Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
24.11.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
като разгледа
докладваното от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 10394 по описа за 2020
година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на С.О., длъжник по изп.д. № 20208510400885 по описа
на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу постановление от 16.06.2020г., с което
съдебният изпълнител оставил без уважение възражението на длъжника, с вх. №
40582/15.06.2020г., за намаляване размера на приетото по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и за намаляване размера
на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че
съдебният изпълнител незаконосъобразно не намалил адвокатското възнаграждение от
360 лв. Нямало доказателства за плащане на възнаграждението, а дори да било
платено, същото било прекомерно и несъобразено с чл. 10 на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не била налице фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, а единственото действие, извършено от процесуалния
представител на взискателя, било подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се начислявала само върху върху
вземането по изпълнителния лист, не и върху таксите и разноските по изпълнителното
дело. Моли съда да намали претендирания адвокатски хонорар до размер от 100
лв., съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., както и да намали размера на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Иска от съда и да задължи ЧСИ
да индивидуализира таксите и разноските по ТТРЗЧСИ и да начисли такива
единствено за реално извършените действия. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – „ЗД Б.И.“ АД, не е
депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението (чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК). Съгласно разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по
реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника
за разноските по изпълнението, поради което, и доколкото в случая с
атакуваното постановление е налице произнасяне на съдебния изпълнител относно
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съдът приема, че жалбата е допустима и
в тази част.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Изп.д. № 20208510400885 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 08.06.2020г. на „ЗД Б.И.“
АД, чрез пълномощник адв. М.Г., въз основа на
изпълнителен лист от 10.02.2020г., издаден по гр.д. № 85969/2017г. на СРС, 76
състав, съгласно който С.О. е осъдена да заплати на „ЗД Б.И.“ АД сумата
1 080 лв. – главница, ведно със законната лихва от 07.12.2017г. до
окончателното плащане, сумата 325.33 лв. – лихва за забава за периода
04.12.2014г. – 04.12.2017г., и 600 лв. – деловодни разноски.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране и на
разноските по изпълнението за такси и адвокатско възнаграждение.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно на адв. Г.,
както и договор за правна защита и съдействие от 20.05.2020г., съгласно който уговореното
адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по
изпълнителното дело в размер на 300 лв. е заплатено изцяло в брой.
На 10.06.2020г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която като дължима е посочена сумата от общо 3 005.85
лв., от които 1 080 лв. – главница, 278.70 лв. - законна лихва от
07.12.2017г. до 23.06.2020г., сумата 325.33 лв. – неолихвяемо вземане за
мораторна лихва, 600 лв. – присъдени разноски; 360 лв. – разноски по
изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, 361.82 лв. – такси
по ТТРЗЧСИ, дължими към 23.06.2020г.
С възражение вх. № 40582/15.06.2020г., подадено в
едноседмичен срок от получаване на поканата, длъжникът поискал от ЧСИ да намали
размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 360 лв. на 100 лв. с доводи,
поддържани и в жалбата, както и да намали таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно
материалния интерес по изпълнителното дело.
С обжалваното постановление (по правната си същност разпореждане
– арг. чл. 434, ал 1 ГПК) от 16.06.2020г. съдебният изпълнител оставил без
уважение искането на длъжника за намаляване размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, тъй като същото било в минималните размери по чл.
10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г., както и отказал да намали размера на
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като била законосъобразно начислена.
Според посоченото в мотивите на ЧСИ, таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ била в размер на 277.29 лв. с ДДС. Според изготвената на 01.07.2020г.
сметка таксата по т. 26 е начислена върху 2 282.53 лв. и възлиза на 239.84
лв. с ДДС. В сметката от 01.07.2020г. е посочено, че таксите са платени
съгласно платежно нареждане без посочена дата.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
която се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора редакция
към 20.05.2020г. – ДВ бр. 45/15.05.2020г.) за защита по изпълнително дело е
предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнително дело е 100.00 лв., а за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
за вземания от 500.01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 1,
и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, като чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес.
