№ 174
гр. С., 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Глория Д. Йорданова Недева
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20223420200365 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят ИВ. Т. М. от гр.С., обл. СС, ул.”Т.” № 29, ет.2, ап.6, ЕГН
********** обжалва Наказателно постановление № 22-1099-000543/01.06.2022г. на
Началника на сектор ПП при ОД на МВР- С., с което му е било наложено административно
наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от
ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването
на акта и НП.
Ответникът – ОДМВР- гр.С., надлежно уведомен, не се явява представител, не
депозира писмено становище по жалбата, не изпраща проц.представител.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
писмено становище по делото.
Актосъставител- Д. П. П., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи към
доказателствата по същото.
Свидетел- СТ. ИВ. С., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи към
доказателствата по същото.
Свидетел- КР. Б. П., редовно призована, не се явява.
1
Жалбоподателят М., редовно призован, явява се лично и с проц.представител-
адв.Р.Н. при АК-Варна в съдебно заседание, като заявява, че не са на лице нарушенията по
горепосоченият текст от ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя беше
направено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел водено от тях лице. Съда
след като изслуша доводите на страната, счете искането за допустимо и своевременно
направено, поради което допусна и разпита в качеството на свидетел лицето З.Й.З., който
даде своите показания добросъвестно, а съда ги прие като доказателства по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 19.04.2022 год. около 16,20 часа жалбоподателя М. се движел с МПС-то си- лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ** в гр.С. по ул.“Седми септември“, в посока от
„Самолета“ към ГКПП-С.. С него на предната седалка бил приятеля му- св.З.З.. И двамата
били с поставени обезопасителни колани по техни показания, като се движели със скорост
не по-висока от разрешената в градски условия от 50 км/ч. По това време валял дъжд и
видимостта била ограничена в следствие на дъжда, като пътния участък бил и мокър.
Движейки се по ул.“Седми септември“ в гр.С., жалбоподателя наближил магазин „М.“, като
забелязал, че по улицата пред него имало спрени няколко автомобила. В този момент
забелязал, че срещу него в другото платно идвал и друг автомобил, който бил учебен. Тъй
като учебния автомобил се движел много бавно, жалбоподателя М. преценил, че ще може да
заобиколи спрените МПС-та пред магазин „М.“ и да се прибере безпрепятствено в своята
лента на движение.
Въпреки, че създал опасност за движещия се срещу него учебен автомобил, който се
принудил да застъпи дори бордюра на тротоара, за да се разминат с лекия автомобил,
управляван от жалбоподателя М. / по показания на К.И., дадени от нея по време на
административнонаказателната преписка /, жалбоподателя започнал да се прибира в своята
лента на движение, когато внезапно от кръстовището между ул.“Седми септември“ и
ул.“Серес“ излязъл друг лек автомобил- „Ауди А3“ с рег. № **.
В следствие на това се осъществил удар между двете превозни средства, като по
данните на делото мястото на удара било около средата на пътното платно, до осевата
линия, в срещуположната лента на движение на управлявания от жалбоподателя М.
автомобил, т.е. при прибирането си в неговата лента на движение същия се удря с предна
дясна част в предната част на излезлият вече лек автомобил „Ауди А3“, и успял да се
пристрои в неговата лента на движение. От удара лекия автомобил „Ауди А3“ се е обърнал
обратно на посоката си на движение и спрял косо на пътното платно, като предницата му
сочела към ГКПП, а лекия автомобил на жалбоподателя спрял малко по-напред в ляво, в
посока също ГКПП.
След като двамата участници преустановили движението на автомобилите си,
излезли от тях и се обадили на национален номер 112. На место дошли двамата служители
2
на РУ-С.- св.Д.П. и С.С. и след като се запознали с обстановката изпробвали двамата водачи
за наличието на алкохол, като пробите се оказали отрицателни. Докато траел огледа на
местопроизшествието при тях дошла К.И., която заявила, че малко преди удара е минала
през местото, като се движела с учебен автомобил в посока от ГКПП към „Самолета“.
Учебния автомобил бил управляван от курсист, който тя обучавала. По време на
движението си и доближавайки до магазин „М.“ видяла, че пред него имало спрени няколко
автомобила, а насреща се задал сив автомобил, който се движел с висока скорост и
заобиколил доста рисково спрените МПС-та, като дори се наложило учебния автомобил,
управляван от неин курсист да се качи на бордюра на тротоара, за да избегне евентуален
удар, тъй като в един момент автомобила, управляван от жалбоподателя М. бил в тяхната
лента на движение и по пътното платно се намирали както неговия автомобил, намиращ се
по средата, така и от дясно на него спрени МПС-та, а от ляво- учебния автомобил, т.е. в него
момент на пътното платно се намирали един до друг три автомобила, което от своя страна
можело да доведе и до трагични последици.
