№ 122
гр. Варна , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20203100900960 по описа за 2020 година
Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.
Предявени е иск от Л. И. А. срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, гр. София, с
правно основание чл. 432 от КЗ, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцата сума в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на дядо и С.И.С.,
́
настъпила на 19.01.2018 г. при пътнотранспортно произшествие (ПТП) на път
208/ 88 км, виновно причинено от Т. М. А. при управление на л.а. „БМВ 325"
с рег.№ *********, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2018 г. до
окончателното й изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 09.01.2018 г. около 16,00 ч. на път
208/ 88 км е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 325" с рег.№
*********, управляван от Т. М. А., и лек автомобил „Фиат Типо" с рег.№
*********, управляван от С.И.С., в резултат на което на 19.01.2018 г. починал
водачът в лек автомобил „Фиат Типо" С.И.С., ЕГН **********. Причина за
ПТП било загубване на контрол и навлизане на лек автомобил „БМВ 325" с
рег. № ********* в насрещната лента, където се блъснал челно във втория
участник в произшествието.
За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол с пострадА.
лица № 237 р-289/10.01.2018 г. на РУ -Айтос при ОДМВР-Бургас.
Образуваното НОХД № 978/2018 г. по описа на ОC – Бургас, приключило с
присъда от 29.11.2018 г., с която Т. М. А. бил признат за виновен за
настъпване на процесното ПТП.
1
За отговорността на водача за вреди, причинени при управлението на
„БМВ 325" с рег.№ *********, се сочи, че е била налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност" с ответното дружество с полица №
******************, със срок на покритието 09.05.2017 г. до 08.05.2018 г.,
въз основа на което ищцата е отправил застрахователната си претенция
спрямо ЗД „Бул Инс" АД.
Ищцата твърди, че е първородна внучка на починА.я С.И.С.. Излага, че
семейството и – баща и, майка и, брат и и дядо и С. живеели в едно
́́́́́
домакинство, а отношенията ни по между им били топли и близки, основани
на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение.
Живеели много задружно като едно семейство във фамилна къща в гр. Айтос.
Ищцата излага факти от живота си и връзката и с нейния покоен любим и
́
единствен дядо, Заявява, че не може да приеме смъртта на дядо си, че
търпените от нея душевни болка и страдание ще останат завинаги, че никой с
нищо не може да запълни празнотата в сърцето и, че я напуснал завинаги дядо
́
и, който щял да продължи да и бъде опора и да съпътства живота и.
́́́
Разказва,че била слабост на дядо си, че връзката им била постоянна и трайна,
дълбока и емоционална, че детските и спомени били свързанини с прекрасни
́
и щастливи моменти с дядо и. Имала много прекрасни детски спомени от
́
дядо си С., който я глезел, водел я на сладкарница, подарявал и дрехи, водел я
́
в парка, разхождА. се и говорели, често пътувА.. Когато пораснала с дядо си
водели все по-често дълги разговори – дълбоки или шеговити, но винаги
приключвА. с усмивка, а тя си тръгвала с ценен съвет. Споделяли обща страст
– играели шах. Бащата на ищцата често отсъствал от дома поради естеството
на работата си и когато се връщал се подразвал, че отношенията и с дядо и
́́
били по-близки и дълбоки отколкото между ищцата и него като баща, че
споделяла с дядо си повече отколкото с него. С годините това се задълбочило,
като ищцата чувствала дядо си като свой баща. За ищцата загубата на дядо и
́
С. била непреодолима, нелепата му смърт завинаги отнела възможността да
живее в хармония в топла семейна среда обградена от най- близките си
родственици. Твърди,че извън родствената връзка помежду им, била
свързанина с дядо си посредством особена духовна близост, която правела
загубата и още по-непреодолима. В резултат на деликта претърпяла болка и
́
страдание, свързанини с безвъзвратната, внезапна и шокираща загуба на най-
близкия и човек, нейна опора и стожер, нейния възпитател. Между, нея и
́
дядо и С. от раждането и, до смъртта му постепенно изградили и ежедневно
́́
надграждА. връзка на безгранично доверие, която била постоянна, трайна и
дълбоко емоционална. От загубата на дядо си ищцата твърди, че търпи
морални болки и страдания сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките му по родствена линия, от които
намира, че е част. Твърди, че е била най-близкия любим човек до починА.я С.,
била тази, на която той споделял и доверявал всичките си болки и
притеснения, на него дължала това което е. След смъртта на дядо си ищцата,
се затворила в себе си, спряла да общува с обкръжението си. Сочи, че не
2
намира подкрепа у баща си Иван или майка си. Не намирала подкрепа у
съпруга си и/или най - близките си приятели. Привързаността между ищцата и
дядо и била толкова силна, че смъртта на дядо и и причинил морални болки и
́́́
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Ищцата заявява, че е предявила
застрахователна претенция, на 03.09.2019 г., по която застрахователят е
постановил отказ.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс" АД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Счита, че ищцата не е пряк наследник на починА.я С.И.С. и няма
право на обезщетение, тъй като в исковата молба не се излагат факти и
обстоятелства, които да установяват изключение от кръга на лицата, имащи
право на обезщетение съгласно задължителната съдебна практика. Излага
анА.з на задължителните за съдилищата постановления на пленума на ВС и
ТР на ВКС по въпроса. По отношение на размера на претенцията счита, че
максималният размер на обезщетението не може да бъде повече от 5000 лева
съгласно § 96, ал. 1 от ПЗР към ЗИДКЗ, в сила от 07.12.2018 г. Не оспорва
нА.чието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО на
водача на л.а. „БМВ 325" с рег.№ *********. Оспорва нА.чието на влязла в
сила присъда по отношение на Т. М. А. по НОХД № 978/2018 г. по описа на
ОC – Бургас. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и нА.чието на
виновно противоправно поведение на Т. М. А.. Възразява за съпричиняване
от страна на загиналия С.И.С., тъй като в момента на катастрофата е пътувал
без поставен обезопасителен колан. Оспорва, че смъртта на С.И.С. е в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
В представена писмена защита ищцата, чрез процесуален представител,
поддържа основателност и доказаност на иска в предявения размер като сочи,
че претендираното обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно
на претърпените болки и страдания. Моли за уважаване на иска и присъждане
на разноски.
Ответното дружество поддържа неоснователност на иска, евентуално
възразява срещу размера на исковата претенция като поддържа и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.
432 от ГПК е функционално обусловена от отговорността на застрахования
по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно
превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и
3
фактическият и състав включва действие или бездействие, което е
́
противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са настъпили
вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното.
Между страните по делото не е налице спор, че към датата на
настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение
по застраховката “Гражданска отговорност” покриваща отговорността на
водача на лек автомобил „БМВ", модел 325, с рег.№ *********, съгласно
застрахователна полица № ******************, издадена от ответното
дружество, със срок на покритието 09.05.2017 г. до 08.05.2018 г., което
обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска и
възникване на задължение на застрахователя за обезщетяване на
претърпените от ищците вреди от деликта, в случай че същите бъдат
доказани.
По делото е прието като доказателство писмо до ЗД „Бул Инс" АД
относно застрахователна претенция от ищцата с входящ номер от 03.09.2018
г., както и писмо от ответника от 19.09.2018 г., съдържащо отказ да се
изплати застрахователно обезщетение.
Противоправността на деянието и вината на дееца Т. М. А. са
установени с влязла в сила присъда на наказателния съд. Видно от
представената по делото присъда № 290/ 29.11.2018 г. по НОХД № 978/2018
г. по описа на ОC – Бургас, Т. М. А. с адрес в с. Трънак, община Руен,
Бургаска област, е бил призната за виновна в това, че на 09.01.2018 г., около
16:00 часа, на третокласен път № 208 (гр.Айтос- гр.Провадия), в района на 88
км., при управление на МПС - л.а. марка „БМВ", модел 325, с рег.№
*********, с посока на движение от гр. Айтос към с. Руен, нарушила
правилата за движение по пътищата, именно: чл.20 ал.1 от ЗДв.П, вследствие
на което последвало пътнотранспортно произшествие, при което по
непредпазливост причинила смъртта на С.И.С. от гр. Айтос, починал на
19.01.2018 г. в УМБАЛ гр. Бургас, престъпление по чл.343 ал.1, б.„в", вр.
чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.20 ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК в настоящото производство е
изключена преценката на доказателства относно елементите от фактическия
състав на престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач,
и същите следва да се приемат за установени по висящия спор относно
гражданските последици от деянието – извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на водача.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия С.И.С. поради това, че е пътувал без
поставен обезопасителен колан, по делото е призована и разпитана като
свидетел делинквентът Т. М. А.. Според показанията на същата, които съдът
4
кредитира като ясни и последователни в достатъчна степен, процесното ПТП
е настъпило след като свидетелката е загубила управление на автомобила и се
е блъснала в малка кола – „Фиат“, която след удара е излязла от пътното
платно и спряла до дърво. Водачът на „Фиат“-а (С.И.С.) е бил заварен от
свидетелката на седалката с травма на единия крак, контактен, с предпазен
колан.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищцата
болки и страдания в резултат от смъртта на нейния дядо С.И.С. са поискани и
допуснати гласни доказателствени средства.
