Решение по дело №333/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

           Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е  № 261

 

                                гр.Кюстендил, 15.10.2019 година

 

                       Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година    от първи  съдебен състав с

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                              и

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                   ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участието на секретаря В. Б.  ,като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА гр.д. №  333 по описа за 2019 г. на  съда ,за да се произнесе взе предвид следното:

                      Производството по делото пред въззивната инстанция е по реда на чл.258 и сл. ГПК,в сила от 01.03.2008 г.То е образувано по редовната и допустима въззивна жалба с вх. 7353/27.05.2019 г.на ответника В.Г.Р.  с ЕГН ********** ***,Кюстендилска област,ул.”*** „ бл.***,ет.***,ап.***,  депозирана чрез назначения му на осн.чл.47,ал.6 ГПК особен  представител адвокат Д.С. ***, с която обжалва РЕШЕНИЕ № 317  от 10.05.2019 г.  по гр.д.№ 166 по описа за 2018 г. на Районен съд-Дупница, с което признава за установено, че  той    дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК*** със седалище  и адрес на управление, гр.С. бул.” ***„№ *** ,сумите по заповед за парично изпълнение: 5628.10лв главница неплатен кредит, 341.58лв лихва за периода 07.11.2016-28.02. 2018 г.,законната лихва от 01.03.2018 г. и го осъжда да й заплати 497лв деловодни разноски.

                Особенният представител на ответника с доводи за неправилност,необоснованост и  постановяването му  при съществени нарушения на процесуалните правила иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и отхвърли неоснователните  установителни искове предявени от цесионера-заявител „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК *** за признаване по отношение на длъжника В.Г.Р. съществуването на паричните му вземания  по издадената му  на осн.чл.410 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 420 по описа за 2018 г. на Районен съд-Дупница.Изложени са   подробни съображения за допуснатите от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила  изразяващи се  в необсъждане с обжалваното решение на възражението   за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва в кредитния договор, необоснованост на решаващите  изводи   за основателност  и уважаване  на иска , от данните в доказателствата ,че преди заявяване на вземането длъжникът не е бил уведомен     за  предсрочната му изискуемост      и не му е била съобщена  цесията.

               От въззиваемата  „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *** в срока по чл.263,ал.1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

                Въззивната инстанция,  при условията на чл.269 ГПК  прецени валидността и допустимостта на обжалваното   решение,а правилността му съобразно изложените във въззивната жалба отменителни основания и   задължението й  съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК    да прилага императивните материалноправни норми,  го  обезсили в  частите  за  произнасянето по незаявени искове за възнаградителна лихва  за периода    след 20.07.2017 г. до 28.02.2018 г. и за законна лихва и   прекрати производството  по делото в  тях,   отмени    останалите му части  и отхвърли исковете,по следните съображения:

                РЕШЕНИЕ № 317  от 10.05.2019 г.  по гр.д.№ 166 по описа за 2018 г. на Районен съд-Дупница е валидно,тъй като е постановено в правораздавателната му компетентност от негов законен съдебен състав по предявени  искове на правно основание чл.422,ал.1 ГПК във вр.с  чл.99 ЗЗД  с чл.9 ЗПК и   чл.79,ал.1 ЗЗД  за признаване на снабдения по ч.гр.д.№  420/2018 г. от РС-Дупница със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК заявител „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК *** със седалище  и адрес на управление, гр.С. бул.” *** „№ ***  по отношение на  длъжника   В.Г.Р.  с ЕГН ********** ***, Кюстендилска област,ул.”*** „ бл.***,ет.***,ап.*** комуто е връчена  фингирано по реда на чл.47,ал.5 ГПК съществуването на цедираните му от заемателя„***”ЕАД с ЕИК ***предсрочно изискуеми   парични вземания от договор  за потребителски кредит № 997312 сключен на   1.11.2012 г.,както следва  за сумата 5628,10 лева-главница по 24 бр.неплатени погасителни месечни вноски  за периода от 07.11.2016 г. до 07.11.2020 г.,по отношение ,на който е обявена предсрочна изискуемост ,считано от дата 20.07.2017 г./датата на прехвърляне на задължението/ ; 341,59 лева-възнаградителна лихва  за периода от  07.11.2016 г. до 20.07.2017 г. и обезщетение за забава в размер на 336,19 лева за периода от 07.11.2016 г./датата,на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погаителна вноска / до датата на входиране на заявлението в съда 28.02.2018 г.

                    С исковата молба не са заявени   претенции  за възнаградителна лихва  за периода след 20.07.2017 г.- датата на предсрочната изискуемост  до 28.02.2018 г. и за законна лихва , поради което  присъждането им  с  обжалваното решение е свръх петитум   и недопустимо,поради което въззивната инстанция на осн.чл.271,ал.3,изр.І-во ГПК  го  обезсили в  тези  частите     и прекрати производството  по делото в тях.