Тези показания на К.И. се потвърждават и от допуснатия до разпит, воден от страна
на жалбоподателя М., свидетел З.З., който се намирал в автомобила, управляван от
жалбоподателя. Същия заяви, че при заобикалянето на спрените автомобила пред магазин
„М.“ в един момент на пътното платно са се намирали три автомобила един до друг- един от
спрелите пред магазин „М.“, автомобила, управляван от жалбоподателя М. и извършващ
маневрата „заобикаляне“, който навлязъл в насрещната лента на движение и най-накрая
идващия насреща учебен автомобил, който се движел в своята лента на движение, но бил
значително затруднен от маневрата на жалбоподателя М..
По време на огледа са били изготвени и фотоснимки от произшествието, които са
приобщени към доказателствата по делото.
Установявайки изложените по-горе факти органите на реда съставили и на двамата
водачи АУАН, като този срещу водача на лекия автомобил „Ауди А3“ бил за нарушение по
чл.50, ал.1 от ЗДвП, а този срещу жалбоподателя М. за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Несъгласен с така съставения му АУАН, жалбоподателя М. депозирал своите възражения,
въз основа на които била извършена задълбочена проверка от страна на АНО, като били
изискани записите от охранителната камера на магазин „М.“, а вещо лице- експерт по
безопасност на движението се запознал с тях, в качеството му на консултант. От записите
било видно, че водача на лекия автомобил „Ауди А3“ е спрял на знак „Б2“, огледал се и
потеглил, като предприел маневра завиване на ляво в посока ул.“Седми септември“. След
извършване на проверката и изслушването на становището на консултанта и полицейските
служители, посетили местопроизшествието, АНО е преценил, че вина за настъпилото ПТП
имали двамата водачи и съставил наказателни постановления срещу тях за нарушения по
горепосочените текстове от ЗДвП.
След приключване на проверката по възражението, депозирано от жалбоподателя М.
против съставения му АУАН, АНО го е уведомил писмено за резултата от него чрез писмо с
рег. № 342000-8706/ 04.05.2022г., копие от което се намира в делото. В последствие и в
3
законно определения срок, АНО е съставил НП № 22-1099-000543/ 01.06.2022г. срещу
жалбоподателя М. за извършено от него нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като изхожда от надлежна страна по чл.59 от ЗАНН, подадена е в срока на обжалване, но по
същество е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното НП № 22-1099-000543/ 01.06.2022г. е издадено в съответствие на
процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДвП,
за това, че на 19.04.2022г. около 16,20 часа в гр.С., на кръстовище на ул.“Седми септември“
и ул.“Серес“, като водач на МПС с рег. № **, движейки се по ул.Седми септември“ с лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ** в посока ГКПП, като при приближаване на
кръстовище с ул.“Серес“ не съобразява скоростта си с пътните условия- мокър и хлъзгав
път; и с пътната обстановка- ограничена видимост поради паркирани автомобили, в
следствие на което удря излизащия от ул.“Серес“ лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ** с
което реализира ПТП. Жалбоподателя М. като водач на процесното МПС бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ- 0013,
като уреда е отчел 0 промила алкохол.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водача на МПС при избиране
скоростта на движение да се съобрази с характера и интензивността на движението и други
обстоятелства, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Жалбоподателят е имал задължението да управлява със съобразена
скорост, т. е. отчитайки конкретните пътни условия, да управлява автомобила с такава
скорост, позволяваща му при опасност, която е предвидима, да изпълни вменено му от
закона задължение да извърши безопасно намаляване на скоростта на движение или да спре,
за да предотврати настъпването на общественоопасни последици. Съобразената скорост е
винаги е по-ниска от разрешената и е тази, която с оглед изискванията за безопасно
движение при конкретните пътни условия, всеки водач е длъжен да избира, с оглед
недопускане на пътно-транспортно произшествие. От събраните по делото доказателства е
видно, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото задължение. Безспорно е установено, че
автомобила на жалбоподателя е ударил с предната си дясна част, предната част на
автомобила на другия водач, като удара е станал след навлизането му в насрещната пътна
лента на движение и при неговото прибиране в неговата пътна лента, докато другия
автомобил вече е бил излязъл от кръстовището и почти се е пристроил в своята лента на
движение, т.е. удара е станал при движението на двата автомобила в една и съща пътна
лента, но в срещуположна посока. Такова съприкосновение настъпва типично в случаите на
движение със скорост, непозволяваща спиране в случай, че насрещно движещото се МПС
излезе рязко, което е дало основания на актосъставителя да приеме, че виновен за
настъпването на произшествието е жалбоподателят и другия водач. От самото настъпване на
ПТП и от мястото на съприкосновението е видно, че жалбоподателят не е изпълнил
4
задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като очевидно скоростта му на движение не е била
съобразена с интензивността на движението, пътната обстановка и останалите участници в
