РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Видин, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20211320102366 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.
София, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, с която
против С. Б. С., ЕГН ********** от гр. ******************** е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че в законоустановения срок и във връзка с
разпореждане по ч.гр.д № 173/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, на
основание чл. 415 от ГПК, предявяват иск за установяване на вземането си
спрямо С. Б. С. в размер на 104.94 лева.
Сочи се,че между С. Б. С. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) са сключени следните
договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги № ********* от 28.02.2018 г. Съгласно
договора на клиента е предоставен мобилен номер ***********.
2.Допълнително споразумение № ********* от 13.04.2018 г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно допълнителното
1
споразумение за мобилен номер *********** влиза в сила нов абонаментен
план, със стандартна месечна абонаментна такса 20.99 лв. с вкл. ДДС или
17.49 лв. без вкл. ДДС.
3.Договор за мобилни услуги № ********* от 19.04.2018 г. Съгласно
договора на клиента е предоставен мобилен номер **********, със
стандартна месечна абонаментна такса 20.99 лв. с вкл. ДДС или 17.49 лв. без
вкл. ДДС.
Твърди се, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо
ползваните от С. Б. С. мобилни номера се прилагат следните условия:
-За мобилен номер *********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 28.02.2018 г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 13.04.2018 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги;
-За мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 19.04.2018 г.
Излага се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения за
ползвани мобилни услуги и начислени такси в общ размер на 129.41 лв.,
начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. април 2018 г. - м. юни
2018 г.: ф-ра №**********/25.04.2018г., ф-ра №**********/05.05.2018г., ф-ра
№ **********/25.05.2018г., фактура №**********/05.06.2018г.,което е
довело до предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни
услуги от страна на мобилния оператор и е станало основание за възникване
на задължение за заплащане на неустойки, поради настъпилото предсрочно
прекратяване на договорите.
Сочи се, че след предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги, сключен между „Теленор България“ ЕАД и С. Б. С., при условията, на
който е ползван процесен номер **********, по вина на потребителя поради
изпадането му в забава, операторът е издал фактура № **********/25.07.2018
г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му
прекратяване в размер на 52.47 лв.
Излага се, че размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за
номер ********** (преди 19.04.2020 г.) са уредени от страните в т. 11 от
2
Договор за мобилни услуги № ********* от 19.04.2018 г.
Твърди се, че съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Излага се, че размерът на неустойката за ползвани услуги чрез номер
********** е в размер на 52.47 лв. Сумата представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (17.49 лв.
всяка).
Поддържа се, че предвид гореизложеното, общата сума начислена във
фактура № **********/25.07.2018г., е 52.47 лв.
Отбелязва се, че след предсрочното прекратяване на договорите за
мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и С. Б. С., при
условията на които е ползван процесен номер ***********, по вина на
потребителя поради изпадането му в забава, операторът е издал фактура №
**********/05.08.2018 г., включваща задължения за заплащане на неустойки
за предсрочното му прекратяване в размер на 52.47 лв.
Излага се, че размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за
номер *********** (преди 19.04.2020г.) са уредени от страните в р. 3, т. 4 от
Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 13.04.2018 г.
Обяснява се, че съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
3
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Посочва се, че размерът на неустойката за ползвани услуги чрез номер
*********** е в размер на 52.47 лв. Сумата представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (17.49 лв.
всяка).
Излага се, че предвид гореизложеното, общата сума, начислена във
фактура № **********/05.08.2018г., е 52.47 лв.
Отбелязва се, че изискуемостта на вземанията на „Теленор България“
ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Сочи се, че поради липсата на действия на ответника, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България“
ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Видин, въз
основа на което е образувано частно гражданско дело № 173/2020 г. пред 2-ри
състав и е издадена Заповед за изпълнение № 1025/22.06.2020 г. на парично
задължение.
Поддържа се, че предвид разпореждането на съда по заповедното
производство, с което ищецът е уведомен, че издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника
- ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в
законоустановения срок е предявен и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
173/2020 г. по описа на ВдРС и по което е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
4
Иска се от съда да постанови решение, е което да приеме за установено
наличието на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1025/22.06.2020 г. по частно гражданско дело № 173/2020 г. по
описа на Районен съд - Видин, 2-ри състав, против длъжника - ответник С. Б.
С., с ЕГН **********, както следва:
1.сумата от 104.94 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми,
съгласно фактура № **********/25.07.2018 г. и фактура №
**********/05.08.2018 г.-неустойки за предсрочно прекратяване на договори
за услуги.
2. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски по настоящото дело и
образуваното заповедно производство за вземането по ч.гр.д. № 173/2020 г. по
описа на Районен съд - Видин.
От ответника С. Б. С. чрез адв. М. П. - особен представител в
законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба.
Посочва се, че искът е допустим, но е неоснователен. Оспорва се
исковата молба като се подържа,че С. Б. С. не дължи претендираната сума ,
поради погасяване по давност.Сочи се ,че задължението по посочените
фактури е погасено по давност, съгласно правилото, което попада и в т.нар.
кратка тригодишна давност, която е визирана в разпоредбата на чл. 111 от
ЗЗД, където са уредени специални правила за кратката тригодишна давност и
към момента на подаване на исковата молба в съда, вземането е погасено по
давност. Същите са т. нар. периодични плащания. Посочените в исковата
молба фактури са за периода месец април 2018 г. - месец юни 2018 г.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното: в резултат на подадено от страна на ищеца
заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 173/2020 г. по описа на
ВдРС.По същото е издадена заповед за изпълнение №130 от 29.01.2020
г.против длъжника за сумата от 129.41 лв.,като е отхвърлено заявлението в
частта на сумата в общ размер на 104.94 лв.,представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване по договиите за мобилни услуги.
5
Заповедта е обжалвана в отхвърлителната й част,като с определение по
ч.гр.д.№ 108 /2020 г. по описа на ВдОС разпореждането на ВдРС ,в частта ,с
която е отхвърлено заявлението е отменено,като длъжника е осъден да
заплати на кредитора следните суми:1.сумата от 52.47 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/19.04.2018г., с който са предоставени на потребителя достъп до
мрежата и съобщителни услуги чрез мобилен номер **********, начислена
по фактура № **********/25.07.2018г. с настъпил падеж на 09.08.2018
г.,2.както и сумата от 52.47 лв.,представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/28.02.2018г.,
допълнително споразумение № ********* към договора за фиксирани услуги
от 13.04.2018 г., с които са предоставени на потребителя достъп до мрежата и
съобщителни услуги чрез мобилен номер ***********, начислена по фактура
№ *********/05.08.2018г. с настъпил падеж на 20.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху посочената сума от датата на подаването до
окончателното издължаване и 151.20 лева разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
В определението на ВдОС е посочено ,че ВдРС следва да издаде заповед
за изпълнение за посочените по-горе суми,а така също е постановена и
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумите.
В изпълнение на горните указания ВдРС издава срещу ответника
втора Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1025/22.06.2020 г..В случая обаче в заповедта е включена само една от
посочените от ВдОС суми,а именно сумата от 52.47 лева,представляващ
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/28.02.2018г., допълнително споразумение № ********* към
договора за фиксирани услуги от 13.04.2018 г., с които са предоставени на
потребителя достъп до мрежата и съобщителни услуги чрез мобилен номер
***********, начислена по фактура № **********/05.08.2018г. с настъпил
падеж на 20.08.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на подаването до окончателното издължаване и 151.20 лева разноски
за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
В случая е безспорно ,че се касае за допусната очевидна фактическа
грешка от страна на РС-Видин при изписване на посочените от ВдОС
6
задължения ,поради което следва да се приеме,че същите са в размера отразен
в определението на ВдОС,което е задължително за първоинстанционния съд.
При това положение така направения запис в разпореждането на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1025/22.06.2020 г.следва да се чете по следния начин: сумата от 52.47 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № *********/19.04.2018г., с който са предоставени на
потребителя достъп до мрежата и съобщителни услуги чрез мобилен номер
**********, начислена по фактура № **********/25.07.2018г. с настъпил
падеж на 09.08.2018 г.,както и сумата от 52.47 лв.,представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/28.02.2018г., допълнително споразумение № ********* към
договора за фиксирани услуги от 13.04.2018 г., с които са предоставени на
потребителя достъп до мрежата и съобщителни услуги чрез мобилен номер
***********, начислена по фактура № **********/05.08.2018г. с настъпил
падеж на 20.08.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на подаването до окончателното издължаване и 151.20 лева разноски
за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия
установителен иск.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет
установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
От ангажирания договор за мобилни услуги от дата 28.02.2018 г.,
сключен с ищеца е видно, че ответникът е абонат на дружеството доставчик
и му е предоставен мобилен номер ***********.
