като е дал разрешението за продажба. В самото
разрешение не е посочена цена, на която имотите ще бъдат продадени, поради
което посочената цена в предварителния договор не е съществен елемент и не
е релевантна за даденото разрешение. Изразходваните от бащата на ищеца
суми за образованието му надвишават цената по договора, а общият размер на
платените училищни такси надвишава в пъти цената по предварителния
договор. По отношение на иска с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо
от ЗЗД, поради противоречие с чл.129, ал.2 от СК, при условие на
евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, поради
разрешението, дадено от Софийския районен съд по реда на чл.130, ал.3 от СК
е прието, че разпоредбата на чл.129, ал.2 от СК е неприложима по причина, че
законодателят е предвидил по-силна форма на защита от назначаването на
особен представител - разрешение за извършване на сделката от съдия от
районния съд. Именно в тази хипотеза е сключен процесния договор, като
безспорно разрешението за сключване на сделката е дадено. Предвид
охранителния характер на производството по чл.130, ал.3 от Семейния кодекс,
е преценено доколко бъдещата сделка е в интерес на детето. Видно от текста
на мотивите и диспозитива на решението по чл.130, ал.3 от СК, съдът е
разрешил продажбата, защото е преценил, че същата е в интерес на детето,
доколкото платена цена ще бъде използвана за неговото образование. Бащата
е заплатил изцяло училищните такси на ищеца, поради което и при липса на
доказателства за обратното е прието, че сумата, получена при процесната
продажба е била изразходвана в полза на детето. Следователно е изпълнена
основната цел, поради която е дадено разрешението. Ищецът не е направил
искане за събиране на доказателства за действителната пазарна цена на имота,
няма и твърдение за разлика между продажната и действителната пазарна
цена, но дори такова твръдение да би било направено, то би било релевантно
за друго основание за недействителност, а не за предявеното - поради
противоречие със закона. Както чл.129, ал.2, така и чл.130, ал.1 не са
нарушени с процесната продажба, защото същата е извършена по
предвидения в чл.130, ал.3 от СК ред, след даване на разрешение от съда, в
което разрешение не е посочена минимална продажна цена, поради което
обстоятелството, че договорът не е сключен на цената, посочена в
предварителния договор, не представлява отклонение от даденото
разрешение. Вписаната цена се равнява на данъчната оценка – 45 364 лв. и
очевидно е била получена и употребена в полза на ищеца. Предявените при
условие на евентуалност, иск за обявяване на договора за покупко-продажба за
недействителен, като сключен във вреда на ищеца по смисъла на чл.40 от ЗЗД
или при условие на евентуалност - по чл. 38 от ЗЗД, също са неоснователни.
Твърди се, че сключеният договор противоречи на закона, което е основание за
нищожност по силата на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, като се посочва нарушаване
на нормата на чл.38, ал.1 от ЗЗД. Според чл.38, ал.1 ЗЗД представителят не
може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с
друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал
8
съгласието си за това. Ограничението е въведено за защита интересите на
представляваната страна, в същият смисъл е и забраната представителят да
договаря във вреда на представлявания - чл.40 ЗЗД. Не е налице извършена
сделка във вреда на представлявания, защото както получената от сделката
цена, така и суми в пъти надвишаващи същата, от порядъка на около 80000
евро са били заплатени от законния представител на ищеца и негов баща за
образованието му в ***************************, където годишните
училищни такси са около 21-23 хиляди евро. Не се доказа наличието на
уговорка във вреда на представлявания, напротив за извършване на сделката е
получено задължителното според чл.130, ал.3 от Семейния кодекс разрешение
от районния съд, поради което не може да се приеме, че сделката не е в
интерес на представлявания. Окръжният съд, както и съдът по чл.130, ал.3 от
СК са приели, че доброто образование по-пълно задоволява интересите на
ищеца от притежаването на ваканционен имот в С. В. Родителят, които е
действал като законен представител е упражнявал родителските права към
момента на получаване на разрешението, както и към момента на сключване
на сделката и същият родител е заплатил всички училищни такси в посочения
по-горе размер, поради което бащата е действал правомерно, като законен
представител на детето и в негов интерес, като няма доказателства за наличие
на сговор във вреда на представлявания. По отношение на забраната за
договаряне със себе си, тя касае хипотезата, когато представителят договаря
със себе си, а в случая представителят договаря с трето, юридическо лице,
управлявано от представителя, като интересите на малолетното дете,
представлявано от законния си представител са защитени чрез разрешението
на съда.
Извън горното, настоящият съд намира възраженията по
въззивната жалба за неоснователни.
