РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Бургас, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120200278 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ч. Т. Б. с ЕГН ********** от гр. Бургас, ул.“.... чрез
пълномощника адв. В. А. против Наказателно постановление № 22-0769-002861/11.11.2022
г. на Началник група в ОДМВР-Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Със жалбата са формулирани единствено бланкетно подносени доводи и
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно
постановление.Защитните възражения са с обща насоченост за неизпълнението на
законовото изискване за пълно и изчерпателно описание на фактическите обстоятелства
относими към състава на нарушението, което АНО е заместил с общи формулировки и
буквално преписване на закона. Претендира се и присъждане на разноски съобразно
Договор за правна защита и съдействие.
Постъпило е и писмено становище от пълномощника на АНО –юрк...., в което на
защитните аргументи в жалбата е противопоставена собствена юридическа интерпретация
на относимата нормативна уредба, чието основно аргументативно средство се свежда в
тезата, че по отношение на предписаните правила за поведение, вложени в чл.140, ал.1 ЗДвП
и чл.143, ал.10 ЗДвП узнаването за прекратяване на регистрация на МПС от собственика не
представлвява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на МПС,
т.к,. собственикът е носител на задължението да сключи застраховка „Гражданска
отговорност“ и в действие влиза обвързващият основополагащ принцип,че незнанието на
закона не извинява незнаещия.Формулирано е възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя;
В с. з. за жалбоподателя, редовно призован, не се явява. За него се явява адв.В. А.,
редовно упълномощен. Същият изразява становище, че разпоредбата на чл.143,ал.10 ЗДвП
вменява задължение на контролните органи да уведомят собственика на МПС за служебно
прекратената регистрация,което обстоятелство остава недоказано по делото.В подкрепа на
1
становището си привежда и практика на касационната инстанция.
В с. з. за АНО, редовно призован, се явява гл.юрк. редовно упълномощена.
Същата настоява атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено по подробно
изложените в писменото становище съображения.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и
гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
На 16.07.2022 г., около 15. 30 ч., в гр.Бургас, по ул. „Цар Петър“ до Пощенска
банка, полицейски служител при С-р „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас,
актосъставителят мл.автоконтрольор Н. И. А., спрял за проверка л.а., марка "Тойота Айго "
с рег. № .... собственост на водача Ч. Б.,който се движел в посока ул. „Контандрованти“, и
бил управляван от жалбоподателят Ч. Б.. При проверка с РСОД-1029 и допълнителна
справка с ОДЧ-25В актосъставителят А. установил, че автомобилът е с прекратена
регистрация, считано от 13.07.2022 г. поради липса на застраховка „Гражданска
отговорност“.
Актосъставителят Н. А. съставил на място против водача Ч. Б. АУАН с бланков №
287719/16.07.2022 г., в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по
чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от
него, като в реквизит възражения е отбелязал писмено „не“.
По случая била извършена и проверка пр.пр.№14804/2022г. по описа на БРП с
оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, финализирана с Постановление от
03.10.2022 г. на прокурор при РП-Бургас за отказ да се образува досъдебно производство за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, в което е формулиран извод, че не са събрани данни,
собственикът на автомобила да е бил уведомяван за служебната дерегистрация на
управлявания от него автомобил, което изключва наличието на знание у водача за
прекратената регистрация на автомобила, априори и наличието на субективна
съставомерност, съотносима с изследвания състав по чл. 345, ал. 2 от НК.
След получаването на постановлението на РП-Бургас и преценка на събраните
доказателства, Началникът на група в ОДМВР –Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас, издал
обжалваното Наказателно постановление № 22-0769-002861/11.11.2022 г.., в което
субсумирал обективната и субективна страна на извършеното под законния състав на
чл.140, ал.1 ЗДвП, за което наложил на Ч. Т. Б. глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 09.01.2023 г., видно от
инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 11.01.2023 г., видно от входящия
регистрационен номер, поставен от ОДМВР-Бургас, с-р „Пътна полиция“. /л. 3/.