От показанията на свидетелката Н.Б.С., баба на ищцата Л.А., които
съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че ищцата Л.А.
от раждането до осемнадесетата и година е била отгледана от баба си Н. и
́
дядо си С., на когото като бил жив му казвала „татко“. Родителите на Л. били
живи, но след демократичните промени залинали в Холандия я оставили да я
гледа баба и. Като си идвали., детето не отивало при тях, а стояло с баба си.
́
Излага, че Л. много обичала дядо си С.. След като починал ходели гробището
и много плачели.
От показанията на свидетеля И.С.И., баща на ищцата Л.А., които съдът
цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че за двете му деца – Л.
и С. се грижели покойният му баща С. и майка му Н.. Свидетелят и съпругата
му работели в туризма на различни места – отначало в Банско и в Слънчев
бряг, а след това в Германия за период от 15-16 години. В този период не се
виждал често с децата си, идвали. си само по време на отпуски. Свидетелят
излага, че не се разбирал с Л., която се чувствала изоставена. Оставил я на
баща си и майка си да я гледат и да я възпитават. Рядко изпращал средства за
децата, защото и в чужбина били затруднени. Дядо и бил търговец на дрехи и
́
ходел в Димитровград. Л. учила до осми клас, а след това ходела с дядо си да
продават дрехи. Л. понесла смъртта на дядо си много тежко, защото той
много я обичал и тя обичала дядо си. Затворила се, не искала да комуникира с
деца, с приятели, приятелки, с никого. Л. знаела дядо си като свой баща,
докато с баща си – свидетеля И. – и сега не искала да комуникира. Л. често
посещавала гробищата и все плачела. Свидетелят дава противоречиви
показания за личния живот на дъщеря си, споменава, че се е омъжила,
развела, залиналиа за чужбина, върнала се, но не може да бъде конкретен.
Казва, че Л. е била в много добри отношения с дядо си, и не на свидетеля, а на
дядо си казвала „татко“, до такава степен се били свързани. двамата. Дядо и
́
много я обичал, постоянно я търсел, тя му била като дъщеря. На погребението
много плакала и пред всички казала, че предпочитала да почине баща и, а не
́
дядо и.
́
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК е прието, че легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на близък са лицата, посочени в ППВС №
5
4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. и по изключение всяко друго лице, създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починА.я, което търпи от смъртта му
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. В съобразителната част на посоченото Тълкувателно
решение е посочено, че с Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
ВС е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете,
съответно на отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга на
правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувА.те между тях и
починА.я житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията
между биологичен родител и дете и е справедливо при установени
действително претърпени вреди те също да могат да получат обезщетение.
Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на
отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да
е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се
поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или
установяване на произход. В решение № 227/09.02.2017 г. по т. д. №
53676/2015 г. на ВКС, I г. о. е прието, че вземането за обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане поради смърт на лицето,
отглеждащо или отгледало увреденото лице възниква, когато смъртта
прекъсва дълбока и силна емоционална връзка с починА.я.
Въз основа на събраните по делото доказателства ценени по отделно и в
съвкупност по вътрешно убеждение съдът приема, че между починА.я С.И.С.
и ищцата е съществувала дълбока и силна връзка, идентична на връзка между
баща и дъщеря. ПочинА.ят е отгледал ищцата от най-ранна детска възраст до
достигането на пълнолетие, грижил се е за нея като за свое дете на фона на
изцяло липсващи грижи и присъствие от страна на биологичните и родители.
́
Л. е приемала дядо си като свой баща. Въз основа на установената фактическа
обстановка от правна страна се налага извод, че ищцата, макар и да е внучка
на починА.я, е отгледана от него като собствено дете, обичала го е като свой
баща и е от кръга на легитимираните да претендират обезвреда за
неимуществени вреди лица.
Независимо от горния извод, изложените от свидетелите факти не са от
естество да обусловят основателност на иска на Л.А. в пълния му размер от
60 000 лева. Свидетелят И. споделя квалификации по отношение
взаимоотношенията между починА.я и детето Л. – като "много добри", както
и че Л. е наричала дядо си „татко“, много го е обичала, много е плакала при
смъртта му и често посещавала гробището. Не са заявени конкретни факти,
относно развитието във времето и съдържанието на тези отношения, тяхното
проявление, интензитета и адекватността им, освен показанията на
свидетелите, че Л. приемала дядо си като свой баща. Дълбока емоционална
обвързаност, резултат от пълноценно общуване, така както е описано в
обстоятелствената част на исковата молба, свидетелските показания не
разкриват, още по-малко установяват полагани специални грижи във връзка с
6
отглеждането и възпитаването на детето, надхвърлящи строго битовите.
Показанията на свидетеля И., че след смъртта на дядо си Л. се е затворила и
не искала да комуникира с никого не са резултат от преки впечатления,
поради което нямат висока доказателствена стойност. Поради така
съобразените факти, съдът, съгласно чл. 52 ЗЗД, намира за справедливо
обезщетение в размер на 30 000 лева.
По възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Възражението намира правното си основание в разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Същото е своевременно релевирано – с отговора на исковата
молба, и е процесуално допустимо.
Разгледано по същество възражението е неоснователно.
За да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл.
137а от ЗДвП, следва да се установи при условията на пълно доказване от
страна на ответника, както факта на нА.чие на предпазен колан в превозното
средство, това че не е поставен от пострадалия, така и факта, че в конкретната
хипотеза вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Такова доказване по делото не е проведено. Напротив от показанията на
свидетелката Т. М. А. се установява с висока степен на сигурност, че
пострадалият е пътувал с поставен обезопасителен колан. Макар и
свидетелката да не е абсолютно категорична, показанията и са достатъчни за
да се отхвърли възражението за съпричиняване, доколкото последното не
може да се базира на предположение, а следва да е безспорно установено.
Относно претенцията за присъждане на законна лихва за забава.
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на деликта – 09.01.2018 г.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380.
Съгласно чл. 496, ал. 3, застрахователят не може да откаже да се
7
произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой
от изброените документи, между които и протокол за пътнотранспортно
произшествие.
Заявлението, с което са представени всички необходими документи за
доказване на основанието и определяне на размера на застрахователното
обезщетение е получено на 03.09.2018 г. Ето защо, срокът от 15 работни дни
за изплащане на застрахователното обезщетение е изтекъл на 26.09.2018 г.,
след която дата ответникът дължи законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди.
С оглед на гореизложеното, неоснователна се явява акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение считано от 09.01.2018 г. до 26.09.2018 г. като за
този период претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлена.
Отговорност за разноски.
Видно от представените списък с разноски и договор за правна защита и
съдействие процесуалният представител на ищцата претендира адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на материално
затруднено лице в размер на 2 330,00 лева. Претендираното адвокатско
възнаграждение е в размера на установения с Наредба № 1/2004 г. на ВАС
минимум, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
съразмерно на уважената част от исковете съдебно-деловодни разноски за
адвокатска защита в размер на 1 135,00 лева, както и държавна такса в размер
на 1200,00 лева.
Ответникът е представил списък на разноските, с който претендира
сумата 2 880,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение в т.ч. ДДС като е
представен и договор за правна защита, установяващ заплащането на
хонорара. По делото са приети доказателства и за заплащане на депозит за
призоваване на свидетел в размер на 60,00 лева, или общо разноските на
ответника са в размер на 2 940,00 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата
следва да заплати на ответното дружество съразмерно на отхвърлената част
от иска съдебно-деловодни разноски в общ размер 1 470,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София 1407, бул.
8
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Л. И. А., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр.Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 405, вх. 14, ет. 1, ап. 1, сумата
30 000,00 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
смъртта на дядо й С.И.С., настъпила на 19.01.2018 г. при пътнотранспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 09.01.2018 г. на път 208/ 88 км, виновно
причинено от Т. М. А. при управление на л.а. „БМВ 325" с рег.№ *********,
ведно със законната лихва, считано от 27.09.2018 г. до окончателното
изплащане на присъдената сума, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и
чл. 52 от ЗЗД, чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като отхвърля
исковете за разликата над 30 000,00 лева до предявения размер от 60 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 09.01.2018 г. до
окончателно погасяване на задължението, както и за заплащане на законна
лихва върху присъденото обезщетение за периода от 09.01.2018 г. до
26.09.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат
П.Й. В. от АК – Бургас, сл. адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3,
офис 6, сумата от 1 135,00 лева, представляващи сторени по делото разноски
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по
сметка на Варненски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 1200,00 лева, представляваща дължима по делото държавна такса,
съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. И. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Варна, ж.к.
„Вл. Варненчик“, бл. 405, вх. 14, ет. 1, ап. 1, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС"
АД, ЕИК *********, сумата от 1 470,00 лева, представляващи сторени по
делото съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9