                   В частите му,с които първоинстанционният съд признава за установено, че  длъжникът  В.Г.Р.  с ЕГН ********** ***,Кюстендилска област,ул.”*** „ бл.***,ет.***,ап.***,      дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК *** със седалище  и адрес на управление, гр.С. бул. „*** ” № *** ,сумите по   заповедта за парично изпълнение: 5628.10 лв главница неплатен кредит, 341.58лв  лихва за периода 07.11.2016 г. до 20.07.2017 г.- датата на предсрочната изискуемост, въззивната инстанция  предвид неправилността му отмени решението на РС-Дупница и отхвърли неоснователните искове.От  заявлението й в приложеното  заповедно  производство по ч.гр.д.№ 420/2018 година на РС-Дупница   се установява,че    въззиваемата „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК *** основава вземанията си от длъжника В.Г.Р., комуто    заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 ГПК  ,от договора й за цесия, сключен на 20.07.2017 г. с кредитора му „***”ЕАД с ЕИК *** с който     той е  прехвърлил  предсрочно изискуемите си вземания от длъжника за неизпълнените задължения по   потребителския   кредит. Той няма клауза предвиждаща съгласно чл.26,ал.1 ЗПК възможност кредиторът да цедира вземанията си по него,а съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане само ако законът, договорът или естеството на същото позволяват това. А в случая  императивната норма на чл. 26, ал. 1 ЗПК не позволява на   "***" ЕАД да цедира с договора от 20.07.2017 г. на ищеца  „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК *** заявените му по ч.гр.д.№ 420/2018 година на РС-Дупница от длъжника парични вземания. Договорът за цесия    е нищожен  на осн.чл.26,ал.1 ЗЗД, поради противоречие със закона-с чл.26,ал.1 ЗПК  и     не е произвел  транслативен ефект за заявените  парични  вземания    на    „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК *** от длъжника В.Г.Р. на цедента му "***" ЕАД.   Предвид нищожността на цесията   заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД  с ЕИК ***  не е титуляр  на  заявените му за плащане от длъжника парични вземания ,които с нея  не са   прехвърлени  и не съществуват в  патримониума на заявителя.   Поради това исковете му за съществуването на вземанията му от длъжника по издадената  му  заповед от РС-Дупница  на осн.чл.410 ГПК     са неоснователни и  първоинстанционното решение е постановено при     неправилно  приложение на закона  ,поради което въззивната инстанция го отмени  и ги отхвърли.

                    Воден от горните съображения ОС-Кюстендил

 

                     Р  Е  Ш   И:

 

                     ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ   № 317  от 10.05.2019 г.  по гр.д.№ 166 по описа за 2018 г. на Районен съд-Дупница в частите му за  установяване съществуването на  заявените парични вземания по издадената  по ч.гр.д.№ 420/2018 г. от РС-Дупница на заявителя  „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК *** заповед за изпълнение  от длъжника В.Г.Р. с ЕГН ********** ***, Кюстендилска област,ул.”*** „ бл.***,ет.***,ап.***,       за  възнаградителна лихва    след 20.07.2017 г.  до 28.02.2018 г. и за законната лихва  и прекратява производството по делото в тях.

                   ОТМЕНЯВА ГО  в останалите му  части  и ОТХВЪРЛЯ   неоснователните искове на   „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК*** със седалище  и адрес на управление, гр.С. бул.” *** „№ ***, предявени на правно осн.чл.422, ал.1 ГПК във вр.с чл.99,ал.1 ЗЗД,вр.с чл.79,ал.1 ЗЗД за  установяване съществуването  по отношение на длъжника В.Г.Р. с ЕГН ********** ***, Кюстендилска област,ул. „***”   бл.***,ет.***,ап.***,       по издадената на ищеца по ч.гр.д.№ 420/2018 г. от РС-Дупница   заповед за  изпълнение на     заявените  от него парични вземания   , основани на   договора  им от 20.07.2017 г. за прехвърляне от "***" ЕАД на предсрочно изискуемите задължения на ответника към цедента от договора им за потребителски кредит № 997317/1.12.2012 г.  , в размер на сумите    :  5628,10 лева-главница по 24 бр. неплатени погасителни месечни вноски  за периода от 07.11.2016 г. до 07.11.2020 г.,   ;    341,59 лева-възнаградителна лихва  за периода от  07.11.2016 г. до 20.07.2017 г. и обезщетение за забава в размер на 336,19 лева за периода от 07.11.2016 г.  до 28.02.2018 г..

                   Решението е окончателно-арг.чл.280,ал.3 пр.І-во ГПК.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: