№ 1201
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска
Дачева
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20231000501699 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260537 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 15174/2019 г.
Софийски градски съд – I ГО, 3-ти състав е осъдил А. В. Т., ЕГН **********
и С. Д. С., ЕГН **********, двамата от ***, ж.к. “***“ 1-ва част № ***, вх. *,
ет. *, ап. *, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, чрез адв. С. З., съдебен адрес: София,
ул. „Неофит Рилски“ № 57, партер, на основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 86 ЗЗД солидарно следните суми: 20 279,61 евро - главница по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 22797 от 24.08.2007 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до
окончателното изплащане; 140,47 евро - просрочени лихви, начислени за
просрочена главница за периода 13.07.2018 г. - 03.04.2019 г.; 1493,65 евро -
просрочена възнаградителна лихва за периода 13.11.2018 г. - 13.03.2019 г.;
67,84 евро - текуща възнаградителна лихва за периода 13.03.2020 г. -
1
03.04.2019 г.; 19,33 евро - просрочени такси по договора за периода
13.09.2018 г. - 13.03.2020 г., като е ОТХВЪРЛИЛ иска в частта за разликата
до пълния предявен размер като неоснователен. Със същото решение А. В. Т.
и С. Д. С. са осъдени да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сторените
по делото разноски, съобразно уважената част от иска общо в размер 4 629
лева, от която 2 647 лв. - държавна такса, депозит за вещо лице и депозит за
особен представител, и 1 982 лв. адвокатско възнаграждение.
Недоволен от решението в ЧАСТТА, с която са уважени исковете с
правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, е останал
ответникът С. Д. С., който чрез процесуалните си представители – адв. В. В. и
адв. Ц. В. – В., го обжалва изцяло с твърденията, че решението в обжалваната
част е неправилно и необосновано. По-конкретно поддържа, че съдът
правилно е прогласил нищожността и недействителността на двете
допълнителни споразумения, с които е извършена капитализация на лихва и
преструктурирането й, и правилно е възприел, че по силата на договора за
кредит ответниците по делото следва да дължат чистата стойност на кредита
в размерите посочени в диспозитива на обжалваното, но съдът не е отчел, че в
изпълнение на договора за кредит ответниците са заплатили на ищеца преди
завеждане на делото суми в размер на 24 483,02 евро и са погасили
задължения чрез капитализация – 2 654,15 евро, което не е намерило
отражение в диспозитива на постановеното решение и според жалбоподателя
съдът е следвало да достигне до извод, че практически дължимата чиста
стойност на кредита е погасена още преди завеждане на делото. Искът е
следвало да бъде отхвърлен, тъй като платеното от ответника дори
надхвърляло размера на чистата стойност на кредита - дължимото по
решението. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
С молба с вх. № 18775/15.08.2023 г. от адв. Н. К. – назначен особен
представител на ответницата А. В. Т., и в проведеното на 12.10.2013 г. о.с.з.
по делото, е направено изявление от особения представител, че се
присъединява към въззивната жалба на ответника С. Д. С., като с протоколно
определение от 12.10.2023 г. съдът е конституирал А. В. Т. като въззивник в
настоящото производство.
2
Въззиваемата страна – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, оспорва
въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.
263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от 08.06.2022 г. Претендира разноски.
Решението в отхвърлителните му части като необжалвано от
страните е влязло в сила.
С решение № 263120 от 11.02.2022 г. по същото дело по реда на чл. 250
ГПК и по реда на чл. 248 от ГПК са оставени без уважение като
неоснователни молба с вx. № 274064 от 11.03.2022 г. и молба с вx. № 274066
от 11.03.2022 г. и двете изходящи от процесуалните представители на
ответника С. С. - адв. В. и адв. В.а, за допълване на решение № 260537 от
11.02.2022 г.
Решението като необжалвано от страните е влязло в законна сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о.) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
3
първоинстанционното решение е допустимо.
Същото е и правилно, поради следните съображения:
Предявените пред първоинстанционния съд искове са с правна
квалификация чл. 79, ад. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ за заплащане солидарно от
ответниците А. В. Т. и С. Д. С. в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на
следните суми: 25 346,94 евро - главница по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 22797 от 24.08.2007 г. за периода 14.05.2018 г. -
04.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на делото до окончателното изплащане; 2 305, 65 евро -
възнаградителна лихва за периода 13.04.2018 г. - 03.04.2019 г.; 3 177, 93 евро -
мораторна лихва за периода 13.06.2018 г. - 04.11.2019 г.; 35,00 лв. - такси за
периода 11.10.2018 г. - 04.11.2019 г.; 106,71 евро - такси по договора за
периода 14.03.2018 г. - 04.11.2019 г.; 68,99 евро - имуществени застраховки в
размер за периода 19.10.2017 г. – 04.11.2019 г. и 132,00 лева нотариални
разноски за периода 01.02.2019 г. – 04.11.2019 г.
От ангажираните по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че между страните е налице валидно възникнало облигационно
отношение по сключен на 24.08.2007 г. Договор за кредит HL 22797 между
дружество „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като кредитор, и А. В. Т. и С. Д.
С., като кредитополучатели, за сумата 27 700 евро за срок 276 месеца.
От изслушаното и прието по делото заключение на ССчЕ се установява,
че сумата е усвоена от кредитополучателите на 13.09.2007 г.
От представените писмени доказателства се установява, че вземането на
Банката по Договора за кредит е било предмет на две цесии - на 31.10.2007 г.
е сключен Договор за цесия между нея и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙА
СЪРВИСИЗ” АД и на 25.01.2013 г. е сключен Договор за цесия между
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙА СЪРВИСИЗ” АД и Банката, както и че извършените
две цесии на вземанията за главница, лихви и разноски, и уведомлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради наличие на просрочие
на задълженията им към 30.01.2019 г. на сумата 2 951,88 евро, цедентът и
цесионерът „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙА СЪРВИСИЗ” АД и „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД са уведомили двамата ответници - кредитополучатели
по Договора за кредит, с нотариална покана, получена на 03.04.2019 г.
Не се спори между страните, че между тях са сключени две
4
Допълнителни споразумения - от 30.06.2015 г. и от 21.03.2017 г., с които
условията по кредита – досежно главница, лихви и такси, са предоговорени
чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от главницата
по първоначално предоставения кредит, както и обстоятелството, че това е
довело до увеличаване на размера на кредита на 30 354,15 евро, нещо, което
се потвърждава и от заключението на ССчЕ.
Въз основа на горната правилно установена фактическа обстановка по
делото, първоинстанционният съд е приел, че уговорките в сключените две
Допълнителни споразумения (от 30.06.2015 г. и от 21.03.2017 г.) между
Банката - ищец и ответниците – кредитополучатели по Договора за кредит, за
увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване
върху тях на възнаградителни лихви са нищожни на основание чл. 26, ал. 4,
вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, тъй като извършеното преструктуриране на размера на
задължението по договора за кредит със сключените две Допълнителни
споразумения (от 30.06.2015 г. и от 21.03.2017 г.) е в нарушение на
разпоредбите на Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за
кредитен риск на БНБ /отм./ и по конкретно на чл. 13. Настоящият въззивен
състав споделя извода на порвъстипенния съд, че за да се приеме, че е налице
такова преструктуриране, следва да са предоставени отстъпки от банката към
длъжника при невъзможност да се плати в срок пълният размер на дълга,
вследствие на влошеното му финансово състояние, като, както е видно от
самия текст на нормата на ал. 2 на чл. 13 от Наредбата, хипотезите на
преструктуриране на дълга, изразяващи се в даване на финансови отстъпки от
банката на длъжника, са примерно изброени, а отстъпката към длъжника
намира израз в намаляване на дълга - главница и/или лихви, а не в неговото
увеличаване, в замяната му с друг такъв с по-изгодни за длъжника условия и
други. Следователно, съобразно нормата на чл. 13 от Наредбата
преструктурирането на дълга следва да се направи възможно изпълнението
на задълженията на длъжника, който има финансови затруднения, а не да
се утежни състоянието му чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е
именно налице при увеличаване на главницата чрез прибавяне към нея на
просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се
начислява възнаградителна лихва - при съществуваща забрана за
начисляване на лихви върху лихви, т.нар. анатоцизъм, допустим само в
5
изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи и
съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ между търговци при изрична уговорка. Доколкото
решението в отхвърлителните му части не е обжалвано от ищеца и същото е
влязло в сила, то по отношение на това дали договорените условия по двете
допълнителни споразумения са нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10,
ал. 3 от ЗЗД решението на първоинстанционния съд се ползва със сила на
пресъдено нещо между страните. Така или иначе настоящият въззивен състав
напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока, като
препраща към мотивите му.
Спорът пред настоящата въззивна инстанция, с оглед оплакванията
въведени с въззивната жалба, е сведен до това, дали първоинстанционният
съд правилно е определил дължимите суми по договора за кредит с оглед
приетата нищожност на двете допълнителни споразумения и при
съобразяване на платените от кредитополучателите преди завеждане на
делото суми и погасените задължения чрез капитализация.