него. Същият действително е нарушил цитираната норма, за което правилно и
законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателят е привлечен да отговаря за извършено административно нарушение
по чл.20, ал.2 от ЗДвП – разпоредба, която регламентира изисквания във връзка с режима на
съобразената скорост и предписва избор за намаляване на скоростта или спиране на
автомобила във всички случаи, когато обстоятелствата налагат това, като очертаното
законово задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението
и обективните дадености, позволяващи субективното им възприемане. Казано по друг
начин, цитираната разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП предявява към водачите, управляващи
МПС изисквания за съобразяване скоростта на движение с определени фактори,
индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр.1 на чл.20, ал.2 от ЗДвП е
свързана с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
моторното средство, с осветеността на пътния участък, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с недостатъчния опит и проблеми със здравето, за която
водачите са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при
потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като
резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. Това
предполага възможността при коментираната ситуация управляващите моторни превозни
средства да преценят скоростта си и дали да продължат движението си. Другата опасност,
винаги внезапна и непредвидима за водачите на автомобили е посочена в изр.2 на чл.20, ал.2
от ЗДвП, и позволява избора - да намалят скоростта или да спрат превозното средство в
случаите, когато обстоятелствата го налагат. Визираното задължение е в зависимост от
момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи
субективно възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение на
водача на превозното средство. /виж р. № 185/29.03.2011 г. по н. д. № 1029/2011 г. на III н. о.
ВКС/.
В контекста на отчетеното в горният абзац, съдът намира за изцяло неоснователни
подробно мотивираните доводи на жалбоподателя свързани с отправяне на упрек към
полицейските служители, които според него не са установили правилно правнорелевантните
за нарушението факти, между които ограничения за скорост, предупредителни табели и т. н.,
с което са нарушили правото му на защита. Подобни упреци очевидно не държат сметка за
съществените различия между превишена и несъобразена скорост, тъй като скоростта може
да не е превишена, но отново да е несъобразена. Изискването за измерване на скорост важи
само при вменено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и това е случай, в който именно
превишената скорост би била в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като
съдебната практика е непротиворечива в разбирането си, че едновременното приложение на
чл.20, ал.2 и чл.21 от ЗДвП е несъвместимо. Както съдът вече имаше възможност да посочи
по-горе в мотивите си, разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на
5
водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално
допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението
фактори от конкретната пътна обстановка. /в т. см. виж р. № 533/31.01.2001 г. по н. д. №
379/2000 г. на І н. о., ВКС, реш. № 28/23.02.2009 г. по н. д. № 733/2008 г. І н. о. ВКС, реш. №
160/01.04.2010 г. по н. д. № 42/2010 г. на ІІ н. о. на ВКС, както разбира се и задължителното
за съдилищата ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВС/. В разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП са
посочени най-общо изискванията към водачите на МПС досежно режима на скоростта –
изисквания, които се отнасят до всички пътни обстановки по време на движение.
Задълженията на водачите на МПС по посочените основни текстове от ЗДвП и по
конкретните пътни обстановки са едни и същи, т. е. когато един водач не се движи със
съобразена скорост и не взема предписаните мерки при възникване на опасност, не се
нарушават едновременно основното и правило и конкретното правило по ППЗДвП. По
преписката действително не са налице данни за скоростта на движение на МПС в момента
на настъпване на ПТП, респ. не е назначавана автотехническа експертиза. Такава според
настоящият състав не е и необходима, тъй като в случая превишената скорост не е причина
за настъпване на ПТП, а такава е несъобразената с пътните условия скорост, която е
свързана и с неправилното движение на л. а. при движение по ул. "Седми септември" в
гр.С.. Според съда ако водачът- жалбоподателя М. беше отчел и съобразил пътните условия,
движейки се по ул. "Седми септември" с подходящата и съобразена за този пътен участък
скорост на движение, очевидно управляваният от него л. а. би могъл да намали и успешно
премине участъка от пътното платно, и не би настъпило ПТП-то. Ето защо съдът намира, че
правилно и законосъобразно поведението на водача е описано като такова нарушаващо
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което и правилно и наказващият орган е ангажирал
отговорността му във вр. с чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Нарушението е осъществено и от
субективна страна, тъй като същото е извършено виновно, по непредпазливост във формата
на небрежност.
Не се формира различен извод за виновността на жалбоподателя за настъпването на
произшествието и във връзка с обстоятелството, заявено от жалбоподателя М., че другият
водач не е спрял на знак „Б2“, тъй като от материалите по делото е видно, че същия е спрял
и след това е потеглил. Нещо повече- удара между двата автомобила е станал в лентата за
движение на другия автомобил, като автомобила на жалбоподателя М. се е движел в
насрещната лента на движение, застрашавайки по този начин и насрещно движещата се
учебна кола. Лентите за движение са две и жалбоподателя М. не е имал никаква правомерна
причина да се движи по насрещната, като е следвало да съобрази поведението си както с
паркираните автомобили / дори и да се възприеме довода му, че те са неправилно паркирани
там, то те са видимо и преодолимо препятствие /, така и с насрещно движещия се учебен
автомобил.
Нещо повече, настоящия съдебен състав счита, че с действията си жалбоподателя М.
е нарушил и още един член от ЗДвП- чл.25, ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.25,
ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
6
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Следователно, дори
неправилно паркираните превозни средства пред магазин „М.“ са приети от законодателя
като участници в движението.
Не на последно място, настоящия съдебен състав счита, че изведените доводи от
страна на жалбоподателя М., че необходимото условие за настъпването на ПТП-то е
неспазването на предимството е неспирането на знак „Б2“ от страна на другия участник в
ПТП-то, са неоснователни. Видно от изложеното до тук е, че е налице съвина за допуснатото
ПТП, тъй като ако жалбоподателя М. се е движел със съобразено с пътната обстановка и
условия скорост на движение, би могъл да реагира адекватно на ситуацията и възприемайки
излизащия от кръстовището друг автомобил да преустанови движението си, като по този
начин и избегне сблъсък между двете МПС-та. Следва да се има предвид, че по данни от
охранителната камера на магазин „М.“, който факт беше удостоверен от двамата полицейски
служители, посетили произшествието, водача на другия автомобил е спрял на знак „Б2“ и е
предприел маневра за завиване на ляво от ул.“Серес“ към ул.“Седми септември“, но не е
пропуснал движещия се по път с предимство автомобил, управляван от жалбоподателя М..
Но удара както е видно от показанията на всички разпитани по делото свидетели, вкл. и този
воден от страна на жалбоподателя М., и от приложените към делото фотоснимки е, че е
станал в насрещната лента на движение по посоката на движение на жалбоподателя М., при
неговото прибиране вече в лентата му на движение. Т.е. по този начин става ясно, че
жалбоподателя М. се е движел в насрещната лента на движение, заобикаляйки паркираните
автомобили пред магазин „М.“ и така е възпрепятствал безпроблемното включване в
движение на другия участник, който вече почти се е бил пристроил в неговата лента на
движение по ул.“Седми септември“. Тези действия са застрашили и друг участник в
движението- учебния автомобил, който се е движел срещу автомобила на жалбоподателя М.,
като само адекватната реакция и действия на инструктора от учебния автомобил, а и
движението му със съобразена скорост са спомогнали да се избегне настъпването на други,
по-тежки последици и по тези два автомобила.
И на последно място, по възражението от страна на жалбоподателя, че АНО не е
разгледал възражението му против съставения му АУАН и не го е уведомил за резултата от
него, настоящия съдебен състав го счита за абсолютно неоснователно. Видно от
материалите по делото е, че АНО се е запознал с депозираните възражения от страна на
жалбоподателя М. против съставения му АУАН и ги е обсъдил в подробности, като е счел
съвсем правилно, че същите са неоснователни. За тези свои изводи го е уведомил и с писмо,
адресирано лично до него с рег.№ 342000-8706/ 04.05.2022г., което прави възражението
7
абсолютно неоснователно, а визираното въз основа на него нарушено право на защита-
нереализирано, тъй като чрез описаните по горе действия на АНО е спазено изцяло правото
на защита на наказаното лице и няма данни за неговото нарушение.
Във връзка с изложените по-горе правни доводи, следва да се има предвид, че
горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН-ът
въведена по изключение с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай
фактическите констатации в АУАН-ът не се опровергават, а напротив - подкрепят се и от
събраните гласни доказателства- показанията като свидетели на служителите на ОДМВР- С.
П. и С., чиито показания съдът кредитира изцяло като логични и последователни и
кореспондиращи изцяло с приложените по делото писмени доказателства. В преценката си
дали да издаде наказателното постановление, АНО се основава на фактическите
констатации по акта за установяване на административното нарушение, които в
производството по чл.189, ал. 2 от ЗДвП в рамките по налагане на административното
наказание се считат за верни до доказване на противното.
От друга страна, по силата на НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и затова съдът
разпореди събирането на гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя и
свидетелите по акта, установяващи нарушението. Тези доказателствени средства са и
допустими от закона относно извършването на нарушението и обстоятелството при които е
извършено. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят в
жалбата си и в съдебно заседание оспори констатациите в акта, но при анализа на
доказателствата по делото, съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства,
които да оборят доказателствената сила на съставения акт за установяване на
административно нарушение. В хода на съдебното производство не се установи различна
фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз
основа на него наказателно постановление. Безспорно от разпита на свидетелите-
актосъставител и свидетелите при проверката е, че жалбоподателя И.М. категорично е
допуснал ПТП, движейки се по ул.“Седми септември“, като удря с предната си дясна част
излизащия от кръстовището с ул.“Серес“ лек автомобил с рег. № ** в неговата предна част с
което и реализира ПТП с материални щети.
Разпитани като свидетели в съдебно заседание, актосъставителят и свидетелите по
акта– П. и С. потвърдиха констатациите в акта и в наказателното постановление. Дадените в
хода на съдебното следствие показания от посочените свидетели са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от тях поведение на жалбоподателя и са годни да обосноват изводите на
настоящият състав относно установената от тях фактическа обстановка. Другият разпитан
свидетел- З.З., съда счита, че също потвърди основния факт на доказване, а именно, че
жалбоподателя М. се е движел с несъобразена скорост.
За нарушение на цитираната по-горе разпоредба законодателят е предвидил
8
административно-наказателна отговорност в нормата на чл.179, ал. 2, предл.1 от ЗДвП-
глоба в размер на 200 лв / двеста лева /. Разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП е без
предвиден минимален и максимален размер, като размера на наказанието е строго фиксиран
от законодателя под формата на „глоба в размер на 200 лева“. Следователно, при
установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма, административно
наказващия орган правилно е наложил посоченото наказание в законно установения му
фиксиран размер и същия не би могъл да бъде коригиран от съда.
Не е налице и приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е. наличието на
„маловажен случай“, тъй като нарушението е формално, просто извършване и не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на същия вид
нарушение. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като за съставомерноста на посоченото нарушение не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. В случая следва да се има
предвид, че съобразно нормата на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало
повреда на пътно превозно средство, като законът не прави разлика колко значителна е тази
повреда. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение, за
което разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП въздига деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на просто извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо / и не е възможно / да се
установява във всеки отделен случай. Съобразно доказателства по делото съдът счита, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да направи този извод, съдът взе
предвид и тежестта на настъпилия съставомерен резултат, поради което и счита, че
неправомерното засягане на правно защитените обществени отношения не е незначително,
респективно, че случаят не е маловажен.
В хода на съдебното производство се събраха достатъчно доказателства- гласни и
писмени, които установяват по категоричен и безспорен начин, че именно жалбоподателя
М. е извършил нарушението за което е бил наказан от АНО. Съдът приема, че в НП
правилно и точно е описано извършеното нарушение, написани са както датата, мястото и
часа на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е било извършено, като са
посочени и доказателствата, които го потвърждават.
По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм.
наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, обуславящи отмяна на НП, като същото е издадено от компетентно лице, по
смисъла на ЗДвП. Съдържа задължителните за същото реквизити, указани в ЗАНН. Не
страда от пороци, които да водят до неговата незаконосъобразност и са направени
правилните правни изводи въз основа на правилно възприетата фактическа обстановка.
Наказателното постановление е издадено в съответствие с материалния закон. Установи се
по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
9
че жалбоподателят М. е осъществил състава на адм. нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява неоснователно
и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Предвид така изложените съображения съдът счита, че жалбата е допустима и
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от
ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1099-000543/ 01.06.2022г., издадено
от Началник сектор ПП при ОДМВР-С., въз основа на АУАН № GA653553/ 19.04.2022г., с което
на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП на ИВ. Т. М. от гр.С., обл.С., ул.”Т.” № 29, вх.Б, ет.2,
ап.6, ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста
/ лева за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП като доказано, правилно, обосновано и
законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процес. представител на жалбоподателя ИВ. Т.
М., ЕГН **********- адв.Р.Н. при АК-Варна за присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 350 / триста и петдесет / лева като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10