Р Е Ш Е Н И Е
№ 260292 30.03.2021 г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На пети март година 2021
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 4190 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на К. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***-0769-003418/17.09.2020г.,
издадено от началника на група в сектор “ПП” - КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал. 2, т.11 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание„глоба”, в размер на 20лв. и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание„глоба”, в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
С жалбата се моли за отмяна на
НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и
съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на
ЗАНН.
В съдебно заседание,
жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален
представител. Поддържа жалбата. Моли НП да бъде отменено, като отрича умисъл.
Не ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до
БРС, правят искане за присъждане на разноски и молят НП, да бъде потвърдено. Не
ангажират нови доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 08.08.2020 г,. около 09.08
часа в гр. Бургас, на ул. „Ивайло” до № 26, жалбоподателят като водач на лек
автомобил – „Деу нубира” 1.6, с per № А…АН, собственост на М. К. С., ЕГН: **********,
управлявала автомобила, като при извършване на маневра „движение на заден ход”,
нарушителката не се убедила, че пътят зад превозното средство е свободен и се ударила
в паркиран л.а „Мерцедес”, с рег.№ А….КТ и напуснала местопроизшествието.
За констатираното нарушение бил
издаден акт за установяване на административно нарушение, в присъствие на
жалбоподателката, която го подписала, като в графата за „възражения“ посочилa,
че не се чуства виновна.
Административнонаказващият орган
е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал
обжалваното постановление, с което за нарушение на на чл.40 ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал. 2, т.11 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание„глоба”, в размер на 20лв. и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание„глоба”, в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
При извършената от съда проверка
на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени
нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно -
наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН процедура. В
АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
накърняване правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на
административно - наказателното производство.
В съдебно заседания,
актосъставителят потвърждава изложеното в АУАН и в НП, но пояснява, че не е
очевидец.
Фактическата обстановка в АУАН, се оспорва от жалбоподателя, като същата заявява, че не е
напуснала местопроизществието и е
съдействала на полицейските служители.
Настоящият състав намира, че фактическата
обстановка по извършването на нарушенията не е доказана безспорно и жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР
на ЗДвП, „пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети.
В конкретния случай, по делото пред съда не е доказано безусловно съприкосновението
между автомобила, управляван от жалбоподателя и автомобила, посочен в НП.
Настъпването на ПТП, в следствие на евнтуалното съприкосновение, също не е
доказано по несъмнен начин. Действително, по делото има приложен протокол,
описващ причинени щети по автомобилите,
посочен в НП, но липсват безспорни доказателства дали действително същите са
причинени от действията на жалбоподателя и дали са следствие от причинено от неговите действия
ПТП.
За случая е бил уведомен дежурен служител
на МВР, но същият не е очевидец и описаното от него в АУАН се базира единствено
на казаното от водача на лекия автомобил, посочен в НП, като показанията му не
са приложени в административно наказателната преписка по делото, поради което АНО не може да обоснове тезата за предизвикано ПТП, по
смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Разпитаният по делото актосъставител заявява, че не
помни нищо, независимо, че АУАН му е предявен в съдебно заседание.
От изяснената по делото фактическа обстановка и
приложените по делото доказателства, не може да се изведе извод, че
жалбоподателят е допуснал нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. В административно наказателното
производство, тежестта на доказване е на АНО. Именно АНО, следва да докаже по
безспорен начин, че нарушението е извършено и същото е било извършено от
посочения в АУАН и НП жалбоподател.
След като ПТП не е доказано по несъмнен
начин от наказващия орган, НП следва да се отмени изцяло, предвид обстоятелството, че извършването на първото нарушение, обуславя
извършването на второто. В този смисъл е практиката на БАС, решение №
94/26.01.2017 година.
Само за пълнота, настоящият състав намира
за нужно да отбележи, че не е безспорно установено, че именно жалбоподателят с
действията си е допринесъл за възникване на ПТП, поради което АНО не е установил вината на нарушителката, т. е липсва вина за извършване на
деянието.
Предвид гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.
6 ЗАНН, съгласно която деяние, което не е извършено виновно, не се явява административно
нарушение, настоящият състав намира и от тази гледна точка, че не следва да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на
чл.40 ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и НП следва да бъде отменено.
С оглед обстоятелството, че по
настоящото дело, не е направено искане за разноски, настоящият състав не дължи
произнасяне и същите остават както са направени от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
20-0769-003418/17.09.2020г., издадено от началника на група в сектор “ПП” - КАТ към ОДМВР гр. Бургас против
К. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***, с което за нарушение
на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал. 2, т.11 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание„глоба”, в размер на 20лв. и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание„глоба”, в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.