Според въззивниците, от сумите, които първоинстанционният съд е
приел, че се дължат по договора за кредит, следва да се приспаднат платените
от ответниците преди завеждане на делото суми в размер на 24 483,02 евро,
както и погасените задължения чрез капитализация - 2654,15 евро, нещо,
което не било намерило отражение в диспозитива на постановеното решение
и практически дължимата чиста стойност на кредита, според тях, била
погасена още преди завеждане на делото и искът е следвало да бъде
отхвърлен, тъй като платеното от ответниците дори надхвърляло размера на
чистата стойност на кредита - дължимото по решението. Така наведеното с
въззивната жалба оплакване е неоснователно, поради следното:
По делото пред първоинстанционния съд е изслушано и прието като
неоспорено от страните заключение на Съдебно-счетоводна експертиза , с
което са дадени изчерпателни отговори на поставените му задачи, като
вещото лице е дало различни варианти на изчисленията си съобразно
поставените му от страните и съда задачи. Вещото лице е дало и вариант (в
случай че двете допълнителни споразумения се приемат за нищожни), при
който е изготвило погасителен план на дължимите суми при първоначално
уговорените условия на Договора за кредит до датата на получаване на
нотариалната покана от ответниците - 03.04.2019 г., с която кредитът се прави
6
изцяло предсрочно изискуем, без да се отчитат измененията в условията на
Договора, направени с двете допълнителни споразумения (от 30.06.2015 г. и
от 21.03.2017 г.), в който погасителен план и в Приложение № 1 вещото лице
е съобразило извършените от ответниците плащания, които са съответно
приспаднати. На първия от поставените от ответника въпроси – „Какъв е
общият размер на дължимите суми при първоначално договореното?“,
вещото лице е отговорило, че първоначално договорените параметри на
кредита, съгласно клаузите на процесния договор са: Размер на кредита - 27
700, евро; Лихвен процент - 6,5 %, представляващ сума от БЛП на БПБ за
жилищни кредити в евро - 6.00 % плюс надбавка в размер на 0,5 % - чл. 3,
ал.1; Краен срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително
дължимите лихви - 276 месеца, считано от датата иа откриване на заемната
сметка - чл. 5 на дотвора. Датата па откриване на заемната сметка е 13.09.2007
г. Усвояване па кредита е извършено на 13.09.2007 г. В изчисления
погасителен план е заложена падежна дата 13-то число на всеки месен;
Годишна такса за управление 0,1 % върху непогасената главница към същата
дата - чл. 4, т. 1, начислявана в началото на всяка следваща година след
датата на усвояване на кредита.
В Таблица 18 е показан погасителен план при първоначално договорени
параметри. Главницата е в размер на 27 700.00 евро. Общо дължимата
възнаградителна лихва за целия период е 25 744.89 евро, а общо дължимата
такса - 380,92 евро.
В Таблица 19 вещото лице е показало направените вноски и
постъпления от извършени преводи за погасяване на кредита, снети от
разплащателна сметка с тутуляр А. В. Т.. От Таблица 19 е видно, че за
погасяване на кредита са постъпили общо 24 483,02 евро. В Приложение № 1
към експертизата са изчислени задълженията при първоначално договорените
условия и направените вноски. От Приложение 1 е видно, че при условието
на задачата първото просрочие пo кредита вьзнпква на 13.07.2017 г. (ред 231
колона 15) и то е в размер 4,77 евро. Просрочието е погасено с направена
вноска на 21.07.2017 г. в периода от възникване на просрочието до датата на
погасяване - 8 дни е начислена лихва за просрочена главница в размер на 0,02
евро - колона 22.
От Приложение 1, ред 265 е видно, че към 03.04.2019 г. - датата на
7
приемане на нотариалните покани за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, задълженията са:
- Главница - 20 279,61 евро, представляваща сбор от 18 785,96 евро -
редовна главница към 03.04.2019 г. (ред 265, колона 7) плюс 1 493,65 евро
просрочена главница за периода от 13.10.2017 г. до 13.03.2019 г. (ред 265,
колона 15);
- Просрочена възнаградителна лихва - 1 493,65 евро за периода от
13.11.2017 г. до 13.03.2019 г. и текуща възнаградителна лихва за периода от
13.03.2019 г. до 03.04.2019 г. в размер на 67,84 евро;
- Просрочени такси - 19,33 евро за периода от 13.09.2018 г. до
13.03.2019 г.;
- Просрочени лихви, начислени за просрочена главница за периода от
13.07.2018 г. до 03.04.2019 г. - 140,47 евро;
На поставения му от ответника въпрос – „Какъв е размерът на сумите,
които са надвнесени, ако изключим действието на оспорваните
неравноправни клаузи по договора?“, вещото лице е отговорило след като е
изключило промяната на годишния лихвен процент и капитализирането на
просрочени суми върху главницата на основание на допълнителните
споразумения (от 30.06.2015 г. и от 21.03.2017 г.) и след като е съобразило
първоначално договорените параметри по кредита и направените вноски за
погасяване на задълженията. Т.е. в Приложение 1 към заключението са
представени изчисления от вещото лице по първоначално зададени параметри
по кредита. От приложение 1 е видно, че след извършеното приспадане на
всички платени от ответниците суми по Договора за кредит и
Допълнителните споразумения към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем - 03.04.2019 г. няма надвнесени суми от ответниците
за погасяване на кредита.
Правилно на база така изложените от вещото лице констатации и
анализи, съдът като е приел за нищожни двете допълнителни споразумения
(от 30.06.2015 г. и от 21.03.2017 г.) е счел, че искът следва да бъде уважен
само за стойността на кредита към момента на дължимостта на
задължението, без дължимите по Допълнителните споразумения лихви,
такси или други разходи по кредита, т.е. при първоначално договорените
условия, които няма основания да се обявят за нищожни. Правилно съдът се е
8
доверил на заключението на ССчЕ в частта, където вещото лице е изчислило
общия размер на дължимите суми при първоначално договорените условия
по Договора за кредит към 03.04.2019 г. - датата на приемане на нотариалните
покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като видно от
Приложение 1 към заключението при изчисленията на вещото лице са
съобразени и всички направени от ответниците вноски, т.е. същите са
приспаднати, като платените суми са отнесени от към съответните вноски по
изготвения от вещото лице погасителен план при първоначално договорените
условия по Договора за кредит. Общият размер на дължимите суми по
Договора за кредит (при първоначално договорените условия) след
извършеното приспадане на всички платени от ответниците суми, според
експертизата, възлиза на: главница - 20 279,61 евро, представляваща сбор от
18 785,96 евро - редовна главница, плюс 1 493,65 евро просрочена главница за
периода 13.10.2018 г. - 13.03.2019 г.; просрочена възнаградителна лихва - 1
493,65 евро за периода 13.11.2018 г. - 13.03.2019 г. и текуща възнаградителна
лихва за периода 13.03.2020 г. - 03.04.2019 г. в размер 67,84 евро; просрочени
такси - 19,33 евро за периода 13.09.2018 г. - 13.03.2020 г. и просрочени
лихви, начислени за просрочена главница за периода 13.07.2018 г. -
03.04.2019г. - 140,47 евро. От отговора на поставената му задача и от
Приложение 1 към експертизата категорично се установява, че тези
изчисления на вещото лице са след приспадане на всички платени от
ответниците вноски по кредита, както и че към датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем - 03.04.2019 г., няма надвнесени суми от ответниците
за погасяване на кредита. В този смисъл оплакването във въззивната жалба,
че от посочените по-горе суми следва да се приспаднат платените по
договора за кредит от ответниците преди завеждане на делото суми в размер
на 24 483,02 евро, както и погасените задължения чрез капитализация -
2654,15 евро, и че практически дължимата чиста стойност на кредита била
погасена още преди завеждане на делото, като платеното от ответника дори
надхвърляло размера на чистата стойност на кредита - дължимото по
решението, е неоснователно, тъй като тези суми са приспаднати и полученият
размер, посочен в мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение,
е на оставащото дължимо по Договора за кредит, което към настоящия
момент не е заплатено от ответниците. Ето защо въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната
9
осъдителна част е правилно – законосъобразно и обосновано.
Изводите на настоящата инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което в упражнение на правомощията си по
чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните му части, като правилно и
законосъобразно.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има право на
разноски в настоящото производство, които съобразно представените
доказателства възлизат на 300 лева и представляват заплатен депозит за
особен представител на А. В. Т. за процесуалното й представителство пред
САС и въззивниците следва да бъдат осъдени да ги заплатят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260537 от 11.02.2022 г. по гр. д. №
15174/2019 г. Софийски градски съд – I ГО, 3-ти състав.
ОСЪЖДА А. В. Т., ЕГН ********** и С. Д. С., ЕГН **********,
двамата от ***, ж.к. “***“ 1-ва част № ***, вх. *, ет. *, ап. * да заплатят на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, София, бул. „Околовръстен
път“ № 260, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 (триста) лева,
представляващи платен депозит за особен представител на А. В. Т. за
процесуалното й представителство пред СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11