Р
Е Ш Е Н И Е
№169
гр.Горна Оряховица, 12.04.2013г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, осми
състав, в публично заседание на двадесет и първи
март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при
участието на секретаря Р.Г. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа
докладваното от съдията Милкова Гр.д. №
2432 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване иск с правно основание чл.240 ал.1 вр. чл.79 ал.1 пр.1
от ЗЗД за невърнат заем в размер на 4460лв. и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за
мораторна лихва в размер на 1229,48лв., ведно с акцесорна претенция за законна
лихва върху главницата от 4460лв., считано от датата на влизане в законна сила
на съдебното решение до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът С.П.Б. от гр.Г.Оряховица
излага твърдения в ИМ, че е дал в паричен заем на ответницата сумата от
4 460лв., за която тя му подписала разписка на 30.03.2010г., и която не му
е върнала на уговорения падеж, поради което претендира осъждане на ответницата
да му я заплати, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1229,48лв.,
считано от 30.03.2010г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и
изплащане. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно
представен списък на разноските.
В СЗ ищецът лично и чрез
пълномощника си адв.М. от ВТАК поддържа предявените искове. Сезира съда с
искане по чл.238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата, уважено от съда с протоколно определение от 21.03.2013г. Доколкото
обаче искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД не е вероятно основателен в претендираният
размер от 1229,48лв. и за претендираният период от 30.03.2010г. до
30.11.2012г., тъй като мораторната лихва се дължи от датата, следваща падежа –
02.08.2011г., и не е налице предпоставката по чл.239 ал.1 т.2 пр.1 от ГПК, на
основание чл.253 от ГПК, доколкото е отменяемо, съдът следва да отмени
протоколното си определение, с което уважава ищцовото искане по чл.238 от ГПК,
и отхвърли същото, като неоснователно.
Ответницата Н.И.В. от гр.Г.Оряховица
в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор, не се явява, не се
представлява в СЗ, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, и не взема становище по исковете. Не претендира разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2010г. между страните по делото е сключен
Договор за паричен заем, по силата на който ищецът – заемодател е предоставил в
заем на ответницата – заемател парична сума в размер на 4460лв., срещу поето от
И. задължение да я върне на 02.08.2011г., като длъжникът е подписал разписка от
30.03.2010г., приета като доказателство по делото. На падежа паричният дълг от
4460лв. не е върнат от заемателя на заемодателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.240 ал.1
вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за невърнат заем е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
За да уважи иск с правно основание
чл.240 ал.1 от ЗЗД съдът следва да установи наличието на заемно правоотношение
между страните и факта на неизпълнение от заемополучателя на задължението му за
връщане на падежа на предадената му в заем парична сума.
В процесният случай безспорно се установи,
че между страните на 30.10.2010г. е възникнало заемно правоотношение по смисъла
на чл.240 ал.1 от ЗЗД, по силата на което ищецът – заемодател е предал в заем
на ответницата - заемополучател паричната сума от 4460лв., като падежът за
връщането и е уговорен на определен ден – 02.08.2011г. и е настъпил. Сключването
на процесният договор за паричен заем между страните по делото за исковата сума
от 4460лв. се доказва от подписаната от ответницата – заемополучател разписка
от 30.03.2010г., приета като доказателство по делото. На основание чл.84 ал.1
изр.1 от ЗЗД с изтичане на определеният от страните ден за изпълнение на
паричното задължение – 02.08.2011г., ответницата – длъжник е изпаднала в
забава, поради което ищцовото вземане за връщане на исковата сума от 4460лв. е
ликвидно и изискуемо. По силата на възникналото заемно правоотношение
ответницата е носител на парично задължение за връщане на дадената и от ищеца в
заем парична сума, което е и изискуемо, доколкото е настъпил уговорения между
страните падеж. Доколкото ищецът твърди отрицателен факт – неизпълнение от
ответницата – заемополучател на задължението и за връщане на падежа на дадената
и в заем парична сума, то тежестта за доказване се обръща и в тежест на
ответницата е да докаже, че е престирала. Доказателства в тази насока по делото
не са ангажирани, поради което съдът приема, че е налице пълно виновно неизпълнение
на паричното задължение на ответницата за връщане на дадената и в заем от ищеца
парична сума от 4460лв. и искът се явява доказан по основание и по размер и
като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на влизане в
законна сила на съдебното решение до окончателното изплащане.
По иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява
частично основателен и доказан.
На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
В процесният случай ответницата – длъжник е изпаднала
в забава от деня, следващ изтичането на определения от страните ден за
изпълнение на задължението 02.08.2011г., т.е. е в забава от 03.08.2011г., а не
от твърдяната от ищеца дата 30.03.2010г., която е дата на сключване на договора
за паричен заем, от който извлича претендираното от него парично вземане.
Предвид горното, за допуснатото от ответницата пълно виновно неизпълнение на
паричното и задължение за връщане на дадената и от ищеца в заем парична сума от
4460лв. му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от датата на изискуемостта на вземането – от деня, следващ падежа или от
03.08.2011г. до датата на предявяване на ИМ 30.11.2012г. в доказан размер от 612,54лв.,
определен от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка /с помощта на calculator.bg/, в който размер от 612,54лв. искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 616,94лв. до пълния
предявен размер от 1229,48лв., като неоснователен и недоказан.
Изходът на делото и нормата на чл.78
ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 502,31лв.
Ответницата не претендира разноски и
съдът не дължи произнасяне.
Водим от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
На основание чл.253 от ГПК ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.03.2013г. за уважаване искането
на ищеца по чл.238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.П.Б.
по чл.238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението, в частта по чл.253 от ГПК, и в частта за
отхвърляне искането на ищеца по чл.238 ал.1 от ГПК, с характер на определение,
не подлежи на обжалване.
ОСЪЖДА
Н.И.В. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Б. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 4 460 лв. /четири хиляди четиристотин и шейсет лева/,
представляваща невърнат заем по Договор за паричен заем от 30.03.2010г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.И.В.
***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Б. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 612,54 лв. /шестотин и дванадесет лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 4460лв. за периода от деня,
следващ падежа – от 03.08.2011г. до датата на предявяване на ИМ 30.11.2012г.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.П.Б. против Н.И.В. иск
с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата от 616,94лв. до пълният
предявен размер от 1229,48лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.И.В.
***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Б. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 502,31 лв. /петстотин и два лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща направените по настоящото производство съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в
двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………..