№ 314
гр. София , 16.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600208 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр. с глава Двадесет и втора от
НПК. Образувано е по жалба на а.Я. – служебен защитник на осъденото лице Х. Ч.,
срещу протоколно определение от 09.02.2021 г. по ЧНД № 305/2021 г. на Софийски
градски съд, НО, 28 състав, с което е оставена без уважение молбата на лишения от
свобода за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата му част от наказанието „лишаване от свобода”, определено му по НОХД №
572/2020 г. на ОС Русе.
Защитникът на лишения от свобода излага оплаквания, че съдебният акт на
СГС е неправилен. Изтъкват се доводи, че осъденият отговаря на всички изисквания за
приложение на условното предсрочно освобождаване - изтърпял повече от 1/2 от
наказанието, нямал наложени наказания, не е работил, но не по негова вина. В тази
връзка се изтъква, че на лишения от свобода не е предоставена възможност да участва в
трудови и специализирани програми за въздействие, за да бъде отчетена такава негова
активност като доказателство за поправителен процес. Подчертават се противоречия в
констатациите относно източника на доходи на лицето, отразени в доклада на ИСДВР,
с вписаното в затворническото досие на осъдения. Поддържа се, че оценката на риска
от рецидив за л.св. Ч. е в ниските стойности, че липсва устойчива криминализация на
личността.
Формулирано е искане да бъде отменено определението на СГС и да бъде
постановено исканото условно предсрочно освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото
и съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
1
За да постанови определението си, първоинстанционният съд e извършил
преценка за наличието на предпоставките визирани в чл. 70 от НК. Съдебният състав
на СГС се е запознал със затворното досие на осъдения Ч. и останалите писмени
доказателства- заключения на администрацията на затворното заведение, доклади и
оценки, както и справката за размера на изтърпяната и оставащата част от наложеното
наказание.
Първостепенният съд е установил, че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от
наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година и 4 месеца, като
към датата на произнасяне на първия съд е изтърпял фактически 1 година, 1 месец и
два дни и е имал остатък за изтърпяване в размер на 2 месеца и 28 дни лишаване от
свобода. При така установеното наличие на първата положителна материалноправна
предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване,
първоинстанционният съдебен състав е извършил и дължимата последваща преценка
за съществуването или липсата на втората положителна предпоставка за уважаване на
искането - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение,
съдебният състав на първоинстанционния съд е кредитирал становището, изразено в
доклада на ИСДВР, изготвен за целите на производството, в насока, че корекционната
работа с осъдения не е завършена, че все още съществуват гранични зони, които не са
преодолени. Също така, в атакуваното определение градският съд е приел, че макар
установеният риск от рецидив да е в сравнително ниска стойност, той все пак е среден
за обществото, с оглед характера на престъплението, за което е наложено
изтърпяваното наказание.
По отношение на последното цитирано становище на СГС, Софийският
апелативен съд намира, че е нужно да се подчертае следното:
Всички обстоятелства, свързани с тежестта на извършеното от лишения от
свобода престъпление са намерили пълноценен израз в присъдата, където решаващият
съд в наказателното производство е извършил индивидуализация на наказанието на
подсъдимото лице, съобразявайки в съвкупност всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Този въпрос не може да бъде пререшаван в
производството по условно предсрочно освобождаване, за да се обосновава наличие
или липса на поправяне на осъденото лице след началото на изтърпяване на
наказанието, наложено с присъдата. Съдебната преценка за наличие или липса на
поправяне от страна на лишения от свобода се извършва въз основа на данните за
протеклите процеси, действия и бездействия на осъденото лице, респ.на затворната
администрация спрямо него, настъпили след първоначалното отчитане на фактите
относно престъплението и въз основа на наблюдение за последващата тенденция в
личностното развитие на лицето. Ето защо, доводи свързани с тежестта на
престъплението не могат да се поставят от решаващия съд в основата на произнасянето
относно основателността на молбата на осъдено лице за предсрочното му
освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Това предпоставя
излагане на допълнителни мотиви от въззивния съд.
След запознаване с материалите по делото САС установи, че
затворническото досие не е попълнено с документи, които задължително се съставят
от затворната администрация след постъпване на лишения от свобода в
пенитенциарното заведение. В досието на л.св.Х. Ч. не е налице план за изпълнение на
присъдата, не е приложен първоначален доклад от И“СДВР“, психологическо
2
изследване, не са правени текущи оценки на риска от рецидив. Липсват доказателства
от които да се установи дали с осъденото лице изобщо е извършвана някаква
корекционна дейност, дали Ч. е заявявал желание да полага труд и какво е
становището на администрацията относно това и относно тенденцията в поведението
на лицето. Тази укорима непълнота наложи изискване от страна на въззивния съд на
допълнителни доказателства и внасяне за разглеждане на делото в съдебно заседание.
В открито съдебно заседание на 15.03.2021 г. по делото са приети докладна
записка от ИСДВР Страхилова, първоначален доклад за лишения от свобода от
23.11.2020 г.; първоначален план на присъдата от 7.12.2020 г., експертна
психологическа оценка на осъдения изготвена на 8.03.2020 г.
След запознаване с така посочените доказателства, от които всички изброени
– съставени преди инициирането на настоящото производство и имащи характер на
писмени доказателствени източници, САС намира за установено, че лишеният от
свобода Ч. е с добри интелектуални възможности и демонстрирал добра адаптация в
затворното заведение; декларирал е и поддържа положителна нагласа за
законосъобразно изтърпяване на присъдата. Като гранични зони при към датата на
изготвяне на първоначалния доклад са били отчетени: отношението към
правонарушението / проявява оправдателни нагласи и не осъзнава тежестта на
деянието/, затруднения при управление на финанси и доходи, начин на животи
обкръжение – склонност да се поддава на влияние от криминално обкръжение поради
доброта и наивност; умения за мислене/разпознаване на проблемите си.
При сравнение с отразеното в текущия доклад на ИСДВР, представен по
делото пред първата инстанция и създаден за целите на настоящото производство като
подкрепа на становището на Началника на Затвора ***, са отчетени изцяло същите
проблемни зони и не е посочен значим напредък.
Тук следва да се отбележи от въззивния съд, че по мнение на настоящия
съдебен състав, липсата на напредък в корекционната деяност се дължи предимствено
на неполагане на дължимите усилия от страна на затворната администрация спрямо
лишения от свобода. Л.св. Ч. е чужд гражданин, не говори български език и по делото
липсват доказателства да му е била дадена някаква възможност да демонстрира на
практика желанието си за поправяне. в тази насока администрацията следва да търпи
основателна критика за принос към незадоволителните резултати в поправянето на
лицето, на които се позовава началникът на затвора, за да даде отрицателно становище
за условно предсрочно освобождаване.
Въз основа на наличните доказателствени източници, САС в настоящия
състав намира, че осъденото лице притежава принципно добри ресурси за личностно
поправяне и ресоциализация. Липсват, обаче, данни за проява на положителна
тенденция в развитието на лишения от свобода. Независимо на какво се дължи това и
въпреки посочените по-горе причини, които не може да се вменят на осъдения, за да се
приеме от съда в производството за УПО, че лишеният от свобода е дал доказателства
за своето поправяне, следва да е било демонстрирано от него поведение, надхвърлящо
задължително изискуемото. Софийският апелативен съд в настоящия състав счита, че
описаното в доказателствата, налични в затворническото досие на осъдения не може да
се характеризира като очевидно надхвърлящо изискванията за спазване на правилата и
доброто поведение.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд, в настоящия състав
3
счита, както правилно е приел и първоинстанционният съд, че все още не са налице
основания да се приеме, че са налице категорични доказателства за поправянето и
превъзпитанието на л.св. Х. Ч.. Неговият поправителен личностен процес следва да
продължи през оставащия непродължителен период от време до изтичане срока на
наказанието, в условия на лишаване от свобода и съвместна работа между осъдения и
компетентните органи на пенитенциарното заведение, за да се постигне устойчиво и
предвидимо поведение на осъденото лице.
Следва да се отбележи, че съществуването на формалните основания за
постановяване на УПО, на които се позовава служебният защитник в частната жалба,
не води автоматично до произнасяне на съда в желаната от осъдения посока.
До същия краен решаващ извод правилно, макар и лаконично аргументирано,
е достигнал и първоинстанционният съд. Ето защо, атакуваното определение, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения Ч. за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода” настоящият
съд намира за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.02.2021 г. на Софийски градски съд,
постановено по ЧНД № 305/2021 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4