П Р И С Ъ Д А
№ 86
гр.
Севлиево, 04.07.2011 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Севлиевският
районен , в публично заседание
на четвърти юли
през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:Гергана
Божилова
Съдебни
заседатели:
2. Р.Д.
при секретаря С.
Г.
В присъствието
на прокурора …Диян
Атанасов…
разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА
наказателно дело №
268 по описа за 2011 година и въз
основа на данните по делото и закона
съдът
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Р.Д. ***,
роден на *** ***, ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 10.01.2011 година в с. Млечево, община Севлиево, след
предварителен сговор с обв. А. Х. М., с помощта на техническо средство – оригинА.
ключ от бравата на входна врата, в къща на И.М.И. ***, отнел 240,00 лева в
брой, собственост на И.М.И., от владението на И. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, с което е извършил престъпление, за
което на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК съдът го ОСЪЖДА на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на Т.Р.Д. наказание лишаване от свобода, като определя ТРИ ГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на присъдата в сила.
Присъдата подлежи на въззивно
обжалване пред Габровски окръжен съд в 15
дневен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
МОТИВИ: Срещу подсъдимия Т.Р.Д.
*** е предявено обвинение по чл. 195, ал. 1 т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194,
ал. 1 от НК.
Предаден е на съд за това, че
на 10.01.2011 година в с. Млечево, община Севлиево, след предварителен сговор с
обв. А Х. М., с помощта на техническо средство – оригинА. ключ от бравата на
входна врата, в къща на И.М.И. ***, отнел 240,00 лева в брой, собственост на И.М.И.,
от владението на И. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Производството е по Глава ХХVІІ от НПК.
Прокурорът поддържа предявеното обвинение.
В съдебно заседание, при решаване на
въпроса за даване ход на делото, защитникът на подсъдимия и той самият заявиха,
че правят искане делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие. Подсъдимият Д. заявява, че е получил препис от обвинителния акт и че
разбира обвинението. Съдът счете, че искането следва да бъде уважено и след
като разясни на Т.Д. разпоредбата на чл. 372, ал.1 от НПК пристъпи към
предварителното му изслушване на
основание чл. 371, т. 2 от НПК. При изслушването той признава вината си,
признава изцяло фактите, които са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти.
От направените самопризнания на подсъдимия Д.,
показанията на свидетелите И.М.И., Р.А.Р., Н. – В. Б. и Й.М.Й. и от останалите
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Подсъдимият Т.Р.Д. ***/22.10.2007 година по НОХД № 421/2007 година по описа
на РС – Севлиево, влязла в законна сила на 06.11.2007 година, подсъдимият Д.
бил осъден на обществено порицание за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3
във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 6 от НК.
През месец януари 2011 година в дома на Д. ***, живеел обвиняемия А.Х. М.
от гр. Севлиево, по отношение на когото наказателното производство е спряно на
основание чл. 244, ал. 1, т. 1 от НПК.
На 10.01.2011 година двамата подсъдими отишли в село Млечево, община
Севлиево, където работили двамата братя на подсъдимия Д.. В махала “Рогуля” на
същото село живеел сам пострадалият свидетел И.М.И.. На 07.01.2011 година свидетелят
И. получил пенсията си в размер на 240 лева, състояща се от 12 банкноти по
20,00 лева. Подсъдимият Д. знаел този факт и предложил на обв. М. да влязат в
къщата на пострадалия и да вземат парите. Обвиняемият М. се съгласил. В изпълнение
на така взетото решение, в около 10:00 часа на 10.01.2011 година, двамата се
придвижили до къщата на свидетеля И.. Извикали няколко пъти и след като се
убедили, че свидетелят не е в дома си, влезли в двора на къщата. В дупка в
стената намерили ключа за нея. С него отключили входната врата и влезли вътре.
Свидетелят И. бил скрил парите си под балатум в стаята, в която спял. Д. и М.
ги намерили и ги взели. Имали намерение да се разпоредят с тях като със свои.
Прибрали се в с. Столът и употребили парите за свои нужди. След разкриване на
деянието, подсъдимият Д. върнал сумата от 44,00 лева, които му били останали.
Подсъдимият Д. призна изцяло фактите, изложени по – горе и
заяви, че признава вината си. Той помоли съда за снизхождение при определяне на
наказанието му.
В подкрепа на обвинението са и събраните в хода на досъдебното производство
гласни доказателства, както и писмените такива: Протокол за доброволно
предаване на стр. 14 и разписка на стр. 15.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи според съда, че
деянието е извършено от подсъдимия Д. след предварителен сговор с обв. М., по
отношение на който е прекратено наказателното производство, както и това, че за
извършването му Д. и М. са използвали техническо средство – оригиналния ключ от
вратата на къщата на свид. И..
След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства и
направените въз основа на тях правни изводи съдът намира за установено по
безспорен начин, че подс. Д., след като на 10.01.2011 година в с. Млечево,
община Севлиево, след предварителен сговор с обв. А. Х. М., с помощта на
техническо средство – оригинА. ключ от бравата на входна врата, в къща на И.М.И.
***, отнел 240,00 лева в брой, собственост на И.М.И., от владението на И. без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както от обективна,
така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 195,
ал. 1, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК. Деянието е осъществено
при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс. Т.Р.Д. за извършеното от него престъпление, съдът има
предвид обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и
останалите смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Извършеното от подс. Д. деяние е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и се характеризира с висока степен на обществена
опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род
престъпления. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът има предвид предишното
осъждане на подсъдимия Д. също за кражба, която той е извършил като
непълнолетен, невъзстановяването на цялата отнета сума пари на свидетеля И.,
факта, че отнетата сума е съставлявала цялата пенсия на пострадалия и че
въпреки сравнително малкия й размер, подсъдимият Д. не се е посвенил да я вземе
цялата. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени признаването на вината,
с което съдейства за разкриване на обективната истина по делото, изразеното критично отношение към деянието и не на последно
място факта, че деянието е извършено от Д. няколко години след настъпване на
реабилитация по осъждането му на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ като непълнолетен с Присъда
№ 297/22.10.2007 година по НОХД № 421/2007 година по описа на РС – Севлиево,
влязла в законна сила на 06.11.2007 година
Съобразно измененията в НК /чл. 58а/, които са в сила от
12.04.2010 година, когато съдът постановява осъдителна присъда в случаите по
чл. 373, ал. 2 от НПК, той определя наказанието “лишаване от свобода”, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното
наказание с 1/3. Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и
направените въз основа на тях правни изводи, дадоха на съда основание да
приеме, че наказанието, което следва да се определи на подс. Д. за това
престъпление е една година и три месеца лишаване от свобода. Превесът на
отегчаващите вината обстоятелства не могат да обусловят приложението на чл.
58а, ал. 4 от НК и съобразявайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът
наложи на подсъдимия Д. наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, след
като приспадна 1/3 от определеното наказание от една година и три месеца
лишаване от свобода.
Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, поради
което съдът ОТЛОЖИ изпълнението на така определеното на Д. наказание лишаване
от свобода, като ОПРЕДЕЛИ ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на
присъдата в сила.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите по чл. 36 от НК.
Разноски по делото не са правени.
В този смисъл съдът
произнесе присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
`