Р Е Ш Е Н И
Е
№………./06.06.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на седми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 629 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 631/25.01.2019г. на Й.З.Б., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес ***, офис 2, кантора на ада. А.П., срещу решение № 196 от 28.12.2018г.,
постановено по гр.дело № 63/2018г. на Районен съд - ***, в частите, с които са
отхвърлени предявените от въззивницата срещу Община *** иск с правно основание
чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над 8900,82 лв. до предявения размер от 15576,44
лв. и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане мораторна лихва за датата
26.09.2017г. и за разликата от 284,30 лв. до предявения размер от 502,91 лева.
В жалбата е изразено несъгласие с
правните изводи на първоинстанционния съд относно приложението на чл.32, ал.1,
т.2, б.“б“ от КТД, чл.219, ал.6 и чл. 215, ал.1, т.1 от ЗПУО. Излага се, че
ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
28.02.2015г., към която дата ищцата е работила при ПГ „Константин Драганов
Кумановски“ гр. *** на длъжност „директор“ повече от 10 години и има изпълнена
преподавателска норма. Освен това е била и председател на общ. структура в гр. ***
на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, за
което е представено доказателство, по отношение на което съдът не е формирал
мотиви. Излага, че ТПО на ищцата е прекратено на 26.08.2015г., което уволнение
е отменено с влязло в сила съдебно решение, поради което ТПО е възстановено от
датата на уволнението до възстановяването й на работа – 03.05.2017г. Намира, че
наложената й присъда с решение № 316/22.11.2016г. на ВОС има отношение към
последващото уволнение на 04.05.2017г., но не и това от 26.08.2015г. Излага, че
от 12.11.2015г. гимназията е закрита, поради което не по нейна вина няма
изпълнена преподавателска норма при този работодател. Счита, че последващото
уволнение от 04.05.2017г. не може да се отрази към минал момент и да се приема
за основа за намаляване на дължимото обезщетение. В заключение е изложено становище
за неправилност на решението в отхвърлителната му част, като постановено в
противоречие на материалния и процесуалния закон, поради което моли за отмяната
му в обжалваните части.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане
на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред РС-*** е образувано по предявени от Й.З.Б.
*** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ вр. чл. 219, ал.6 ЗПУО вр. чл. 59 КТ и с правно основание чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за срок от 10,5 месеца в размер на 15576,44 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.01.2018г. до окончателното й
изплащане, както и мораторна лихва върху главницата за период от 26.09.2017г.
до 19.01.2018г. в размер от 502,91 лв.
Ищцата твърди, че от 06.07.1998г. до 26.08.2015г. е работела
като директор на Професионална гимназия „ Константин Драганов Кумановски“ - гр.
*** при пълно работно време и постоянен трудов договор. Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед на началника на РИО Варна, на осн. чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ, като на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
уволнение. С решение на РС *** по гр. д. №705/2015г., влязло в сила на
24.03.2017г., уволнението е признато за незаконно и ищцата е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност. На 02.05.2017г. ищцата се явила да заеме
длъжността, на която е възстановена, като на 03.05.2017г. е получила заповед №
РД-07-8/03.05.2017г., с която правооотношението било възстановено, считано от
същата дата и със заповед № РД-07-9/03.05.2017г. новото трудово правоотношение е
прекратено, считано от 04.05.2017г. Твърди се още, че с разпореждане № **********
*** на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от
23.12.2016г., като правото на пенсия е придобито на 28.02.2015г. поради
навършени 57 години, 10 месеца и учителски осигурителен стаж 25 години и 8
месеца. Излага се също, че със заповед № РД-14-59/17.07.2014г. на министъра на
образованието и науката, влязла в сила на 12.11.2015г, Професионална гимназия „
Константин Драганов Кумановски“ - гр. *** е закрита, без да е посочен
универсален правоприемник. Тъй като същата е била общинско училище, то Община ***
се явява правоприемник и пасивно материално легитимирана да отговаря за
задълженията на закритито образователно заведение. Твърди се още, че съгласно чл.
219, ал. 6 ЗПУО при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически
специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали
длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на
бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се
изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда
– в размер на 10 брутни работни заплати, а съгласно чл. 32, ал.1, т. 2, б. „б“
от КТД в системата на народната просвета от 19.06.2016г. обезщетенията на
педагогически специалисти от 01.01.2017г. са в размер от 10,5 брутни заплати.
Излага се, че от 2000г. до 2005г ищцата е била председател на общинската
структура в *** на Съюза на работодателите /ръководителите/ в системата на
народната просвета в България, като Съюзът е страна по КТД в системата на
народната просвета от 19.06.2016г. и по тази причина ищцата като член на
организацията, на основание чл. 7, ал. 3 от Устава, по време на трудово -
правния спор е запазила членството си в организацията, като на 11.05.2017г. е превела
по сметка на организацията членски внос за периода 01.07.2015г – 30.06.2017г. в
общ размер от 90,72 лв. Твърди се още, че на 26.09.2017г. ищцата е изпратила до
Община *** покана за заплащане на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ,
обективирана в заявление с вх. №9400 – 215/27.09.2017г. като в отговор с писмо
с изх. №9400-215 от 03.10.2017г. Община *** е поискала да представи заповедта
на началника на РУО Варна, с която е освободена от длъжност. На 24.11.2017г. с
писмо с обратна разписка ищцата е дала разяснения по случая и изрично посочила,
че обезщетението се дължи независимо от основанието за прекратяване на трудовия
договор, но плащане от ответника не последвало.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е изразил становище за недопустимост и неоснователност
на предявените искове, като ги оспорва по основание и размер. Излага, че Община
*** никога не е била работодател на ищеца, същата не се явява универсален
правоприемник на закритата Професионална гимназия „Константин Драганов
Кумановски“ - град *** в качеството на работодател и не може да встъпи в
трудовите правоотношения и да носи задължения по тях, в това число и по
изплащане на трудови възнаграждения и обезщетения. Сочи, че единственото
задължение, което й е вменено със заповед № РД-14-59/17.07.2014г. на министъра
на образованието и науката е да разпредели имуществото на прекратеното училище,
а ведомостите на закритото училище и трудовите досиета на персонала не са
постъпвали в Община ***. Твърди, че трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено, преди същата да е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ; оспорва през последните 10
години от трудовия й стаж ищцата да е заемала длъжност на педагогически
специалист в държавна или общинска структура на бюджетна издръжка от системата
на предучилищното и училищното образование, тъй като на 23.09.2015г. ищцата е
започнала работа при нов работодател на длъжност, различна от посочените в чл.
219, ал. 6 ЗПУО. Излага, че Община ***, след като няма качеството на
работодател, е длъжна да се съобразява с разпорежданията на по- горестоящия
орган – началника на РУО Варна, който изпълнява функциите на работодател при
възникването и прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца. Твърди, че
ищцата няма право да се ползва от специалните условия, договорени в КТД, тъй
като нито към датата на сключване същия, нито към датата на прекратяване на
трудовото си правоотношение е била член на синдикална организация – неплащането
на членски внос е основание за прекратяване членството в синдикалната
организация. Излага, че предвид липса на съдействие от ищцата да подаде заявка
или да предостави по друг начин данни за размера на дължимото й обезщетение до
5 ноември Община *** е лишена от възможност да подаде формуляр за предоставяне
на средства и справка за дължимо обезщетение за персонала в резултат на
прекратяване на трудово правоотношение в МОН в сроковете, предвидени в т.6.3.4.
от Национална програма „Оптимизация на училищната мрежа модул „Оптимизиране на
вътрешната структура на училищата и самостоятелните общежития“.
С обжалваното решение исковете по чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД са уважени частични, като ответникът осъден да заплати на
ищеца съответно следните суми: 1/ 8900,82
лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал 3 КТ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
19.01.2018г., до окончателното изплащане; 2/
284,30 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.09.2017г. до
19.01.2018г. върху главницата от 8900,82 лева, на осн. чл. 86 ЗЗД.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не са спорни между страните по
делото, а и от представените писмени доказателства се установяват следните
обстоятелства: ищцата е заемала длъжността директор на ПГ „Константин Драганов
Кумановски“ - гр. ***; със заповед на началника на РИО Варна й е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение, като с решение
по гр. д. №705/2015г. на РС *** уволнението е било признато за незаконно и
ищцата е била възстановена на предишната работа; със заповед №РД 07-
8/03.05.2017г. на началника на РУО Варна ищцата е възстановена на длъжност
директор на ПГ „Константин Драганов Кумановски“, считано от 03.05.2017г.; със заповед
№РД 07- 9/03.05.2017г. на началника на РУО Варна е прекратено ТПО на ищцата, считано
от 04.05.2017г., поради влязло в законна сила решение на ВОС на 22.11.2016г, с
което същата е лишена с присъда от право да заема длъжността директор на
държавно или общинско училище, на което е назначена, като в заповедта е
отбелязано, че на лицето не се дължат обезщетения; с разпореждане на ръководител
ПО при ТП на НОИ Варна от 12.01.2017г. на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст от 23.12.2016г., пожизнено по чл.69в, ал 1 КСО, в текста на
което е посочено, че лицето е придобило правото на пенсия за осигурителен стаж
и възраст при условията на чл.69в, ал.1 КСО на 28.02.2015г.; от заверени копия
на трудовите книжки се установява, че ищцата е работила на длъжност директор
през периода от м.09.1998г. до м.05.2017г.; от справка от НАП се установява, че
ищцата е работила на срочен трудов договор извън системата на народната
просвета за периода 23.09.2015г. до 30.09.2015г.
От заключението на вещото лице ****
по проведената пред първоинстанционният съд съдебно – счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява, че последното получено брутно трудово възнаграждение от ищцата е за
месец май 2015г. и е в размер на 1483,47 лв.
От заключението на вещото лице ****
по проведената пред първоинстанционният съд съдебно – счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява, че ищцата е изпълнила задължителната преподавателска норма за длъжността
„директор“ за периода от 10 години преди 26.08.2015г. Експертът е посочил в
допълнително заключение, че за периода от 15.09.2015г. до 04.05.2017г. няма
данни за положени преподавателски часове поради закриване на гимназията.
Гореизложената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
За уважаването на иска по чл.222,
ал.3 от КТ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:
прекратяването на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил
право на пенсия и същият да не е получавал обезщетение на същото основание. Размерът
на обезщетението се определя в зависимост от прослуженото време при
работодателя, като обичайното е БТВ за срок от два месеца, а ако е работил
повече от десет години - БТВ за срок от шест месеца. Съгласно чл. 219, ал. 6 от
ЗПУО /обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016г./ при
прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които
през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на
педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна
издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща
по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал 3 КТ – в размер на 10 брутни
работни заплати. Съгласно чл.211, ал.1
от ЗПУО, учителите, директорите, както и заместник-директорите, които
изпълняват норма преподавателска работа, са педагогически специалисти.
Същевременно, с чл.215, ал.1, т.2 от същия закон е въведена забрана относно
възможността лице, което е лишено от правото да упражнява професията да упражнява
трудова дейност като педагогически специалист в учебно заведение.
Посочената нормативна уредба,
приложена към конкретните трудово-правни отношения между страните по делото,
обуславя извод за неоснователност на наведените въззивни оплаквания. Ищцата е
лишена от правото да заема длъжността „директор на държавно или общинско
училище“ с влязло в сила решение № 316/22.11.2016г., поради което и след
възстановяването й на работа, поради отмяна на незаконно уволнение, ТПО е прекратено,
на осн. чл.330, ал.2, т.1 от КТ. Същата е загубила качеството на педагогически
специалист, даващо й право да претендира обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в
увеличения размер по чл. 219, ал. 6 от ЗПУО. Ето защо предявеният иск по
чл.222, ал.3 от КТ е основателен до размера на шест БТВ, при доказан трудов
стаж повече от 10 години при същия работодател и неоснователен за разликата до
10 БТВ, доколкото при прекратяване на ТПО ищцата не е била педагогически
специалист през последните десет
години. Посоченото обуславя извод за неоснователност и на следващата претенция
на ищцата, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.1 , т. 2, б. „б“ от КТД
обезщетенията с правно основание чл. 222, ал 3 КТ на педагогическите
специалисти –членове на синдикални организации и организации на работодателите
страни по договора, се дължат в размер от 10,5 брутни заплати от 01.01.2017г.,
т.е след влизане в сила на разпоредбата на чл.215, ал.1, т.1 ЗПУО и след
осъждането на ищцата.
Като е достигнал до идентични
правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно
съдебно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
Съобразно отправеното искане
въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
въззивната инстанция в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 196 от 28.12.2018г.,
постановено по гр.дело № 63/2018г. на Районен съд - ***, в частите, с които са
отхвърлени предявените от Й.З.Б., ЕГН **********,*** искове с правно основание
чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над 8900,82 лв. до предявения размер от 15576,44
лв. и с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане мораторна лихва за датата
26.09.2017г. и за разликата от 284,30 лв. до предявения размер от 502,91 лева.
ОСЪЖДА Й.З.Б., ЕГН **********,*** да заплати на Община ***, с адм. адрес гр.
***, ****, представлявана от кмета **** сумата от 1000
лв. /хиляда лева/, представляваща направените съдебно деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
В необжалваните части решението е
влязло в законна сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.