От представеното допълнително споразумение от 13.04.2018 г. към
договора за мобилни услуги е видно, че за мобилен номер *********** влиза
в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса
20.99 лв. с вкл. ДДС или 17.49 лв. без вкл. ДДС.
От ангажирания Договор за мобилни услуги от 19.04.2018 г. се
установява, че на ответника е предоставен мобилен номер **********, със
стандартна месечна абонаментна такса 20.99 лв. с вкл. ДДС или 17.49 лв. без
7
вкл. ДДС.
В т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 19.04.2018 г. са
уредени размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер
**********. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В р. 3, т. 4 от Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 13.04.2018 г. са уредени размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ***********.
От представените фактури се установяват начислените неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението,
по която съдът възприема изцяло като обосновано и компетентно изготвено и
от което се установява, че:
- размерът на неустойката за ползвани услуги чрез номер ********** е
в размер на 52.47 лв.,като сумата представлява сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (17.49 лв. всяка).
- размерът на неустойката за ползвани услуги чрез номер *********** е
в размер на 52.47 лв.,като сумата представлява сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (17.49 лв. всяка).
В конкретния случай и при ангажираните доказателства съдът приема,
8
че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати дължимите се
неустойки в посочения отчетен период и размер,съобразявайки и липсата на
данни в обратна посока.
С оглед изложеното се налага извод,че страните са били обвързани от
облигационнни отношения във връзка със сключените договори за мобилни
услуги и предоставянето им от страна на ищеца на ответника, като за
последния е възникнало насрещното задължение да заплаща в срок
абонаментните месечни вноски, което обаче, при данните по делото, не е
изпълнил в уговорените срокове.
Видно от твърденията в исковата молба и представените писмени
доказателства отчетните периоди, за които се дължат неустойките, съгласно
представените фактури, са за м.07 и м. 08. 2018 г..
Действително вземането за тях е периодично по смисъла на чл.111,
б.“в“ от ЗЗД и се погасява с изтичане на тригодишна давност, но същата,
считано от падежа на всяка от вноските, не е била изтекла към датата, на
която заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда –
на 24.01.2020 г..
Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за установяване съществуването
на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и с тази разпоредба се създава изключение
от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата
молба в съда - чл.125 от ГПК.
С депозиране на заявлението в съда настъпват и материалноправните
последици, които законът свързва с предявяването на иска и конкретно се
прекъсва теченето на погасителната давност,като тя се спира, докато
продължава съдебното производство – чл.116, б.“б“ и чл.115, б.“ж“ от ЗЗД.
По тези съображения направеното с отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените
вземания е неоснователно.
Предвид горното Съдът счита, че исковата претенция е основателна и
следва да бъде уважена изцяло, като се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата в общ
размер на 104.94 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно
9
фактура № **********/25.07.2018 г. и фактура № **********/05.08.2018 г. -
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2020 г.-датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответника следва
да понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство /300.00
лв.- възнаграждение за особен представител, 25.00 лв.-платена държавна
такса и 100.00 лв. –възнаграждение за вещо лице/, както и тези по ч.гр.д.
№173/2020 г. по описа на ВдРС,посочени в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1025/22.06.2020 г.-151.20 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Б.С, ЕГН
********** от гр. ********************, че дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата от 104.94 лв., представляваща сбор на дължимите
суми по фактура № **********/25.07.2018 г. и фактура №
**********/05.08.2018 г.,както следва: сумата от 52.47 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/19.04.2018г., с който са предоставени на потребителя достъп до
мрежата и съобщителни услуги чрез мобилен номер **********, начислена
по фактура № **********/25.07.2018г.,както и сумата от 52.47
лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № *********/28.02.2018г., допълнително споразумение №
********* към договора за фиксирани услуги от 13.04.2018 г., с които са
предоставени на потребителя достъп до мрежата и съобщителни услуги чрез
мобилен номер ***********, начислена по фактура №
**********/05.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.01.2020 г.-датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№
173/2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
10
ОСЪЖДА С.Б.С, ЕГН ********** от гр. ******************** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6 сумата от 151.20 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д № 173/2020 г. по описа на РС-Видин и фигурираща в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1025/22.06.2020 г..
ОСЪЖДА С.Б.С, ЕГН ********** от гр. ******************** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6 сумата в общ размер от 425.00 лв. /300.00 лв.- възнаграждение за особен
представител, 25.00 лв.-платена държавна такса и 100.00 лв. –възнаграждение
за вещо лице /, направени разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи
препис по ч.гр.д.№ 173/2020 г. по описа на ВдРС.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
11