Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Елин Пелин, 22.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева и в присъствието на
прокурор………., като разгледа докладваното от съдията АНД № 166 по описа за 2019 година на РС Елин Пелин, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „АЛС България” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: с.Мусачево, общ.Елин Пелин, Софийска
област, ул. „София“ № 13 представлявано от Шон Джон Бош, в качеството му на
управител, чрез пълномощника адв.Б. със съдебен адрес:*** против наказателно
постановление № 23-000917/10.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” Софийска област, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от
Кодекса на труда на юридическото лице е
наложена имуществена санкция в размер на
10 000.00 лева за извършено нарушение на
чл.128, т.2 от Кодекса на труда във вр. с чл.267, ал.1 вр. чл.270, ал.3
от КТ. В жалбата се твърди, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения в производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание. Иска се съдът да отмени изцяло наказателното
постановление, а в случай, че съдът прецени, че нарушението е извършено от
жалбоподателя, да го измени, като намали наложената имуществена санкция в
минимален размер от 1500.00 лева.
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият
орган – Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област редовно призовани,
оспорват жалбата и молят да бъде
потвърдено издаденото наказателно постановление.
РП Елин
Пелин редовно призовани не вземат становище по жалбата.
Съдът, като
провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди
събраните по делото доказателства намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно
постановление № 23-000917/10.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” Софийска област, същото е издадено въз основа на АУАН № 23-000917/11.03.2017
г. по описа на ДИТ София област. С наказателното постановление на
жалбоподателя на основание чл.416, ал.5
вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е наложена
имуществена санкция в размер на 10000.00 лева за извършено нарушение на
чл.128, т.2 от Кодекса на труда във вр. с чл.267, ал.1 вр. чл.270, ал.3 от КТ, за това че: „Контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ със седалище София са извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство на 11.03.2019 г. на място в обект на
контрол предприятие за производство на тапицерии за автомобили, находящ се в
общ.Елин Пелин, с.Мусачево, п.код 2139, ул. „София“ № 13 стопанисван от „АЛС
България“ ЕООД, ЕИК ЕИК *********. При проверката е установено, че „АЛС България“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството
му на работодател, по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби от
Кодекса на труда е нарушил разпоредбата на
чл.128, т.2 от КТ във връзка с чл.267, ал.1 от КТ във връзка с чл.270,
ал.3 от КТ, а именно: Със Заповед № 64/18.01.2019 г. работодателят е наредил
безсрочен престой за работещите във фабриката в с.Мусачево, посочени по
длъжности в тази заповед. Впоследствие работодателят разширява обхвата и за
други длъжности като е изброил и лицата, които престират труд на тях, това е
осъществено със Заповед № 67/28.01.2019 г., Заповед № 75/28.03.2019 г. Към
момента на инспектирането на 11 март 2019 г., работниците от фабриката за
производство на тапицерии за автомобили, находяща се в общ.Елин Пелин,
с.Мусачево все още са в престой, който не е преустановен от момента на
въвеждането му. Работодателят е начислил във ведомост за заплати за м.февруари
2019 г. трудовите възнаграждения за времето на престой за работниците и
служителите, за които е обявен такъв престой по вина на работодателя. Но „АЛС
България“ ЕООД, ЕИК ЕИК ********* в качеството му на работодател по смисъла на
§1, т.1 от Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда не е изплатил
дължимите суми за трудово възнаграждение при престой за м. февруари 2019 г. на
лицата, полагащи труд в посочения обект на контрол. Според вътрешните правила
за организация на работната заплата и индивидуалните трудови договори е
определено, че трудовите възнаграждения се изплащат до 5-то число на месеца за
предходния по банков път. По арг. на чл.270, ал.1 от КТ трудовото
възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.