В случая по делото се установи, че уговореното
възнаграждение от 300 лв. е заплатено в брой. Няма данни адвокатът да е
регистриран по ЗДДС и не е ясно защо ЧСИ е приел възнаграждение с включен ДДС,
каквото не е претендирано. Съдът намира, че незаконосъобразно с атакуваното
постановление съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското
възнаграждение. Приложима в случая е само разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004г., тъй като единственото извършено от процесуалния
представител на взискателя действие е подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело. Посочването в молбата за образуване на изпълнителен
способ, респ. възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, е условие за нейната редовност
- арг. чл. 426, ал. 2 ГПК. Възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от Наредба №
1/2004г. не се дължи от длъжника, тъй като не е налице кумулативно изискваното
условие от пълномощника на взискателя да са осъществени действия с цел удовлетворяване
на вземането. Съдебният изпълнител не е представил препис от изпълнителното
дело в цялост, но от данните по делото е видно, че най-късно към 01.07.2020г.
сумите по изпълнителния лист са били преведени по сметка на ЧСИ.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено от
приетия от ЧСИ размер от 360 лв. на 100 лв.
По искането за намаляване на пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ:
Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес. Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, за изпълнение
на парично вземане се събира такса върху събраната сума, съобразно материалния
интерес, като приложима в случая е б. „в“ (за вземане от 1 000 до 10 000 лв. - 100
лв. + 8 на сто за горницата над 100). От разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ следва,
че пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява само
върху сумите - предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист –
именно това е материалният интерес по изпълнителното дело. Същият извод следва
и от тълкуването на разпоредбата на т. 26 във връзка с т. 20 - 25 от Тарифата.
Адвокатският хонорар за изпълнителното дело не представлява част от материалния
интерес – от вземането, подлежащо на изпълнение, поради което, макар да се
събира за взискателя, то не представлява „събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ
и върху него не следва да се начислява пропорционалната такса. Или в случая,
съобразно материалния интерес от 2 284.03 лв., определената по реда на т.
26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса възлиза на 243.26 лв. с вкл. ДДС. От поканата
за доброволно изпълнение не става ясно от общо посочените такси по изпълнението
от 361.82 лв. с ДДС в какъв размер е начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, но
съгласно сметката от 01.07.2020г., пропорционалната такса е начислена върху
2 282.53 лв. и е събрана от длъжника в размер на 239.84 лв. с ДДС, т.е. в
по-малък размер. Поради това жалбата в тази част следва да бъде оставена без
уважение.
Що се отнася до искането в жалбата съдът да задължи ЧСИ да индивидуализира таксите и разноските по ТТРЗЧСИ и да начисли такива
единствено за реално извършените действия, освен че начислените такси са
индивидуализирани в две сметки (л. 6 и л. 15 от изпълнителното дело), в
производството по чл. 435 и сл. ГПК съдът няма подобни правомощия, а може да се
произнася само по законосъобразността на атакуваните пред него действия и/или
актове на съдебния изпълнител. В случая предмет на съдебен контрол е постановлението
от 16.06.2020г., в което няма произнасяне относно другите разноски по
изпълнението, извън възнаграждението на пълномощника на взискателя и таксата по
т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят е могъл да обжалва съдържащото се в поканата за
доброволно изпълнение разпореждане относно разноските, което не е сторил.
В настоящото съдебно производство не следва да се
присъждат разноски. В производство относно дължимостта и размера
на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение
№ 393/17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г., ІV ГО, определение №
489/17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г., ІV ГО, определение № 52/19.03.2019г.
по ч.гр.д. № 740/2019г., І ГО, определение № 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. №
4561/2018г., ІІІ ГО, определение № 76/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4562/2018г., ІІІ
ГО, определение № 158/08.04.2019г. по ч.гр.д. № 87/2019г., ІІІ ГО, определение
№ 119/04.07.2019г. по ч.гр.д. № 1975/2019г., ІІ ГО и др.). Ето защо, макар
жалбата на длъжника да е частично основателна, същият няма право на разноски в
това производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.О. постановление от
16.06.2020г. по изп.д. № 20208510400885 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на
КЧСИ в частта, с която е оставено
без уважение искането на длъжника за намаляване размера на приетото адвокатско
възнаграждение, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника С.О. на
взискателя „ЗД Б.И.“ АД адвокатско възнаграждение по
изп.д. № 20208510400885 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, както следва: от 360 лв. на 100.00 лв. (сто лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата в останалата й част.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.