Твърди се във въззивната жалба, че таксите за обучение са платени, но
преди продажбата на 14.05.2019 год., а дори да са заплащани такси след това,
те не са покрили пълния размер на дължимите такси. Твърди се, че след
смъртта на бащата такси се заплащат от майката на детето, а предвид цената
на която е продаден имота, няма как бащата да е покрил всички такси. Тези
твърдения освен, че са направени за пръв път във въззивната жалба, не
кореспондират със събраните по делото доказателства и съдът не ги
възприема. По делото са събрани описаните по-горе доказателства, че само
бащата на ищеца до смъртта си е извършвал плащания по сметка на
училището, в което учи синът му /л.266 и сл./, а от представеното
удостоверение от училището /л.302/ става ясно, че няма неплатени
задължения за такси дължими след смъртта на бащата на 01.05.2021 год От
представеното извлечение от банкова сметка на бащата на ищеца се
установяват значителни плащания в полза на училището след извършване на
процесната сделка, които както вече беше посочено, са в размер на общо
67 625,23 лв. Не са събрани каквито и да е доказателства, че майката на ищеца
някога е извършвала плащания за такси на училището, в което учи ищеца.
Фактът, че платените такси от бащата са на по-висока стойност от получените
от процесната продажба парични средства, само показва, че освен тези пари
бащата е вложил и други собствени парични средства за гарантиране на това,
че синът му ще получи добро образование и по никакъв начин не опровергава
9
твърдението, че единствено бащата е плащал такси за обучението на
ищеца по делото.
Възразено е по въззивната жалба, че следва да се отчете, че с другата
сделка относно имота в Д. д., бащата е продал цялото недвижимо имущество
на сина си, уж за да плати такси за обучението на сина си, които реално вече
са били платени. Такив извод също не би могъл да се направи от събраните по
делото доказателства, от които е видно, че такси по сметка на училището са
плащани от бащата и след извършените продажби както на процесния имот,
така и на имота в с. Д. д. Последният превод за който има данни по делото, в
размер на 4716,49 евро е извършен от сметката на бащата по сметка на
********************* на 10.02.2021 год. Ето защо не би могло да бъде
споделено възражението, че парите от продажбата на процесния имот не са
използвани за нуждите на детето. Извън предмета на настоящото дело е това,
какви средства са получени от продажба на имотите в с. Д. д. и дали сделката
относно този имот е действителна или не, поради което настоящият съд не е
обвързан от приетото от съдилищата относно действителността на тази сделка
и не следва да обсъжда обстоятелствата по нея.
Възразено е, че при сключване на процесния договор не е бил определен
особен представител, който да защити интересите на детето, като се твърди, че
по тази причина РС-Ловеч е приел, че сделката за имота в с. Д. д. е нищожна
на осн. чл.40 от ЗЗД, поради това, че не е бил обезпечен интереса на детето да
получи цената, която е била договорена за процесния имот в предварителния
договор. Настоящият съд не е обвързан от приетото по друго висящо дело,
поради което не следва да обсъжда мотивите на съдилищата по него. Както
вече беше посочено, в даденото от районния съд разрешение за продажба на
процесния имот не е посочена цена, поради което не може да се приеме, че
условие за сключване на договора за покупко-продажба е получаване на
цената по предварителния договор. В сходна хипотеза, когато продавач по
разпоредителна сделка действа чрез представител /по пълномощно/, съгласно
т.1 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело №5/2014 г. на
ОСГТК, е прието, че „за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД
за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и
достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за
овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е
необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по
вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено
имущество, цена /стойност/ и пр., нито лице, в полза на което да се извърши
разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника
представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за
това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма
изрично установява определени изисквания относно необходимото
съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях.“ За
разрешението по чл.130, ал.3 от СК не са въведени изрични изисквания за
задължителни реквизити, поарди което непосочването в даденото
разрешение на цена, при която да бъде извършена сделката, не би могло
да се тълкува като порок на разрешението и накърняващо интересите на
представляваното лице, ако е постигната целта отговаряща на
интересите на детето. Съдът вече прие, че интересите на детето не са били
10
накърнени с процесната сделка, доколкото целта на продажбата на процесния
недвижим имот е била да се заплатят таксите за обучението на детето и след
продажбата му тази цел е била постигната, което определено е в негов
интерес. Предвид даденото от районния съд разрешение по чл.130, ал.3 от СК,
което държи сметка интересите на детето да бъдат охранени, не е било
необходимо и назначаването на особен представител на детето при
изповядване на сделката. Ето защо възраженията за нарушение на закона по
чл.129, ал.2 от СК и по чл.130, ал.3 от СК не се възприемат от настоящия съд.
Настоящият съд намира, че в случая с процесния договор по отношение
на обективния критерий по т.3 от ТР 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, по изложените
по-горе съображения не се установи, че сделката е във вреда на
представлявания. Не се установи и субективния критерий -
недобросъвестност и осъзнаване от бащата на ищеца в качеството му на
представител по закон при сключване на договора, че той е във вреда на
представлявания. Вече беше посочена преследваната от бащата цел за
сключване на процесния договор - осигуряване на средства за завършване на
образованието на ищеца. Не е установено по делото, че към момента на
процесната продажба бащата на ищеца, който тогава е бил на ** години, като е
гледал и извържал сина си, е разполагал с достатъчно средства от други
източници, позволяващи му без парите получени от процесната продажба, да
може без затруднения да заплати дължимите такси. Недобросъвестността не
се предполага, а следва да бъде извлечена на базата на събраните по делото
доказателства, но от събраните такива по делото може да се мотивира
обратния извод - че поради намалените финансови възможности на бащата на
ищеца /пенсионер и човек с увреждания/, продажбата на имуществото на
детето и в частност на процесния имот е била наложителна, именно с цел
охраняване на интереса на детето за обезпечаване на възможността за
продължаване и завършване на обучението му в престижно учебно заведение.
Относно неналичието на субективния критерий е съществено, че за да се
приеме, че е установен, и двамата договорящи - представителят и лицето с
което той договаря, трябва да осъзнават, че договорът обективно уврежда
представлявания. Такова осъзнаване в случая е невъзможно, тъй като
правилото на чл. 40 ЗЗД е неприложимо спрямо органното
представителство на търговско дружество, което следва от разясненията,
дадени в т. 2 от ТР № 3/15.11.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Както е посочено в Определение № 802 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. №
1554/2024 г., I т. о., ТК, волеизявлението на органния представител не
представлява действие на лице, различно от представлявания, респ. външно
изразената воля на органния представител спрямо третите лица не е
същинско представителство, основано на представително правоотношение,
а представлява представителна функция, част от законовата компетентност на
органите на ЮЛ, органният представител е част от ЮЛ и изразител на
волята на самото ЮЛ, поради което и общите правила в ЗЗД относно
представителството, в частност и съобразно правния въпрос, по който е
образувано т. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС - досежно ограниченията в
представителната власт на органния представител, не намират
приложение. /в този смисъл са и множество решения по чл. 290 ГПК-
Решение № 232/16.11.2018 г. по гр. д. № 3745/2017 г. на ІV г. о., Решение №
11
23/14.04.2020 г. по т. д. № 950/2019 г. на ІІ т. о., решение № 50095/23.02.2023 г.
по т. д. № 455/2021 г. на ІІ т. о. и др./. Изложеното до тук мотивира и
неоснователност на възраженията за нищожност поради нарушение на чл.38
от ЗЗД. В случая договаряне сам със себе си не е възможно, доколкото
страна по процесната сделка е юридическо лице, а както се сочи и в
мотивите към цитираната по-горе т.2 от Тълкувателно решение № 3 от
15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГТК, органното представителство
не включва упълномощаване - външно изразената воля от органния
представител спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД,
основано на представително правоотношение, а представителна функция, част
от законовата компетентност на органите на ЮЛ.
Не може да бъде споделено и възражението на въззивника, че
процесната сделка е сключена на занижена цена. По делото не са ангажирани
от негова страна доказателства относно действителната пазарна стойност на
процесния имот към момента на продажбата, поради което това възражение е
необосновано, както е необосновано и възражението, че сумата от 45 365 лв. -
договорена продажна цена на процесния имот, не е използвана за
задоволяване на нужди на детето.
Предвид горното, като е приел, че предявените искове са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени, окръжният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд, включително в
частта за разноските.
С оглед изхода от делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
които съгласно приложения списък и доказателства за плащане са в размер на
2000 лв. По заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност, като
отчете обжалваемия интерес, фактическата и правна сложност на делото по
предявените четири обективно съединени иска и действията на процесуалния
представител на ответника за реално осъществяване на защитата, намира
възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за неоснователно и присъжда разноските
на въззиваемия в пълен размер.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1019/28.11.2024 год. по гр.д. 1166/2021
год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. К. С., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Д. М.“ № **, вх. *,
ет. *, ап. **, действащ лично и със съгласието на законния си представител -
негова майка Ц. А. С., ЕГН **********, със същия адрес, да заплати на
„Екотектпродукти” ООД ЕИК *********, с адрес в гр. С., ж.к. „И. В.”, ул.
„Я. В.”, блок **, представлявано от управителите В. Е. В. и С. К. С. сумата от
2000 лв. /две хиляди лева/ - направени разноски пред въззивния съд за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис от него на
12
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13