Нарушението е извършено на 06.03.2019 г. в с.Мусачево, общ.Елин Пелин. При
приключване на проверката по документи на място, работодателят не представи
документи, удостоверяващи изплащането на дължимите възнаграждения на
работниците/служителите, полагащи труд във фабриката в с.мусачево за м.февруари
2019 г., в т.ч. за лицето Цветослава Благоева Петкова, ЕГН ********** на
длъжност „организатор производство шиене“
От акт за установяване на
административно нарушение № 23-000917/11.03.2019 г. е видно, че същият е
съставен от Й.Г.П. на длъжност ст.юрисконсулт при Дирекция „Инспекция по труда”
Софийска област в присъствието на свидетеля Е.Х.А. срещу „АЛС България“ ЕООД,
ЕИК ЕИК ********* за извършено нарушение по чл.128, т.2 от КТ във връзка с
чл.267, ал.1 КТ във връзка с чл.270, ал.3 от КТ. АУАН е връчен на Райна Щерева
Кръпчанска – пълномощник на дружеството в деня на съставянето му – 11.03.2019
г. и подписан с възражения.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
на 11.03.2019 г. свидетелите Й.Г.П. и Е.Х.А. – служители в ДИТ Софийска област
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол
- фабрика за производство на тапицерии,
находяща се в с.Мусачево, Софийска област, стопанисвана от „АЛС България“ ЕООД.
Проверката била по повод постъпили в ДИТ Софийска област сигнали от работещи в
„АЛС България“ ЕООД. По време на проверката било констатирано, че със заповед е
обявен престой на работещите в предприятието, който престой бил безсрочен и е
обявен по длъжности. Една от тези длъжности била „организатор производство
шиене“. С оглед данните в сигнала била извършена проверка дали са начислени и
изплатени на работещите трудовите
възнаграждения за времето на престой, който не бил по вина на работника. Били
представени документи, от които се установило, че възнагражденията са начислени,
но не са изплатени, включително и за лицето Цветослава Петкова на длъжност „организатор производство шиене“. От
представените вътрешни правила се установило, че възнаграждението за месец
февруари е следвало да бъде начислено и изплатено до 05.03., но това не било
сторено, поради което на 06.03
работодателят е изпаднал в забава. С оглед констатирането на нарушението,
изразяващо се в неизплащане на възнагражденията беше съставен процесния АУАН
който бил връчен на лице по пълномощие. АУАН бил съставен в присъствието на
пълномощника.
Констатациите от
проверката били обективирани и в протокол за извършена проверка от
11.03.2019 г., в който били дадени предписания на дружеството да заплати на трудовите
възнаграждения.
Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства: АУАН № 23-000917 от 11.03.2018 г., НП №23-000917 от
10.05.2019 г, пълномощно от 30.05.2019 г., справка от търговския регистър, решение по търговско дело № 12 от 2019 г. по описа на СОС, копие на
плик с пощенско клеймо от 30.05.2019 г., протокол за извършена проверка от
11.03.2019 г., вътрешни правила за работната заплата на „АЛС България“ ЕООД,
трудов договор № АЛС БГ-078 от 12.12.2011г., допълнително споразумение №
5 към трудов договор АЛС БГ0078/12.12.
2011 г., фиш за изплащане на трудово възнаграждение на Цветослава Петкова,
пълномощно рег. № 2646 от 28.09.2016 г. по описа на нотаруис Десислава
Караджова, заповед № 75 от 28.02.2019 г., заповед № 76 от 08.03.2019 г., заповед
№ 64 от 18.01.2019 г., заповед № 68 от 29.01.2019 г,, заповед № 67 от 29.01.2019
г., заповед № 64 от 18.01.2018 г., заповед № 75/28.02.2019 г.,заповед № 76/08.03.2019
г., копие от ведомост на „АЛС България“от м.2.2019 г., заповед № З-0025 от
08.01.2019 г. по описа на ИАГИТ, заповед № З-0024 от 08.01.2019 г. по описа на
ИАГИТ, заповед № З-0058 от 11.02.2014 г.по описа на ИАГИТ, показанията на
свидетелите Й.Г.П. и Е.Х.А..
При така
установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
Според чл.128 от Кодекса на труда: «Работодателят е длъжен в установените срокове: 2. да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа;
От друга страна, съгласно чл.414, ал.1 от КТ „Работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.”