Показанията на свидетелят Н. А. съдът кредитира изцяло с оглед тяхната пълнота,
изчерпателност и непредубеденост предвид същностната им процесуална и
доказателствено-съдържателна характеристика, а именно, тези гласни данни почиват на
непосредствени възприятия, формирани в обсега на изпълняваната служебна функция на
свидетеля. Предвид тяхното вътрешна съдържателна съгласуваност с писмените
доказателствени източници, и като оцени последователността на заявеното в тях,
интерпретирана на нивото на външната им обективност и последователност, съдът намира,
че същите са в цялостен синхрон с фактическите констатации в АУАН, а по своя
информативен капацитет намират цялостна подкрепа и в останалите доказателствени
източници.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по
делото доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно:Наказателно
постановление № 22-0769-002861/11.11.2022 г.; АУАН с бланков № 287719/16.07.2022 г.,
гласни доказателствени средства, приобщени чрез разпита на св.Н. А., писмени сведения от
19.09.2022 г. от Ч. Т. Б., , Постановление от 03.10.2022 г. на прокурор при РП-Бургас по пр.
пр. № 14804/2022 г. по описа на РП-Бургас за отказ от образуване на досъдебно
производство, докладна записка рег.№769р-11766/21.09.2022г., справка картон на водача Ч.
Т. Б., справка от информационния масив на КАТ за собствеността на МПС „Тойота Айго“
2
рег.№... , собственост на Ч. Т. Б., справка от информационна база данни на КАТ, отразяваща
промени в регистрацията на МПС „Тойота Айго“ рег.№...идимо от която ,считано от
13.07.2022г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация от с-р „ПП“ Бургас без
„Гражданска отговорност“ по чл.143, ал.10 ЗДвП, която е служебно възстановена на
16.07.2022 г. в 16.04 ч.,; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, по
отношение на които доказателства съдът формира вътрешно убеждение за тяхната
кредитируемост с оглед вътрешната им логическа и съдържателна съгласуваност и
непротиворечивост.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на
група към сектор Пътна полиция, към ОДМВР - Бургас, а АУАН е съставен от териториално
и материално компетентно лице – мл.автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас,
оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Бургас,
т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от
ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са
спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват задължителните съдържателни
критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН, т.к. противно на мнението на процесуалния представител на жалбоподателя
при фактическото описание на нарушението е дадена изчерпателна, и максимално точна
формулировка на белезите на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочени са дата и място на извършването му, индивидуализирана е нарушената законова
разпоредба, а в НП е индивидуализирана и кореспондиращата й санкционна норма, въз
основа на която е определена санкцията.Единствената констатирана от съда формална
диспропорция в отклонение от изискването за единство и идентитет във словесното
изложение на описанието на фактическия състав на нарушението, се свежда в различното ,
но не и правно несъвместимо формулиране на основанието за прекратяване на
регистрацията на процесното МПС. В АУАН дословно е записано „прекратена регистрация
поради липса на ЗГО от 13.07.2022 г.“, а в НП административнонаказващия орган си е
позволил да преформулира словно изписания фактически елемент в кореспондиращото му
нормативно основание, като е записал „прекратена регистрация от 13.07.2022 г. по чл.143,
ал.10 ЗДвП. Предвид съответствието между относимото законово правило на чл.143, ал.10
ЗДвП със словесно уточнената хипотеза на прекратяване на регистрацията- поради липса на
застраховка „ГО“ съдът не констатира дисбаланс, свеждащ се в процесуално неправилно
изключване на съставомерни фактически белези, които да влияят негативно върху правото
на защита на административнонаказаното лице. Не е допуснато и твърдяното в жалбата
несъблюдаване на изискването на чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 НК, доколкото
обстоятелствата относими към предявената от закона рамка на нарушението са описани в
достатъчна степен и с изискуемата се яснота и пълнота.
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП
отсъстват, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство против него.
По приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в
случая не е така.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява
3
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, че не е сключена
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в
задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това
основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство.
В Решение № 1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1561/2022 г.
Решение№ 1490/ 14.12. 2022 г. по КНАХ дело № 1963 по описа за 2022 г. АдмС-Бургас, е
експликирано следното единно и устойчиво правно становище, което напълно се споделя от
настоящия състав :
„Видно е, че нормата вменява задължение на контролните органи да уведомяват
собственика на МПС, че неговата регистрация е служебно прекратена, вследствие
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за липса на сключена
задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Това задължение на контролните
органи за уведомяване обосновава извод, че съставомерно може да бъде само това деяние,
при което водачът, след извършеното уведомяване, има знание за прекратената по
служебен път регистрация и въпреки това управлява МПС. В случая, данните от
административната преписка сочат, че за служебното прекратяване регистрацията на
лекия автомобил, извършено на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, собственикът му, в
случая и водач на същия, не е бил уведомен, като по делото липсват данни да са
предприемани каквито и да било действия в тази насока.“ Доводите на въззиваемата
страна, че уведомяването не е част от фактическия състав на нарушението, както и че се
касае за опит за извличане на извинително основание от незнанието на закона, съдът счете
за неоснователни, тъй като този състав на нарушение изисква преди това надлежно
уведомяване на собственика на МПС,чиято регистрация се прекратява, поради което не се
касае за недобросъвестно позоваване на незнанието на закона, а за липса на знание като
конститутивен и кумулативен признак от субективния състав на нарушението по чл.140,
ал.1 ЗДвП поради неизвършено задължително уведомяване.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
собствения си л.а. „Тойота Айго“ рег.№.... на посочените в АУАН и НП дата и място. Не е
спорно още и, че по време на проверката процесното МПС е било със служебно прекратена
регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /съобразно визираното в НП/, считано от
13.07.2022 г., с което са реализирани в пълен обем елементите на обективната
съставомерност от състава на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП.
Но в обсега на доказателствената тежест на АНО, противно на мнението на
гл.юрк. е несъмненото установяване на субективната съставомерност на това нарушение с
цел покриване на минималните критерии за съответствие на обвинителната теза с
фактическите елементи, отговарящи на състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. В
случая собственик на превозното средство е именно жалбоподателят Ч. Б., но няма
доказателства той да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното
средство от Сектор КАТ при ОД на МВР-Бургас, с оглед задължението му по чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, за да се приеме, че същият е бил информиран за това
обстоятелство към 16.07.2022 г. - момента, в който жалбоподателят Б. е управлявал
процесния лек автомобил и е бил спрян за проверка. Както вече бе споменато, според
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. И в Решение № 1489/13.12. 2022 г. по КАХД № 1951/2022 г. по описа на АдмС-
Бургас се споделя правното разрешение, че: „Нормата императивно предвижда задължение
за уведомяване на собственика на преводното средство, в случаите на прекратяване на
регистрацията при липса на договор за застраховка "Гражданска отговорност. /…./ След като
по делото не е доказано, че по отношение на собственика на автомобила е извършено,
4
предвиденото от закона уведомяване, категорично не може да се приеме знание за
обективните елементи от състава на нарушението от страна на водача, на когото първият е
предоставил превозното средство за управление."
Такова разрешение налага и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, която отново изрично разпорежда уведомяване на собственика при
хипотезата на ал. 1, т. 8 на текста.
Аналогична правна теза за задължителна доказаност на знанието у нарушителя, което следва да се
простира в цялостния обхват на признаците от състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП се
обосновава и в Решение № 945 от 18.07.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 957/2022 г. :
„нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. Ангажирането на административно-наказателната отговорност по посочената санкционна
норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС
със съзнанието, че същото е без регистрация, включително и служебно прекратена такава или,
че пътното средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели.“
В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на
16.07.2022 г. Ч. Б. е управлявал собствения си лек автомобил,знаейки, че същият е със
служебно прекратена регистрация. Последното, противно на мнението на процесуалния
представител на АНО, не може да се основава на презумптивно въведени съждения и
вероятностни умозаключения, а следва да се установи несъмнено, чрез доказване
осъществяването на предвиденото в закона нарочно уведомяване. В разглеждания случай не
бяха приведени доказателствени данни за надлежно уведомяване на жалбоподателя, за
прекратяването на регистрацията на МПС на 13.07.2022г. Изискването за уведомяване е
интегрална, кумулативно лимитирана от законодателя част от състава на служебното
прекратяване на регистрацията, защото законът изисква кумулативно наличие и на тази
предпоставка. Такова изискване няма при други видове служебно прекратяване на
регистрацията (напр. това по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП), което още веднъж обосновава единно
поддържаното в съдебната практика заключение, че законодателят отдава съществено
значение на уведомяването на собственика за прекратената регистрация. След като
уведомяването не е реализирано, то се налага изводът, че не е изпълнен фактическият състав
на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. / в т. см. Решение № 945 от 18.07.2022 г. на АдмС - Бургас по к.
а. н. д. № 957/2022 г., Решение № 1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1561/2022 г. /. В идентично концептуално-правно направление са и формулираните
разрешения в Решение № 1300 от 11.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1246/2022 г.
“В конкретния случай обаче, след прекратяване регистрацията на автомобила,
уведомяване на собственика не е било извършено. Касационният състав приема, че след
като императивно изискуемото уведомяване не е реализирано, то не е изпълнен
фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗдвП. /…/ Наличието на вина изисква узнаване
на определени факти, съответно действия или бездействия основаващи се на това знание,
поради което незнанието на факта, че тази регистрация е прекратена автоматично
изключва възможността за наличие на виновно поведение, осъществено при форма на
вина-умисъл.“ Поради изложеното генерално неоснователно се явява възражението на
въззиваемата страна, че фактът на уведомяване на собственика няма отношение към
съставомерността на деянието и по-конкретно не изключва неговата субективна страна.
Нещо повече, видно от приобщените чрез разпита на актосъставителя гласни
доказателствени средства, в конкретния случай, регистрационните табели на МПС са били
на предназначените за това места, поради което на водача не може да се вмени вина, била тя
под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143
5
АПК. В конкретния случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя Ч. Б., който
своевременно е поискал присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 400, 00
лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото Договор за правна защита
и съдействие 10.01.2023 г., видно от който претендираната сума е заплатена изцяло в брой.
Съдът дължи произнасяне по заявеното от процесуалния представител на АНО възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Разпоредбата на
чл.63д, ал.2 ЗАНН предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена
да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда
намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. По същество с
възражението за прекомерност се заявява материалноправен довод на страната, че дължи по-
малко, отколкото твърди насрещната страна, във връзка с отговорността за разноски. Съдът
дължи преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото, с оглед което счете, че фактическата и правна сложност на спора,
конкретно проявената процесуална активност на пълномощника на жалбоподателя,
свеждаща се в изготвянето на бланкетна жалба и участие в рамките на едно с.з. пред
първостепенния съд, не обуславят сложност, надвишаваща съобразената при лимитиране на
минималния праг в чл.8,ал.1, вр.чл.7 ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгл. цитираната разпоредба в поднормативния
източник при материален интерес до 1000 лв. минималният размер на адвокатския хонорар
възлиза на 400 лв., поради което заплатеният от жалбоподателя Б. хонорар на адвоката в
размер на 400 лв. не подлежи на корекции предвид съответствието му с лимитирания
минимум.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН БРС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-002861/11.11.2022 г. на
Началник група в ОДМВР-Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас, с което на Ч. Т. Б. с ЕГН
********** от гр. Бургас, ул.“.... за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Ч. Т. Б. с ЕГН ********** от гр.
Бургас, ул.“...направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6