В случая установената фактическа обстановка, посочена
в АУАН и в НП доказва по категоричен
начин, че с бездействието си жалбоподателят е осъществил съставите на
горепосочените правни норми. Безспорно е, че при извършената документна
проверка на 11.03.2019 г. е установено, че
дружеството-жалбоподател не е изплатило на работниците и служителите дължимите
трудови възнаграждения, включително и за лицето Цветослава Благоева Петкова на
длъжност „организатор
производство шиене“ за м.февруари 2019 г. в срока установен
във вътрешните правила за изплащане на работната заплата и уговореното в
сключения трудов договор – до пето число на месеца, следващ месеца за който се
отнася. Изложеното сочи, че е извършено безспорно нарушение по чл.128, т.2 от КТ,
което се санкционира със санкцията предвидена в текста на чл.414, ал.1 от КТ.
Доводите на жалбоподателя, че административнонаказващият
орган не е отчел разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ, според която при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника се гарантира
изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му
трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за
страната, съдът намира за неоснователни, тъй като по делото не се установиха
доказателства, които да удостоверят, че работодателят е изпълнил това свое
задължение. От представената ведомост и фиш за работна заплата е видно, че на
лицето Цветослава Благоева Петкова е начислено трудово възнаграждение за месец
февруари в размер на 970,52 лева, но не се ангажират доказателства за извършено
плащане, което да сочи, че е изпълнена разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ. Тези
обстоятелства сочат, че работодателят не е организирал работния процес по начин
гарантиращ изплащането на трудовото възнаграждение на работника за посочения в
наказателното постановление срок, поради което
дружество е осъществило от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл.414, ал.1 от КТ, а именно: в качеството си на
работодател по смисъла на § 1
т.1 от ДР на КТ не е изплатило полагащото се трудово
възнаграждение за месец юни 2016 г. на работника Цветослава Благоева Петкова, което
е бил длъжен да стори до 05-то число на следващия месец, но реално не е сторил
това до датата на извършената на проверка -11.05.2019 г., което е
обусловило съставянето на процесния АУАН.
По делото няма доказателства, които да опровергават така възприетата по–горе фактическа
обстановка, поради което наказателното постановление е издадено при спазване на
административно производствените правила и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, дадена е правилна правна квалификация на
нарушението и не се констатираха
допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП.
Според чл.416, ал.1, изречение второ от
Кодекса на труда редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена
сила до доказване на противното. В настоящото производство не се събраха
доказателства, които да оборят изложените обвинителни факти в акта за установяване
на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление.
В случая не е налице и „маловажен
случай” на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН. За маловажно нарушение в КТ има предвиден изричен законов текст – чл.415”в” от КТ, който гласи – „За нарушение,
което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители…” В
настоящия случай не са налице условията по този текст, доколкото и в хода на
съдебното следствие не се установи жалбоподателят да е отстранил констатираното
нарушение непосредствено след установяването му.
Относно справедливостта
на наложеното наказание, съдът намира, че административнонаказващият орган не е
извършил правилна преценка за размера на наложената санкция и същата е
прекомерно завишена. С атакуваното наказателно постановление е наложено
административно наказание глоба в размер на 10000.00 лева на основание чл.414,
ал.1 от Кодекса на труда. По делото не се установи наличието на други нарушения
на трудовото законодателство от
жалбоподателя, напротив свидетелите извършили проверката – П. и А.
заявиха, че длъжностните лица работещи в
предприятието са им съдействали по всякакъв начин за извършване на проверката,
както и че това не била първа проверка на дружеството, но не се ангажират
доказателства за други нарушения на трудовото законодателство. Ето защо съдът счита, че наказание над
минималния размер предвиден в нормата на чл.414, ал.1 от КТ в случая би било
явно несправедливо. По изложените съображения на жалбоподателя следва да бъде
наложено наказание в минимален размер от 1500.00 лева.
Предвид
изложеното съдът намира, че жалбата е частично основателна, досежно размера на
наложената санкция и наказателното постановление следва да бъде изменено, като
размерът на наложената имуществена санкция се намали от 10000.00 лева на
1500.00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-000917/10.05.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, с което на „АЛС
България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.Мусачево,
общ.Елин Пелин, Софийска област, ул. „София“ № 13 на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е
наложена имуществена санкция в размер на
10 000.00 лева за извършено нарушение на
чл.128, т.2 от Кодекса на труда във вр. с чл.267, ал.1 вр. чл.270, ал.3
от КТ, като НАМАЛЯВА размера на
санкцията на 1 500.00 лева /хиляда и
петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване по
реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: